Извинявайте, обаче Ирина Бокова е толкова „българска кандидатура” за Генерален директор на ООН, колкото Георги Димитров е бил избран от българите за генерал-губернатор на окупираното от СССР царство България.

Това е най-краткият отговор на призива да подкрепим като българи българката Бокова.

И Георги Димитров е бил българин по произход, но е служил изцяло на съветския интерес.

Че кандидатурата на Бокова е московска, това най-сетне го написаха черно на бяло в един от най-уважаваните вестници в света „Файненшъл таймс” .

http://www.faktor.bg/novini/balgariya/64624-analizator-na-ft-moskva-mozhe-da-ne-podkrepi-bokova-za-shef-na-oon.html%7D

Московската Пета колона у нас усилено рекламира подкрепата за кремълската кандидатура в духа на онова „научно откритие” що е то български патриотизъм, което днешният вицепремиер Ивайло Калфин оповести на русофилски събор като кандидат на БСП за президент през септември 2011 г. “Да си русофил на първо място означава да обичаш България! ( източник- меродавен, т.е. в. „Дума http://www.duma.bg/node/20229 )

Никак не е случайно, че тъкмо АБВ, партията на Калфин ( нещо като Първанов с човешко лице) поставя ултиматум, потвърждаващ отново , че българите се делят не на леви и десни, а според отношението си към Русия. Ако перифразираме известният рекламен клип с участието на Ицата, получава се:

„ Играеш с Русия – пичелиш, не играеш с Русия -не пичелиш”.

Това ни внушават говорителите на Петата колона, вменявайки ни липса на патриотизъм ако се съмняваме в избора на Москва.

Припомням за услужливо забравилите и за останалите патриоты в Болгария, че Бокова стигна до трамплина за ЮНЕСКО без каквато и да било конкуренция и алтернатива. А също и без никаква обществена дискусия в България за нейната номинация от страна на шефа на московската пета колона Георги Първанов.

Номерът му, особено в частта, в която руската кандидатура за ЮНЕСКО беше издигната за заблуда на врага ( включващ заблудения български народ), мина след като руският кандидат отпадна. За да разчисти пътя на истинския руски коз в лицето на Бокова, заместник-министърът на културата на Русия Александър Яковенко предложи в разгара на петролния руски бум 20 милиона „помощ” от Русия за ЮНЕСКО в случай, че бъде избран. Това автоматично се възприе като опит за купуване на поста и „силната кандидатура” ( по Бокова) Яковенко позорно напусна състезанието.

В едно от многобройните си интервюта в българските медии миналата седмица Бокова „спести” истината за отпадането на Яковенко , заявявайки лицемерно, че той бил „силна кандидатура”. Това е жива подигравка с истината.

Бокова беше спестила и „малката подлобност”, че не е била външен министър, но се представя за такава, за което беше разкрита от „Ди велт” http://www.mediapool.bg/di-velt-bokova-e-razkrasila-avtobiografiyata-si-news243494.html

Как е спестила също така милионите долари, които струват притежаваните от нея имоти в Ню Йорк, осветени от сайта Биволъ, е допълнителна, макар и не най-съществената, според мен, част от въпроса.

Този текст не цели акумулирането на всичко негативно, което може да се рече за Бокова, а именно факта, че от българите се изисква да покажат патриотизма си с подкрепата за откровено руска кандидатура.

С компромати през 2009 г. бяха отстранени от пътя на Бокова към върха на ЮНЕСКО Бенита Фереро – Валднер, еврокомисар и безспорен фаворит според всички прогнози, както и египетският министър на културата Фарук Хосни, останал като последна преграда пред тайната руска фаворитка Бокова.

Туземците у нас обаче бяха призовани да ръкопляскат за големия успех на „българската кандидатура”.

За още по-голяма тежест „най-добрият дипломат на света” (по оценка на Бойко Борисов) Сергей Лавров с прозрачна загадъчност се произнесе, че било време представител на Източна Европа да застане начело на световната организация. Иначе казано, подхвърли ни примамката да се гордеем, че чрез Бокова ще избиваме не само своите комплекси, но и ще представяме вкупом бившите съветски колонии, наричани за благозвучие с понятието Източна Европа.

Коя Източна Европа ще представя разконспирираната от Файненшъл таймс като „ прекалено очевиден избор на Москва” Ирина Бокова?

Полша влиза ли сред очарованите? А Украйна? А трите балтийски републики ? А Чехия ( която не принадлежи на лично очарования от Путин президент Милош Земан) ?

Или под Източна Европа се подразбират само енергонавтите в похода им към Колхида за Златевото руно , примамени от русалките и руските им подкупи?

Това са бившите държанки на Москва, третирани като такива от РасПутин. Някои от тях\нас в много близко бъдеще ще преосмислят ослушването си на Изток. Тъпите им аргументи в полза на слугуването ще бъдат заглушени. Ще им се пръснат тъпанчетата от тътена на ескалиращата лавина на руската финансова криза. Ще им се подмокрят сънищата от пресъхването не само на Южния и Турския поток, но и на източения инфлационен рублопад от корумпиращи заеми и щедри обещания за съвместни проекти.

Ирина Бокова не е нито българска , нито източноевропейска кандидатура. Тя е протеже на своя състудент Лавров. Неговите подчинени у нас дърпат струните на пропагандната путинофилска машина, настроена на партиотична вълна по партитурата на партиотите от партията на Калфин . Patria o muerte ( по Че Гевара).

А на онези, които няма да се откажат да заклеймяват „предателите” , несъгласни с руските интриги за българска сметка, предлагам да се опитат да се замислят, пред кой съд ( на историята включително) етническата и националната принадлежност има предимство пред деянията на конкретната личност.

Да играеш в глобалните игри на страната на отбора на държавата, която те е обявила за натовски враг ( според обявената в навечерието на 2016 г. Доктрина за националната сигурност на Русия) е не по-малко осъдително, отколкото да се криеш като местен Местан в резиденцията на турския посланик. Доста повече е!

Или да търсиш закрилата на турския посланик е по-голямо национално предателство от това да получаваш закрилата на Руската държава в конкуренцията между Изтока и Запада за сметка на (уж) прозападната Родина?

Сред любимите гадости, с които русофилите обичат да замерят българските патриоти заради съпротивата им срещу преклонението пред бившите ни окупатори, е изразът „майкопродавци”.

Това си е живо самопризнание за тяхното самосъзнание. Та нали за тях Русия е „матушка” и неподчинението на нейните цели им се привижда като предателство срещу истинската им майка!

ОФИЦИАЛНО РЪКОСТИСКАНЕ МЕЖДУ БОКОВА И ПУТИН НА 9 МАЙ 2015 Г., КОГАТО ЗАПАДЪТ БОЙКОТИРА ШОУТО НА ПУТИН НА ЧЕРВЕНИЯ ПЛОЩАД

Share on Facebook

Един от най-сигурните начини да спечелиш тийнейджърите да четат? Като им предложиш книга, засягаща теми, които ги вълнуват. Проблеми с приятели, нещастна любов, депресия и дори мисли за самоубийство – колкото и възрастните да го отричат, подобни мисли минават през главите на подрастващите. “13 причини защо” на Джей Ашър (изд. “Enthusiast”) обещаваше още от корицата да...

Вчера (15/01/2016г.) Международната агенция по атомна енергия (МААЕ = IAEA) обнародва доклад, озаглавен "Окончателна оценка на минали и настоящи проблеми свързани с ядрената програма на Иран". Оригиналният доклад, на английски ...

Руският сайт РБК публикува статия на директора на центъра за изследване на постиндустриалното общество Владислав Иноземцев за резултатите от 16 годишното управление на Владимир Путин. А те са катастрофални за икономиката, социалната сфера, международните отношения на Русия и нейното пропуснато бъдеще на развита държава, превърнала се за кратко в петролно шейхство, пропиляло безвъзвратно едно десетилетие на лесни милиарди от добив на нефт е газ.

Анализът, преведен за ivo.bg от Васил Костадинов, посвещавам на участниците в кампанията на русофилите в България, обявили за „мъдрец” и „визионер” Ахмет Доган , който в путинофилската си реч от 17 декември миналата година обяви обратното на написаното от руския експерт- че Русия била във възход.

http://www.rbc.ru/opinions/economics/12/01/2016/5694b0229a79473841558e1f

Днешните управляващи имаха време и ресурси да превърнат Русия, ако не в следващия Китай, поне в новите Емирства, поставяйки основите на икономически подем за следващите няколко десетилетия. Какво се случи на практика?

Изгубени години

В първите работни дни на 2016 г., вниманието на руснаците беше фокусирано върху долара и цените на петрола -77 рубли за долар и $ 31 за барел марка Брент на 12 януари. Мнозина все по-трудно възприемат тези цени, които доскоро се смятаха за фантастика.

Тази нервност има нещо общо и с нашите национални празници. Свързана е пряко с един, който, все още не се празнува в национален мащаб – преди 16 години Владимир Путин стана президент на Русия. Точно на него дължим факта, че със затаен дъх следим котировките на петрола, защото благодарение на неговата политика, освен с енергоносители, няма с какво друго да се похвалим.

С какво посрещаме 17-та година от царуването на лидера? Със средна заплата, която пресметната в долари, е равна на заплатата от октомври 2005 година. С БВП през 2016 г., който преизчислен по пазарен курс, е близо до нивото от 2006 г. С прогнозен БВП за 2016 г.- 77.2 трилиона рубли и средногодишен курс – 79 рубли за долар; 2006 г. – БВП – 26,7 трилиона рубли и курс на долара – 27.17 рубли.С отлив на капитали за последните три години – 280 милиарда долара. С военен бюджет, увеличен номинално 7,5 пъти, а в щатски долари -. 4,4 пъти. С бюрокрация, превърнала се в управляваща класа, със стотици нови хералдически символи. С две войни, започнати през последните години, с разбягали се съседи от бившия Съветски съюз и със съсипани отношения с ключови икономически партньори.

Изправихме ли се на крака?

На Путин наистина му провървя – петролните котировки от $ 28,5 / барел през 2000 г., стигнаха до $ 102 / барел средно за периода 2010-2014 г. (по данни на BP Statistical Review of World Energy 2015 г.). Под негово ръководство се оказа народ, които иска само да печели, да консумира и да се наслаждава от “изправянето на крака”. При тези условия, Русия можеше да се превърне, ако не в следващия Китай, поне в новите Емирства, поставяйки основите на икономически подем за следващите няколко десетилетия.

Какво се случи на практика ?

Започваме с най-елементарното – с широко рекламираните от Путин “мотори на руската икономика” – близките до държавата корпорации. “Газпром” – най- големят монопол, управляван през всичките тези години от един от най-близките приятели на президента, изгради(и продължава) няколко огромни газопровода, но в същото време, през 2015 г. доби по-малко газ, отколкото през 1999 г.- 414 срещу 545 млрд.куб.м. Смята се, че мощностите му е все повече се увеличават, но единствения проблем е с търсенето на руски газ. Но защо няма проблем с търсенето на газ от Катар, който увеличи добива от 24 до 177 милиарда кубически метра, и няма никакви проблеми с продажбите?

“Роснефт”, която прибра всички възможни петролни активи – от Юкос до “Итера”, купи през 2013 г. TНK-BP за $ 55,0 милиарда, в момента се оценява само на около $ 34 милиарда. Внешеконом банк, основният “институт за развитие”, след толкова години на усилена работа е в потенциален фалит, за чието спасението държавата ще трябва да отдели повече от 1 трилион рубли. “Ростехнологии” е нищо без военните поръчки, които опустошават бюджета.

Ако се вгледате в руската икономика през ерата на Путин, става ясно, че са се развивали изключително недържавните сектори: търговията на едро и дребно, комуникациите, частните банки, строителството, търговските услуги. Държавата стана икономическа спирачка.

Глупаците и пътищата

Следващата точка очевидно е инфраструктурата. В страна, преживяваща бум (без значение, от какво е породен, дори и от случайни петродолари), по правило, първото следствие е изграждането на магистрали, високоскоростни железопътни линии, мостове и естакади, развитието на енергийните мрежи. Погледнете Китай.

Това се случва навсякъде, с изключение на Русия. За 16 години не е въведен в експлоатация нито километър модерна железопътна линия, адаптирана за високоскоростен трафик. През 2014-2015 гг., са построени 1200 км пътища годишно – 4 пъти по-малко, отколкото през 2000 г. Магистралата между Москва и Санкт -Петербург все още се строи, както и в края на 1990 г. Според данни на “Газпром”, нивото на газификация на руските селища за година нараства с 0,1%, до 65,4%. С това темпо пълната газификация ще е факт в началото на XXII век.

За 16 години ръстът на капацитета на руските пристанища е два пъти по-малък от увеличението на товаро-разтоварните работи в пристанището на Шанхай. Товарните превози по Северния морски път през 2014 г., са по-малко, отколкото през 1999 г. (130 към 460 хиляди тона).

Изправяне на крака? Къде е целостта на руската територия с нейните удобства? Нямало е такива, няма ги и днес. Само красиви обещания, всяка година приличащи на тези от предните. Путин обеща “удвояване на БВП” и “слизане от петролната игла”. Забавно е, че този лозунг бе обявен през 2003 г., а през 2018 г. имаме всички шансове да се върнем обратно до същите доларови показатели на БВП.

Преодоляването на зависимостта от петрола се вижда от цифрите: през 1999 г., делът на износа на петрол и газ е 39,7%, през 2014 г. – 69,5%. Въпреки това, в Русия нямаше никаква индустриална трансформация, която през всичките години на Путин, беше и остава единствената от т.н. emergency markets, където темповете на растеж на промишленото производство изостават от темпа на ръст на БВП.

Къде са рекламираните рафинерии, като тази на “Роснефт” в Приморския край? Къде са производството на високотехнологично оборудване, медицинска техника, лекарства, компютри или мобилни телефони? В по-голямата част от тези пера страната зависи от вноса между 70% и 100%. Ако нашите “партньори” искат да сринат напълно руската икономика, трябва само да забранят вноса на тези стоки и консумативи.

“Пази боже”

Катастрофални са резултатите от “реформата” в социалната сфера, както и в работата на държавните структури, отговорни за осигуряване на нормален живот на гражданите. В страна, чиято хазна прелива от петродолари, безплатното здравеопазване е почти ликвидирано. Всички рейтинги фиксират рекорден спад в качеството на средното образование, а висшите учебни заведения, отдавна са фабрики за производство на хора с безсмислени дипломи. Дори и “визитната картичка” на Русия на Путин – мощното Министерството на извънредните ситуации – не може да спаси десетки хора, заседнали в снежни преспи недалеч от Орск. За срастването на бюрокрацията с криминалната престъпност, няма да смисъл да ви говоря: известният филм “Чайка” вече е гледан от няколко милиона души.

Дори и във външната политика Русия няма с какво да се похвали. Превърнахме Украйна във враг, но вече е очевидно, че съюзниците ни в Централна Азия са все по-благосклонни към Китай, който вече е основен инвеститор в региона. Изолираме се от света със санкции, налагаме си всякакви епитимии, но това не плаши никого. Започнахме военна операция в Сирия, но вече осъзнаваме, че за да е успешна ще са нужни много повече сили и пари, отколкото Русия може да си позволи. Но дали micromilitarisme theâtrale от типа на операцията в Южна Осетия е нещо, за което Русия си струваше да похарчи за армията през годините на управление на Путин почти $ 960 милиарда (по данни на SIPRI Database за 2015 г.), или 80% от номиналния БВП за 2015 г.?

Но, най-впечатляващо е колко бързо, и, както изглежда, неизбежно започва да се разпада въображаемото благополучие със свиването на петролния балон. Правителството пета година не може да направи нищо, което да забави темпа на снижаването на икономическия ръст. Три години подред замразява частните пенсионни спестявания, като всъщност принудително заема средства от гражданите. Резервният фонд, с който властите бяха толкова горди през последните години, може да се стопи до година и половина. Първите признаци за спад в цените на петрола доведоха до края на индексацията на пенсиите, а, както изглежда, не е толкова далеч драстичното съкращаване на социалните разходи, дори в двукратно обезценени рубли.

Страната управлява човек, който говори много, но не прави почти нищо, осланяйки се повече от 10 години на външни положителни тенденции. Това е държавно безсилие. Властите са в състояние да пръснат колкото си поискат милиарди, но не могат да си поставят действително амбициозни цели, нито да намерят достойни кадри за постигането им, нито да стимулират бизнеса, нито да вдъхновят гражданите за нещо различно от повтарянето на банални лозунги. Наблюдавайки постоянно намаляващите петролни фючърси, руските власти са зашеметени от това, което виждат и, изглежда, се надяват само на вечното руско “пази боже.”

Share on Facebook

Станцията New Horizons е направила висококачествена снимка на криовулкан на Плутон. Изображението е направено на 14 юли 2015 от разстояние 48 хил км .

Чиновниците от НАСА в рамките на съвещание , посветено на проблемите и перспективите , в Космическият център Кенеди във Флорида , са призналиотсъствието на поръчки за строящата се нова свръхтежка ракета носител SLS (Space Launch System).

Станцията Dawn е направила снимки на кратерите Купала, Данту и Мессор на Церера. На изображенията, учените са видели отново тайнствени бели петна. По информация от НАСА.

Излизането на членовете на 46 екипаж на МКС в откритият космос ( което се проведе на 15 януари 2016) бе предсрочно завършено след като в шлема на американският астронавт Тим Копра беше открита вода , по информация от НАСА.

Европейското космическо агентство през 2016 ще се откаже от изпозлването на руската РН 'Съюз' за извеждането в космоса на спътниците от своята навигационна система Galileo, по информация от ТАСС от изявление на директора на ЕКА Йохан Дитрих Вернер.

Американската космическа станция Juno е поставила рекорд по далечн полет в космическото пространство с захранване от слънчеви батерии . По информация от НАСА , този научен апарат, който бе изведен в космоса през 2011 към Юпитер , се е отдалечил от Слънцето вече на 793млн км .

Китай официално е започнал подготовка на нов етап в освояването на Луната, по информация от ТАСС на базата на данни от Синхуа. Както са съобщили от Държавното управление по отбрана, наука , техника и промишленост (ДУОНТП) на КНР , през 2018 на обратната страна на Луната трява да кацне КА 'Чанье-4'.

Американските компании Orbital ATK, SpaceX и Sierra Nevada са сключили с НАСА нови договори за етапа CRS2 за доставка на товари на МКС в периода до 2024г, по информация от ТАСС. Както са обявили от НАСА, всяка от тези три фирми трябва да реализира по 6 полета на свои кораби до МКС.