Не се усетих, докато Google не ми показа снимки от предишни години за този период на годината. Излиза, че в началото на март с Вальо почти винаги отскачаме до Пловдив – или просто на разходка за един ден, или с една-две нощувки в града. Наистина ли толкова бързо забравяме какво сме правили, къде сме били, какви мисли сме имали тогава и какво ни е вълнувало? Има хора, които помнят лица и събития. Има други, които помнят цифри и думи. Има и такива като мен, които по всичко личи, живеят за мига и се впускат в следващата история от своя живот, забравяйки предишните. Ако не забравяйки, то поне не обръщайки особено внимание на част от тях. Минало е. Мислила съм различно. Била съм различна. Сега съм друга.

И все пак, разглеждайки предложените снимки от Google, направени преди 5 години, в началото на март, колкото и да се стремя напред, не бих могла да остана безразлична с миналото си. Хубави спомени. Това мога да кажа. И преди да направя връзката с настоящата рецепта, ще ти покажа още нещо.

Годината е 2011, месецът е март. С Вальо сме в Пловдив и се забавляваме. Просто почиваме и правим каквото си искаме. Като например импровизирана фотосесия в хотелската стая преди да излезем на бар и след това, но в коридора на хотела, водещ към нашата стая, когато Вальо видя перспектива за драматични кадри в приглушената светлина от аплиците и пищните полилеи.

Четири години по-късно, отново месец март, ние пак сме в Пловдив, но този път сме трима. Не ходим на бар, не правим точно каквото си искаме, дълго време търсим място за хранене, подходящо за малки деца. Прибираме се веднага след вечерята, защото е студено и заспиваме рано, защото всички сме изморени. Това всъщност беше първото ни излизане с Даниел извън София с приспиване, изключвайки гостуванията в Ловеч, където се предполага, че сме си у дома. Беше хубаво, макар и студено. Студът не ни попречи да се облечем добре и да обикаляме градската градина и центъра на Пловдив цял ден. Гоненето на гълъбите, дори ни затопля.

Дори в единия от дните, посетихме Бачковски манастир, където Даниел се впечатли от петлите, обикалящи свободно във вътрешния двор на манастира. Следваха ги няколко кокошки. Не знам дали все още са там.

Тази година, на насъбралите се четири почивни дни в началото на март, исках да си остана у дома. Имах нужда от това. Вероятно щеше да е добра идея отново да забегнем в Пловдив, но и вероятно знаеш – пътуването с малко дете е изтощително. А и имах нужда да свърша някои неща, които чакат момент като този. От разчистването на килера от ненужни вехтории, до преподреждане на мислите и намеренията. Някъде там се включваше и почистване на прозорците, но по дяволите, това може да почака, докато дойде пролетта и престане да вали, нали?

Освен това, в хладилника от три дни ме чакаше една прясно заколена охладена,  отгледана в домашни условия патица, за която имах огромни планове. Е, плановете не се осъществиха по план, но по-важното в случая е че все пак взех от нея най-доброто, което можах. Плановете не се осъществиха, защото следвах рецепта, която не беше особено подходяща за домашно отгледана птица, но въпреки опасенията ми, реших да опитам. Опитът потвърди опасенията ми, откъдето се наложи да надградя рецептата или казано разбираемо – да допичам птицата. В крайна сметка имах цяла печена патица – такава, каквото исках да имам. Проблемът дойде на третия ден, когато отново трябваше да сервирам същата патица за вечеря. Защо да е проблем ли? Ами защото патицата е достатъчна за 6-8 порции, докато у дома сме само двама възрастни и това означава четирите почивни дни, в които избрахме да останем в София, да се храним само с въпросната патица. Това не е особено примамливо за кулинарен блогър с цели четири свободни следобеда.

Избрах да приготвя патицата по рецепта от книгата на Силвена Роу – Orient Express. Рецептата звучеше повече от прекрасно, предвид че съм приготвяла доста интересни комбинации от храни и подправки, от тази и от другата ѝ книга – Purple Citrus and Sweet Perfume. За тази рецепта патицата се обтрива със заатар, приготвен с черен сусам. Към подправките присъстват още канела и дафинов лист, а за гарнитура са добавени картофи нарязани на кубчета, с парчета от цели два лимона около тях. Обаче начинът на приготвяне – бавно печене, е това което исках най-много да опитам. За съжаление, дори след 3 1/2 часа на 130ºC и още 40 минути на 180ºC, патицата беше все още сурова. Но онова, което повече ме учуди и предизвика редица въпроси, е че и картофите бяха сурови. Случват се и такива неща. Наложи се менюто за вечеря да се смени рязко и много, много бързо.

Важното в този пример, който споделям с теб, е когато правиш нещо за първи път, което трябва да стане готово за вечеря, но не си сигурен дали ще бъде така, е да имаш план за алтернатива. Както за ново и подразбира се бързо меню за вечерята, така и за идея, какво да правиш с несполучливия опит. И никога, ама никога не прави така, ако очакваш гости!

Както и да е. Допекох патицата, докато не стана напълно готова, така че на следващия ден ядохме от нея. И на по-следващия пак. Но накрая реших да направя нещо по-интересно с останалото месо и веднага се сетих за грубия пастет, подправен с билки и коняк и консервиран под патешка мазнина за по-дълго време – рийет (rillettes). Приготвен предварително, с малко препечен хляб и кисели краставички е чудесно решение за неделния ден, не мислиш ли? Остава само да направиш голяма купа със салата.

Патешки рийет

Рецептата е адаптирана с малки промени от garlicandzest.com.

Рийет се приготвя от вече сготвено месо, най-често бавно готвено в собствената си мазнина. Може да се използва всякакво месо, според което да се добавят различни подправки. Тъй като моят рийет е патешки, ще говорим какво е подходящо за него. Като цяло няма правила с какво да се смеси месото или пък как точно да бъде приготвено самото месо, но най-често за патешки рийет се използва месото от бутчета приготвени конфи. Все пак не е грешно ако се използва месо от печена патицата, дори и то да бъде събирано от най-дребните кости.

Подправките може да бъдат от най-семплата комбинация от сол, черен пипер и малко ситно нарязан пресен магданоз, до обилно подправен рийет с аромати на чесън, мащерка, дафинов лист, счукан черен пипер, кориандър, портокалова кора, коняк… Това, което е важно, независимо какви подправки решиш да използваш е патешката мазнина. Освен малко количество от нея, която се добавя към месото за да го сплоти и овкуси, по-голяма част е необходима за да запечата рийета в бурканите. Така месото няма достъп до въздуха и може да издържи по-дълго време, без да е необходимо бурканите да се стерилизират. Все пак, добре е бурканите с рийет да се съхраняват на студено място, където мазнината да стои стегната. Как да се сдобиеш с патешка мазнина? Необходимо е да си приготвиш. Как да стане това, прочети в рецептата за патешко бутче конфи.

Имайки едно на ум, че рийетът, съдържа добро количество мазнина, която го прави тежка храна, то най-подходящото допълнение към него, освен препечен хляб, са мариновани зеленчуци като корнишони и дребни лукчета, например. Включвам отделно каперси и артишок, защото те са пъпки на цветове, а не зеленчуци, но също са подходящи. Зелените маслини тук биха били по-удачни, вместо каламата (които виждаш на снимките), но аз рядко купувам зелени, така или иначе.

Хлябът, който приготвих беше с типово брашно по рецептата за багета с квас, но ти може да се спреш на класически френски бял хляб или на някоя от формите на френски селски хляб. Всъщност, чувствай се свободно да комбинираш с каквото сметнеш за добре и не забравяй, че виното придружаващо ястието, също допринася за насладата от нея.

За 2 малки бурканчета или 4 порции.

Продукти:

• 300 г сготвено патешко месо, студено (може да се използва месото от две бутчета конфи или остатъци от печена патица)
• 1 супена лъжица коняк или бренди
• 30 г меко масло
• 2 супени лъжици разтопена патешка мас + допълнително за покриване на рийета
• 1 супена лъжица ситно нарязан пресен магданоз
• 1 чаена лъжица ситно нарязана прясна мащерка
• 1/2 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1/2 чаена лъжица дижонска горчица
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Месото се накъсва или нарязва на по-дребни парчета. Поставя се в купа и към него се добавят всички останали добавки и подправки. Претриват се с дървена лъжица докато се смесят хубаво и месото се раздроби. Това е доста работа, свършена на ръка, затова ако имаш възможност, използвай статичния миксер. За целта всички съставки се смесват в купата на миксера и се разбиват на средна скорост за 30-40 секунди  с приставката с форма на лопатка.

Когато рийетът е готов се разпределя в бурканите, като се притиска леко, така че да застане плътно, без въздушни пространства. Върху него се наливат 2-3 супени лъжици разтопена патешка мас, така че да покрие напълно месото. Бурканите се затварят и се съхраняват в хладилник до 2 седмици. Рийетът се изважда на стайна температура 15-20 минути преди да се сервира. Мазнината от повърхността му се обира. Сервира се с препечен хляб, върху който да се намазва. За гарнитура към него се избират мариновани зеленчуци, каперси, маслини, салата от рукола или смес от зеленолистни салати, включващи рукола.

Още рецепти от френска кухня

• Френски понички от парено тесто
• Зелени салати с бекон, яйца и чеснови крутони + съобщение
• Френска лучена супа
• Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
• Френски макарони с шамфъстък и карамелизиран бял шоколад със сладко от смокини
• Доматено клафути
• Тарт с малини и боровинки
• Как да си направя кроасани + видео
• Класическа терина от патешки дроб + видео
• Малиново крем брюле
• Цветисти френски макарони + видео
• SOS – Парено тесто за еклери и профитероли
• Класически френски хляб
• Лавандулов сладолед и праскови с лавандулов мед
• Моята история за Прованс
• Френски селски хляб
• Kак да си направя бриош + видео
• Испахан-маслени работи

Други рецепти за пастет

• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Шоколадови (пред)ястия
• Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак
• Патешки дроб A La Plachutta
• Сезонът на партитата
• Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур
• Терин от пилешки дробчета с порто
• Печени сладки картофи с пастет от черен боб
• Пастет от сушени домати и маслини
• Пастет от боб и сушени домати

Патешки рийет е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Статията на руския външен министър Лавров от 3 март за вътрешна шовинистична употреба настъпи „руска мина”, коментирана от мен по-рано днес в ivo.bg, предизвиква убийствен фактологичен руски анализ на лъжите и манипулациите в нея.

http://dolboeb.livejournal.com/2929755.html

Четете как най-по-после се намери доблестен специалист в Русия, който да развенчае мита за Русия като „трети Рим” и да обясни ролята на българите в онази епоха, която официозната съветско-руска историография се опитва да удави в забвението на вековете чрез лъжи, манипулациии и премълчаване.

Цитат от разгромяващата Лавров статия-отговор на Антон Носик, в която авторът се аргументира ск „български аргументи”:

„Откуда взялся этот тезис про «наследника Византии», более или менее хорошо известно. В русских источниках он впервые появляется через 70 лет после падения Константинополя, в письме псковского монаха Филофея великокняжескому дьяку. Ни на каком Западе и ни на каком Востоке об этом письме никто в 1523 году не слыхал, и никаких геостратегических истин из него не черпал. А самоназвание «Третий Рим» придумали братья-болгары, которые так называли Тырново, столицу своего Второго царства (1185-1396). Не потому, что болгары пытались закосить под новую Византию — а наоборот, они от неё избавились, разбив в боях сперва императорские войска, потом латинян из IV крестового похода, и этим «Третьим Римом» они хотели сказать ровно то, что никакой Византии они знать не знают, а знают одно Тырново. И было это в те годы, когда Византия ещё кое-как существовала. А уж спустя два-три столетия, когда турки стёрли с карт Европы и её, и царство тех же болгар, совершенно точно никто ни на Западе, ни на Востоке не задавался вопросом «кто ж у нас наследник этой давно сгинувшей империи? Уж не великий ли князь Московии?».

При първа възможност читателите на ivo.bg ще получат и превод на български език на изявата на Лавров, който изглежда е на път да взриви възмущението на руския интелектуален елит от преклонението си пред монголското иго и Златната орда, за което по-рано днес писах в своя анализ на същата статия.

Подмазвачът на Владимир ( Вова) Путин постигна ефекта „Вова рие, на гърба му пада”.

Share on Facebook

Нашият премиер Борисов е не само атлант, който държи на плещите си държавата, но и е Атланик като едноименния океан. На приливи и отливи е.

Сега щял да оттегли партията си от спора за назначаването на нов шеф на КЗК, защото Радан Кънев казал, че се водили по въпроса задкулисни договорки ( как смее да обижда – кога Борисов изобщо е правил подобни мерзости, ама хич!).

След този отлив последва прилив на гняв от негова страна срещу Кънев.

Председателят на ДСБ съответно има повод да почерпи във връзка с факта, че най-после успя да отлепи от себе си прегръдката на Борисов, с която той неизменно следваше всяка негова критика. Патерналистично-покровителственото поведение на Борисов към всеки, който иска да се разграничи от него, беше оръжието, с което се опитваше да обезоръжи опозиционността на ДСБ. Нещо от рода на „ кой, Радан ли, ами ние снощи се чухме и си пожелахме еди какво си…”. После иди вярвай, че Радан наистина бил в опозиция.

Не че давам съвети, които не са ми поискани, но понеже съм минал по този път, мога от личен опит да препоръчвам няколко начина Борисов да бъде накаран да плещи глупости или да мълчи утвърдително в отговора на неудобните въпроси. Ето някои от тях, които съм задавал през последните години, но те така и не напуснаха територията на блога ми или на редките ми телевизионни коментари. Ако е неудобно да бъда цитиран, няма проблем да му бъдат зададени и от името на „източник, който заслужава доверие”. Например ( не по важност и хронологичен ред):

1. Какво толкова го свързва с Първанов, че не можа да му откаже да го направи публичен съучастник ( освен зад кулисите като президент) в правителството си?
2. Връзката му с олигарха Валентин Златев също ли е „личен въпрос”, каквато е тя за Първанов ( според отговора му на този въпрос в интервю за БТВ преди два дни) и не става ли дума всъщност за руска тройка?
3. Каква спешна нужда накара Борисов на пожар да организира през януари 2013 г. в тридневен срок ( вероятно световен рекорд по законодателна светкавичност) парламентарна забрана да се проучи наличието на шистов газ в България, застрашаващ руския монопол във вноса на тази суровина?
4. Каква беше истинската причина Борисов да уволни министъра на икономиката през първия си мандат Трайчо Трайков след доведено от министъра до подпис споразумение с Турция за интерконекторна връзка и след това Борисов да замине за Анкара, за да НЕ подпише документа?
5. Каква беше истинската причина да напусне властта на 20 февруари 2013 г. и защо толкова се вбеси от твърдението (ми), че го е посъветвал депутатът Делян Пеевски ( след което същият насъска временно медиите си срещу него)?

6. На какво основание в качеството си на опозиционен политик е поискал от служебния премиер Георги Близнашки в края на август 2013 г. от проекта на документа на Министерството на отбраната „Визия 2020” да отпадне да споменаването на руската хибридна война в България?

7. Какво му е казала Ангела Меркел по телефона на 17 февруари в навечерието на присъединяването му към срещата на Вишеградската четворка и защо на следващия ден веднага започна да спира държавни поръчки още преди да се завърне в София?

8. Защо да е редно да обсъжда в геройска поза пред медиите телефонен разговор с Ердоган и Давутоглу, а да не ни информира какво му е казала Меркел, която наистина му е звъняла?

9. Защо премълча, когато турският посланик Сюлейман Гьоче дипломатично го обяви за лъжец, отричайки който и да е турски политик да му е звънял по повод скандала в ДПС?

10. Защо на следващия ден след нахалното провикване на Мария Захарова от Москва срещу „неблагодарните българи” Борисов „прозря” безполезността на комисията за разследване на руската и турската намеса в България ( въпросът е риторичен, но все пак…), срещу която възнегодува крайно недипломатично говорителката на руската дипломация?

Тези 10 въпроса са в десетката и не са задавани публично на Борисов, освен от автора на тези редове. Предлагам ги като тест за опозиционност- в случай, че някой наистина иска да се разграничи от Борисов, за да бъде припознат от избирателите за негов опонент, когато балонът ББ се спука.

Ключът към разгадаването на верните отговори е в ключовите думи Кремъл, Москва, Путин, пета клона.

Р.S. Въпросите от горната викторина не претендират за изчерпателност, а за представителност поради факта, че биват старателно избягвани както от политиците, така и от медиите, които също имитират опозиционност.

Share on Facebook

Абсолютно У-НИ-КАЛ-НО по своят кретенизъм послание към своите фенове е отправил вчера (06/03/2016г.) на Фейсбук стената си енерГЕПИйният "експерт". За да го запазя за историята аз го заснех и сега ще ви го покажа, за да ви вдъх...

Литературен клуб „Перото“ ще изненада своите гости през месец март със селекция от специално подбрани заглавия и събития, посветени на жените в литературата. Под мотото „Месец на жените писателки“ 31 книги ще бъдат акцент – по една за всеки ден от месеца, а при закупуването на някоя от тях всеки ще има възможност да получи чаша ароматно...

Три от последните творби на легендата на полската и световната  журналистика Ришард Капушчински ще имат своята книжна премиера пред публиката в София. „Автопортрет на репортера„(2004), „Стремителният ход на историята. записки за ХХ и ХХІ век“ (2008) и „Другият„(2006), събрани в едно издание от изд. СНОМ и с подкрепата на Полския институт в София, ще бъдат представени...

По стечение на обстоятелствата през следващата седмица и двете ми деца ще отидат на организирани обиколки на забележителностите на София. Аз също реших да им спретна обиколка на софийските забележителности, само че… с моливи в ръка. Проектът “Разходка в София” на издателство “БГ книга” е част от поредицата им “Съкровищата на България” и ще ви...

В „Седмицата на жените и литературата“ в „Аз чета“ решихме да ви представим едно по-различно издание на рубриката ни „Как четеш“. Зададохме любимия ни въпрос на две прекрасни жени – майка и дъщеря. Известната българска актриса Латинка Петрова и дъщеря ѝ Линда Джонголова ни споделят читателските си навици и предпочитания. Двете са като тайфуни от...

БХК подаде сигнал до прокуратурата във връзка с лицето Динко Вълев, организиращо отряди за залавяне на „нелегални емигранти“

По искане на прокуратурата съдът в Истанбул отстрани ръководството на една от малкото опозиционни медийни групи Feza Media Group, издаващи вестник Zaman/Заман,  и назначи ново ръководство.За основание е посочено, че групата работи под нарежданията на терористична организация – Fethullahist Terrorist Organization/Parallel State Structure (FETÖ/PDY) – свързана с Ф.Гюлен, политически опонент на Ердоган. Снимки и видео от сблъсъци с полицията има на сайта на todayszaman.com.

Преди изборите през ноември по подобен начин  е отстранено ръководството на друга опозиционна медийна група Koza İpek. Прекратено е разпространението на Bugün TV  и Kanaltürk TV. А вестниците, издавани при новото ръководство,   заемат проправителствени позиции. Същото се случва и в първите дни на Заман след смяната на борда.

През февруари т.г. е  разпоредено на държавната компания да прекрати сателитното разпространение на независимата телевизия IMC TV след обвинение в пропаганда в полза на  PKK and Kюрдистанския комунистически съюз (KCK).

Действията срещу поредната медийна група в Турция, която не споделя проправителствената линия,  предизвика реакция от страна на медии,  журналистически и правозащитни организации.

Има реакция и от страна на държави в ЕС – Франция смята, че подобно поведение е неприемливо  – не може да се доближаваме до европейските ценности и да не зачитаме медийния плурализъм, е цитиран да казва френският външен министър.

Реакцията на Европейския съюз – чрез офиса на Федерика Могерини:

ЕС следи отблизо развитието на събитията, свързани с Feza Media Group, включително вестник Заман, и последвалата полицейската акция. ЕС многократно е подчертавал, че Турция, като държава – кандидат за ЕС, трябва да зачита и насърчава високи демократични стандарти и практики, включително свободата на медиите.

Свободни, плуралистични и независими медии са един от основните елементи на  демократичното общество поради ролята им за свободата на информация и идеи и за осигуряване на прозрачност и отчетност. Всяка държава, и по-специално държавите в преговори за присъединяване към ЕС, трябва да  гарантира основните права, включително свободата на изразяване, и правото на справедлив  процес в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ).

От Twitter – усмихнатият Ердоган вече е на първа страница (“Заман, убит в петък, се събуди в неделя като проправителствено зомби”)

На снимката: обновена с монголски гени рускиня: “добре живея, синко… едно ме безпокои: САМО ДА НЕ СВАЛЯТ АСАД

Във връзка с преклонението на нашия премиер Бойко Борисов пред „най-големия дипломат в света” (https://news.bg/politics/lavrov-bil-nay-dobriyat-diplomat-v-sveta-no-borisov-gledal-smetkite.html) му предлагам да си поръча превод на неговата статия в списание „Россия в глобальной политике” от 3 март 2016 г. https://lenta.ru/articles/2016/03/03/lavrovtext/

Статията е озаглавена „НА КРЪСТОПЪТЯ НА КЛЮЧОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ”. Нашият строител на магистрали може да си свери часовника с магистралните руски имперски тези в дяволския прочит на историята. Важно е да се знае. Колкото повече се задълбочава руската изолация от света, толкова повече руската пропаганда прибягва до своите шовинистични интерпретации на историята като едничък източник на гордост.

Например нашите рублофили ще могат да си изяснят, че написаното от моя милост с позоваване на историческата истина за руската благодарност към праотците на нашите азиатски покорители не е някаква измислица. Лавров се отнася със синовно уважение към Златната орда и преклонилия главица пред нея Александър Невскки, цитирайки Гумильов:

„Хорошо известно и альтернативное мнение Льва Николаевича Гумилева о том, что монгольское нашествие способствовало формированию обновленного русского этноса, что Великая степь дала нам дополнительный импульс в развитии.”

Как бы то ни было, очевидно, что тот период крайне важен для утверждения самостоятельной роли русского государства на евразийском пространстве. Вспомним в этой связи политику великого князя Александра Невского, который принял временное подчинение в целом веротерпимым правителям Золотой Орды, чтобы отстоять право русского человека иметь свою веру, самому распоряжаться своей судьбой вопреки попыткам европейского Запада полностью подчинить русские земли, лишить их собственной идентичности. Такая мудрая, дальновидная политика, убежден, осталась в наших генах.

Как точно монголското нашествие е „обновило” руския етнос – претендиращ да е най-славянския от славянските народи –оставям на въображението на читателя.

Онова, което авторът и руските тълкуватели на историята не оставят на ничие въображение обаче е фактът, че техният светец Александър Невски е канонизиран като такъв заради войните, които е водил с омразните ( западни) християни в съюз с азиатските орди, на които е плащал данък и се е подчинявал. След което същият руски светец е натрапен на България по повод претенцията за руското освобождение и покровителство срещу османските азиатци, потомци на въпросната орда. Ако това не е перверзия по отношение на българите, не знам каква по-голяма гавра може да се измисли ( макар въображението на великоруската наукообразност да е безбрежно като Сибир).

Подчинението на „Златната орда” от страна на Александър Невски руският външен министър намира за проява на мъдрост и далновидност, която е останала в руските гени- извинете, но не моя скромна милост говори тук за генетично наследено робско покорство, нали. Моля, моите хулители да обърнат внимание върху тази подборност.

Явно , че генетично наследената мазохистична наклонност да се робува на робуването като положителен исторически опит е предадена генетично и на потомствените русофили в България -досущ, както монголско- азиатската „мъдрост” на руснаците.

Лавров никъде не споменава България, дори и когато се прехласва по покръстването на Рус през 988 г. с решаващата роля на българската освободителна армия покръстители ( ако използвам иронията в аналогията за „решаващата роля на червената армия-освободителка” на България).

Цялата му статия е пропита от омраза към Европа и от гордост, че руснаците никога не са възприели европейското в своята държава. Това не му пречи да търси европейския авторитет чрез твърдението, че едва ли не в Европа признавали руската претенция към наследството на Византия . Нещо повече, в някои отношения Русия изпреварвала развитието на Европа, твърди също Лавров.

И макар в края на разсъжденията си да признава ( цитирайки философа Иван Илин), че величието на една нация не се корени в размерите на контролираната от нея територия или в броя на населението й, не може да се въздържи да не демонстрира презрение към по-малки народи. Споменавайки например Кримската война Лавров упреква австрийския император, че отказал да подкрепи Русия в нея, макар през 1849 г. руската армия да е помогнала на императора срещу унгарското въстание- т.е. Русия е очаквала срещу кървавите подвизи на руската армия, начело със Суворов, смазала порива на унгарците към свобода, да си получи дивидентите , но европейският колега не се притекъл на помощ , когато Русия изпаднала в нужда 5 години по-късно. Някъде там в мелето. остава въпроса за изкланите някакви си унгарски бунтовници.

Сред опорните точки, спуснати от Лавров, видно място заема трактовката на болшевишкия метеж във връзка с неговата наближаваща 100 годишнина. Шефът на руската дипломация е възмутен, че напоследък на Запад имало желаещи да представят този метеж като варварско събитие. Нещо повече, възмущава се реставраторът на съветския прочит на болшевизма, западняците си позволявали да слагат знак за равенство между болшевизма и нацизма и да прехвърлят на Съветския съюз част от вината за началото на Втората световна война.

На русофилите и пишман антифашистите у нас не е лошо да се припомни по този повод, че СССР е бил в сговор с нацистка Германия, официално скрепен с подписа на Сталин, когато цяла година и половина по-късно България влиза в Тристранния пакт с убеждението, че по този начин удовлетворява и съветската благосклонност към хитлеризма.

„Сейчас остро стоит задача выработки сбалансированной, объективной оценки тех событий, тем более в условиях, когда, особенно на Западе, находится немало желающих использовать эту дату для новых информационных атак на Россию, представить революцию 1917-го в виде какого-то варварского переворота, чуть ли не столкнувшего под откос последующую европейскую историю. Хуже того — поставить советский режим на одну доску с нацизмом, возложить на него часть ответственности за развязывание Второй мировой войны.”

Началникът на дипломацията на единствената оцеляла в наши дни колониална империя Сергей Лавров хвали със задна дата СССР като пример за подражание , принудил западните страни да направят социални отстъпки на своите народи, както и като държава, допринесла за деколонизацията.

„Бесспорна роль, которую Советский Союз сыграл в вопросах деколонизации, в подтверждении в международных отношениях таких принципов, как независимое развитие государств, их право самостоятельно определять свое будущее.”

И макар историческата истина да не оставя съмнение, че тъкмо Сталин насъсква Хитлер на Запад, Лавров твърди отбратното: „европейските елити” насъскали Хитлер срещу СССР, заявява той.

„Не буду подробно останавливаться на моментах, связанных со сползанием Европы ко Второй мировой войне. Очевидно, что здесь опять роковую роль сыграли антироссийские устремления европейских элит, их желание натравить на Советский Союз гитлеровскую военную машину.”

За капак на всичко това Лавров отхвърля като мит факта, че СССР загуби студената война. Не било вярно. Съветският съюз се бил разпаднал просто така по волята на собствения народ и поради лошо стечение на обстоятелствата.

„Укоренившийся на Западе в связи с распадом Советского Союза миф о победе в холодной войне оснований под собой не имеет. Это была воля народа нашей страны к переменам, помноженная на неблагоприятное стечение обстоятельств.”

Руски опозиционно настроени коментатори оприличиха статията на Лавров и особено неговата възхвала на монголското иго и дружбата със Златната орда като достойна илюстрация на написаното от Джордж Оруел в „1984-та”: „Свободата е робство, робството е свобода”. Но Лавров също се позовава на Оруел и иронията му за това, че „някои са по-равни” от другите, за да опонира на Съединените щати, които имат претенцията да се нещо повече от другите ( и най-вече от Русия). Иначе казано, Лавров не пропусна да прояви най-големия комплекс на Кремъл- чувството за малоценност в сравнение с мерилото за величие, което преследват вече повече близо век московските владетели.

Както казах по-горе, Лавров не споменава пряко България, но поуките за нас са много- особено по отношение на така актуалната тема колко хубаво е било да сме поробени от азиатците. Другари и другарки русофили, които имате нужда да се чувствате потомци на роби, вече можете спокойно да казвате, че този мазохизъм е форма на чист (руски) патриотизъм!

Share on Facebook

Трудна, много продължителна и пренесла се дори в наши дни е борбата за равноправие на женския пол. Процесът на обществено и културно трансформиране е сложен и върви по криволичещи пътища, а в някои общества изглежда невъзможен. Писателките са тези жени, които през вековете са имали изострено чувство за справедливост, били са потискани, а за да се чуе...

Университетът на Пенсилвания има наистина забележителни анализи в областта на медиите и значението им за политиката.

Медиите отразяват  или произвеждат победителите? Към темата –  Тръмп, медийната доминация и ходът на кампанията според Уил Франклин.

И да се пренесем в български условия:    финансирането на медийни обръчи с обществен ресурс –   необезпечените кредити за издателите  –  наливането в ТВ7 и звездните водещи (къде са сега)  срещу трудната перспектива за свободната журналистика “да си заложат апартаментите,  да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник”, както   посъветва премиерът преди време.

Обичам интертекстуалността. Връзките с книгите в книгите ме очароват и много често събуждат читателското ми любопитство и желание. Така се случи и с „Обладаване“ – роман на носителката на награда „Букър“ А. С. Байът, за който научих от неголям цитат в началото на една от главите на „Пътешественикът във времето и неговата жена“. Усещането ми от краткия...

Продукти за 4 порции:
3 моркова
200г шунка
1 тиквичка
¼ стрък праз
3с.л. брашно
1ч.ч.. прясно мляко
1ч.л. сол
½ връзка копър
щика черен пипер
щипка индийско орехче
мазнина за готвене

Приготвне:
Шарена пролетна запеканка с бешамелова заливка. Бърза вечеря, с която да зарадвате любима жена, домочадие или приятели. Нарязвам всички почистени и измити зеленчуци на кръгове. Подреждам в тава като редувам от всеки вид. Между тях пъхвам праченца шунка. Овкусявам със сол. Поливам половин чаена чаша топла вода. Добавям мазнина. Запичам във фурната половин час. През това време затоплям мазнина в тиган. Смесвам брашно с хладка вода и наливам на тънка струйка в тигана. Запържвам около 5-10 минути и оттеглям. Добавям мляко и още половин чаена чаша вода. Разбърквам до гладкост и връщам на топлия котлон. Оставям да посгъсти и оттеглям. Подправям със сол, черен пипер, индийско орехче и копър. Поливам запеканката и връщам тавичката в загрятата фурна. След около двадесет минути, изваждам. Изчаквам да поизстине и сервирам.

Според статистиката още от ранна детска възраст жените четат повече и са по-запалени читатели. Въпреки че световен мащаб броят на издаваните книги с автори мъже или жени е почти равен, дори днес, в ХХI век, стереотипното недоверие и подценяване на книгите, писани от жени, продължава да съществува. За съжаление, това също е доказано статистически, и е свързано, както с отношението...

Интервю: жените бежанци през погледите на политик и фотограф

След Говори като на TED се присетих, че не съм писала за друга доста вдъхновяваща за мен книга, която прочетох преди време, на същия автор – Кармайн Гало – Запали ги! Разбирам, че тиражът й е изчерпан, но вероятно може да се намери из библиотеки или приятели, затова и пиша.

Запали ги! на Кармайн Гало е книга със седем лесни правила за предприемачи, търговци, публични говорители, политици, лидери, които искат да са по-омайни и вдъхновяващи при повеждането и “запалването” на хората по конкретна тема или.

В книгата с примери и любопитно инфо има разказано
как да вдъхновите колегите, клиентите и купувачите си,
как да продадете себе си, вашата концепция и вашите ценности,
как да общувате с харизма и увереност.

“Наша основна потребност е да има някой, който да ни вдъхнови да бъдем това, което бихме могли да бъдем”, казва Ралф Емерсън. А Гало ни показва и как да го правим.

“Вие имате силата да вдъхновявате всекиго, навсякъде, по всяко време. Всеки ден вие упражнявате влияние върху някого.”

За пътя, ползите, оптимизма, предизвикателствата, участието, потенциала – Запали ги!

Дискриминирани ли са жените в България?

През цялото време, докато четях „Щастливата носталгия“ (изд. „Colibri“, превод Светла Лекарска) на Амели Нотомб, в ума ми отекваше първото изречение на любим роман: „My wound is geography“. Именно на английски, защото (въпреки гениалния превод* на Иглика Василева на български) тази единствена дума – „география“ – откликва по особен начин на настроението в „Щастливата носталгия“. От само себе...