Не се оставяйте да ви правят на глупаци заради Сирия. Русия е куха суперсила.

http://www.economist.com/news/leaders/21695003-dont-be-fooled-syria-vladimir-putins-foreign-policy-born-weakness-and-made?spc=scode&spv=xm&ah=9d7f7ab945510a56fa6d37c30b6f1709

Това е посланието на статия в британското списание “Икономист”.

Предстои обяснението в превод на български защо руската външна политика е породена от слабост и е пригодена за телевизионна употреба.

Засега, ако не четете английски, вижте само илюстрацията. Тя казва всичко.

Russian foreign policy

A hollow superpower

Don’t be fooled by Syria. Vladimir Putin’s foreign policy is born of weakness and made for television

Mar 19th 2016

Share on Facebook

Share on Facebook

До 31 март продължава записването за първия семестър на новоучредената Творческа академия „Валери Петров”. Обучението ще се проведе в рамките на два периода – пролетен и есенен, а имената на първите курсисти ще станат ясни на 1 април. Инициатори на Академията, която ще се помещава в Националния дворец на културата, са Димитър Стоянович, Лъчезар Аврамов, Ирена Иванова и Илиян...

Постановката с имитацията на „национално отговорно” поведение чрез разследване на намесата на Русия и Турция в България от временна парламентарна комисия приключи днес. Законодателите демонстрираха подчинение на изпълнителната власт. Което противоречи на разписаното в конституцията върховенство на законодателната власт над изпълнителната.

 

Казано по-простичко, депутатите престанаха да се правят на депутати, а Борисов не възрази неговите подчинени да му козируват и да изпълнят заповедта му да се (само)закрият без дори да са се „открили” с някакво действие, което поне малко да наподобява дейност, запазваща достойнството на „народните избраници”.

 

Тази история е с предизвестен край, което не пречи бегло да припомня нейното начало.

 

Честно казано, направо е уморително отново и отново да повтарям известните факти около това, как управляващите първо решиха да сформират въпросната комисия ( с явната цел тя да не свърши нищо, но поне да демонстрира воля за споменато по-горе „национално отговорно” поведение). Ден по-късно от Москва грубо се скараха на София и Борисов реагира буквално часове по-късно с „внезапното прозрение”, че тази комисия всъщност щяла да навреди на неговите усилия да балансира между Турция ( която изобщо не беше реагирала в духа на Кремъл) и Русия. Неговото ехо Цветанов метна камъка на обвинението в двора на медиите, казвайки, че причината за тази грешка били медийни публикции.

 

 

Медиите, свикнали да ги замерят от високо, премълчаха като претръпнали и този път.

 

Обезкуражаващо е да се коментират очевидности. Ето защо този текст ще бъде кратък. Не искам отегчавам с баналности интелигентните читатели.

Въпросът обаче не е самоцелен. Защото не е важно, дали коментаторите са се уморили, а кога ще се умори „мат’ряла”(както Борисов нарече от далечния Чикаго избирателите в България при едно негово пътуване до САЩ през първия му мандат).

 

Без умора на мат’ряла от бремето на тази лицемерна власт, промяната няма да настъпи скоро. А за депутатите важи старото правило от времето комунизма, модифицирано в условията на автократичната власт на Борисов днес така: „те ни лъжат , че ни управляват, ние ги лъжем, че им вярваме”.

Share on Facebook

Share on Facebook

След като вчера ви показах, как вече внасяме повече ток от Румъния, отколкото изнасяме към всички останали съседи, от началото на настоящата (2016) година сега ще ви покажа и приблизителната цена, на която най-вероятно си плащаме това не...

Започваме едно плаване с яхта – от Йонийско до Черно море. Приятно четене:

От Йонийско в Егейско море

част първа на

От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета

 Във Фейсбук се намерихме с един приятел, с когото не се бяхме виждали от около 15 години. Оказа се, че той е правоспособен капитан, плавал от много години и имал голям опит с всякакви съдове – от рибарски лодки до ветроходни яхти. Собствениците на една яхта го наели да им я закара от Лефкада (Йонийско море) до гр. Варна.

Скоро придобих капитанска правоспособност, но никога не бях плавал с яхта и си мечтаех за това. Капитанът каза, че ще плава заедно с негов приятел и ме покани да отида и аз, да понауча това-онова за корабоплаването. Тръгването беше на 14 август 2015г.

14.08.2015 (петък)

Капитанът и негов роднина Петър тръгнаха от Варна към София около 12.00ч. и ми се обадиха да се подготвя.

Пристигнаха в София около 19.00ч. Натоварихме багажа и седнахме да пием кафе в бара пред блока, за да си починат малко от пътуването. Оказа се, че сме взели страшно много храна и пиене. Всеки беше взел по нещо, без да съгласуваме помежду си покупките… Сега имаше от всичко по много…

Тръгнахме в 20.00ч. от София и се отправихме към Гърция по магистралата. Пътувахме цяла нощ и сутринта пристигнахме в Лефкада около 4.00ч. Понеже беше прекалено рано, спряхме на един паркинг и поспахме малко в колата.

Лефкада

е гръцки остров в Йонийско море. Има няколко средно големи курорта по източното крайбрежие и голям брой отделни плажове, най-известни от които са Порто Кацики, Егремни и Нидри.

Ние трябваше да отидем в Нидри, защото яхтата беше там.

15.08.2015 (събота)

Сутринта в 7.00ч. бяхме в

Нидри,

откъдето трябваше да започне нашето пътешествие. Собствениците на яхтата си бяха вътре в нея и вероятно спяха. Решихме да не ги будим, а да изчакаме те да се обадят. Около 8.00 ч. собствениците се обадиха, че са станали и са подготвили багажа (те са били цяло лято с яхтата и сега искаха малко да пътуват с кола, а яхтата им да се закара във Варна).

Разменихме се – те тръгнаха с колата, а ние се качихме на тяхната яхта.

Яхтата беше луксозна и чисто нова

Беше напълно оборудвана с всичко необходимо за едно нормално живеене, дори повече от нормално…  Разполагаше с три самостоятелни каюти, всяка със собствен санитарен възел – баня и тоалетна, т.е. ние тримата нямаше да си пречим и да се съобразяваме с нищо. Имаше кухня с вградена печка, хладилник и фризер. Имаше всякакви чаши, чинии, вилици, лъжици, и т.н.

 

Натоварихме багажа, подредихме всичко в шкафовете, а хранителните продукти сложихме в хладилника и фризера. Напълнихме резервоарите на яхтата с вода от кея и се подготвихме за пътуване. Бяхме много изморени и решихме първо да поспим няколко часа, а после да вдигнем котвата…

Събудихме се около 13.00ч. и видяхме как една италианска яхта обикаля и си търси място на кея. Ние и без това мислехме да тръгваме, затова им извикахме, че ще им освободим нашето място. Отвързахме се от кея, вдигнахме котва и отплавахме.

Така започна нашето пътешествие през 5 морета.

1. Йонийско море – Част от средиземно море. Площ 169 000 кв.км. Дълбочина 5 121м. Соленост на водата – над 38 промила.
2. Коринтко море – Това не е истинско море, а е дълбоко вдаден в сушатазаливна Йонийско море, между Пелопонес и континенталната част на Гърция.
3. Егейско море (Бяло море) – Част от средиземно море. Площ 240 000 кв.км. Дълбочина 2 591м. Соленост на водата – достига до 38 промила.
4. Мраморно море – Старогръцкото име на това море е Пропонтис и то е вътрешно море, което разделя Черно море от Бяло море (Егейско море), както и двете части на Турция – Европейската и Азиатската. Площ 11 350 кв.км. Дълбочина 1 355м. Соленост на водата – 22 промила.
5. Черно море – Вътрешно море, между Европа и Мала Азия. Едно от най-изолираните морета от световния океан. Площ 420 000 кв.км. Дълбочина 2 212м. Има много слаба соленост на водата – само 17 промила (при 38 промила на Средиземно море).

Бяхме в самото начало на пътешествието и всичко ни изглеждаше интересно и забавно. Решихме да пуснем котва близо до някой остров и да се гмуркаме. Капитанът насочи яхтата към остров Итака (островът на Одисей), като предложи по пътя да спираме където ни харесва и да се гмуркаме. Според историците, Омир е писал за Итака, но всъщност описанието което е дал, отговаря точно на остров Лефкада… Но както и да е… Това са подробности от древността…

Това на снимките е остров Итака:

По пътя минахме покрай остров със странното име

Мадури (Madouri)…

После минахме покрай

остров Скорпиос

(на снимката долу) – частният остров на корабния магнат Аристотел Онасис (внучката Атина Онасис продаде острова преди 2 години на руския милиардер Дмитрий Риболовлев за 100 млн. долара). На този остров през 1968г. се е състояла сватбата на Аристотел Онасис с някогашната първа дама на САЩ Жаклин Кенеди. Навсякъде имаше информационни табели, че това е частна собственост.

По едно време верният GARMIN сигнализира, че

наближаваме опасни плитчини…

Външно изобщо не можеше да се предположи, че на такова място в средата на морето, може да има плитчина около 5 метра… Спуснахме котвата и започнахме да се гмуркаме. Отдолу всичко беше зелено, сякаш дъното беше покрито с висока трева. Всякакви шарени рибки се докосваха до нас и изобщо не се страхуваха. Водата беше много по-солена отколкото в нашето Черно море… Оказа се, че и тримата се справяме доста добре с плуването и се наслаждавахме максимално на това гмуркане. Водата беше кристално бистра и с температура около 28 градуса..

След около 2 часа ни омръзна и се прибрахме на яхтата. Вдигнахме котва и продължихме към остров Итака.

Преминахме между континента и огромния

остров Меганиси

По пътя спряхме до

малък красив остров – Thilia, който се намира на запад от Меганиси.

Приближихме се на около 100 метра от брега на

остров Thilia

и спуснахме котвата. Водата изглеждаше изумрудена като на картичка. Сложихме маските и плавниците и започнахме да се гмуркаме. Само аз бях без плавници, защото не се чувствам комфортно с тях. Носех гумени обувки за плуване, за да си предпазя краката от морските таралежи, които бяха милиони по дъното.

Отново се изкефихме максимално, защото подводната красота е неописуема… След около 1 час се прибрахме на яхтата и продължихме към остров Итака.

По пътя преминахме съвсем близо до някакъв

остров Аркуди (Arkoudi),

но не спряхме.

На остров Итака

има много удобни места за пристан и ние си избрахме измежду всички село Фрикес, защото името звучеше откачено (Freak)… Oколо 20.00ч. пуснахме котва в залива.

Имаше много яхти и се наредихме последни в редицата. Едвам успяхме да се вържем за пристана, защото нямаше място. След нас обаче изведнъж започнаха да идват все нови и нови яхти и да се връзват кой за където намери. Точно до нас спря огромна моторна яхта с много хора на борда. Направи ми впечатление, че всички се държаха приятелски и изобщо не вдигаха шум. Дори всички таверни на брега изобщо не пускаха никаква музика, а клиентите се хранеха съвсем тихо. Много приятно и спокойно място.

Обиколихме и разгледахме наоколо, след което купихме 4 стека минерална вода х 6 бутилки, по 2 Евро за стек, т.е. бутилка от литър и половина излиза само 65 стотинки.

Всичко си имахме на яхтата… особено

храната ни беше в изобилие

Решихме поне в началото да се въздържаме да сядаме по заведения, а после когато запасите ни намалеят, тогава да се отдадем на кръчмарски посещения.

Прибрахме се на яхтата и наредихме трапезата. Нарязахме домати и краставици, сирене, кашкавал, и т.н… Сипахме си Узо с много лед… Доста добре ни се получи яденето и пиенето. Компанията беше страхотна. С капитана не се бяхме виждали около 15 години, а с Петър се запознахме едва сега на яхтата… Капитанът работеше на държавна служба в морската администрация, а иначе на частно транспортираше разни яхти от различни дестинации. Беше видял и преживял какво ли не през годините… Петър беше програмист и работеше за американска компания дистанционно онлайн. И двамата бяха интересни събеседници и вечерята мина с много весело настроение, вицове, лафове, простотии от всякакъв вид… както само мъже могат да се напиват и да се хилят на всякакви глупости… Накрая завършихме с бира, както винаги, въпреки че махмурлукът от подобно съчетание е доста неприятен (всъщност всеки махмурлук е неприятен)…

Събудих се през нощта около 03.00ч. и реших да се разходя. Притеглих яхтата да се приближи към брега и скочих на кея. Разходих се и се порадвах на тишината на нощта. От нито една яхта не се чуваше шум и явно всички бяха потънали в дълбок сън… Повървях насам-натам по пристана като сомнамбул около половин час и ми стана скучно. Прибрах се на яхтата и легнах да спя.

16.08.2015 (неделя)

Тръгнахме от о-в Итака около 9.00 ч. сутринта и се насочихме към моста на град Патра, който разделя Йонийско от Коринтско море. Закусихме в движение със сандвичи. Минахме покрай

остров Оксия,

където видяхме устието на река Ахелоос. Този остров е с площ 4200 декара и е продаден преди 3 години за 5 млн. Евро на членове на катарското кралско семейство, които са купили и още 5 по-малки островчета.

Решихме

да спрем някъде наоколо и да се гмуркаме

Намерихме удобно място между два съседни острова. Наблизо имаше рибарник с ограждения. Беше много красиво и удобно за гмуркане. Пуснахме котва и се гмуркахме около 1 час. Дъното беше каменисто и много красиво. Имаше всякакви шарени риби и много морски таралежи. Водата не беше чак толкова солена, заради голямата река Ахелоос, която се вливаше в морето наблизо.

Когато ни омръзна, се отправихме към самия частен остров Оксия. Там пак пуснахме котва и отново започнахме да се гмуркаме. Беше страхотно. По едно време реших да изляза на брега и да се разходя. Двамата ми спътници не пожелаха да стъпват на сушата и останаха във водата… Тогава нямахме представа, че островът е частна собственост… Наоколо нямаше жива душа и въздухът миришеше на цветя, на смола и борови шишарки. Птички пееха, пчели жужаха… беше уникално красиво, все едно е някакъв безлюден остров от приключенски роман. Повървях из острова, покатерих се на едно дърво и на няколко скали, поиграх си с една пръчка като 10 годишно дете и отново се метнах в морето. Поплувахме още половин час, погмуркахме се, след което се прибрахме на яхтата. След малко бяхме готови за път…

Тръгнахме към  Коринтския залив (Коринтско море)

и моста на Патра. Беше тихо и нямаше никакъв вятър. Наложи се да вдигнем едно платно с голяма площ, наречено „спинакер” или „генакер”, което се използва когато вятърът е слаб. Това платно иначе си стои сгънато и прибрано в калъф в едно помещение на носа на яхтата.

В един момент вятърът изцяло спря и се наложи да приберем платното. Карахме известно време на двигател. После се появи вятър и вдигнахме едновременно двете стандартни платна на яхтата – грота и стаксела. Точно преди моста на Патра прибрахме стаксела и останахме само на платното на грот мачтата.

На 5 мили преди моста, се обадихме по радиостанцията на трафик-котрола (позивна – РИОН трафик контрол). След като минахме под моста, отново вдигнахме двете платна.

Този мост разделя Йонийско от Коринтско море. Град Патра е разположен на южния бряг на Коринтския залив, на полуостров Пелопонес. 

Продължихме да плаваме с много хубав вятър в посока Коринт. Цяла нощ плавахме и гледахме светлините на другите кораби и на сградите по брега.

Двамата ми спътници спяха дълбоко, а аз се опитах да стоя буден… нещо като неофициално „на вахта”… Издържах доста, но по едно време към сутринта доста безотговорно заспах седнал на пода пред навигацията…

Яхтата се движеше на автопилот и нямаше опасност, но все пак е важно някой да наглежда за разни предмети пред плавателния съд. Капитанът ме видя че дремя и веднага ме замести, а аз отидох да поспя малко в каютата.

17.08.2015 (понеделник)

Рано сутринта бяхме точно пред

Коринтския канал

Този канал съединява Егейско море с Адриатическо море. Пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцкия материк, като го превръща на практика в остров.

Застанахме на входа на канала, но не ни пуснаха веднага и казаха по радиостанцията да чакаме.

Първо пуснаха някакъв голям кораб и веднага след него тръгнахме ние. Движехме се на около 100 метра зад кораба и добре че не вдигаше зад себе си вълни…

Придвижвахме се много приятно и спокойно. Каналът беше тесен и с отвесни скали от двете страни. Преминахме под няколко моста, на които имаше много хора с фотоапарати. Всички се усмихваха, снимаха и махаха с ръце. Ние също направихме много снимки. На изхода на канала спряхме и платихме такса, която е най-високата от всички канали в света – 230 Евро за нашата яхта… За големите кораби не си представям колко може да е…

Успешно

преминахме в Егейско море, или Бяло море,

както по-често го наричаме. Солеността му достига до 38 промила – малко по-ниска от тази на Йонийско море, но е повече от двойна, в сравнение с нашето Черно море, чиято соленост е само 17 промила. т.е. колкото се приближавахме към Черно море, солеността на водата намаляваше.

Егейско море има 1415 острова, от които само 20 не са собственост на Гърция. Името на това море идва от aiges – ѣгес, т.е. големи, пенести вълни, в което между впрочем, успяхме да се убедим три дни по-късно…

Имаше хубав попътен вятър и се насочихме към остров Егина. По пътя ни съпровождаха делфини и си играеха с яхтата…

Спряхме край

скалист остров с име Ипсили,

пуснахме котва и скочихме във водата, която беше тюркоазена и красива, като от пощенска картичка.

Гмуркахме се около 2 часа, с кратки почивки, и бяхме обградени от ята с любопитни рибки. На дъното имаше някакви изхвърлени резервоари, които изглеждаха досущ като сандъци със съкровища. Чувствахме се като деца, които се забавляват безгрижно и волно…

Когато ни омръзна да плуваме, се качихме на яхтата и се отправихме към остров Егина.

Тъкмо наближихме, видяхме

остров Метопи,

който беше толкова изкушаващ за гмуркане, че не можахме да устоим и бързо завъртяхме руля натам… Наоколо беше плитко и лотът показваше на места 3-4 метра от дъното до кила, което е доста малко и е много опасно за яхтата да не я ударим. Капитанът обаче умело се промъкна между плитчините и хвърлихме отново котва. Гмуркахме се около час и също беше страхотно. Имаше много морски таралежи, толкова много, че не посмях да изляза на брега, въпреки че брегът изглеждаше като плаж и беше много красив. Имах намерение да изляза и да се разходя, но заради таралежите прецених, че е по-добре да не рискувам.

В 17.00ч. най-после пристигнахме на

остров Егина, в едноименния гр.Егина,

който се намира в най-западната част на острова. Обикаляхме пристана около час, докато си намерим място. Накрая се вързахме за едно рибарско корабче и Петър отиде да пита чиновниците от морската администрация дали можем да останем на това място за през нощта. Казаха, че няма никакви места, но един грък бил спрял на някакво забранено място, което е служебно и казал, че ще тръгва след 15 минути… Разпоредиха да застанем на неговото място, но при условие, че освободим мястото сутринта в 7.00ч., защото там през деня стои катера на бреговата охрана. Оказа се обаче, че този грък беше излъгал администрацията, че ще тръгва след 15минути, като си е мислел да ги издебне да им свърши работното време и да остане за цялата нощ. След като разпоредиха обаче да застанем на неговото място, му развалихме плановете… гледаше ни свирепо и ни псуваше под нос, докато си търсеше друго място… В собствената му страна някакви си българи го изместиха…

Важното е, че си имахме място за през нощта и се вързахме за кея. Взехме си душ и излязохме на разходка из града.

Егина

е най-големият остров в Сароническия залив. Има формата на сърце. В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Егина става първата столица на Гърция след освобождението ѝ от османска власт, като запазва този статут за две години.

Egina, Гърция

Имаше тесни улички и много шам фъстък. Сладолед, конфитюр, и т.н… всичко направено с шам фъстък. Купих няколко пресовани десертчета с карамел и шам фъстък.

Беше много чисто и красиво. Всички хора бяха любезни и усмихнати. Имаше много туристи от всякакви националности, които се разхождаха по крайбрежната алея.

Когато ни омръзна да се разхождаме, седнахме в една таверна и си поръчахме тарама хайвер, няколко порции калмари, октоподи, и риба сардела (наричат я гаврос – нещо като нашата цаца). Пихме гръцка наливна бира марка „Алфа”. Петър изпи само една бира, а ние двамата с капитана изпихме по три бири. Всичко беше много вкусно и приготвено с голям майсторлък. Лично собственикът на таверната се въртеше около нас и ни обгрижваше като вип гости… Сметката беше 65 Евро. Платихме, оставихме бакшиш и си тръгнахме доволни.

Направи ми впечатление, че още със сядането в таверната, веднага ни донесоха минерална вода и хляб на филийки, да си хапваме и пийваме докато четем менюто. Това беше за сметка на заведението. Накрая ни донесоха купа с нарязана диня, също за сметка на заведението… Тези хора наистина умеят да се грижат за клиентите си…

Прибрахме се на яхтата и си сипахме по едно уиски Джак Даниелс. Главната улица беше пълна с народ и докато си пиехме, разглеждахме мацките като на моден подиум. Но в крайна сметка – „очи пълни, ръце празни”…

Стана 01.30ч. и си легнахме, защото бяхме много уморени и на следващия ден ни предстоеше ранно ставане да освободим служебното място на кея.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Александров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Плаване – Средиземно море – на картата:

Плаване – Средиземно море

В Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана бе учреден „Клуб за любители на кафе и дебели книги”, който има за цел да се превърне в пространство за срещи на творящите млади хора от града. Участниците в клуба ще могат още да споделят свои литературни творби, да обсъждат книги, да се срещат с местни и гостуващи автори, да...

 printable templates:    

В реч пред Народното събрание на 18 март тази година Президентът Плевнелиев стана първият български държавник от незапомнено много десетилетия назад във времето, който цитира предупреждението на Левски да не допускаме да бъдем поробени от Русия. В обръщение към народните представители Плевнелиев заяви:

„Необходимо е да работим заедно напред за общия национален идеал и интерес. Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби“.

Очаквано, този пробив в стената на забвението на „еретичния” завет на Левски, вбеси (мо)ментално защитниците на Русия от България в самата България. Пръв се изказа невежият (извинявам се, но си го заслужава като квалификация) академик Георги Марков, руски орденоносец, помазан с тази „чест” тъкмо за подобни заслуги- за защита на Русия от България.

Путинофилските медии моментално поеха подадената топка, овъргаляха я в катрана и перата на собствения си позор и я превърнаха в медийна кампания – в тази градация: от малкия, но агресивен путинофилски сайт „Епицентър”, през жълто-червендалестите тиражни клюкарници, като БЛИЦ и ПИК, които се тупат в гърдите с многотията от любопитни потребители на булевардните им рубрики. Та чак до телевизионния официоз „Канал 3”.

Акад. Георги Марков: Плевнелиев да не спекулира с …

epicenter.bg/article/Akad-Georgi-Markov-Plevneliev…Levski…/0

Преди 5 дни – Акад. Георги Марков: Плевнелиев да не спекулира с Левски, … „Да направи като него, а не само да чете глупостите на някой свой …

Иво Инджев | Империята отвръща на Плевнелиев чрез …

ivo.bg/2016/03/18/империята-отвръща-на-плевнелиев-чрез/

Преди 5 дни – „Да направи като него, а не само да чете глупостите на някой свой секретар, написал му поредното слово“, каза акад. Марков. … на Кремъл да брани Русия от Левски, Захарий Стоянов и президента Плевнелиев?

БЛИЦ Новини – Акад. Георги Марков обвини Плевнелиев …

www.blitz.bg › Новини › Политика

Преди 4 дни – Не може всички политици да цитират непрекъснато Левски. Те го изхабяват и износват. … Акад. Георги Марков обвини Плевнелиев в кощунствена … „Да направи като него, а не само да чете глупостите на някой …

Дотук- нищо необичайно. Лъжите на проруската пропаганда са вековна традиция и слугите й са известни- те дори се хвалят с рублофилията си. От тях не се очаква друго.

Не така стоят обаче нещата с предаването  „Господари на ефира”, което си извоюва репутацията на изключение от правилото в българския национален телевизионен ефир със своята безкомпромисност, нетипична за сервилната медийна среда в България.

Лъжите във връзка с въпросния цитат прескочиха и в това предаване, което в този смисъл се оказа не господар, а подчинен субект на лъжците от путинофилския пропаганден сектор, за който е непоносимо Левски да е казал нещо неудобно за Русия, пречейки и посмъртно на руското господарстване в България.

На практика господарите, казано още по-конкретно, се оказаха подчинени на лъжите на един господар на лъжите, като журналиста от в. „Дума” Александър Симов, изпреварил господарите ( но явно недостатъчно като тежест) в проправителствената телевизия „Канал 3” с обвинението си срещу президента не просто в лъжа, а в „мозъчен фалит”. http://kanal3.bg/news/comments/27777-Gavrata-na-Plevneliev-veche-stava-sistemna

Невежите „коректори” на казаното от Левски , съзнателно или наистина поради пълното си невежество, внушават вкупом, преписвайки един от друг, че тази мисъл на Левски била измислица на някакъв си малоумен сайт и още по-глупавите хора му се хванали на измислицата, включително и президентът Плевнелиев, който не си бил проверявал нещата.  Това, уви, твърдят и „Господарите на ефира”, датирайки „оригинала” на тази измислица от 2008 г., когато бил разпространен фалшификатът в интернет. Т.е. , без да си „проверят нещата”, се надсмисват над…истината.

 

Разминаването им с оригинала обаче е точно 133 години. Толкова време е изминало, откакто Захари Стоянов пише от първо лице като свидетел през 1883 г. какво е казал Левски. С други думи източникът на цитата е най-уважаваният летописец на българското национално-освободително движение, а не някакъв си сайт „Бъзикилийкс” , както с голяма насмешка бе съобщено  в предаването.

http://gospodari.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-video102052.html

Ето и самият цитат, отричан и профанизиран с яростта на гузни служители на култа към една чужда държава, чието господарстване над България Апостолът на българската свобода е предвидил в своето предупреждение ( забележете още една „подробност”, на която свидетел е бил Захари Стоянов: Левски твърди, че Априлското въстание е било пазено в тайна от Русия- защо ли?!).

http://promacedonia.com/zs/index.html

„Всички други апостоли, които излѣзоха подиръ Левски или бѣха негови съвременници, като Д. Общи, А. Кънчевъ, С. Младеновъ. Узуновъ, [129] Стамболовъ, Воловъ, Бенковски, Каблешковъ и др., доколкото ги азъ познавамъ, ни единъ отъ тѣхъ не е приличалъ на Левски въ своитѣ действия, не е работилъ така чистосърдечно. Всѣки отъ тѣхъ си позволяваше да говори, че ние не сме сами, Русия и Сърбия ще да ни дадатъ топове, щомъ се разбунтуваме, ще ни се притекатъ на помощь, при всичко, че тия две държави нѣмаха никакво известие. Тѣ бързаха да дигатъ въстание, въобразявайки си, че въ единъ или два месеца всичко ще може да се приготви.”

 

• Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”
• 

Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97

 

Критично издание под редакцията на Стефанъ Каракостовъ, Доставя книжарница “Новъ Свѣтъ”, СОФИЯ, 1943

Съ историографски уводъ върху замисъла и изпълнението на биографията, бележки и обяснения, споредъ архивни и печатни материали

 

 

„Не се рѫководихъ отъ никакви автори и правила:

святата истина ми бѣ знамето…”

Захари

ПРЕДГОВОРЪ. Историографски уводъ върху замисъла и изпълнението на биографията на Левски отъ Захари Стояновъ:

( Първата книга на Захари Стоянова  —  Захари Стояновъ познаваше ли Василъ Левски  —  Левски въ споменитѣ на Захари Стоянова  —  Какъ се роди идеята да напише биография на апостола  —  Захари Стояновь събира материалъ за биографията  —  Какъ работи З. Стояновъ  —  Биографията на Левски и мѣстото ѝ въ творчеството на З. Стоянова  —  Какъ съвременницитѣ оценяватъ книгата  —  Какво мѣсто заема тази книга въ творчеството на З. Стояновъ  —  Прослава на Левски и закрила на семейството на апостола  —  Две думи за редакцията на това издание )

 

БИОГРАФИЯ НA ВAСИЛЪ ЛЕВСКИ  [*]

Предговоръ отъ Захари Стояновъ

1. Родно мѣсто, семейна срѣда, калугерство
2. Бунтовна пробуда
3. Въ Първата легия
4. Въ България
5. Първо арестуване
6. Левски хвърля расото
7. Народенъ учитель
8. Четникъ въ Балкана
9. Въ втората легия
10. Подъ знамето на БЦРК и народното въстание
11. Трѣбватъ пари
12. Aнгелъ Кънчевъ
13. Предателство
14. Въ Какринското ханче
15. Конвоятъ
16. Следствието
17. Среща съ Димитъръ Общи
18. Бесилката

 

Бележки и пояснения къмъ настоящето издание  [Бележките са вкарани в текста, В.К.]

Критиката за Стефанъ Каракостовъ  (Д. Б. Митовъ, П. Росенъ, Любенъ Петровъ, Димитъръ Бабевъ, П. Господиновъ, Радой Ралинъ)

Това е истината. Лъжата, че някакво си сайтче измислило завета на Дякона, е само част от проблема. Негово продължение е нахалството на съвременниците, претендиращи тяхната дума на отрицанието да тежи повече от думата на Захари Стоянов. Но най -големият позор е във е факта, че в България за патриотично се смята да браниш Русия от България по принцип- а вече и от Апостола конкретно!

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
500г нудели
4 моркова
3с.л. краве масло
2ч.л. сол
1ч.л. мед
4 яйца
150г сирене
1ч.л. червен пипер
½ връзка магданоз

Приготвяне:
Съвсем лека рецепта за вечеря. Звучи разнообразно и е несложна за приготвяне. Идеята е взаимставана от немската кухня, но с мои малки промени в полза на българското. Сварявам пастата в подсолена вода.  Обелвам морковите и ги измивам. Нарязвам ги на дребно. В дълбок тиган с по- широко дъно разтопявам краве масло. Добавям чаена лъжичка мед и мъничко бульон от сварените нудели. Добавям кореноплодните и похлупвам тигана. Оставям да се пържат/задушават около пет минути. След това отхлупвам и пробърквам. Наново покривам морковите. Оставям още 7- 8 минути. Глазираните моркови прехвърлям купа. Отцедената паста запържвам/задушавам за кратко в тигана и оттеглям. Разпределям нуделите в чинии. Добавям от глазираните моркови. Сварявам яйцата до рохкост. След завиране на водата, оставям яйцата три минути и оттеглям. Поднасям порциите с по едно рохко яйце. Поръсва с мерудия, рендосано сирене и червен пипер.

Anish Kapoor

‘Descension’

Киното в Сан Джиминяно, Италия

“Човекът изпитва големи затруднения, когато трябва да мисли за празното, за отсъствието на съдържание”

Filed under: Uncategorized