БСП предприе днес първата стъпка към бъдещото си открито сътрудничество с ГЕРБ като послание към общия им електорат. За целта разпрати снимка на новото ръководство на партията в имота на родоначалника на БСП и ГЕРБ Тодор Живков. Радост, която съзнателно искат да бъде споделена от всякакви медийни трибуни, за да достигне посланието до колкото се може повече носталгични кратуни. https://www.google.bg/search?q=%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F+%D0%9D%D0%B8%D0%BD%D0%BE%

Трябва да се признае, че ходът на пресцентъра, разпространил казионната фотография, постигна рядък по своята ефективност резултат. Трудно е да се измисли друг сюжет, който да бъде така единодушно мултиплициран от сайтове и медии, в които БСП иначе не би получила трибуна. Уж е заклеймяващо размножаването на снимката пред бюст-паметника на Живков, но всъщност случаят напомня на казуса с Музея на социалистическото изкуство, който трябваше да бичува тоталитаризма, но се оказа храм на апотеоза на социалистическия примитивизъм, рекламиран от гербаджийската власт.

В този смисъл намигването на др. Корнелия Нинова в Правец към миналото ( на Бойко Борисов) е хибридно успешен ход.

Ако някой се възмути, че бившата БКП се кланя на Тодор Живков, другарките и другарите имат всички основания да се подиграят с реципрочната фотография на Борисов и Първанов в Правец.

На поклонението им при реставрирането на паметника на Тато в Правец през септември 2001 г. Борисов и Първанов бяха рамо до рамо и този път Борисов не беше по служба на пост край Живков.http://e-vestnik.bg/10759/koy-slozhi-pametnika-v-pravets-i-vazrazhdaneto-na-kulta-kam-zhivkov/

Борисов, Златев и Първанов- светата руска троица с правешки корени

Само че от ГЕРБ умеят да си мълчат в подобни миризливи ситуации. Те си знаят за Борисов и слабото му място. Поради което не очаквайте от хитроумната провокация на БСП да се породи някаква съществена реакция в т.н. „големи медии”. На тях „голямото” им е в умението да не правят нищо, което може да ядоса големите началниците на държавата, които ни разиграват в своята руска рулетка.

Share on Facebook

Пред замечтаните погледни на повече от 50 деца певицата Михаела Филева и детската писателка Радостина Николова дадоха официален старт на националната кампания „Забавното четене“ в неделя. Чрез различни събития и активности организаторите от Az-deteto.bg, Bulgaria On Air и Dnes.bg ще помагат на младите читатели да разберат колко е важно да се научат да четат критично, с анализ и оценка. Инициативата бе представена и...

Всеки пораснал читател знае историята за милото момиче, което се превръща от дъщеря на заможен търговец в слугиня на собствените си доведени сестри. Феята-кръстница, кристалните пантофки и тиквата-каляска също вероятно са ви познати – независимо дали от френските, немските или дори „Дисни“ версиите на приказката за красивата Пепеляшка. Днес ви каним да се присъедините към...

Мистериозната Ава Гаел е една от енигмите на българското уеб пространство. Истинското й име се търгува срещу една тава кюфтета, а коментарите й карат жените да припадат, а мъжете – да плачат. Или обратното. Иначе е блага, харна, сговорчива, чат-пат и заядлива, 45-годишна, живее в чужбина от 20 години, има опит в издателства, медии, а...

 print template here:  see more:

Как да

Четвъртък (26-ти май) вечерта, след 22:00 часа. Любимата "медия" на фондация "Америка за (унищожаване на) България", министър срамно име и Световната Банка излизат на сцената за зловещ спектакъл, за скалповете на мили...

Има книги и книги. Такива, които едва приключваш или дори не стигаш до десетата им страница. От другата страна са тези, които изискват повече от един прочит, не поради своята сложност, а защото влияят на човешкото мислене и съществуване по различен начин в различните периоди от живота на читателя. „Атлас изправи рамене” (изд. „Изток-Запад“) може да...

Австралийският сайт „Интърпритър” публикава на пръв поглед не особено информативна статия , що се отнася до онова, което вече знаем за Ирина Бокова като кандидат за генерален секретар на ООН. http://www.lowyinterpreter.org/post/2016/05/30/UN-secretary-general-race-Sizing-up-Bokova-and-Pusic.aspx

Но на „втори поглед” журналистите от далечна Австралия приближават лупата върху причините, поради които е малко вероятно Бокова да бъде избрана на този пост. Ето какво се крие зад линковете, посочени от „Интерпритър” . Някои от тях показват информация, която вече е публикувана тук в ivo.bg, но като цяло подредената от австралийското издание картина си заслужава взирането, за да разберем как наистина гледа света на случая Бокова.

На 30 март 2016 г. „Гардиън” пише, че израсналата като убеден комунист Бокова има приятелски отношения с Москва.

The Bulgarian director-general of Unesco is an early favourite in the race because she ticks a lot of boxes. She is a woman who has run a big UN institution for seven years, she has friendly relations with Moscow (which may believe she will be sympathetic, having grown up in a true-believer communist household), and she has already won something of a Bulgarian primary, edging out another strong contender, Kristalina Georgieva, an EU commissioner and economist, to get Sofia’s official nomination. http://www.theguardian.com/world/2016/mar/30/who-will-succeed-ban-ki-moon-a-guide-to-the-possible-candidates

На 15 април 2016 г. , след изслушването на Бокова, Ройтерс цитира западен дипломат да изразява разочарование от представянето й със забележката, че Москва е трябвало да избере по-добър кандидат ако иска източноевропеец да стане генерален секретар на ООН:

A senior council diplomat, speaking on condition of anonymity, said that if Russia wanted to choose an Eastern European to be the next U.N. chief then “they need to make sure there is a better candidate or a choice of better candidates.”

„Bokova is sometimes called a front-runner, but diplomats felt her performance at last month’s General Assembly hearings lacked substance. Western officials say they wish Bulgaria had put forward its well-liked EU Commisioner Kristalina Georgieva instead – under the hazy rules that govern the process, there’s still time for Sofia to switch nominee.

“Some analysts believe it’ll prove impossible to find any European candidate Russia can agree on with the US, France and UK”

От сайта на ООН може да се види, че на въпрос за това как ще работи за подобряване на комуникацията ООН  Ирина Бокова отговаря , че не е мислила за това http://www.un.org/pga/70/sg/irina-bokova-at-informal-dialogues/

По нататък в австралийската публикация се споменава като друга вероятна пречка пред успеха на Бокова нейната кадрова бразилска издънка, издигайки на висока позиция близък човек без нужната квалификация, което е предизвикало британско разследване на случая.

Както се вижда, австралийските колеги са си свършили работата по разкриване на онова, което за българската публика си остава тайна под прикритието на патриотично звучащите призива да подкрепим „нашето момиче”.

Общото между почти всички критични забележки към кандидатурата на Бокова в западните медии обаче прозира във въпроса: защо Бокова, а не Кристалина Георгиева?

Прозападният действащ президент Росен Плевнелиев също никога не се появи дори и като намек за номинация на ГЕРБ и Бойко Борисов. Едва след като самият Плевнелиев наруши мълчанието по темата и изтъкна лични причини за факта, че няма да е кандидат за втори мандат, Борисов си приписа със задна дата „намерение” да го номинира. И това се случи след като кадровикът на ГЕРБ Цветанов отдавна вече беше заявил, че в партията мислят за НОВА кандидатпрезидентска двойка, споделяйки тази сюжетна линия в интервю за жълт сайт на 2 март 2016 г.:

„горещо

БОМБА В ПИК! Цветанов проговори за Плевнелиев пред медията ни: До 20 дни ще издигнем друга президентска двойка (обновена)

Автор: Ивайло Крачунов

16:31 | 02.03.2016

ГЕРБ няма да издигне Росен Плевнелиев за втори президентски мандат. Това заявява Цветан Цветанов в ексклузивно интервю пред главния редактор на ПИК Ивайло КРАЧУНОВ.

- Г-н Цветанов, има ли яснота ГЕРБ кой измежду петимата кандидати ще издигне за президент?

- ГЕРБ има яснота около кандидатурите ни за президент и вицепрезидент. За мен беше изключително важно, че тази яснота ни беше изключително полезна, за да можем да работим по цялостната ни стратегия за предизборната кампания, по която се действа изключително активно от колегите, с които работим в екип в националния предизборен щаб. Убеден съм, че до 20 дни ще имаме цялостната концепция за стартирането и реализирането на кампанията ни за президентските избори.

Мога да заявя категорично, че президентската двойка ще бъде много силна и с много широко обществено одобрение за това, което сме правили досега и това, което ГЕРБ може да представи на българските избиратели.

- Това означава ли, че няма да издигнете Росен Плевнелиев за втори мандат?

- ГЕРБ винаги има мотивацията да представи по-доброто. Убеден съм, че партията успя да изгради изключително стойностни и почтени бъдещи кандидати за всяка една позиция в държавата, в това число и за президент.

Мисля, че можем да представим и да предложим нещо по-добро.”

Наслагват ли се двата сюжета с Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева? И двамата са харесвани на Запад, но изтъкват лични причини за отказ от борба с харесваните в Кремъл български конкуренти.

Докато за Росен Плевнелиев личната мотивация да направи крачка назад след трагедията с детето му от миналата година не буди съмнение ( друг е въпросът, дали това е единствената причина), то в случая с Кристалина Георгиева няма логика тя да се откаже така лесно от голям скок нагоре в името на запазването на сегашното й статукво в европейското правителство. Вместо това тя изтъква тъкмо желанието си да завърши започнатото като еврокомисар на фона на мълчанието на Борисов и подкрепата му за Бокова, която вкара и самия Плевнелиев в коловоза на нейното одобрение като български президент.

Ето така се стигна до това Борисов и компания да прокарват пътя на руския куц кон в състезанието на ООН и да минират с мълчание (включително в контролираните от властта медии) и интриги пистата на проатлантическата политика у нас, от която отпадна най-вероятният, ако не и  единственият възможен, обединител на прозападните българи в качеството на антипод на все още незаявения кремълски троянски кон в това надбягване.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
За пържени кюфтета:
500г обезкостена свинска плешка
1 картоф
½ филия бял хляб
1 морков
1 глава лук
1ч.л. сол
щипка индйско орехче
½ връзка магданоз
1 яйце
½ ч.ч. брашно
мазнина за пържене

За картофен пай:
2кг пресни картофи
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
мащерка
кашкавал
олио

Приготвяне:
Моите апетитни пържени кюфтета с изкушението наречено “картофен пай”.  Този пай е много приятен, изглежда красиво и може да бъде включен в празнично меню. Първо си подготвям месото. Смилам го. Прехвърлям в купа. Рендосвам морков, картоф и лук. Прибавям зеленчуковата маса към свинското. Овкусявам със сол, индийско орехче и нарязан на ситно магданоз. Добавям намокрения хляб и яйцето. Омесвам каймата. Оставям за двадесетина минути да почине. Оформям кюфтетата. Овалвам в брашно. Пържа в загрятото олио. Готовите кюфтета прехвърлям в купа. Обелвам картофите. Прехвърлям в тенджера. Наливам вода един пръст под нивото на зеленчуците. Поръсвам мащерка и сол. Похлупвам и варя на кротък огън до омекване на картофите. Отцеждам зеленчуковия бульон. Може да се пие. Полезен е за пречистване на черния дроб. Смачквам картофите на пюре. Добавям краве масло. Подмазвам тавичка с олио. Разпределям пюрето. Заглаждам и притискам да излезе въздуха. По повърхността правя шарки с вилица. Накапвам леко с мазнина. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Накрая поръсвам кашкавал и изключвам. Оставям пая да изстине. Поднасям пържени кюфтенца с парче от картофеното изкушение. Насладете се на вкуса на сочна  кайма и деликатна гарнитура!

Пламен Асенов, 30 май 2016

Този понеделник вечер купонът в Пловдив излиза от пролетните кръчми, изисканите домове и уютните дворчета, за да се премести в галерия “Arsenal of art”.

Галерията е на прелестната малка уличка „Магура” №4 в прочутия вече по цял свят квартал „Капана” – а художникът /и галерист/ Ангел Гешев скромно казва, че просто събира там 15 приятели да се видят и да покажат кой над какво се труди напоследък.

Обаче да му завиди човек за приятелите. Имената им са като извадени от списък на художествен критик, който подготвя обширна статия за високите нива в съвременното българско изкуство.

Николай Кучков                    Илия Янакиев                              Ивайло Григоров   

А тъй като аз не съм критик, тук само ще ги изредя – пък вие си правете сметка дали  искате да ги срещнете на живо, да пиете по едно с тях и да си тръгнете с по някоя добра картина под мишница или отнякъде ще намерите сили да пропуснете всички тези удоволствия.

Казано под секрет, подозирам, че такъв пропуск може да е болезнен, но не знам със сигурност, защото аз лично никога не пропускам.

Ангел Герджиков                                 Цвета Марова    

И така – понеделник, 30 май, от 17.30 часа, в галерия “Arsenal of art”, Пловдив, се открива изложбата, в която участват: Ангел Герджиков, Ангел Гешев, Атанас Хранов, Валентин Ангелов, Васил Стоев, Ивайло Григоров, Илия Йончев, Илия Янакиев, Мариана Маринова, Недко Итинов, Никола Певичаров, Николай Кучков, Николай Няголов, Пенка Никова – Станчева, Пенчо Митев и Цвета Марова.

Не се притеснявайте да се подадете на изкушението и да дойдете!

Понеделник, 30 май, 17.30 часа, галерия “Arsenal of art” – Пловдив, ул. „Магура” №4

P.S. А знаете ли защо Ангел Гешев стартира купона толкова рано? Ами за да продължи по-дълго, ето защо!

Малмьо

Отдавна се каним да посетим Скандинавския полуостров и да разгледаме Дания и Швеция. Ако четете пътеписи, ще видите, че не сме първите (няма и да сме последните), които използват евтините полети на WizzAir до летището в Малмьо (Швеция), за да посетят и столицата на Дания – Копенхаген. Нещо повече – оказва се, че е доста по-евтино да спите в Малмьо и да пътувате до Копенхаген всеки ден, тъй като датската столица е много по-скъпа в сравнение с третия по големина в Швеция Малмьо. Ето малко актуални цени от Booking.com към днешна дата:

Офертите са взети за двама души в двойна стая от най-евтините хотели в съответната категория с оценка 7+. Накратко – полетът от София до Малмьо ще ви е най-малкият разход – ако все пак решите да спите в хотел с две или повече звезди, в Копенхаген дори хотел две звезди ще ви излезе над 300 лв. за нощувка, а в Малмьо за 207 лв./вечер можете да намерите 4-звезден хотел.

Двупосочен билет за двама с връщане до 24 часа с влак струва точно 440 SEK (93 лв., купете си билети от гарата, няма смисъл да е предварително) и ще видите две държави и два града вместо един. Влаковете между двата града се движат денонощно, като през по-голямата част са на всеки 20 минути. Понеже смятането между шведски крони, датски крони и български лева е трудно, съветваме ви да си направите и един бърз „пищов“ с курсовете, като този на снимката. Пари в брой на практика няма да са ви нужни – с кредитна карта няма проблем нито в Швеция, нито в Дания, при това говорим за гарата, мола, кварталното магазинче и дори уличната вестникарска будка, картите просто се приемат навсякъде!

И така, след като обосновахме решението си – да се върнем на историята. Въпреки че излетяхме със закъснение, пристигнахме по разписание и след близо час висене на летището, най-накрая се озовахме пред входа му. Тук е мястото да кажем, че вместо да поръчвате трансфер от WizzAir (за който чухме доста лоши неща от други пътници), ви съветваме да си вземете билет от Flygbussarna. Цената е същата.

Автобусите са нови, разписанията са синхронизирани с полетите, резервацията е онлайн, билетите може да се ползват в рамките на месец след това и представляват баркод, който може да вкарате и в телефона си, а по време на път можете да ползвате безплатно Wi-Fi и дори да заредите телефона си. Впечатли ни и че коланите в Швеция са задължителни в автобусите, а на борда предлагат дори детски столчета.

Малко факти за Малмьо, докато трае 35-минутният ни трансфер от летището до централната авто- и ж.п. гара:

10 бързи факти за Малмьо

1. Малмьо е третият по големина град в Швеция (след столицата Стокхолм и Гьотеборг), с население 320 000 души.
2. 30% от това население се придвижва изцяло с велосипеди, но за целта има изградена подходяща инфраструктура – неслучайно Малмьо спечели награда „най-добър град за колоездене“.
3. Малмьо е по-близо до Италия, отколкото до най-северните територии на Швеция (до Тренто, Италия разстоянието е 1350 км, а до най-северната точка на Швеция, Кумавуопио – 1990 км) – да, Швеция е толкова дълга!
4. Сред официалното население на Малмьо има регистрирани 170 различни националности – неслучайно девизът на града е „ако си видял Малмьо, значи си видял света“.
5. Малмьо е родният град на актрисата Анита Екберг („La dolce vita“, 1960), легендарният футболист Златан Ибрахимович и камионите Scania.
6. Малмьо принадлежал на Дания до 1658 г., когато след Втората северна война между данско-норвежкия крал Фредерик III и шведския крал Карл X Густав се сключва примирие, с което голяма част от територията на Дания става шведска, в това число и област Скания, заедно с град Малмьо. Ето защо за шведската история Малмьо е сравнително млад град.
7. Малмьо е един от трите най-зелени града в света според класацията на сп. Green Uptown и има куп награди: столица на часа на Земята, награда на WWF за грижа за околната среда, награда на ЕС за устойчиво развитие, най-екологичен град на Швеция, град на електрическите автомобили.
8. След горното едва ли ще се учудите, че го наричат Града на парковете – в Малмьо има четири големи парка (Folkets Park, Slottsparken, Pildammsparken и Kungsparken), както и 16 по-малки, повечето от които са свързани и оформят зелен коридор между прекрасния Ribersborg, градските канали и стадиона. Добавете шест голф-клуба, зоопарк и скейтпарк и картинката става ясна.
9. Градът е и важен пристанищен, пътен и железопътен възел – свързан е с Копенхаген посредством Йоресундския мост, построен през 2000 г. и е наричан „малкият брат“ на Копенхаген.
10. Малмьо е и с най-голям брой ресторанти на глава от населението в Швеция, а тъй като е заобиколен от китни гори, тучни ливади и плодотворни земи, тук е и най-добрата храна в цялото кралство.

До хотела – първи впечатления

Автобусът пристигна на централната гара и затътрихме куфара по равните плочки на тротоара, минавайки покрай романтичния нощен фар и отразяващите се във водата градски светлини. Първо впечатление – шведите си обичат Volvo.

Второ впечатление – май повече си обичат велосипедите, къде другаде сте виждали двуетажен паркинг за колелета?

След 15 минути вече бяхме пред хотела – трето впечатление: домашните любимци са повече от добре дошли тук – на входа на хотела ни чака кофа с вода за измиване на лапичките, чисти кърпи за подсушаване, гранулки за хапване и купичка с чиста шведска водичка за четириногото!

Рядко пишем за конкретни хотели в блога си, но препоръчваме Park Inn by Radisson с две ръце, заради отношението цена-качество. При три нощувки цената падна на 156 лв. за двойна стая с включена закуска (на шведска маса, разбира се!), което за тези ширини си е направо евтино. Пред хотела има голям супермаркет, а на броени метри са плажът Ribersborgs и Turning Torso (виж по-долу).

Леглото бе наистина удобно, в стаята има ютия и кафеварка, но стига реклама – както се шегуваме, бай Радисън е хубав човек. Жена му прави чудесни палачинки с плодове и ужасно вкусна херинга с горчица (да не се чудите какво да избирате от богатата шведска маса). Така че резервирайте смело.

Както казахме, пеш от хотела до гарата и центъра е около 15-20 минути. След три дни обикаляне, накрая решихме да изпробваме и градския транспорт в Малмьо. Точно пред хотела се намира и автобусна спирка, която ви свързва с останалата част от града чрез автобус No. 3 (кръгова линия през хотела, гарата, Pildammsparken, стадиона и плажа Ribersborg). Можете да си вземете единичен билет за 22 SEK, 24-часов билет за 65 SEK, 72-часов за 165 SEK (всички дотук се предлагат и на рецепцията на хотела), билет за еднократно минаване през Oresund за 249 SEK с 25% отстъпка за Тиволи и други атракции в Копенхаген и др. (вижте https://www.skanetrafiken.se/sa-reser-du-med-oss/valj-ratt-biljett/).

Централна гара

През следващите два дни ходихме до Копенхаген, така че единственото, което видяхме от Малмьо, бе гарата. Странно, но сякаш си в градските хали, а не в гарата: приятни магазинчета, кафенета, кътчета за хапване, книжарница, магазин за сувенири и change бюро…

След построяването на Йоресундския мост, 400 влака дневно преминават през Малмьо, т.е. по един влак на всеки три минути и половина, през цялото денонощие, с пътникопоток от 17 млн. души годишно и чак се чудиш как е възможно да се чувстваш толкова уютно на подобно място…

Донякъде за това допринася тунелът, построен през 2011 г., с който влаковете вече не се налага да обръщат посоката, а просто преминават през гарата, а цялата инфраструктура с коловозите, шумните влакове и забързаните пътници е под земята.

Но и над земята около гарата ще видите интересни неща – в близост до нея се намира площад „Ана Линд“, с прочутата си скулптура на завързан пистолет (не го снимахме, беше в ремонт) и цветен монумент плюс детска площадка в едно, наречен Spectral Self Container.

Йоресундският мост

Разбира се, за двата дни до датската столица, преминахме и Йоресундският мост, свързващ Малмьо и Копенхаген. С дължината си от 7845 метра и теглото си от 82 килотона той е най-дългият и най-големият комбиниран автомобилно-железопътен мост в Европа. Той е и единствената сухопътна връзка между Скандинавия и Западна Европа, ако не броим далечния 5063-километров алтернативен „вариант“ през Санкт Петербург. По двете платна, всяко с по две ленти плюс аварийна средно 17 000 автомобила преминават моста всеки ден. Отдолу минават два отделни ж.п. коловоза, както и редица кабели, подсигуряващи бърз Интернет-достъп на Скандинавия (може би тук е мястото да кажем, че в Швеция не се скъпят толкова за безплатен wi-fi и такъв се предоставя почти навсякъде). В същото време свободното пространство под моста с височина 57 м и ширина 490 м позволява безпроблемно преминаване на натоварения корабен трафик. Южно от моста е разположен и Lillgrund – най-големият масив от вятърни електроцентрали в Швеция.

Строителството на моста започва през 1995 г. и завършва през 1999 г., като официалното му отваряне е през 2000 г. Мостът преминава от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм, откъдето връзката продължава с 5 км подводен тунел до датския остров Ама и там излиза директно на летище Копенхаген.

Ние преминахме моста с влак и автобус (с автобус гледката е по-добра, билетите – по-евтини, но пък тръгват малко встрани от гарата в Копенхаген и на билета ни пишеше автобус 325 до Малмьо, а в крайна сметка се оказа, че трябва да хванем автобус 300 до Осло, а уж редовният 999 изобщо не съществува вече, така че сте предупредени за неуредиците при автобусния транспорт и препоръчваме да действате „на сигурно“ с влак).

Както се досещате, през моста Йоресунд преминава границата между Дания и Швеция. Макар и двете държави да са шенгенски, покрай емигрантската криза от 2015 г. често се извършват паспортни проверки. И тук минахме през двете крайности – от случай, в който дори не ни провериха билетите във влака, до такъв, в който ни провериха два пъти на датската и веднъж на шведската граница.

И така – най-накрая, на ден трети и последен от престоя ни, тръгваме да обикаляме из Малмьо. Съветваме ви да си наемете велосипед, но може и пеш…

Църквата Св. Петър

Пускаме се на юг от Централна гара и пред нас се извисява най-старата сграда в Малмьо. Построена е през 1319 г. и е висока 105 м. Надникваме вътре – близо до 700-годишния мраморен под стои модерна ИКЕА масичка и кашонче с играчки за децата: да се занимават, докато родителите им са на църква.

Площадите и главната улица Södra Förstadsgatan

Продължаваме през централния площад „Сторторгет“ (в превод – „голям площад“), със статуя на гореспоменатия шведски крал Карл X Густав.

Малко по-надолу виждаме още един площад (Густав Адолф), а накрая стигаме и до любимия ни малък китен „Лила Торг“ (в превод – „малък площад“).

Около площада започва търговската зона, в която ще видите десетки ресторантчета, кафенета, магазини за сувенири. Ако искате да вземете нещо типично шведско, заложете на кончето Дала, станало световноизвестно през 1939 г., когато по време на световното изложение в Ню Йорк пред шведския щанд била поставена негова гигантска дървена фигурка. Лошата новина е, че кончетата са скъпи. Добрата – че са нещо наистина шведско и са ръчна изработка.

Пускаме дълъг тегел по главната улица. Времето е чудесно, но ни правят впечатление и минувачите: ведри, усмихнати и спокойни. Възрастните хора се обличат стилно и елегантно – ако ги гледаш в гръб, няма как да познаеш, че пред теб ходят 70-80-годишни. Шведките: красиви, руси, синеоки, нежни, изящни… Няма да е политически коректно да пишем за реакцията на Петър, но дори Биляна се удивляваше на някои от тях. Направи ни впечатление и още нещо – както в почивните, така и в работните дни кафенетата и баровете стояха полупразни, а времето беше повече от прекрасно като за Малмьо. Явно високите цени не са по джоба дори и на местните жители.

Достигаме до един от каналите – на моста има статуи от обувките на известни шведски актьори. Може да си наемете и лодка, с която да разгледате града от друга перспектива. Предлагат се от двуместни водни колелета до немалки лодки за канален пикник с тайфа от около 20 души