По повод приключилата на скоро в Париж Световна конференция за промените в климата Министерството на енергетиката на САЩ (Department of Energy - DOE) е подготвило и публикувало много интересна интерактивна инфо-графика, показваща класаци...
„…истината много зависи от гледната точка. Истината и фактите не са едно и също нещо, хлапе. Човек вярва в онова, в което иска да вярва.” В „Бягството на разбойника” (изд. Егмонт България“) Грег Рука заплита действието веднага след победата на Бунтовническия алианс в епизод 1 „Нова надежда” и разрушаването на Звездата на смъртта. Под натиска...
Цвета Капитанова е завършила Националната Спортна Академия като спортен педагог и треньор по лека атлетика. Занимава се с фитнес по-сериозно от 2000 г. Попаднах на Цвета случайно във Фейсбук. Оттогава следя редовно всеки неин пост на страницата й, както и всяка нейна полезна публикация на сайта й www.fitpersona.com За мен Цвета е чудесен пример как можеш...
Страшни зверства, фатални грешки, плетеница от загуби и неща, които не могат да бъдат променени. И извървяването на пътя от “тогава мислех” до “сега вече знам” на герой без име, който описва един наситен със сътресения период в живота си, ни представя “Далеч от светлината” (изд. “Милениум”). В дебютния роман на М. О. Уолш виждаме...
В настървението си да облъчат публичното пространство с изпреварващата версия за скандала на в ДПС с проруския й прочит, говорители та Москва поеха риска да станат за смях при евентуално проговаряне на Местан, ако той се осмели да извади доказателство за руската връзка в операцията по неговото брутално отстраняване от върха на партията. Ето защо те сега се опитват да го сплашат да си затваря устата с намеци, че ще бъде разследван за национално предателство.
Във виртуалния официоз на властта , т.н. агенция ПИК, „мнение” по точно този въпрос днес изразява главният овластен русофилски тълкувател на историята в България Божидар Димитров. За да придаде повече острота на заплахата към Местан той се ангажира с твърдение, че българските служби са подслушали турския премиер Давутоглу ( и Местан), след което са предоставили записа на Доган.
И това най-безнаказано го твърди държавният служител Димитров, разкривайки всъщност обществената тайна, че местните служби са на подчинение на Москва и правят внушение на Доган да свали от власт политик заради това, че е заел позиция, неугодна на Кремъл! След като такова нещо може да бъде изречено от толкова приближен до Борисов русофил ( за него опасността, че издава държавни тайни и може да бъде подведен под отговорност по този повод явно не важи!), можем да си представим докъде са готови да стигнат представителите на Петата колона в изпълнение на задача, която им е поставена от Путин.
Това , че един (български) турчин, брани руския интерес и се прави на повече руснак от българските русофили дори, с което става за смях, не е прецедент обаче в нашата история. Ето документалното свидетелство на кореспондента на влиятелния по онова време „Кьолнише цайтунг ” Артур фон Хун за натегачеството пред Русия на турския консул в Пловдив Гадбан Ефенди по повод изнасянето на портретите на руските царе от Българското народно събрание в знак на протест срещу руската намеса чрез преврата срещу княз Александър през август 1886 г. Фон Хун иронизира турчина:
”На този изряден Гадбан Ефенди, на този прочут хуморист на нашия век му блясна великата идея да вземе под своя защита руските величества. Той заяви на народните представители, че не са направили добре, че са махнали портретите на руските царe; но неговите заявления останаха напразни и не се взеха под внимание от твърдоглавите българи” ( Артур фон Хун, „Из българските бурни времена” , Балкански културен форум, Пловдив 2014 г., стр. 175)
Едно е обаче турската върхушка, друго са били още тогава българските турци. Те са се включили сърцато в защитата на България от нападението на Сърбия, подстрекавана от Русия при мълчаливия отказ на Турция да удари българите в гръб, както руският император Александър ІІІ е искал от султана с аргумента, че Българите са нарушили Берлинския договор и на практика са отхвърлили васалното си положение към Високата порта със Съединението от септември 1885 г. Германският кореспондент свидетелства:
„Колкото по-ясно се очертаваше намерението на княз Александър да се споразумее с Турция, толкова по-приятелски стана и отношението на мохамеданите спрямо княза и българския народ. Турците бяха единствените, които имаха причина да покажат враждебност към българите, но те не направиха това и останаха мирни. А еднокръвните и единоверните братя руси, на които българите не са направили нищо лошо, те показаха враждебност към българите и държавния им глава. Какво противоречие! Следствието от това беше, че стана едно голямо изменнение в политическите убеждения на българите….” ( Артур фон Хун, „Борбата на българите за съединението си”, Български културен форум, Пловдив , 2013 г., стр. 80 )
По нататък журналистът описва включването на българските турци в подстрекаваната от Русия освободителна война на България срещу сръбското нашествие и ефекта от това за съжителството между българите и турците:
„При гърмежа на топовете от Сливница се роди истинското разбиране за „отечество”. При гърмежа на топовете се сляха народните елементи на България в едно тяло. При гърмежа на топовете се помири християнството с исляма. Като брат с брата турците и българите при Сливница се бориха против общия си враг. Ако липсващият кръст по калпаците не беше различавал турците от българите, то никому нямаше да дойде на ум, че тук се намират последователи на две противни религии, които още преди няколко години се мразеха и колеха по най-грозен начин помежду си. …Тези мохамедански войници се бориха също така геройски, както и другарите им българи. Да, мохамеданите в много случаи показваха славни примери на другарите си българи. Но мохамеданите бяха тържествено наградени от другарите си българи за жертвоготовността и храбростта си. При раздаването на военните декорации, малочислените мохамедани ( около 3-4 процента от българската войска, но в някои полкове и до 10 на сто от нея- бел. ivo.bg), получиха почти толкова кръстове, колкото християните, и то чрез избора на другарите им. Първостепенният кръст за храброст украсява гърдите на един мохамеданин. Не е ли това най-истинския знак за другарството, които българските войници питаят към другарите си мохамедани? Не е ли в това основана надеждата, че този дух ще се пренесе и в гражданския живот?” ( пак там, стр. 152, 153 )
И днес, 130 години по-късно, звучи актуално въпросът на германския българофил. Той е направил много за европейското популяризиране на българската кауза в борбата за независимост от новия поробител Русия, но тъкмо поради това остава напълно неизвестен за съветизираните днешни българи. Чрез интригите и местните си колаборационисти руският неоколониализъм в България прави всичко възможно да вбие клин между двете общности в България на банално известния, но все така прилаган от нея имперски принцип „разделяй и владей” – вече и по отношение самата общност на българските турци.
Ние българите обаче, ако сме честни към себе си и историческата истина, трябва да признаем, че след смазването на въоръжената борба на българските горяни и настъпилото за близо три десетилетия затишие на активната антикомунистическа съпротива в България, именно българските турци се превърнаха в най-важния вътрешен фактор за краха на комунистическата диктатура. И питам по този повод: пак ли ще чакаме те да ни поведат срещу руската намеса в България? Защото сред тях вече се чуха първите гласове на омерзение от политиката на Москва, осъзнали ролята й чрез активирането на руската маша Доган.
Нямам предвид гласа на Местан. Той ще трябва доста да се постарае, за да убеди скептиците, като моя милост, че наистина е скъсал с кръга на руската агентура в ДПС, към който досега по дефиниция принадлежеше, щом е търпял цялата тази кремълска камарила, обърната срещу него в момента. За целта ще трябва да даде доказателства, като се противопостави активно на „мероприятията” й, а не да се държи като безпомощна жертва на активните й мероприятия и да повтаря мантрата за евроатлантизма.
Докато това не стане, Меди ( Доганов) и медиите му ще разиграват България ( на покер с турско блъфиране) по руска рецепта.
P.S. За всеки случай публикувам подзаглавието на официоза ПИК, в което се цитира казаното от Божидар Димитров за подслушването на турския премиер, за да не го свалят от сайта , ако някой в тази държава се досети, че приятелят на Борисов е сгафил- и после да се окаже, че нещо си измислям.
Тайните служби записаха срещата на Местан с Давутоглу, той се скри в посолството, защото е негов агент! Борисов е прав да не се намесва в кризата в ДПС
Автор: Ивайло Крачунов
10:12 | 28.12.2015
http://pik.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA-news458916.html
Share on FacebookПламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/63351-de-profundis-morfichniyat-rezonans-kazva-che-paradigmata-mezhdu-ushite-na-dogan-e-tvarde-oskadna.html
Толкова много паника, скупчена около толкова много глупост, отдавна не бях виждал, граждани. Имам предвид поредният епизод от борбата между доброто и злото в ДПС и неговите околности, наречени България. Особено в околностите.
Неслучайно неведнъж съм казвал, че българските политици като цяло може да са прости, но ние, които доброволно ги туряме по-високо от себе си, за да ни управляват, сме още по-прости. Пак като цяло. Иначе няма как да се стигне дотам, та огромната част от български народ, дори онази огромна част, която не харесва Ахмед Доган, да го признава за най-големия политик и мислител в тази страна.
Няма как, бе, пичове, ако нещата в главите ни са наред, това да се случва!
Този човек, който периодично шашка българския свят с наукообразни думи, поставени в безсмислени изречения и изфъфлени с тънка ирония и самодоволна усмивка, сам много добре знае, че не е никакъв политик. Още по-малко е някакъв учен, както го възвелича онзи ден един негов приятел. А още по-малко пък и от това е философ, на когото е ясна парадигмата, заключена между „звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”, както на чаша уиски обичаше да казва колегата Кант.
Подробно съм обяснявал поне пет пъти през последните 25 години защо Доган не е голям политик и въпреки това е най-успелият български политик. За недочелите или забравилите, ще припомня пак в резюме.
Първо, той има в ръцете си монолитен електорат, който, по различни исторически, политически, психологически и други причини, е твърде лесен за манипулиране.
Второ – чрез тъй наречения „възродителен процес”, този електорат му беше поднесен на тепсия от великите и много патриотични български спецслужби, плюс национално отговорната Българска комунистическа партия. Дадоха му го да го управлява и води към светли бъднини.
Ефектите от „възродителен процес” обаче, включително скриването и изопачаването на истината за него, са сред основните проблеми, които разяждат тялото и мозъка на българското общество през последните 26 години. Важна забележка е, че в това скриване и изопачаване голямо участие имат и самият Доган, и ДПС като цяло.
Трето – фундаменталната цел на това скриване и изопачаване е да не се допусне и сянка на съмнение, че великият Съветски съюз и братските руски служби май имат нещо общо с „възродителния процес”. Това е една от най-добре пазените тайни на прехода. А всъщност станалото тогава беше част от поне десетилетие по-рано разработеният план на Юрий Андропов за преминаване от провалил се социализъм към успешен модел на олигархично управление в бившия Източен блок. Е, не навсякъде планът проработи, но в Русия, Беларус и България със сигурност действа.
Четвърто – трябва да си истински глупак, за да получиш всичко това наготово и да ти се наложи в мътната и нискочела българска политика да си тръгнеш без време, да не останеш единственият, задържал се в нея от самото начало на прехода. А Доган не е съвсем глупак – достатъчно хитър и прагматичен е, поне спрямо българските мисловни висини, та да не бъде съвсем глупак.
Но дори на самия него в един момент му писна да стои отпред и да обира по лицето си обществената плюнка, без да играе истинска политическа игра, а само като развален грамофон да повтаря едно и също – малък тласък на смелия български национализъм, който автоматично стимулира ответна защитна реакция в собствения му електорат, което пък води до нова реакция отсреща…..И после пак – натискаш колкото трябва, получаваш каквото ти трябва.
Досадно е, бе, граждани, как да не се оттеглиш в науката и да замениш агент Савел с агент Павел. А после, в чест на светлите християнски празници през 2015, отново да ги замениш обратно, като махнеш Павел да не пречи на Савел.
Смятате, че тия двамата ни разиграват доброто и лошото ченге ли? Ами не, дори и това не правят. Защото Савел и Павел са едно и също ченге – поне който е чел Библията, знае. А как и защо всички постоянно им се връзват ли? Или защото са много по-глупави от тях, или защото имат полза – друго обяснение няма.
Не, всъщност има. Българските политици постоянно скачат според тоягата на Доган, защото той е наистина незаобиколим фактор. Докато партията му съществува в този си хомогенен вид, ще бъде така. Докато всеки „дисидент” в ДПС се кълне в кухи принципи и прави всичко за „шефа”, а после се изненадва, че му бият безогледно шута, ще бъде така. Докато ченгетата държат всички ръководни позиции в тази партия, ще бъде така. Докато нейната върхушка получава достатъчно добри парични и властови порции, ще бъде така. Докато всички останали български политици не поумнеят, ще бъде така. И още много причини има – да не изброявам всички.
Да се концентрираме обаче върху онова, което всъщност казва Ахмед Доган в речта си, предизвикала толкова вълнения.
Като пропуснем „ускорения темпоритъм” и неговия „дълбинен рефлекс”, той ни информира, че международната ситуация е твърде сложна и тревожна. Че глобалната финансова криза води до глобална политическа криза, а тя поставя под въпрос стабилността на световния политически ред. Че Европа също е в криза. И че заради „утвърждаването” на Русия, под въпроса е адекватността на НАТО.
Това е то великият научен анализ на Доган за международното положение, който толкова шашна шашлиците. `Ма, граждани, съвземете се, бе! Това са толкова големи простотии и лъжи, че дори несвестните сред нас би трябвало да си дадат сметка колко.
Първо, международното положение винаги си е „сложно” и „тревожно” – ако не вярвате мен, питайте лекторите от висшата партийна школа на БКП, в новите времена прекръстени в политолози на БСП.
Второ, глобална финансова криза от известно време насам няма. Може някъде в глъбините на света да се заражда нова, но онази, за която говори Доган, отдавна я няма. Подозирам, че той продължава да я вижда пред очите си, защото, както свидетелства приятелят му Тадакръков, от шест месеца човекът не близва и капчица. Какво да очакваме при такова ненормално поведение? Стрес, при който навсякъде наоколо виждаш кризи, естествено.
Трето, някакъв ясен модел на „световен политически ред” има само в главите на такива като Доган, които държат също там някакви свои стари кецове и два билета за опера. Е, добре де, и в устата на руската пропаганда има внушения за световен политически ред. Но виж, ако беше казал Доган нещо за световното политическо безредие, предизвикано от комбинацията между слаб американски президент и агресивен руски, можеше и да се вслушам, но сега – да ги разправя на старата ми шапка.
Четвърто, фактът, че Европа е в криза, не е новина за никого. Още по-малко пък е велико политическо откритие.
Пето, Русия не се утвърждава. Ама никъде не се утвърждава с безогледната си и нагла политика – освен може би в Северна Корея. Или в очите на платените руски агенти по света и у нас.
Шесто, адекватността на НАТО не зависи от Русия, тя е твърде малка икономически и твърде изостанала технологично, за да е реално предизвикателство. Кремъл е опасен само доколкото е напълно непредвидим, като див звяр и за секунда може да направи голяма беля. Да, може да я направи, без да си дава сметка, че бясното куче подлежи на изтребление и това не е въпрос на морал или чувства, а проста санитарна мярка.
Ето как, граждани, в три-четири обикновени изречения Доган успява да съвмести поне шест опашати лъжи и манипулации. Както виждате, толкова е елементарно, че дори той го може.
По-опасното обаче е друго – внушенията, които великият политик прави на базата на тези лъжи.
Едното е, че по-добре е да ритнем ЕС, след като той е в толкова дълбока криза, че дърпа и нас надолу. Вместо като проевропейски политик, за какъвто винаги досега се е представял, Доган да каже, че трябва да търсим начин с общи усилия да извадим Европа от кризата и да продължим да се развиваме, той вика, че най-добре да избягаме като плъхове.
Другото му внушение е, че най-добрият ни път за това бягство е към Русия, защото тя се оформя като втори полюс на досегашния еднополюсен свят.
Третото – твърди, че Турция е най-опасната страна за българските интереси, въпреки че тя е наш голям търговски партньор, лоялен член на НАТО и кандидат за членство в ЕС. Но въпреки това и независимо от всичко, ние трябва да предпочитаме Русия.
Дотук няма изненади, но ще си призная, че в речта на Доган изненада все пак имаше. Или по-скоро едно закъсняло признание от негова страна. Спомнете си пасажа, в който геният обяснява що е то морфичен резонанс: „Морфичният резонанс означава без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам”.
Да беше си признал направо, човекът, че извънземните го посещават редовно, `що усложнява нещата с думи толкова прости?
А на всички нас, останалите льохмани, морфичният резонанс би трябвало отдавна вече да ни е съобщил, че парадигмата между ушите на Доган е твърде оскъдна и затова неговите блъфове трябва да се взимат изключително на майтап. Който ги вземе на сериозно – гори. Питайте Лютви Местан.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Продукти за 4 порции:
200г зимни шпроти
1 авокадо
1 салата Айсберг
1 поркокал
100г синьо сирене
1- 2 шайби лимон
Приготвяне:
Представям свежа салатка с рибка, цитрус и синьо сирене. Чудесно се комбинира с водка, ракия или просто без концентрат. Отцеждам рибките от мазнината. Айсберга режа на фини ленти. Обелвам авокадото и портокала. Нарязвам заедно с лимона на малки парченца. Събирам продуктите в купа. Добавям синьо сирене на кубченца. Обърквам салатата и покривам с фолио. Оставям за един час в хладилник да се овкуси. Поднасям в разлати чинии. Тази салата ще бъде едно от моите блюда на трапезата на Нова Година. Надявам се рецептата да ви хареса и да разнообразите с нея менюто си по празниците!
2004 - 2018 Gramophon.com