Защо сатирата (ще) победи султана

“Меркел разреши съдебно преследване на журналист”, “Край на свободното слово в Германия”, “Германия падна в капана на Ердоган”, “Меркел сви опашка пред султана” и прочее заглавия никнеха вчера като отровни гъби след дъжд, обилно окислен от глупости и недомислия.

Дали заради турската връзка, заради Ердоган или обостреното в последно време отношение към свободата на изразяване, но темата видимо развълнува обществото. Именно поради това същото има право да получи както повече информация, така и някои спестени в мейнстрийм отразяването тълкувания.

Всъщност, за какво става дума?

Всичко започна с излъченото на 17 март тази година в сатиричното предаване Extra3 клипче “Erdowie, Erdowo, Erdogan”, представляващо “кавър” на мега-известното в Германия парче “Irgendwie, Irgendwo, Irgendwann” в изпълнение на Nena – една от германските музикални икони на 80-те.

След това научихме, че клипчето така ядосало турския президент Ердоган, че германският посланик в Анкара бил привикан на разговор, като последното получи силно отрицателна оценка в цивилизования свят и отприщи лавина от дискусии за свободата на изразяване и за сатирата като част от нея.

Вследствие на горното, около 2 седмици по-късно – на 31 март германският телевизионен водещ Jan Boehmermann (Ян Бьомерман) произнася стихотворението “Schmaehkritik” (осмиваща критика)

в ефира на предаването си по ZDF.

Интересното в случая е, че преди да започне с рецитала си, Бьомерман много внимателно разяснява на зрителите що е то свобода на изразяване, и че клипчето “Erdowie, Erdowo, Erdogan” представлява тъкмо това. “Онова, което ще видите след малко, обаче”, казва водещият, “е нещо различно, а именно осмиваща критика, която в Германия е разновидност на обидата и може да ангажира наказателноправната отговорност на своя автор”.

“Всичко това”, казва Бьомерман, “е важно, за да дадем на г-н Ердоган практически пример как да разграничава едното от другото”. 

Изстрелът попада право в целта и предизвиква очевидно желания резултат – Ердоган is not amused, поради което турската държава решава да се възползва от особения състав на чл. 103, ал. 1 от  Наказателния кодекс на Федералната република, който гласи

Който обиди чужд държавен глава, или който, във връзка със заеманата от него позиция, обиди член на чуждо правителство, намиращ се в качеството си на длъжностно лице на територията на страната, или акредитиран ръководител на чужда дипломатическа мисия, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба, а в случай на набедяване – с лишаване от свобода от три месеца до пет години. (Преводът мой)

Предпоставките за горното са уредени в чл. 104а от германския НК, който гласи

Престъпленията по този раздел се преследват само ако Федерална република Германия поддържа дипломатически отношения с другата страна, реципрочността помежду им е гарантирана и е била гарантирана по време на извършване на престъплението, чуждестранното правителство е поискало възбуждане на наказателно преследване и федералното правителство се е съгласило на това.

Той се явява причината кабинетът на Меркел да включи турското искане в дневния си ред и да го разисква дълго и изнурително. Резултатът е познат – германското правителство възлага на прокуратурата да започне следствени действия срещу Бьомерман.

Огъна ли се Меркел пред Ердоган?

Не. За нея решението на правителството няма алтернатива по една много проста и силно неразбираема по нашите географски ширини причина – доверието в съдебната система на Германия.

За пишещия тези редове блогър Меркел изнесе открит урок по лидерство, а изявлението й е политически и правен шедьовър. Защото пусна Ердоган по хлъзгавата за него писта на върховенството на закона, давайки си сметка, че турският президент няма да се справи със слалома между натясно поставените вратички с надписи “свобода на словото и медиите”, “разделение на властите”, “независимост на съдебната система” и “презумпция за невиновност” – все достижения, които, както Меркел съвсем правилно изтъква, не намират нужното приложение у “нашия партньор и съюзник Турция”. 

А Бьомерман? Той не само е адски далеч от затвора, но и го очаква бляскаво бъдеще заради основния му принос в премахването на малоумния чл. 103 от германския Наказателен кодекс, което Меркел също така обяви.

Бламираният ще бъде Ердоган, превърнал се в главния герой в историята за сатирата, която победи султана.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/_cvdjdR_Tac/

Свързани новини: