При разбойниците в Разбоище

Времето се затопли и е време за още разходки по нови места. Най-хубавото е, че на един час път от София има толкова неща за правене, обикаляне и разглеждане. След кратка консултация с приятели се спряхме на разходка до село Разбоище и Разбоишкия манастир, а след това решихме да се отбием и до водопада Котлите.

Като за първа разходка за годината, търсихме максимално лек маршрут, на който да ни чака нещо интересно. Пътят от село Разбоище до манастира е приятен, лек, без сериозни спускания или изкачвания и може да се вземе лесно от (по-големи) деца, кучета, а и от възрастни, на които не им се катери много-много. До Разбоище се стига лесно – хващате към Костинброд и питате Google Maps. Паркирате в „центъра“ на „селото“ (т.е. някъде около средата на единствената улица), дискутирате накратко времето, бирата и „това каракачанка ли е?“ с дядовците пред магазинчето и тръгвате право напред по табелите „към монастира“. Така и не разбрахме защо се изписва с „о“, но вероятно има причина.

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много приятна гледка към долината на река Нишава – ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир. Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.

Самият манастир представлява 3-4 схлупени постройки, които вероятно са били освежавани за последно по Живково време. На входа си кимнахме учтиво с една забрадена жена, минахме през двора на манастира и се изкачихме до църквата. Горе е тихо и спокойно. Влизаш, целия загрят от ходенето, а пред олтара е толкова студено, че виждаш дъха си. Мястото вероятно е било още по-впечатляващо, когато е било добре поддържано и е получавало поне някакво внимание. Остава въпросът какво ще се случи с манастира след последната монахиня, която го обитава сега.

Бяхме планирали втората част на разходката да се случи до водопад Котлите. Взимате колата от Разбоище и се връщате обратно по пътя до Буковски манастир (който не си струва сам по себе си). Паркирате пред манастира и за няколко минути пеш стигате до водопада. Снимки, както виждате, няма, защото по пътеката пристигате до горната част на водопада, а вече доста се бяхме изморили и стръмната пътека до долната част не запали достатъчно ентусиазма ни. Наляхме си малко студена планинска вода и поехме обратно към София.

Препоръчвам ви тази разходка напролет, заради водопада. Със сигурност лятото няма да е подходящо за него, а и за ходенето до Разбоишкия манастир. Минава се през доста голяма открита местност – на пролетното слънце успях да хвана тен, така че лятната жега няма да е приятна. Първо обаче минете през Котлите, докато сте още свежи и готови за подвизи, а си оставете по-лекото ходене до манастира за десерт. При всички положения, щом ви остане свободно време, изчезнете от София!

Постът При разбойниците в Разбоище е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител