Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 15 февруари – 21 февруари 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Светът на Огън и Лед, Джордж Мартин, Сиела 3. Bolgar: Тайните на нашия произход, Александър Мошев, Атеа 4. Въведение в програмирането със C#, Светлин Наков и Колектив, N/A 5. Няма закога, Андрей...

В един от рублофилските сайтове се появи превод на български език на една от най-малоумните изцепки на руската пропаганда, която съм виждал напоследък ( а съм виждал доста, включително като член на екипа за борба с руската пропаганда, създаден от ЕС през септември миналата година). Заглавието крещи:

„ Започна се: Немците бягат в Русия!”

Пропагандаторите ликуват, че германците бягали в Русия. Така звучи подвеждащото заглавие. А като се зачетеш, виждаш, че става дума за …„изявено желание” на бивши съветски немци, за които наскоро в немския печат се появиха многобройни публикации като за умърлушени от собствената им непригодност аутсайдери.

„Около половин милион руски немци, които през 90-те години се бяха преселили от Русия в Германия, ИЗЯВЯВАТ ЖЕЛАНИЕ (курсивът мой- бел. ivo.bg) да се върнат в Русия, съобщи ръководителят на Партията на преселниците и имигрантите в Германия „Единство“(EINHEIT) Дмитрий Ремпел.”, се отбелязва в публикацията.

Доста тъпо от страна на автора е да ликува как сега вече са сразени „русофобите” по въпроса за това, че никой не бяга в Русия.

Повечето съветски германци говорят лош немски, не могат да се интегрират във високо развитото общество, като германското и съответно живеят зле, скупчват се да се самосъжаляват в собствени затворени групи и анклави, и т.н. И още нещо: оказаха се особено агресивни проводници на характерното за мракобесната им родина СССР негативно отношение към чужденците. В това отношение са сред най-активните участници в разни ксенофобски организации и прояви в Германия.

Желаещите могат да прочетат цялата пропагандна глупост с типичния примитивизъм на рублофилията, пропагандираща Русия като ЕДИНСТВЕНАТА страна, подходяща за добър живот на добрите хора, като осъзналите руските си корени бегълци от СССР.

http://www.cross.bg/rysiya-byagat-nemtzi-1499409.html#ixzz416EXiMPf

Ако „изявяването на желание” беше меродавно мерило за бягството на руснаците от Русия, то картинката там е следната:

Над половината руснаци искат да емигрират
11 дек 2013

http://www.investor.bg/forum/showthread.php?p=1059547972

„Повече от половината руснаци искат или се подготвят да емигрират, сочат данни от международно проучване на застрахователната група Zurich Insurance и авторитетния институт за маркетингови изследвания Gfk.

Всеки десети от анкетираните руснаци се подготвя за напускане на страната си. Ако се приеме, че е валидно за цялото население от над 140 милиона души и то за възрастната му част, това означава, че близо 20 милиона души са готови скоро да напуснат страната.

Още 44% от жителите на Русия мислят да емигрират, но засега се страхуват да предприемат такава крачка. Това е далеч над резултатите на включените в проучването Австрия, Италия и Мароко – по около 18%.”.

При това горната статистика за намеренията на руснаците е от края на 2013 г. Това беше последната относително сита година за Русия в края на петролния бум в това петролно шейхство и преди безумната агресия на Путин срещу Украйна, довела до международни санкции и международна изолация, непознати дори за тази империя, за която изолационизма е начин на многовековно съществуване.

Настъпилото междувременно обедняване там, изчислявано на около 15 процентен спад на жизненото равнище за 2015 г., вероятно още повече е увеличило дела на руските граждани, които биха искали се махнат от страната, която унизително зависи от капризите на петролните борси и безвъзвратно изпусна възможността за модернизация в крак с развития свят, изпадайки обратно по начин на живот на равнището на третия свят (връщането назад се определя от водещи руски икономисти като ниво, характерно за 2003 г. в Русия, т.е. преди да завалят и да напълнят резерва големите лесни петродолари).

Share on Facebook

Пламен Асенов
11.11. 15, радио Пловдив

Целият текст слушай тук – http://bnr.bg/post/100624735/velikite-evropeici-pol-gogen-chast-vtora

Дебюси, Сюита Бергамо, Лунна светлина

Когато през 1885 година художникът Пол Гоген се връща в Париж, той е човек без нищо. Зарязал е, както казват някои, семейството си в Копенхаген. Там остава и колекцията му от картини и предмети на изкуството, събрана по-рано, когато парите му текат отвсякъде. В този момент вече няма и пари. Няма също образование на художник, но пък има огромен талант и желание. Една година Гоген работи какво ли не и рисува малко, затова в последната импресионистична изложба през 1886 той показва повече стари неща. Идва и скъсването му с импресионистите, чиито лидер вече е Жорж Сьора. Гоген не може да понася неговия поантилизъм, нео-импресионистична техника на рисуване, базирана на комбинация от точки, които изграждат художествения образ. През лятото Гоген отива в Понт Авен, артистична колония в Бретан, където се случват две важни неща. Първо, той става популярен сред група млади художници, при това – и заради освободения си, и заради уменията си в бокса и фехтовката, и заради картините си. Второ, започва да намира собствен път в изкуството, вече извън импресионизма. За него връщането към традиционното европейско изкуство е немислимо, намира го за твърде имитативно, в смисъл – че то прекалено много имитира реалността и му липсва дълбочината, придавана от символите. Точно обратното е валидно за по-екзотичното от европейска гледна точка изкуство на Африка и Азия. На първо време Гоген се увлича от модното тогава японско изкуство и се връща към някои европейски средновековни техники, които го водят към синтетичния подход на онова, което критиците наричат пост-импресионизъм. Една от наистина изумителните работи, които Гоген ни оставя от този период, е „Жълтият Христос”, изображение на разпятие, в което тялото на Христос е жълто и плоско, почти двуизмерно, наивистично отделено от околния свят с дебел контур. Някак звучи, сякаш това наистина ще спаси Спасителя.

Дебюси, Печати: Градини в дъжда

През 1887 година Пол Гоген, за да намери себе си като художник, започва да търси екзотиката на тропиците, контакта, както той смята, с естествените, първични хора, които живеят там, с техния бит и изкуство. С един свой приятел той отива в Панама, а после изкарва и няколко месеца на Мартиника. Разорен напълно, болен от дизентерия, малария и какво ли не още, в края на краищата се прибира във Франция на разноски на правителството, събрал под мишница онези десетина платна, които е нарисувал. Точно те стават причина Гоген да се запознае с Ван Гог, а от приятелството на двамата гении и досега да остане голямата загадка – какво точно се е случило между тях в онази съдбовна нощ, в която Ван Гог си отрязва ухото като начало на пълното си полудяване. Историята е следната. Когато се връща от Мартиника, Гоген излага платната си, а братята Тео и Винсент Ван Гог веднага ги харесват, запознават се и се сприятеляват с художника. Тео купува три платна за 900 франка. Винсент пък направо се влюбва в Гоген и между двамата започва кореспонденция, в която Гоген до голяма степен, както казват критиците, успява да си изясни своя стил на рисуване. През 1888 година Ван Гог е в своята Жълта къща в Арл, Южна Франция и Гоген отива при него, за да рисуват заедно. Това продължава девет седмици, докато една вечер двамата се скарват и Ван Гог подгонва приятеля си с бръснач. Не успява да го нарани, но, изпаднал в бяс, по-късно вечерта отрязва парче от лявото си ухо, завива го във вестник и го изпраща на една проститутка на име Рашел, като я моли „да пази този обект внимателно”.

Дебюси, Улиците

Има много спекулации какво точное станало между двамата, има много книги и стотици статии по темата – но всички признават, че истината не се знае. Една версия за основата на конфликта казва, че любовта на Ван Гог към Гоген има и чисто плътски измерения. Той обаче е силно наранен, че приятелят му, който буквално флиртува с него, все пак го отхвърля. Ван Гог е бесен, затова се скарват вечерта в кръчмата, а после го напада с бръснача. Тук обаче версиите отново се разделят. Едни смятат, че след тази сцена Гоген си тръгва, а Ван Гог си реже ухото в пристъп на обхваналата го вече лудост. Други казват, че точно Гоген, по-силен и опитен в боя, взима бръснача от ръцете на приятеля си и му отрязва ухото, но Ван Гог го прикрива, защото наистина го обича. Не се наемам да гадая, факт е обаче, че двамата така и не се срещат повече в този живот, макар да продължават да си пишат, а по-късно правят и съвместна изложба. Някъде по това време обаче Гоген взима твърдото решение да се пресели на Таити. За да набере средства, в началото на следващата година той организира голям търг на свои картини, а също благотворителен концерт и банкет. Начинанията са успешни и, след като минава през Копенхаген да види жена си и децата, както се оказва – за последно, през април той заминава за Папеете, столицата на тихоокеанската френска територия, наречена Таити. Както сам казва, целта му е „да избяга от европейската цивилизация, от всичко, което е изкуствено и конвенционално”.

Дебюси, Морето 2, Алегро

На Таити Пол Гоген силно се разочарова от липсата на онова, което търси – първичен, екзотичен, откъснат от цивилизацията живот. Освен това, с типичната си активност и непримиримост, веднага се забърква в дрязги и скандали с влиятелни хора, като пише остри статии за либералния вестник в Папеете. После художникът си купува земя и истинска таитянска къща в провинцията, на около 45 километра от столицата и се оттегля там, за да е по-близо до „естествения живот”. Този естествен за него живот обаче включва сериозно количество алкохолни и сексуални оргии. Няма да навлизам в подробности, всеки сам може да си даде сметка за какво става дума, съдейки дори само по два факта – Гоген нарича дома, който купува по-късно, пре преселването си на Маркизките острови, „Къщата на оргазмите”, а в някакъв момент от своя първи таитянски период той се жени за 13-годишната Теха`амана, ако правилно го произнасям – или Техура, както е по-лесното име на съпругата му. Вероятно днес дори жителите на Таити възприемат това като педофилия, но за прадедите им, извършена според техните традиции, сватбата е официална и законна. В следващите години Гоген има още два подобни брака, този път с жени на 14 години. В същото време художникът рисува усилено и създава може би най-известните си платна от таитянския период. Той прави също дървени скулптури и илюстрации за каталог, посветен на изчезналата таитянска култура и религия. Всичко това е изпълнено с духа на Таити, с природата и хората на острова, с боговете и символите, които водят публиката в друг свят, в който основните неща като животът, любовта и смъртта имат твърде различни измерения от европейските. Девет от платната си Гоген изпраща за съвместна изложба с Ван Гог в Копенхаген и, въпреки че се продават само две, критическите отзиви са вдъхновяващи. През 1893 той се връща в Европа за да лекува влошеното си здраве и да стимулира продажбите и славата си. Още при заминаването е обещал на жена си, че ще се върне богат и известен – но и този път не уцелва момента. Всъщност той никога не го уцелва, защото истински широко известен и скъпо продаван художник Гоген става някъде около 1906 година. Но това е около три години след смъртта му.

Дебюси, Соната за цигулка

След връщането си в Париж, Гоген получава наследство от 13 хиляди франка, а продава и картини, което му осигурява добър стандарт. Той отваря салон, движи се в някакъв елит, но, вероятно съзнателно, провокира силно парижкото общество като ходи облечен в таитянска носия и живее с екзотична тийнейджърка. В същото време продължава да твори таитянски сюжети, но разваля добрите отношения с галериста си и пропуска шанса да излезе на големия и богат американски пазар. На всичкото отгоре в пресата има критически атаки срещу него и като се чувства все по-изолиран, през 95-та се връща на Таити. Махането му от Париж се оказва добра идея. Без самият Гоген да дразни хората, картините му започват да се продават добре. Дори в Таити обаче той се чувства все по-натясно в кожата си. Проблемите със сърцето, както се предполага – в резултат на придобития сифилис, зачестяват и се изострят. При един пиянски инцидент от престоя във Франция глезенът му е счупен, раната е открита и никога не зараства, така че към алкохола, с който и без това се тъпче, Гоген прибавя болкоуспокояващия морфин. Депресиите на художника са тежки и дълги, поне веднъж той опитва и самоубийство. Смъртта на една от дъщерите му изобщо не помага нещата да се подобрят, напротив. Така през 1897 художникът рисува може би най-известната си творба, озаглавена „Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме?”. Тази философска работа, наситена с хора, богове и символи от Таити, днес може да се види в Бостънския музей на изящните изкуства. През 1901 Пол Гоген се мести на Маркизките острови. Там е и погребан през 1903-та, когато умира сам, отпаднал докрай и в силни болки. Малко преди смъртта си, Гоген пише: „Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин. Това е толкова дребно нещо – животът на човека, но той все пак има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина”.

Дебюси, Suite Bergamasque, Прелюдия

“Клубът на мъфините” е нова поредица на издателство “Фют”, предназначена за млади госпожици. Четирите главни героини Лин, Тамтам, Миранда и Лулу са доста различни, но са обединени от едно – “Клубът на мъфините”, който основават съвсем неочаквано и за самите тях. В първата книга от поредицата начало на тяхната история поставя Лулу – любителка на математиката, науките...

This is the Baba Marta doll, made of paper, wooden spoon and yarn. The pictures were sent to...

These are the martenitsas made by the kids from Maya the Bee group from “Chuchuliga” kindergarten, Plovdiv. Their...

Почина Йордан Соколов, чиято политическа биография като една от емблемите на СДС е добре известна на читателите на този блог. Лека му пръст!

В представянето на образа му обаче пред други медийни аудитории попаднах на твърдението, че е бил от ”кръга кинжал” около Иван Костов. Не че е кой знае какъв „компрпомат”, но тази измислица е доказателство как медийните кукловоди на прехода диктуват изкривено преписа на историята, разчитайки на безпаметността на съвременниците.

Лъжата за „кръга кинжал”, който заговорничел за свалянето на правителството на Беров, беше тиражирана в анонимна уводна статия на в. „Дума” 4 години преди Иван Костов да стане премиер. Визираха се пет лица, сред които и моя милост.

Тревожно е не това, че някой някога е написал лъжа ( за която така и не си призна авторството, подобно на Кадиев, изобличен като автора на статията в същия вестник, подписана от шефа на Мултигруп и кадровик на онова правителство Или Павлов). Тъжното е, че тези анонимни хора успяха да наложат лъжата като истина, която се повтаря дори и посмъртно – както в случая по повод кончината на Йордан Соколов.

За желаещите да си припомнят, ето за какво ставаше дума в „Дума”.

http://ivo.bg/2009/03/20/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE/

Почина Йордан Соколов, чиято политическа биография като една от емблемите на СДС е добре известна на читателите на този блог. Лека му пръст!

В представянето на образа му обаче пред други медийни аудитории попаднах на твърдението, че е бил от ”кръга кинжал” около Иван Костов. Не че е кой знае какъв „компрпомат”, но тази измислица е доказателство как медийните кукловоди на прехода диктуват изкривено преписа на историята, разчитайки на безпаметността на съвременниците.

Лъжата за „кръга кинжал”, който заговорничел за свалянето на правителството на Беров, беше тиражирана в анонимна уводна статия на в. „Дума” 4 години преди Иван Костов да стане премиер. Визираха се пет лица, сред които и моя милост.

Тревожно е не това, че някой някога е написал лъжа ( за която така и не си призна авторството, подобно на Кадиев, изобличен като автора на статията в същия вестник, подписана от шефа на Мултигруп и кадровик на онова правителство Или Павлов). Тъжното е, че тези анонимни хора успяха да наложат лъжата като истина, която се повтаря дори и посмъртно – както в случая по повод кончината на Йордан Соколов.

За желаещите да си припомнят, ето за какво ставаше дума в „Дума”.

http://ivo.bg/2009/03/20/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE/

Share on Facebook

Гласуването за първото издание на конкурса „Моята любима книга” започва на 29 февруари и ще продължи до 17 април, съобщават организаторите от Сдружение „Всичко за книгите”. „Аз чета“ е медиен партньор на конкурса и ще ви разказва най-интересното около надпреварата. След като чрез онлайн гласуване читателите избраха „Любимата книжарница на България” за 2015 г., те отново...

Продукти за 4 порции:
500г тортелини
200г броколи
1 морков
1ч.ч. течна сметана
200г сирене
1ч.л. сол
щипка индийско орехче
1с.л. чубрица
2- 3с.л. олио

Приготвяне:
Отново обичните запеканки с паста. Печивото изобилства от млечни вкусове, успешно съчетани със зеленчуци. Тортелините според мен, са малко по висока класа тестено вариво, поради наличието на плънка. Тези, които аз ползвам са със спанак и рикота. Сварявам ги в подсолена вода.  Отцеждам и прехвърлям в керамична тавичка. Почиствам и измивам зеленчуците. Броколите късам на малки розички, а моркова режа на колелца с къдраво ножче. Разпределям продуктите в тавичката. Поливам сметана и две чаени чаши бульон от варената паста. Добавям сирене на кубчета, сол, чубрица и мазнина. Пека на умерена фурна, около шестдесет минути.

Awesome decoration with red pieces of paper and heart shaped paper punch made by the kids from the “Step” workshop in Sofia...

Съдът в Страсбург: Отказът на Хърватия да издаде разрешително за престой на чужденка в еднополова връзка с хърватска гражданка е дискриминация

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

“Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!”

“Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.”

“Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!”

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
“Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!”

“Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …”

“Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робонсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.”

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

“Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея”

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

На снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

"Амнести интернешънъл" критикува в годишния си доклад България за отношението към бежанците и мигрантите, както и към ромите

Често читателите търсят не просто книги, които да им доставят насладата от заплетения сюжет, затрогващата емоционална история или наркотика на сладкодумието, а нещо повече. Дирят поучение от автора. Това е оная искра, която той сам е изследвал и открил и която ни предоставя наготово, за да възприемем и прилагаме сами в живота си. Събрал достатъчен...

Продължаваме с разходката из Рим – започнахме с археологическия Рим, после – по фонтани и площади, а последния път продължихме разходката си към остров Тибър и околностите. Днес ще излезем в околностите но града.

Приятно четене:

Рим

всички гледни точки

(едно пътуване до Рим през август 2014)

4-та част

Разходка извън стените на града

4-та част Разходка извън стените на града

За неделния ден бях планирала разходка извън стените на древния Рим. Затова от порта сан Джовани взехме автобус 218, с който през портата San Sebastiano, излязохме извън стените. След портата започва Via Apia Antica, изградена върху древния път Вия Апиа. Това бил най-важният път за римляните. Построен е под ръководството на Апий Клавдий Цек през 312г. пр.н.е. и първоначално е стигал до Капуа, а в последствие е продължен до порт Бринзи (пристанище в югоизточната част на Италия). Общата дължина на вия Апия е 132 мили. Оттам Рим се е свързвал с Гърция, Египет и Мала Азия. След потушаването на въстанието на Спартак (71г. пр.н.е) 6000 от неговите воини са разпънати по протежение на пътя. Днес е запазена съвсем малка част около 40-та миля в Рим, където е и единствения милиарий (километричен камък, с който римляните са маркирали всяка миля). Не съм съвсем наясно колко точно е една римска миля.

Съпругът ми много искаше да види този милиарий, но автобусът пропусна 2 спирки и ни закара почти 4 км. по-нататък. Върнахме се само около километър до

църквата Кво Вадис (Chiesa del Domine quo vadis)

Има предание, според което апостол Петър се уплашил, да не бъде убит и тръгнал да бяга от Рим.  Тогава пред него се явил сам Христос и го попитал: „Domine quo vadis?“ ( Къде отиваш?). Петър се стреснал и се върнал обратно. Затова на това място е изградена малка църквичка. Естествено в Библията няма нищо подобно.

Църквата Кво Вадис

Срещу църквата е входа на

катакомбите Сан Калисто,

които посетихме. Това са едни от най-големите християнски гробници в Рим. Използвани са от II до IV век. Гробовете са разположени на 4 етажа един над друг, като поради непрекъснатото разширяване галериите оформят своеобразен лабиринт. По-изявените християни бяха погребани в отделни гробници.

Катакомбите Сан Калисто

Една от тях е Света Цецилия. Цецилия произлиза от богат римски род от III век. Още като девойка тя тайно приела християнството. Когато родителите и решили да я омъжат, тя не се възпротивила, а се отдала на молитва.  С Божията помощ тя успяла да отклони съпруга си Валериан от светския живот и да го направи християнин. Младото семейство всячески помагало на бедните християни. Перфекта Турций Алмахий заловил Валериан и неговият брат(който също бил станал християнин) и след жестоки мъчения ги убил. След това Цецилия успяла да раздаде остатъка от имуществото си и да привлече повече от 400 души християни от Рим. Първоначално се опитали да я умъртвят като я затворили в нажежената сауна в дома й.

Трите дни мъчения не дали резултат – тя останала жива. След това се опитали да отрежат главата й с меч, но палачът не успял да й отреже главата, а само и нанесъл смъртоносна рана. И така Цецилия живяла още три дни твърдо изповядвайки християнската вяра и призовавайки другите към Бога. Християните погребали тялото на Цецилия в Римските катакомби.

През IX век папа Пасхалий I, изровил тялото и го пренесъл в църквата Света Цецилия в Трастевере. А скулптурът Мадено, който участвал в преместването на мощите изваял скулптура на нараненото тяло на Цецилия. Сега в гробницата е копието, а оригиналът е в

църквата Santa Cecilia in Trastevere

Църквата Св. Цецилия в Трасведере

След катакомбите взехме автобус 716 до гара Ostiense. До гарата са портата Сан Паоло и пирамидата на Цестий. Пирамидата е построена между 18 и 12 пр.н.е. по времето на император Август от Гай Цестий и е предназначена за негова гробница. Страната на основата на пирамидата е около 30м., а височината й е 36м. Някъде прочетох, че по големина била на 4 място в света след трите пирамиди в Гиза.

Взехме влак FC2 до

Cristoforo Colombo на брега на Тиренско море

Тук обаче претърпяхме „леко“ разочарование, защото се оказа, че целия бряг е разделен между плажни клубове, които бяха заградени с ограда. Така, че не успяхме да пипнем морето. Дори гледката беше закрита от оградите и постройките. След като се разходихме около 3 км. без да намерим свободно място откъдето да се промъкнем до брега, взехме автобус, който ни разходи още 10-тина километра покрай брега. Тъй като беше неделя беше претъпкано с автомобили на плажуващи, спрели покрай пътя. Най-накрая автобуса зави по булеварда Кристофор Колумб и се отправи към Рим. След като обиколи две-три вилни зони ни остави точно пред МОЛ-а, който искахме да посетим Euroma 2.

МОЛ Euroma 2

След това отново с автобус се придвижихме до EUR Fermi, откъдето взехме метро.

Районът Lago dell’EUR

представлява модерен парк в огромно езеро ( може и да е изкуствено) с места за разходки, водни каскади и други, но бяхме твърде уморени, за да го обикаляме. Така че каквото видяхме от автобуса – това. Имах план да вземем автобус 31 и да отидем до Villa Doria Pamphilj, но вече беше станало късно. Иначе когато ходим някъде винаги си организирам по-дълго пътуване с градския транспорт ( автобус или трамвай), за да можем да разгледаме по-голяма част от града. Метрото е удобно и бързо, но няма гледка.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рим – на картата:

Рим

Още пътеписи от близки места:

1. Рим – всички гледни точки (3): Рим оттук – оттам
2. Рим – всички гледни точки (1): Археологически Рим
3. Рим – всички гледни точки (2): Площади и фонтани
4. Будапеща – светлините на града (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 7 част)
5. Извън сезона из Гърция (2): Микена, Нафплио, Метеора и Катерини
6. Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър
7. Венеция в десет точки
8. Ти не променяш града, градът променя теб
9. Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)
10. Бирена разходка из Белгия (2): Бирите в Брюж и Гент
11. Снежна разходка на Витоша
12. Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша

От НАСА са съобщили за отлагане на старта на мисията до Марс Mars InSight, която бе запланирана да стартира през март , за средата на 2018 поради проблем с един от основните инструменти .

От НАСА са съобщили за падане на втори по велична метеорит след Челябинския. Информацията за новият метеорит е публикувана две седмици след като той е паднал на Земята.

Астрономи от Франция са потвърдили съществуването на Планетата Х и са стеснили областа за нейното нахождение в Слънчевата система. Резултатит от изследването , авторите са публикували в списание Astronomy and Astrophysics, а кратко изложениое може да се намери в The Guardian от 24 февруари