В поредното издание на рубриката „Пазете се от лаещи двуноги” днес разкривам един кандидат за затвора, който написа следното в ivo.bg:

Този „човек”(оподобен) , оказва, има име: Емилиян Георгиев. От София е.

Страницата му във фейсбук показва тежката форма на русофилия, видна не само от разни негови реплики, но и от участието му в русофилски групи.

Най-важното от тази информация, която публикувам, за да се види лицето на едно от потенциално опасните за живота ви лаещо двуного, е , че се потвърждава опитът ми да бъда нападан най-злостно именно по русофилска линия.

Същият е учил в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, където не ми е известно да обучават потенциални убийци със склонност към садизъм, както се вижда от пожеланието му да бъда обесен и трупът ми да бъде изяден от прасетата в Белене.

Запознайте се с Емилиян Георгиев, който се е надявал да остана анонимен в подлостта си:

Прилагам линк и към предишните случаи на агресия от страна на членовете на ръмжащата по мой адрес русофилската глутница, регистрирани в рубриката “Пазете се от лаещи двуноги”.

http://ivo.bg/2016/01/04/%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B8-3/

Share on Facebook

Събрах имената на всички световни агенции и значими електронни издания, заглавията на материалите им от вчера (06/01/2016г.) по повод обявеното ядрено изпитание на водородна (термоядрена) бомба от Северна Корея и имената на авторите им, ...

Семинар на тема „Кой се страхува от женското тяло? Раждане и автономност“

We need grey piece of paper, white and yellow oil pastel and aquarelle paints.. see video:   Use...

Преди седмица видях за първи път трейлъра на филма по историите за Финдъс от Свен Нордквист и се зарадвах като малко дете. После прочетох ревюто на Лора за въпросния филм и радостта ми стана още по-голяма, да не говорим за нетърпението да гледаме филма с Ясена… Преди това обаче реших да прочетем поне още една от...

Адв. Милена Кадиева: Тройната смърт в Пловдив е класически тежък случай на домашно насилие

“Без да съм наивник, съм играл ролята на наивен сапьор, който се стремеше да разминирва опасните мини. Някъде преди Коледа стъпих на руска мина и знаете какво се случи – една безпрецедентна епитетна война.”

Под това мото започна и завърши днешното дългоочаквано проговаряне със закъснител на Лютви Местан.

В двете последни две минути на пресконференцията си днес и в последните две изречения бившият лидер на ДПС Лютви Местан отговори на двата най-важни въпроса, свеждащи се до едно и също, което оспорват солово и без сериозно опониране в публичното пространство в лютата си антилютви кампания русофилите вече две дълги седмици

Основната битка на манипулаторите през тези две седмици, поднесени им услужливо като доказателство за настройката на медийната машина в България, беше отричането на истина за декларацията , аплодирана в Народното събрание от депутатите от ДПС, свързана със свалянето на руския изтребител на 24 ноември. Буквално ден след избухването на „руската мина” , която е настъпил ( по собствените му думи днес) самата централа на Доган започна да дава заден ход и да внушава онова, което и русофилите денонощно говорят медийно: не декларацията била причина за свалянето на Местан от върха на партията.

„Отивам си заради декларацията и съм горд с нея”, категорично заяви днес Местан и с това , като потърпевш, върна разговора отново към неговата причинно-следствена логика.

За финал Местан се позова на оценката на Ню Йорк таймс, за ДПС като проруска партия, с която авторът на този текст започна и своя първи коментар по темата още на 24 декември в деня на „екзекуцията”, оглавена от Великия инквизитор Доган. Сега на Местан му се наложи да признае, че въпросната оценка е била

          Вие, които четете този текст, можете да видите и съвпадението с оценките на автора, до които достигна и Местан с днешна дата, потвърждаващи основните изводи от публикуваните анализи в ivo.bg.

          Както биха ви казали в сходна ситуация от екрана нахаканите телевизионери, „ не сменяйте канала, ако искате да научите повече по темата”.

Share on Facebook

По повод и във връзка с набъбналият шум около взривяването или не-взривяването на водородна бомба от Северна Корея (КНДР) ми се ще да ви поразведря малко, като ви върна назад във времето, преди малко повече от 70 години, когато и където ...

Почти като във вица за Иванчо на черната дъска в училище, където бил накаран да се извини за думите си, повтаряйки три пъти с въпросителна интонация „Марийка не е мръсница?” и „извинението му” с обобщението „Е, много се извинявам”, изглежда все повече и кампанията на русофилите в опита им да отрекат лъсналата му принадлежност на Доган към Петата им колона.

Колкото повече го бранят от тази очевидност, толкова по дълбоко го набутват в русофилската ниша, от която той се показа по указание на руското посолство.

Днес и Искра Баева наля масло в този огън. Тя много се постара от телевизионния екран на Bulgaria on air да „докаже”, че Русия нямала нищо общо с речта на Доган ( в която той застана на страната на Русия срещу Турция уж от патриотични български позиции – по формулата на Калфин от 2011 г. за русофилството като задължение на българския патриот). Постигна обаче обратния ефект с „аргумента”, че Доган не е ходил в руското посолство ( което е трудно за проверяване от аудиторията – бел. авт.) и в Русия, което може и да е вярно, но не доказва нищо. Тъкмо напротив, опитът по този начин да се отрече поклона на Доган към Москва в речта му от 17 декември доказва колко отчаяно се опитват да замажат този неоспорим факт говорителите на Петата колона.

Като наблюдател на тяхната активност смея да твърдя, че кампанията им е безпрецедентна. Може да се сравни само с охулващата канонада срещу президента Плевнелиев миналата пролет във връзка с това, че както и останалите европейски лидери, той не откликна на поканата на Путин да застане до него на Червения площад в Москва на 9 май.

Сегашната пропаганднабомбардировка на русофилите в защита на Доган от „догадките” за неговото русофилство, превърнали се в неоспорим факт, надхвърля обаче многократно по активирания ресурс очернянето на Плевнелиев. И колкото повече рият, толкова повече го закопават в руския окоп и му нахлупват ушанката с георгиевската лентичка на изобразявания години наред от русофилите Ахмед Доган като турчин с фес.

Да кажеш, че Русия нямала нищо общо с Доган, защото той не е ходил в посолството й лично, е не просто глупост, а форма на самопризнание за липсата на защитима логика в търсенето на опровержение на цитатите, публикувани в самия сайт на ДПС на 23 декември миналата година в стенограма на речта му от 17 декември. Отгоре на всичко, за трети път ще напиша, че инструктажът му за въпросната реч е извършен лично от Димитър Иванов – Гестапото и Стоян Денчев след като са били привикани за целта в руското посолство.

Тази информация за совалката на Гестапото и Денчев е известна не само на мен. Но нито един път нито един от интервюиращите говорителите на руската пета колона не пожела да провери реакцията на другарите пред камерите какво биха казало по този повод. Не се съмняват, че ще отрекат, но за протокола ще остане лъжата им. Отказът от спазването на този протокол е вид съучастие на медиите, което ги улеснява да обикалят медийните трибуни с лъжите и манипулациите си.

Другата линия от същия сюжет е хоровото пеене в един глас (без нюанси) на русофилите срещу същата тази Турция, която даваха за пример на България по повод отличните отношения между Ердоган и Путин, преди двамата да се скарат. Вече направих сравнението с юни 1941 г., когато българските комунисти изведнъж откриват Хитлер като най-големия сатана, но само след като той напада изпреварващо своя съюзник СССР. Един коментатор в ivo.bg добави и друга, напълно основателна историческа прилика с нагнетяването на очакванията Турция да нахлуе в обединена България след съединението от септември 1885 г., когато обаче нападението идва от Сърбия, подстрекавана от Русия.

С настървението си да отричат очевидното говорителите на Петата колона осветиха още повече Доган. Прожекторите на това напъване само добавиха допълнителна светлина към обекта , пазен толкова дълго в сянката на предположенията и изваден вече на припека на „опроверженията”, осъдени на провал пред фактите.

“Светлина, повече светлина”, промълвява в безсмъртното произведение на Гьоте на смъртния си одър онзи , който си е продал душата на дявола. Колко “гьотино” звучи и в случая с Доган!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
800г свинска плешка
4 картофа
¼ стрък праз
мариновани гъби
2 моркова
200г броколи
1ч.ч. шампманско/бира
100г топено сирене за мазане
1к.ч. прясно мляко
1ч.л. сол
1с.л. свинска мас
1ч.л. машерка
1ч.л. риган
няколко сухи листенца розмарин

Приготвяне:
Представям ви поредната рецепта за ароматно, крехко свинско печено, с приятен сос.  Тя е моят символичен поздрав към празнуващите днес. Почиствам и измивам зеленчуците. Броколите късам на малки розички. Морковите и картофите разполовявам на две. Гъбите запазвам цели. Режа месото на медальони/малки пържолки. Подреждам в гювеч. Разпредлям зеленчуците. Поръсвам сол  и подправки. Добавям топено сирене и свинска мас. Пилвам шампанско, прясно мляко и чаена чаша топла вода. От праза ползвам само бялата част. Режа на колелца и добавям в гювеча. Похлупвам и пека на умерена фурна, около два часа. Вярвам, че ще ви хареса, но първо опитайте да си приготвите рецептата!

На всички именници днес, пожелавам светъл празник!

Ако ви се плаче, излезте навън е книга за успеха на жената в комплицирания свят на бизнеса. Кели Кътроун е голямо име в ПР на мобната индустрия в Америка. Разказва личната си история без да спести паденията, сълзите, наркотиците, оцеляването, пътя нягоре. За успеха и неговата цена. За предразсъдъците, които човек трябва да пребори у себе си и у другите. И много неща, които майките не казват, а би било добре да знаем.

Книгата е както за момичета, решили да се захващат със свой бизнес, така за хора, занимаващ се с комуникации, с личностно развитие, с бизнеса с мода и красота.

В края има доста поучителни истории за това как Кели управлява компанията си и дава практически съвети от това как да се явите на интервю за работа, през това как да се обличате, до това, че ако ви се доплаче в офиса е по-добре да излезете навън.

“Твърдо вярвам, че всяка жена е богиня и че дълбоко в себе си тя го знае.”

“Ако твърдите, че сте свръхорганизирана и инициативна личност, трябва да бъдете такава и в работата си.”

“Най-често постигат успех хората, които реагират на отказите, като мобилизират силите си и продължават напред.”

Книга за смелостта да вървиш напред. Книга за това как по пътя напред да не загубиш човешкото. Книга за напредъка.

Да, книгата може да се види като феминистка. Да, има някои странни неща като това, в какво вярва авторката. Да, ще кажете – тя касае Америка. Но в моя прочит я видях като доста релевантна за нашето тук и сега, за мъжете точно колкото и за жените. А всеки е свободен да вярва в каквото желае, стига да не пречи с това на другите.

Хм, в края искам да спомена, че книгата си заслужава. За жалост корицата по никакъв начин не е адекватна и по-скоро прикрива чара на текста. Тъжно е, че е попретупана. Но преводът е ОК. И книгата (повтарям се, знам) си заслужава.