На годишната си пресконференция на 17 декември миналата година Путин изрече лъжата на годината, че „Южен поток” бил създаден с идеята Русия да помогне на България. Доста потребители на тази новина по света, уви, са потърсили в интернет какво е това нещо „България”, заради което Н.П. ( Негово Путиничество) е благоволил, както твърди, да изобрети най-скандално известния за пренос на газ към Европа в рамките на своето царуване.

Колкото и да си тъп, зомбиран и русифициран, не можеш да защитиш малоумната лъжа, че огромната Русия е измислила „Южен поток” заради доброто на малката и все по-презряна от Москва натовска България ( в която, апропо, подкрепата за членството в НАТО расте все повече, не на последно място благодарение на заплахата от нашистите и тяхно нашествие- но това е друга тема с продължение).

Хибридната нападка от днес, според която България била поканила Ердоган за 3 март, напълно съответства на лъжата от вчера и онзи ден за освободителните намерения на руската империя спрямо българите. В този смисъл Путин е последователен продължител на имперските традиции на своите предшественици на трона.

Тъкмо на руския празник 3 март Путин и неговите хибриди разиграха вариант на лъжите за „Южен поток” и „освобождението” с поредна инсинуация от калибъра на онази за „Южен поток” и „освобождението”.

България, повтарям, била поканила турския президент Ердоган, но не и Путин, излъгаха вкупом руски медии в съзвучие с шикалкавенето по въпроса на верния на самодържеца негов Пес(ков).

Миналата седмица външният министър Даниел Митов възрази на прелюдията към тази лъжа със своя статия във в. „24 часа” ( престрелката беше предизвикана от Мария Захарова, наругала България от позицията на говорител на руското външно министерство на 26 февруари). България би трябвало най-накрая да покаже чрез своя премиер, че не става дума за „лошия външен министър” и доброто ( от гледна точка на Кремъл) ченге Борисов. Но това е пожелание с явно повишена мудност.

Намери се обаче един българин по рождение, официален представител на една от най-големите държави в Европа, който изпревари с реакцията си българското институционално снишаване пред руските лъжи по повод 3 март.

След дипломатическия рецитал на полската дипломация по повод 3 март, показала подкрепа за каузата на българската свобода срещу отровното клише за руското „освобождение”, Украйна също прояви солидарност с нас по този въпрос чрез своя посланик и наш събрат , посланик Микола Балтаджи.

http://clubz.bg/36344-osvobojdavaj_i_vladej

Освобождавай и владей

Какво е целяла Русия пред 138 години

Клуб Z

НИКОЛАЙ ЦЕКОВ

В навечерието на тазгодишното честване на българския национален празник руското Външно министерство отново не пропусна да припомни на българите за амнезията им по отношение на тяхната “двойна освободителка” Русия, която ги е спасила и от османско владичество, и от фашизма. Реториката на Кремъл, която потъпква всички правила за дипломатичност и елементарна коректност, срещна в София неочакван опонент. Пред Дойче Веле посланикът на Украйна Микола Балтажи, който е доктор на историческите науки, цитира многобройни източници, които разкриват потулваната десетилетия истина, че украинските войници и офицери са съставлявали поне половината от руската императорска армия, която е навлязла през 1877 година в българските земи.

„Изследователите на архивите на украинските губернии по царско време са категорични, че основната част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци. И в това няма нищо странно – руският императорски щаб е предпочел да използва военния потенциал на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от районите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е проведена преди всичко сред украинското население на Киевското и Одеското военни окръжия. В структурата на воювалата тогава армия има голям брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните войници – Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и голям брой украинци с български корени, които с огромен ентусиазъм тръгват да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават след това в България, за да подготвят младата ѝ армия. Интересен е и съставът на първата руска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която дебаркира на дунавския бряг при Свищов и създава предмостие за инвазията. Тя се състои предимно от украинци и се ръководи от генерал Михайло Добромиров“, посочва Микола Балтажи.

Монополът на Москва върху миналото

В архивите на много украински епархии са записани имената на многобройните жертви, паднали в тази война, казва още Балтажи и добавя: „Дори във вестниците на сравнително малки областни градове в Украйна като Полтава и Чернигов открих данни за броя на убитите в Руско-турската война. За Полтава имаме информация за близо 1 000 убити украински войници, а за Чернигов данните са за близо 600 жертви“, посочва украинският посланик и недоумява защо при честванията на българското освобождение се вдига само знамето на Русия. „За разлика от Москва обаче, на никого в Украйна няма да му дойде наум да досажда на българите с претенции за вечна благодарност. Но това, че не се издигат знамената на Украйна, Финландия, Полша, Румъния, Беларус, които също са дали жертви в тази война, си е все пак пропуск на българската страна“, посочва дипломатът.

Професорът по история в Софийския университет Христо Матанов припомня, че обвиненията за „неблагодарността“ на България към Русия имат дълга история. Тя започва още от времето на Съединението и насилствената абдикация на княз Александър Батенберг. Тогава руската пропаганда лансира измислицата за 300 000 убити руски офицери и войници, докато съвременните анализи стигат до извода за около 60 хиляди жертви. Бруталната намеса на Русия във вътрешните работи на България при абдикирането на княз Батенберг довежда дори до скъсване на дипломатическите отношения. През 1915 година към поредното си настояване за „признателност“, провокирано от влизането на България в Първата световна война на страната на Германия, Русия прибавя и наказателна акция – варварски обстрел на Варна от императорската флота.

Митът за Санстефанската свобода

Проф. Матанов напълно подкрепя тезата на покойния си колега Пламен Цветков, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е било създаването на истински независима държава на българите. „Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически неограничена окупация на България от руската армия“, казва Матанов.

Според покойния му колега Пламен Цветков, мечтата на Руската империя да се добере до подстъпи за пряка атака на Цариград и черноморските проливи се оказва фаталният препъни-камък пред идеята за независима и обединена България. А липсата на срокове за изтеглянето на руската войска от България и застрашителната ѝ близост до Босфора обединява западните сили за противодействие срещу амбициите на Санкт Петербург. Два месеца след договора от Сан Стефано руският посланик в Лондон Шувалов и лорд Солсбъри се договарят за свикването на Берлинския конгрес. Още тогава руската дипломация се съгласява да бъдат орязани земите на новата българска държава – просто защото не желае да остави на Балканите голяма и силна държава под западна протекция. Неслучайно големият спор на Берлинския конгрес е не за границите на Княжество България, а за сроковете за изтегляне на руските войски.

По мнение на Цветков, подобно на лозунга на Британската империя „Разделяй и владей!“, Руската империя се е разширявала под мотото „Освобождавай и владей!“. Тази стратегия датира още от времената на Екатерина Велика, когато „освободеното” от османска протекция ханство на кримските татари след няколко години „независимост“ е окончателно придърпано от Санкт Петербург. Малко по-късно същата съдба застига Грузия, „освободена“ от иранска зависимост.

“Четете и знайте…”

Проф. Христо Матанов обръща внимание на обстоятелството, че българските учебници по история продължават да премълчават или прескачат неудобните за Москва факти. „Като автор на подобни учебници често съм се замислял дали с някои от изнесените факти няма да засегна нечий „обществен“ интерес. Самоцензурата е част от работата по писането на учебниците по история, а водеща роля в тази работа играят указанията на Министерството на образованието и науката. Те издават стремеж към някаква „балансираност“, която обаче означава писане и преподаване на история „под сурдинка“ – с цел да се зачитат „традиционни“ представи за отношенията ни с Русия. В миналото тези представи се създаваха от завършилите образованието си в Русия български историци, както и от марксистките писачи на учебници. И днес обаче продължаваме да мълчим за тези грижливо пазени митове“, признава проф. Матанов.

Според посланик Микола Балтажи, именно заради премълчаването и изопачаването на исторически факти и до днес продължава да се твърди и вярва, че не Цариград и Проливите, а свободата на България и добруването на българите са били основната цел на Санкт Петербург във войната от 1877-1878 година. “В деня, на който българите честват своето освобождение, искам да се обърна към тях с думите на Паисий за невежеството като първопричина за българските беди: „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.”

Материалът е публикуван в “Дойче веле”

Share on Facebook

Това не е шега, а съвсем официално съобщение на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ - IAEA), със седалище във Виена, Австрия, и е на пряко подчинение на ООН. Така те ще борят заразата, разпространяваща се от комарите Зика (Zik...

Лъжливите другарчета, които по Коледа съчиниха измислицата за специален поздрав на Путин към православните си братя в България ( http://ww.w.clubz.bg/32409-syjalqvam_no_putin_ne_vi_e_pozdravil_za_koleda), днес наистина надскочиха себе си.

Позовавайки се на друга путинофилска електронна медия в България, списвана при това на английски език, Газета.ру (дез)информира, че за 3 март в България бил поканен турският президент Ердоган, докато на Путин такава покана не била изпратена.

Но и този олигофренски изблик се е сторил недостатъчен на (дез)инфортарите. В желанието си да добавят още пипер в грижливо човърканите от руската пропаганда български (пра)исторически рани, авторите на измислицата се „обосновават”  , че българите поканили турския президент поради това, че в руско-турската война имало повече убити турци, отколкото руснаци.

Какво друго, освен многоточие след това малоумие да напише човек…

http://www.gazeta.ru/politics/news/2016/03/03/n_8323679.shtml#comments

Share on Facebook

Все повече българи разбират, че 3 март е чисто руски празник, натрапен на българите от Петата колона на СССР, преформатирана в руска във Великото народно събрание през 1990 г. Колкото и много отделен човек да пише и говори по този въпрос, важно е в разясняването на неоспоримия от фактологическа гледна факт да се включват различни автори и дори цели медии.

Днес това е направил вестник „Дневник”. http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715954_sedem_mita_za_osvobojdenieto/?ref=yellow_fp

С разнообразяването на източниците на съпротивата срещу националното ни обезличаване и подчиняване на руските имперски цели, чийто инструмент е символиката на 3 март, нараства и вероятността от общонационален разговор за необходимостта да се освободим от митологията за „освобождението” като руско благоволение.

Отделно на ръка, че благородството задължава, а не служи за закрепостяване- ако приемем изобщо внушението, че именно благородни мотиви са задвижили руските войски в похода им към Проливите в края на 19 век след 9 подобни войни през предишните векове, когато не е ставало дума за никакво „освобождение” дори на православни и славяни, още по-малко пък на българи, чието съществуване руската империя съзнателно е пренебрегвало.

Ако 3 март е зачеването по чужда воля на българската свобода, то раждането на тази свобода се случва чрез волеизявлението на българите чрез мирната революция от 6 септември 1885 г. На този ден българите извършват съединението на България въпреки съпротивата на тогавашните велики сили, Османската империя и най-вече на Русия, която се е разпореждала господарски с българското население.

6 септември е празникът на българското освобождение.

Днешният 3 март е празник на руското пропагандно тържество над каузата на българските патриоти, намерили сили в края на 19 век да отхвърлят господството на две империи и да заслужат уважението на всички останали народи в Европа, благодарение на което делото на 6 септември успява с европейска подкрепа и симпатия към заплашения от повторна руска окупация, възникващ от пепелта на вековете български народ.

Иначе казано, 6 септември е българският европейски национален празник, на което българите се освобождават с европейска помощ и от руското господство. Днешна европейска България е поставена отново на изпитание под ударите на руската хибридна война и едва ли щеше да удържи на руския натиск без европейска подкрепа. Вчера полски дипломати ни я демонстрираха с рецитация на бунтовни български стихове пред български институции и паметници, изключвайки от този необичаен дипломатически демарш руската символика, свързана с 3 март.

Утре, да се надяваме и други наши приятели ще ни подадат ръка на излизане от блатото на руската зависимост. Но първата стъпка към такава подкрепа трябва да е наша. Днешният 3 март е вече по-различен от всякого досега поради растящото осъзнаване на неговата руска пропагандна същност.

Никой няма да ни подари свободата, освобождението от лъжата, без да поискаме това сами.

Предлагам да поискаме референдум с един кратък и ясен въпрос: ИСКАТЕ ЛИ 6 СЕПТЕМВРИ ДА БЪДЕ БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК?

Въпросът е риторичен,  защото това е празник на Съединението, антипод на празниците на разединението 3 март и 9 септември, които ни бяха натрапени отвън. Очевидно е , че трябва достатъчно категорично да покажем, че 3 март ни разделя, че ни има. Защото единствената съпротива срещу 6 септември като национален празник ще дойде от русофилите, които ще атакуват от позицията на “какво налага да си сменяме хубавия празник”. Налага разединението, което ни налага. На него се противопоставя Съединението.

Share on Facebook