Направих си труда да чуя какво именно е казала на английски Меглена Кунева в интервю за Би Би Си преди три дни в предаването „ Hard talk” ( труден разговор). https://www.youtube.com/watch?v=j7yVY9Uip8s

About Stephen Sackur

HARDtalk is broadcast on the BBC News Channel and BBC World News Stephen Sackur, HARDtalk’s presenter, has been a journalist with BBC News since 1986.

Тя заявява в отговор на един от трудните въпроси, че България е единствената европейска държава, която има граница с Турция. „Дневник” я „спасява” с лъжата, че била казала :

“Няма друга европейска държава членка с ТАКАВА (курсивът мой – бел ivo.bg) граница с Турция”, преиначава радикално думите й текстът в сайта на „Дневник”, прикривайки нейния гаф.

Онзи, който е написал това, трябва да бъде санкциониран, ако началството му иска да запази поне малко доверието на излъганите читатели. Подобно нещо не може да бъде написано от лошо владеене на английски. Лъжите от този род се раждат от добро познаване на практиката да бъдат замитани следите на властовия провал.

http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2016/03/09/2719755_kuneva_pred_bi_bi_si_s_turciia_sme_dobri_susedi_no_ni/

Вестникът\сайтът, на който отчаяните от тоталната посттоталитарна пропаганда българи отчаяно се опитват да вярват, дължи извинение на излъганите си читатели.

„Явно добре са Ви брифирали”, казва Кунева, когато водещият Стивън Сакър я поставя в положение да се оправдава, че е наследила министър на образованието, принуден да напусне след скандал около „робството на българите”. Дали е добре за българите да са били роби през вековете, пита водещият, а Кунева се позовава на литературата, избягвайки да заеме позиция.

Кунева е безпомощна в защитата си на Бойко Борисов в това интервю. Изненадана е явно от факта, че (поне веднъж) има насреща си интервюиращ, който й задава въпроси с добавена информационна стойност .

Новината в този текст, противно на новинарските принципи тя да бъде съобщавана в началото, е :

Би Би Си ЗА ПЪРВИ ПЪТ критикува остро премира Бойко Борисов, независимо от толкова шумно рекламираната от самия Борисов негова лична дружба с Дейвид ( както той фамилиарно нарича премиера Дейвид Камерън).

Share on Facebook

За да илюстрирам тезата си, че една кауза може да бъде успешна само чрез своята конкретика, която дава повод за обобщение, ще започна този текст от частното към общото, но с едно малко изключение в рамките на един отделен въвеждащ абзац.

Каузата на българската свобода, за която се говори в разпространения наскоро „Манифест за републиката” (http://zarepublikata.eu/?do=manifest), е доста пердута, ако не се премахне основната причина, която я препъва. В манифеста няма и дума за това. Твърди се основателно, че тази кауза не е нито лява, нито дясна, но за разлома между обърнатите назад и на Изток българи, противопоставени на обърнатите към бъдещето и Запада българи, не се говори. Грешка!

София изригна на протест на 14 юни 2013 г. и той постави национален, ако не и световен рекорд по продължителност. Възмущението изригна не защото свободата или демокрацията бяха застрашени по принцип, а по конкретен повод, ясен и прозрачен като специално дестилирана за нуждите на обществения гняв отрова. Детонаторът беше казусът „Пеевски”.

В историята е пълно с подобни примери. Колкото и да е хлъзгава аналогията с тях, не пречи да спомена няколко. Да, идеите променят света, но те се превръщат в повод за масово (противо)действие, към каквото призовават авторите на манифеста, само тогава, когато стъпват върху злободневната конкретика.

Създателите на световните монотеистични религии са постигнали тържеството на своите доктрини на основата на назрелите за бунт срещу статукво обществени настроения. Дали това е била омразата към богаташите, контролиращи търговията и пътищата на керваните в Мека или пък е било народното възмущение от търговците в Ерусалимския храм, водачите на бунта срещу са постигнали революционния си успех чрез противопоставянето си първо срещу разобличените дразнители и едва след това тяхната идейно-победоносна дейност е била облечена в мантията на Божието слово, доукрасявана от поколенията ( това е историческият, а не каноничният прочит, с който ни най-малко няма да споря и призовавам читателите да не отклоняват вниманието на аудиторията в тази посока).

Всички големи идейни пробиви, променили човешката история за добро или за зло, задължително минават по този път от частното към общото.

Лутер взривява единодушието на западния християнски свят с проповедите си срещу лакомията на духовенството и търговията му с влияние чрез продажбата на индулгенции.

Ленин успява да излъже милиони руснаци с обещанието за мир, хляб и земя в една измъчена от военните поражения Русия.

Хитлер постига подобен ефект чрез превъзбудата на германския национализъм.

Мога да продължа безкрайно, но спирам дотук със схематично опростените примери, които и без това вероятно са ядосали някого поради формалното поставяне на Исус Христос, Мохаммад, Лутер, Ленин, Хитлер и…Пеевски под “един знаменател “( Пеевски да не се възгордява, той е дебеловрато винтче в една машина, задвижвана в дребния български случай от едрите интереси на най-голямата по територия държава в света).

А сега, за да сведа операцията по откриването на рака в българския обществен организъм, ще сведа експеримента до хистологичната логика в установяването на тумора. Ще посоча още по-микроскопичен по размери пример за най – тежкото заболяване на България, отслабващо систематично и напълно преднамерено нейните съпротивителни сили срещу силите на миналото.

Вече от седмица насам България разполага с микродоказателство от макрозначение за онова, което обяснява генома на българската историческа обремененост и обреченост да се влачим на опашката на европейските народи. От дълго охраняваните в името на съветско-руските интереси български архиви изплува микрофилм с доказателство, че Русия е ликувала във връзка със „щастливото развитие” на Софийския процес, т.е. ликувала е във връзка с това, че предстои с османски ръце да бъде ликвидирана пречката за налагането на руските интереси в България Васил Иванов Кунчев-Левски. http://ivo.bg/2016/03/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81/

Да ме прощават моите приятели, авторите на Манифеста ( а и да прощават също, ако съм ги нарекъл приятели, пък те не са съгласни с това), но това откритие има значението на разгадаването на генома на рака в бяло-зелено-червените дробове на българската свобода и далеч надхвърля значението на всякакви обобщаващи думи с призиви към населението да се вдигне на борба за свобода. Защо го казвам и правя това сравнение?

Защото без освобождаването от хватката на мечката-освободителка и нейните лъжи, ще продължаваме да пълзим в полузадушено състояние. И никакви призиви да станем и да хукнем да бягаме към свободата си, украсени от просветителски призиви, няма да подействат без поставянето на правилната диагноза.

Косвено доказателство за страха от прякото доказателство, което разбива черупката на калцирания от вековна употреба мит за освободителната мисия на Русия, с който ни приспиват и придърпват в мечешката си прегръдка евразийските русалки, е фактът, че проговарянето на микрофилма дружно се натъква на единодушно премълчаване от българските медии и политици.

Кажете на българите истината, която вече е напуснала областта на косвените доказателства ( напълно достатъчни и без това по случая с руското съучастие в обесването на Левски).

Ето това е кауза. Тя ще ги разтърси като очистително от наслоената мръсотия, затлачила българските кръвоносни съдове със съсиреците на „вечната дружба” и ще повлече след себе си събития като национален катарзис, преосмисляне на цели сегменти от натрапената ни лъжовна история, с която се опитват да ни тровят и днес господарите на българското задкулисие ( за което всички говорят толкова безадресно).

Ами един референдум за обявяване на Съединението от 6 септември 1885 г. в замяна на руския празник 3 март? Това не е ли също кауза, срещу която на практика няма аргументи освен твърдението, че българската свобода била зачената с акта от Сан Стефано ( сякаш е нормално да празнуваш зачеването по чужда воля, а не собственото усилие, довело до раждането на българското обединение)?

Тези каузи „дребни” ли ви се виждат? И колко да са дребни- колкото Монумента на окупационната червена армия МОЧА, прокламиращ с благодарност лъжата за окупацията като освобождение на българите?

Ако не успеете да я формулирате, илюстрирате и фокусирате, каузата на свободата ще си остане един добър или добронамерен текст – цвете в саксия за стайна употреба, на което можете да се наслаждавате лично, докато в джунглата навън господстват бурените , поливани обилно от „течната дружба”.

Накрая, за да не звуча като претендент за “бащата на каузите”, самоиронично ще се подпиша под този текст като “Фон Каузевиц”, подчертавайки, че не харесвам преклонението пред този толкова почитан прусашки теоретик на тоталната война. В днешния 21 век на противника е цивилизовано да позволиш да загуби с достойнство, а не да го унищожаваш по начин, по който той самият би постъпил с теб поради своята изостаналост в развитието си на равнището от 19 век.

Share on Facebook

Тройната коалиция действаше по-директно 

Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.

Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” .  И нито дума повече.

Тънки, тънки – колко да са тънки:  накрая беше приет  закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) –  това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му.  Когато казват, че нещата са тънки, те са дебели.

Сега е усвоен друг подход

Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили  медиите да поискат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу. 

Това, което имаме като инициатива отдолу:

• дава се думата на предварително записани за участие,  Мартин Захариев съобщава точки, които висят във въздуха;
• дава се думата на персонално поканени за подкрепа на точките на предварително записаните за участие:   Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50):  да се започне от трите точки  на Мартин Захариев  … когато Поли Карастоянова ми звънна…  тя знае…  един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда …   Поли знае, тези хора са професионалисти и   знаят какво трябва да се направи…

Това е, кратко, чистосърдечно, от източника.

На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.

Официализираха това, което бяха решили да се официализира.

Вижте и как тръгва кампанията. Заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност” – нали?

El Monte del Templo, también conocido como Explanada de las Mezquitas, se encuentra ubicado en Jerusalén Este, actualmente ocupado por Israel desde el año 1967, y posee una extensión de aproximadamente 15 hectáreas. Es uno de los lugares más sagrados tanto de los judíos como de los cristianos y palestinos.

No es un secreto para el mundo que esta Explanada es una de las zonas religiosas con más conflictos, y quedó aún más confirmado tras la decisión de la Organización de las Naciones Unidas para la Educación, la Ciencia y la Cultura (UNESCO) de negar cualquier vínculo que existiera entre el Monte del Templo y el judaísmo.

Esta increíble decisión ha dado mucho de qué hablar dado que, dentro de la Explanada de las Mezquitas se encuentra la Mezquita de Al-Aqsa, la cual se cree está construida sobre el antiguo Templo de Salomón, un templo que contenía y protegía el Arco de la Alianza y el candelabro de los siete brazos, símbolos inequívocos del judaísmo.

Además, junto a la Mezquita de Al-Aqsa se encuentra el mundialmente conocido Muro de los Lamentos, el cual es altamente venerado por los judíos al formar parte de la construcción original que protegía y cercaba al Templo de Salomón.

Tras la indescifrable decisión de la UNESCO, la cual fue tomada por medio de un Consejo Ejecutivo donde 56 de los 58 países miembros del consejo se encontraban presentes, 24 votaron a favor, 6 en contra y los 26 restantes se abstuvieron de votar.

Con este veredicto, las autoridades de Israel no han hecho más que contrariar la decisión dado que consideran que todo aquel que haya leído la biblia es capaz de dilucidar que el judaísmo tiene más relación con el Monte del Templo que el que los musulmanes o cristianos podrían tener.

Update: http://www.publico.es/internacional/israel-indigna-unesco-explanada-mezquitas.html

Щастливите семейства още се въздържат да ни съобщят официално радостната вест, но старта на съвместните им бизнес начинания е пътеводна светлина към разобличаване на истината. Тестването на обществения нюх се случи снощи, на титулната ст...

Новата книга на Орхан Памук „Странност на ума” вече е на пазара. Можете да поръчате романа на специална цена от сайта на издателство „Еднорог”, а ние ви предлагаме да прочетете ексклузивен откъс от книгата първо в „Аз чета”. В края на август Мевлют отиде на сватбата на Коркут и Ведиха. Затрудняваше се дори на себе си да обясни как промени...

Продукти за 4 порции:
8 кисели краставички
6 варени яйца
200г синьо сирене
200г кашкавал
100г сушени маслини с риган
2с.л. зехтин
1с.л. шарена сол

Приготвяне:
Ордьовър с кисели краставички и варени яйца- чудесно начало на тарпезата на Сирни Заговезни. Киселите краставички нарязвам надлъжно на ветрило. Сварявам яйцата. Режа напречнио на зиг-заг. Получавам две половинки във формата на цвете. В чинии аранжирам по две краставични ветрилца, яйчни цветенца, плочки от синьо сирене и кашкавал, сушени ароматни маслини. Яйцата накапвам със зехтин и поръсвам със шарена сол. Предястията изглеждат красиво и са апетитни.  Пожелавам на всички здраве и сладки Заговезни!

Острието на тъпата руска пропаганда, говорителката на външното им министерство Захарова, отново се занимава с България.

http://clubz.bg/36722-rusiq_se_obidi_na_mitov_ne_bila_regulirovchik

Този път тя отговаря персонално на нещо, което огромната част от българите със сигурност не научиха: че външният министър на бойковата България се е осмелил да й отвърне в своя статия (вероятно, за да се избегне несъответствието министър на отговаря официално на една физкултурничка, наета от руското външно министерство).

Мария Захрова, която вече се превърна в посмешище от международна величина с глупостите, които ръси в Москва, отговаря на тази статия: https://www.24chasa.bg/Article/5334850, за която българите не разбраха. По този начин тъпото острие на руската пропаганда я популяризира. Дори и българите, от които се опитаха да скрият необичайното явление български министър да напише истината за съветската окупация на България, вече научиха за това чудо.

Обикновено Кремъл действа в България и по адрес на България чрез своята пета колона тук. Премълчаването на някое българско непослушание и наемането на български наемници да се борят с него в публичното пространство, е традиционна тактика на путинофилията. Тя пролича най-ярко по въпроса за уличаването на Русия и нейната хибридна война в проектодокумента „Визия 2020”, поместен от служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов в края на август 2013 г.

Москва запази имперско мълчание по адрес на нечуваното „нахалство” в нейната постколониална губерния да я сочат с институционален пръст като агресор и пусна по пропагандата писта наемниците си. Появи се Румен Петков от името на АБВ и пророкува, че неугодният на Москва абзац ще бъде редактиран. Още на следващия ден се случи точно това, което предрече.

Президентът Плевнелиев коментира този факт в интервю за книгата (ми ) „Течна дружба. Руските хибридни войни срещу България и българите през вековете”, по следния начин, изведен в анонса на издателството по повод предстоящото излизане на книгата през април 2015 г.:

„КАК ДЕЙСТВА РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА

Ексклузивно в книгата от интервюто с президента Росен Плевнелиев.

На въпрос на автора защо Русия не реагира официално на „Визия 2020“, президентът Плевнелиев отговаря:

„Визия 2020“ не предизвика официална реакция по две причини. Първо, вътре наистина не се съдържа нито текст, нито отношение към Русия, тоест няма на какво да се реагира. На второ място, когато контролираш немалка част от политическата система на една държава, то много по-ефикасно е да реагираш през български политици – квази патриоти.“

Москва многократно е употребявала този метод за намеса в българските дела, отвързвайки своите верни пудели да лаят с руски акцент. Но ето че нещо се пропуква в системата. Мястото на пуделите все по-категорично заема една…да не падам на нейното ниво, наричайки я по дължимия начин във връзка с нейния лай.

Не че пуделите тук са млъкнали. Но кака им Мария Захарова определено вече води кучешкия впряг в дисциплината надлайване.

И все пак се получава парадокс. В желанието си да обслужат руските си господари, българските медии се опитаха да скрият статията на Митов и постигнаха обратния ефект, принуждавайки московското си началство да се заеме само с мръсната работа по охулване на България, възлагана обикновено на путинофилстващите дейци на „дружбата” тук.

Апропо, извинявам се на пуделите, които са симпатични животинки.

Share on Facebook