Когато дядо ми и баща ми извадеха голямата тава от пещта и я поставеха на масата в беседката, всички очаквахме повдигането на фолиото. Моят поглед на тази ситуация е някъде от нивото на масата, освен ако не съм се качила на стол с подпрени лакти върху нея за да виждам по-добре. Фолиото покриващо тавата се отстраняваше внимателно и на етапи, защото надигащата се пара под него беше много гореща. Но беше и изключително ароматна, като струва ми се най-открояващ беше букетът от билки с преобладаващ джоджен в него. Разгърнеше ли се цялото фолио, под него, на все още слабото пролетно слънце блестеше хрупкава и леко мазна коричка в тъмно златист цвят. Тя беше едно от най-вкусните неща на агнето печено в пещ – завито с булото и задушавало се под фолиото с часове. За тези часове мазнината, соковете и предварително добавената вода, заедно с използваните подправки и билки, създаваха невероятен сос, от който гребяхме с комат хляб приготвен от баба ми (естествено!).

Това печено агнешко беше най-вкусното за мен. Просто защото не съм познавала друго. След като започнах да се интересувам повече от готвене, научих много, а едно нещо от всичко, което знам, е че печенето се осъществява без добавяне на течности и без плътно покриване с фолио или капак. И освен това е препоръчително месото да не се пресушава, както често се случва с тези задушавани с часове агнета, при които месото придобива почти сив цвят и се дърпа на конци – признак, че в него вече няма вода, макар и постоянно да се е готвило в сос. И докато онова агнешко в пещта за мен тогава е било неповторимо вкусно, то сега го предпочитам по по-различен начин – наистина печено.

Но нали не си помисли, че ще пека цяло агне сега? В градски условия мога спокойно да се задоволя с агнешки бут – парче месо с кокал, което е подходящо за печене във фурната и достатъчно за 4-6 порции, в зависимост от големината му. Тази година, още преди да се разпролети минах през n-брой опита да изпека агнешко бутче във фурната, като използвах различни източници за справка с градуси и време и разбира се за вдъхновение. Целта на тези опити беше да събера повече наблюдения при различни условия, с помощта на които рецептата и напътствията към нея да бъдат адекватно представени. Когато наближи Великден, а после Гергьовден, все още нямах достатъчно добре изготвена рецепта, за да мога да я споделя в периода, в който всички търсят именно това – печено агнешко. Но както вече писах, сезонът на агнешкото не е само през двата големи празника, затова си позволих тази публикация да закъснее.

Още от самото начало на опитите, предпочитанието ми за подправяне и техника на приготвяне, която бях избрала са семпли. Този път не исках да усложнявам нещата. Което идва да каже, че искам да използвам съвсем лесен метод, който всички могат да си позволят и минимално количество подправки, които да не задушават деликатния вкус на агнешкото месо, а само да го допълнят и ако може дори да го откроят. Замислям се, че стилът ми на готвене се изразява в две срещуположни посоки – на малкото и на многото. По-често предпочитам и се спирам на рецепти с много и специфични продукти; с дълъг технологичен процес; с много техники от френската кухня, които буквално ме заставят да готвя едно нещо цял ден; със сложни манипулации, непривични за домакини; с време, което буквално си крада. По този начин се създава многопластност, като се редуват различните аромати и вкусове в храната. Може да ги усетим като едно цяло или като наслагващи се вкусове докато сдъвкваме една хапка. Харесва ми да готвя по този начин, защото знам, че когато вкуся храната, ще бъда благодарна за търпението, което съм проявила и стриктността в последователността на процесите, които съм следвала.

Този път обаче се спрях на минимализма, а неговата идея е „по-малкото е повече“. Точно това ми трябва сега, при едно хубаво агнешко месо от бут. Искам да вкуся месото, а не изобилие от подправки. Искам то да бъде крехко и сочно. Но искам да има и онази хрупкава, леко мазна коричка с тъмно златист цвят, заради която всъщност бяха многото опити. Мисля, че се доближих до целта.

Следващото нещо, за което ще стане дума тук е гарнитурата. При онова агне печено в пещта, не мисля, че си помисляш за друга гарнитура освен дробине – субпродуктите от агнето с ориз, пролетни зеленолистни и разбира се много пресни подправки. Но аз и при гарнитурата се спрях на минимализма. Първо, защото ми се струва, че имам нужда от повече лична практика за приготвяне на дробине и второ, защото всичко, което искам да усетя е добра комбинация от продукти, които не си натежават една на друга, а се сливат в един многопластов вкус. Затова на деликатното агнешко месо, което съм решила да оставя крехко и да не пресуша, ще му добавя ефирния аромат на жасминовия ориз, преобразен в най-семплата форма на пилаф. В този пилаф се съдържат деликатни аромати на цейлонска канела, кардамон и дафинов лист, които трябва да допълнят билковия-чеснов вкус от агнешкото.

Но понеже настроенията ми през всички опити, които направих се меняха, веднъж опитах с добавянето на още един пласт във вкуса, който дойде непосредствено в един ден, в който времето се затопли след неистовите дъждове и силен вятър. Този ден ми напомни за лятото и за един от ароматите, с който го свързвам, а именно босилек. Приготвих си босилково песто и официално открих сезона на босилека, като засадих известно количество на терасата, както правя всяка година. Но исках да ти кажа, че малко приготвено от теб босилково песто, с което да поръсиш пилафа, дава още по-прекрасно усещане. Както често впрочем прясно приготвеното песто съживява вкусовете на всяка една храна. Затова ти го препоръчвам. Ако нямаш време, място, опит или желание да садиш, то винаги може да си купиш пресен босилек от повечето супер маркети и добре заредените зеленчукови магазини и пазари. Няма да съжаляваш, ако започнеш да си приготвяш песто у дома. И все пак, ако си предразположен към друго, може да погледнеш най-отдолу на статията за още подходящи предложения за гарнитура към печеното агнешко.

Печен агнешки бут и оризов пилаф

Използвани източници за справка и вдъхновение:

• menumag.bg
• chefsteps.com
• foodgawker.com (резултати от търсене за „агнешки бут“)

Агнешкият бут в тази рецепта се маринова сухо (само с подправки и зехтин) за една нощ, но може да се натрие с тях и да се пече веднага. В рецептата съм представила първия начин, защото когато месото е предварително мариновано, вкусовете са по-осезаеми. Условието, когато месото се остави да се маринова една нощ е да не се посолява. Иначе солта би го пресушило, а целта не е такава. Натърква се с подправките и зехтина, а солта се добавя в момента преди печенето. Когато месото ще се пече веднага, без сухо мариноване, всички подправки, зехтинът и солта се смесват, месото се натрива с тях и се пече веднага.

Длъжна съм да предупредя, че месото не се пече „до откат“ или докато само пада от кокала. Това също не е цел тук. Месото остава сочно, с розов цвят и има различни степени на готовност в зависимост от дълбочината му – тъй като това е голямо парче месо с кокал, то на различни места ще бъде изпечено до различна степен. Разбира се, месото по повърхността на бута ще бъде по-добре изпечено, докато месото около кокала ще бъде средно изпечено към недопечено – най-вкусната част за мен, между другото.

За 4-6 порции.

За агнешкото месо:

• 1 агнешки бут около 2,500 кг, почистен от излишната мазнина и ципи
• 2 супени лъжици нарязан пресен джоджен или мента
• 2 супени лъжици нарязана прясна лимонова мащерка
• 1 чаена лъжица зърна черен пипер, ситно счукани в хаванче
• 2 едри скилидки чесън, ситно нарязани или пресовани
• 2 супени лъжици зехтин
• сол на вкус

От предния ден агнешкият бут се измива хубаво под течаща вода и след това се подсушава добре с кухненска хартия.

За маринатата се смесват джодженът, мащерката, черният пипер, чесънът и зехтинът.

Повърхността на агнешкия бут се нарязва с остър нож на ромбове или квадрати, като разрезът трябва да бъде толкова дълбок, колкото само да се пробие най-горния слой на кожата и да се достигне до месото. По този начин подправките ще имат възможност да овкусят по-добре повърхностния слой на месото.

Бутът се натрива хубаво с маринатата от всички страни. Поставя се в подходящ съд, покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник за една нощ.

Ако бутчето ще се пече веднага, тогава към подправките се добавя сол и се пристъпва към печене.

На следващия ден агнешкият бут се изважда от хладилника 30-40 минути преди печенето. Фурната се нагрява на 180ºC. Малко преди самото печене, бутът  се натрива със сол на вкус. Поставя се в тава и се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пече се 1 час и 40 минути или докато вътрешната температура на най-дебелата част от месото достигне 67ºC.  Когато се измерва температурата на месото се внимава да не се засегне кокалът. Когато бутчето е готово, повърхността му трябва да бъде хрупкава с тъмно златист цвят. Ако по време на печенето повърхността му започне да потъмнява бързо, тогава бутът се покрива хлабаво с алуминиево фолио, колкото да предпази повърхността от изгаряне.

Когато бутът е готов се изважда от фурната и се оставя да почине поне 20 минути преди да се разреже. През това време вътрешната температура на месото ще се покачи до около 70ºC. Месото се нарязва на порции и се сервира с пилаф и зелени салати.

За пилафа:

• 280 г ориз басмати
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 глава шалот, нарязана на ситно
• 2 шушулки кардамон, леко счукани
• 1/2 пръчка цейлонска канела
• 1 дафинов лист
• 650 мл пилешки бульон (не от кубче, моля), врял
• сол на вкус

Оризът се слага в голяма цедка и се измива внимателно (да не се наранят зърната) под студена течаща вода. Изсипва се в купа и се накисва във вода за 30 минути. Отцежда се и се измива отново внимателно. Целта на това е да измие възможно повече нишестето от ориза, за да може той да стои рохък и с разделени зърна, но също така и да се сготви по-бързо с минимална топлина. Измитият ориз се оставя в цедка, за да се подсуши добре.

В дълбок тиган или тенджера (за които има похлупак) се нагрява на умерен към силен котлон. Изсипва се зехтинът и щом той се нагрее се добавят шалотът, шушулките кардамон, канелата и дафиновият лист. Сотират се 2-3 минути. Добавя се отцеденият ориз и се разбърква около минута. Добавя се бульонът и сол на вкус. Оставя се да заври. Щом заври буйно, съдът се похлупва с капак, температурата се намаля до слаба и оризът се готви 10 минути. След това време съдът се отстранява от котлона, без да се маха капакът от него и се оставя така 15 минути. След това време капакът се маха и оризът се разрохква внимателно с вилица преди да се премести в сервизна купа и да се сервира.

Още предложения, с които да се сервира това печено агнешко:

• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове
• Табуле с черна леща и сумак, и млечен сос с левурда
• Салата с кускус и черна леща
• Кускус с печени зеленчуци (може да пропуснеш козето сирене)
• Печени кореноплоди със сладка джинджифилова глазура
• Гръцка фава
• Аспержи в пармезанова кора и сос муселин
• Шафранов ориз с кардамон и дафинов лист

Печен агнешки бут и оризов пилаф е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Вече половин година нито една "национално-отговорна медия" не е и намекнала, че през 2015-та г. България бележи абсолютен рекорд по износ на електроенергия в цялата си история. Причината - за да не се налага да уточняват, ...

Собственика на компанията SpaceX , Илон Мъск планира през 2018 да изпрати до Марс мисия Flying Dragon 2, а през 2024 да изпрати пилотирана мисия до Марс.

Завръщането от МКС на Юрий Маленченко , Тимоти Пик и Тимоти Копра , по всяка вероятност ще бъде отложено , но за не по късно от 10 юли. По информация от РИА Новости.

Планетолози от Великобритания, САЩ и Франция са обяснили по какъв начин водата се е появила на Луната. Изследването е публикувано в списание Nature Communications.

Днес ще погледнем през силно увеличителна лупа едно писание на последният (дез)информационен проект на Държавна сигурност ГЕПИцентър озаглавен Русия доставя модернизирано ядрено гориво за шести блок на АЕЦ „Козлодуй“

Шоколадът има невероятни суперсили, които помагат за подобряване на зрението и паметта, а бонус към тях е и невероятният му вкус! Авторът на „The Great Chocoplot“ Крис Калхан предлага* 10 причини, според които книгите вървят най-добре с парченца шоколад. Докато четеш, трябва да ядеш шоколад, без да чувстваш вина! Ето защо: 1. Празните опаковки от шоколад...

Множат се авторитетните мнения в световните медии за позорящата кандидатура на Ирина Бокова, издигната за генерален секретар на ООН от уж прозападното правителство на Бойко Борисов в потвърждение на нейната номинация от предишното, открито проруско правителство на Орешарски.

„Ди Велт” беше сред големите медии, посочили една фалшификация в биографията на Бокова, което я принуди да внесе корекции с оправданието, че едва ли не „неточността” се дължи на някакъв чиновник ( сякаш Бокова не може да чете- при това собствената си биография, написана с „малко преувеличение”)

http://www.mediapool.bg/di-velt-bokova-e-razkrasila-avtobiografiyata-si-news243494.html

Това, което публикува днес Дойче веле, надминава всичко останало по темата. Защото за първи път авторитетна западна медия, при това на издръжка на правителството на Германия, дава трибуна на мнение, което потвърждава дългогодишните (ми) твърдения ( вкл. в книгата ми „Течна дружба”), че „нашето момиче” е начело на ЮНЕСКО благодарение на Москва.

Западни медии, като „Икономист”, „Гардиън”, Ройтерс или „Уострийт джърнъл” вече писаха за Бокова  като скрита кандидатура на Путин за генерален секретар на ООН. Но истината за измамата, с която тя стана генерален секретар на ЮНЕСКО рядко си пробива път. Ето че и това стана.

За отбелязване е, че този път зад твърдението не стои някакъв си Иво Инджев, а френски учен от световна класа. Едва ли е почерпила информацията си от ivo.bg ( освен да се е поинтересувала допълнително от скромното ми мнение по темата в блога ми след като това направи “Ню Йорк таймс” през септември 2009 г.?).

Французите ли не знаят пътя на Бокова, която беше посланик в Париж ( рамо до рамо със своя руски наставник , изпратен по същото време като посланик на Русия Александър Авдеев)?Та нали самото седалище на Бокова е в Париж!

За близките връзки между двамата се подписа в доклад от 24 юни 2008 г. до Държавния департамент на САЩ ( изтекъл в Уикилийкс) посланикът на Вашингтон в ЮНЕСКО Луиз Оливър. На следващата година подозренията се потвърдиха от начина по който Кремъл разчисти пътя на Бокова- за начало, като накара своя кандидат Александър Яковенко да се самоотстрани с обещаниe за 20 милиона $,отпадайки веднага поради тази оферта да си купи поста.

В интервю за Георги Коритаров в ТВ+ този януари Ирина Бокова излъга без да мигне пред камерата, че руската кандидатура на Яковенко била „много силна конкуренция” лично за нея- макар руският заместник-външен министър да отпадна позорно на първи тур с „падане за дузпа”, която на пети тур да бие Бокова.

В интервю за Дойче веле, ядосаната от „руския пропаганден преврат” по казуса в сирийския град Палмира французойка , заявява  сега следното:

„Античният резерват се е превърнал в политическа играчка в ръцете на Асад и руснаците, искат да го направят Дисниленд, казва Анни Сартр Фоуриат, френския историк, експерт по Сирия

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, номинирана от България за наследник на Бан Ки Мун в ООН, поставя личните си амбиции пред възможността да бъде спасена древна Палмира, предоставяйки нейното възстановяване на Русия. Това казва в интервю за „Дойче веле“ Анни Сартр Фоуриат, френски историк е експерт по Сирия.

Тя остро критикува желанията на руснаците да наложат контрол върху възстановяването на древна Палмира, без да имат необходимата експертиза по отношение на паметниците от световното културно наследство.

Но това, че генералния директор на ЮНЕСКО е приела руския план, според мен, говори за една комплицирана и силно политизирана ситуация. Ирина Бокова е номинирана от България като наследник на Бан Ки Мун за поста генерален секретар на ООН, и тя се счита за един от най-подходящите кандидати. Но тя се нуждае от подкрепата на Москва – та тя дължи позицията си като генерален директор на ЮНЕСКО в голяма степен именно на Москва ( курсивът мой- ivo.bg). Поради тази причина, по никакъв начин не иска да се противопостави на интересите на Русия. В резултат на това тя отправя противоречиви послания: от една страна казва, че възстановяването на Палмира не трябва да се прави набързо, а от друга – изглежда, че руснаците могат да правят каквото си искат. Така, поставяйки личните си амбиции на преден план, Бокова сега е с вързани ръце”

Share on Facebook

Лятната читалня на Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров“ – Кърджали ще радва жителите и гостите на града за втора поредна година, съобщава БТА. Читалнята е разположена в Градската градина и ще бъде отворена всеки делничен ден от 10.00 до 13.00 часа в периода 1 юни до 31 август. В нея читателите ще намерят произведения от български...

Пловдив ще поведе щафетата на Drawing Day на 4 юни от 10.30 ч. в „Цар Симеоновата градина”, когато ще бъде седмото поредно издание на международната инициатива. Над 20 града в страната ще рисуват, а още хиляди ще се запознаят с детските рисунки в интернет на фейсбук страницата на Drawing Day България. „Това е ден, в който можеш...

Бях забравил, че в България е възможно да бъде произведен хранителен продукт с лика на слугата на народа Бойко Борисов, но Нова телевизия ми припомни този факт. Има такава вафла и единственото ми учудване е, че всъщност не е локум. Щеше да е по-подходящо, само че е малко опозиционно като намек и поради това явно никой не се е осмелил да осъществи подобна идея ( то е нещо като да рекламираш в политически блог на критик на властта- може да има милиони посещения в него, но по-добре да не се афишираш на такова опасно място и да не си излагаш бизнеса на властовия гняв).

Едно училище в Монтана поръчало „нещо сладичко” ( както се изразява директорът на училището) и производителят от Лясковец ги снабдил със сладичкия продукт.

От историята с вафлите с лика на Борисов, които били раздадени на ученици по повод края на учебната година, най-много ме впечатли твърдението на директора, че никой родител не се е оплакал. Както се вижда, свикваме. Не се противим на нещо, което май не ни се беше случвало и с Тодор Живков. Дори се чудя, че една телевизия гледа с критично око на култа към личността на нашия пръв партиен и държавен ръководител, който с пословичната си скромност в такива случаи заявява с примирение пред народната любов, че не може да попречи на никой да го обича.

В интерес на истината, сладичкият Борисов е бледо копие на яркия пример, който му дава Путин. Той първо лъсна на етикетите на шишета с водка, а след това грейна и от опаковките на шоколад.  Визията на президента, отпечатана на опаковката, се е сторила на подмазвачите недостатъчна. Доукрасена е с текст, прекланящ се пред душата на кремълския властелин.

Нямам претенция с тези два примера да изчерпвам продуктите, с които биват черпени с подобен род пропаганда руските потребители. Пък и Бойко Борисов щеше да постигне паритет в състезанието с Путин  ако не се беше отметнал от позицията си в подкрепа на домашната ракия. Това беше един от първите му царствени жестове в началото на първия му мандат през 2009 г. , когато ракиджии се появиха в телевизионни репортажи с бутилка Борисовка. Но радостта им от щедростта му беше попарена с новите ограничения върху домашното производство на твърд алкохол, поради което Борисовката залезе като марка.

Трудно му е на нашия премиер да се състезава с руския си конкурент, но като се има предвид вредното западно влияние тук, което не поощрява ориенталско-комунистическата склонност към обожествяването на вождовете, нашият човек се справя удивително добре. Остава ни утехата, че на един шоколадите Путин храни теле, а телешкият възторг , който струи от друга подобна опаковка, е подсилен от муцуната на кучето, подарено на Путин от Борисов.

Сигурен съм, че ще имаме още поводи да си го кажем с гордост на трапезата, на която ни е взел за мезе.

Share on Facebook

  For those that love the stories for the extraordinary patchwork elephant Elmar - make a patchwork elephant out of...

„Извън кучето книгата е най-добрият приятел на човека. Вътре в кучето е много тъмно за четене.“ Граучо Маркс Ако приемеш предизвикателството и вземеш в ръце „Изживей тази книга“ (изд. „Хермес“), ще откриеш своя бъдещ дневник, който има за цел да те вдъхнови да пишеш, четеш, мислиш и откриваш. С тази интерактивна книга за възрастни Том Чатфийлд прави...

Автентичното римско изживяване, ако вярваме на старите сентенции, е свързано с хляб и зрелища. Ние малко модифицирахме тази формулировка, стигайки до „артишок и руини“, което си е също толкова римско.

Руините на Рим

Пътуването този път беше далеч по-малко туристическо – само преди 4 години се нагледах на римски забележителности, така че за впечатления от Ватикана, фонтана Треви и други подобни четете в стария пост. Този път задачката беше да се потопим в италианската кухня, да видим по-малко познати места и да огледаме подробно Колизеума, Форума и Палатин.

Започнахме от далечното минало. Съвет: бъдете хора от 21. век поне по отношение на билетите. Взимате си електронни билети и си спестявате висене на опашки, което може да продължи спокойно между 30 минути и 1 час, в зависимост от сезона. Първо беше ред на Колизеума, след това се разходихме във Форума. Мисля, че успешно уцелихме подходящото време от годината – хем беше слънчево, хем не беше адска жега и нямаше твърде много туристи (последното важи конкретно за Форума, в Колизеума май никога няма опция да не се блъскаш като на пазара).

Прочетохме всяка информационна табелка, която ни видяха очите и цялата разходка ни отне къмто 4 часа – когато пътувате с фенове на Древен Рим, трябват такива компромиси. От разходката научих, че папите са били големи гадове. Общо взето, подходът на църквата при откриване на древни руини може да се обобщи със заповедта „Вземете мрамора, че ще ни трябва за църкви и побийте кръст най-отгоре!“

Храна!

След огледа на руините се насочихме в посока Piazza Navona за пица. Най-добрата пица на парче се намира на Piazza Sant’Eustachio и се продава на грамаж, като се реже с ножица. Вземете си по-малко парче, за да ви остане място за сладолед от съседното заведение – най-страхотният!

И като се заговорихме за храна: имахме щастието да получим няколко много добри съвета за места в Рим. Естествено, ако ще ядете някъде вечер, най-добре да е в Trastevere. Но и там има разлика от място до място. Най-вкусно беше в Da Enzo. Чака се дълго, затова отидете по-рано – обслужването е бързо и със сигурност си заслужава да отделите половин час, докато размишлявате какво да си поръчате. За мен ключов беше пърженият артишок, а според експерти шкембето също е 5 звезди. Панакотата за десерт също беше чудна.

Рим, като всеки голям град, има известно количество налични хипстъри – а, както знаем, те се поят с крафт бира. Получихме насоки и за такива места – Ma Che Siete Venuti A Fa е особено удобно за по бира или три след вечеря из Trastevere. Застанахме си отвън, омешахме се с младежта и един продавач на джунджурийки ни поздрави с „Hakuna Matata!“ Kакво повече да искаш? Точно по диагонал от това заведение се намира Bir & Fud, който не успяхме да тестваме, но също ни беше препоръчан.

За обяд освен на споменатата вече пица заложихме и на малък местен пазар за храна, който се намира близо до Пирамидата (да, в Рим има цяла пирамида, шашнах ли ви сега?!). Под вещото око на местния ни гид се заредихме със сандвич с телешко, чери домати и моцарела и, естествено, сандвич с шкембе, което очевидно е много на почит в Лацио. И двата бяха приготвени под зоркото око на майстор-сандвичоправителя на видима възраст 65+. Имайки предвид годините, можете да си представите колко точно мазни бяха сандвичите.

Пирамидата и протестантското гробище

Та, на тема Пирамидата – даже има метростанция, кръстена на нейно име. Оказва се, че в Древен Рим покрай времето на Клеопатра е било модерно римляни да си поръчват пирамиди като гробници и градът е бил осеян с тях. До днешно време е оживяла само една, а другите са били разбити и ограбени. Любопитно е да се види, дори само за да се замислиш над критериите за мода през 1-2. век.

Районът наоколо въобще не е туристически и ви позволява да видите града по различен начин. Зад пирамидата се намира едно невероятно красиво гробище, където са събрани не-католици – което го прави средище на английски писатели-протестанти като Шели и Кийтс. Запознах се с този паднал ангел там:

Най-добрият хотел в Рим

Преди да завърша, искам да споделя най-голямото ми откритие: страхотен хотел в Рим. Става дума за Relais Merulana Guest House. Намерих ги съвсем случайно в Booking, без да очаквам чак толкова много – мястото изглеждаше спретнато и приятно, но нищо особено. Това, което прави нещата специални, е отношението към гостите.

Пристигнахме привечер към 19 и ни посрещна едно усмихнато момиче. Докато се чекирахме, получихме пълно обяснение за района и не само: къде са най-важните автобусни спирки, как се стига удобно пеш до Колизеума, къде е близкият супермаркет и какво ли още не. На финала, освен надрасканата с всевъзможни маркери карта, ни остави и два листа с препоръчани от тях заведения – един за района около хотела и един за Trastevere. От него разбрахме за Da Enzo, както и за няколко други приятни местенца.

През следващите дни всеки път бяхме посрещани с най-широките усмивки на рецепция – екипът е просто страхотен! Имат само 5-6 стаи, но ако има свободни места, препоръчвам да отседнете там.

Само 3 дни не стигат – Рим е красив, пълен с интересни места, вкусове, цветове и аромати. Оставихме го с определено прискърбие, но и с нетърпение тръгнахме към следващата дестинация – Тоскана.

Постът Рим: (главно) хляб и зрелища е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.