Представям ви във възможно най-концентриран вид (3 в 1) за какви печалби се е договорила "американската" ТЕЦ "Марица Изток 1", сега ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, с българската държавна компания НЕК, пр...
Навремето Айнщайн измислил най-сложната логическа задача. Интересно е обаче как самият той би решил казуса с приемането на новия Закон за обществените поръчки, върху който президентът отказа да наложи вето. Така се оказа, че борбата срещу корупцията се извършва чрез отваряне на още вратички към корупцията. Пред това българско изобретение обичайната логика е напълно безсилна.
Продукти за 4 порции:
4 сурови наденички
¼ стрък праз лук
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
мазнина за готвене
2- 3с.л. брашно
1к.ч. бяло вино
Приготвяне:
Наденички обичаме всички у дома. Единственото условие е да има гарнитура. Тя може да бъде от прясна салата, туршия, готвена яхния, червен или бял сос. Представям ви един лучен сос, който готвя напоследък. Харесва се от големи и малки. За него ползвам само бялата част на стрък праз лук. Почиствам и измивам лученото стебло. Режа много на ситно. Запържвам в стопена свинска мас. Оттеглям съда. Добавям вино, сол и бахар. Размивам брашно на кашица и наливам в тигана. Пробърквам. Наливам чаена чаша топла вода. Връщам на загретия котлон. Бъркам до сгъстяване. Сосчето трябва да остане гладко. Оттеглям. Запичам суровите колбасчета на фурна. Поднасям апетитна наденичка и поливам с белия сос. Топла, вкусна и хранителна рецепта!
Щом мине януари, събитийната сцена избуява като пролетно кокиче при глобално затопляне. Едни след други се редят конференции, семинари, уъркшопи и всякакви други добавки към месечния календар. За да се подготвите по-добре за тях, ето кои за мен са най-важните джаджи и аксесоари, задължителни за подготвения посетител.
Всяка конференция е повече или по-малко дигитално събитие, затова основната част от моя арсенал е технологична. На първо място идва 13-инчов MacBook, ежедневният ми партньор в задачите и постоянен спътник. Доскоро тествах посещение на събития само с iPad, но воденето на записки на клавиатура ми е далеч по-приятно, пускането на постове в блога е доста по-бързо, а разликата в теглото не е толкова голяма. Един съвет към дамите: ако искате да направите услуга на съседите ви по място, погрижете се за маникюра си преди събитието – няма по-досадно нещо от тракащи по бутони нокти, особено ако пишете бързо и постоянно.
За снимки разчитам на iPhone. Не виждам смисъл да мъкнете фотоапарат, освен ако не сте професионален фотограф на събитието – просто не си струва баласта, ако смартфонът ви има добра камера. Но тъй като смартфоните се уморяват по-бързо, предпочитам да си нося зарядно или външна батерия. Вече ползвам първото само в краен случай и разчитам на второто – моят беличък Romoss 5200 mAh държи няколко зареждания и е доста компактен.
Малко по-нишова джаджа: диктофонът. Да, ретро е, но е оправдано, ако взимате интервюта. Дори често да си водите аудио-бележки с телефона, няма да повярвате колко голяма разлика има с диктофон, особено ако сте в по-шумна зала или коридор, през който минават всички гости на събитието. Моят Panasonic е доста стар, но се държи чудесно и нееднократно съм се радвала на насочения микрофон, когато съм сваляла отговори след събитие.
Не се разделям с тефтера и събитията не правят изключение. Той е винаги с мен, особено полезен, ако искам да запиша нещо в движение. Фен съм на Moleskine, червеното ми е запазен цвят, а стикерите разнообразяват настроението. Към тефтера вървят два неизменни тънкописеца – черен и червен. Наскоро открих, че съществуват по-дебели тънкописци (дебелописци?), което си беше истинско откровение. С размер 0.7 се чувствам идеално, защото нямам чувството, че дера листа с перо, а елегантно се плъзгам по страницата.
Винаги си нося визитки, като обикновено имам няколко вида – служебни, лични и визитки на Ratio. Според ситуацията и разговора преценявам какво е подходящо. Важното е, че телефонът е един, а всички пощи пристигат веднага.
Нямаше как да събера още на снимката, но облеклото е не по-малко ключов елемент за приятното изкарване на събития. Водещото тук е да ми е удобно, но все пак да имам спретнат и представителен вид. В общия случай дрехите, които носите на работа, са напълно ОК за повечето работни събития. Моята “конферентна униформа” обикновено включва дънки, блуза и сако или само дънки с риза, ако времето е много топло. Дънките и удобното горнище позволяват да ми е удобно, а сакото дава малък бизнес-акцент. Също е особено полезно спасение, ако в залата са се развихрири с климатизацията – както често се случва.
Обувките трябва да са практични, което за мен значи равни и обикновено черен Converse – не съм намерила нещо по-удобно за тичане от лекция на лекция. За да събера всички предмети от горните редове, разчитам на чанта през рамо – достатъчно голяма, за да събере лаптоп и някоя допълнителна папка или листовка от материалите на събитието. Така ръцете ми са свободни за здрависване, диктофон, телефон или коктейлна чаша в края на деня.
За всички елементи от събитийния арсенал водещо трябва да бъде удобството – не носете нищо, което няма да ви трябва или което не ви кара да се чувствате добре. Така можете да се фокусирате на най-важното – новата информация и нетуъркинга – вместо да се чудите къде да оставите тежка чанта или как да коригирате част от фамозен тоалет. Ще се видим на следващото събитие!
Постът Събитиен арсенал: предмети за оцеляване на конференции е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
2004 - 2018 Gramophon.com