Написаният в съавторство между Румен Мунтянов и Калоян Захариев разказ „Между бялото и черното” бе определен за победител в първото издание на конкурса „Цветът”, организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора” в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора, Книжарница „Приятели” – Стара Загора и с медийната подкрепа на „Аз чета”. Бяха получени общо 23 текста, от...

Културното настроение на юни определено е литературно, не само защото Пловдив чете, но и защото София отново става арена на фестивала СтолицаЛитература, за да проправи път на традиционните семинари по творческо писане в Созопол. През дните между 5 и 14 юни 2016 в София, Фондация „Елизабет Костова“ ще ни провокира отново да се потопим надълбоко...

Премиерът Борисов защити днес поскъпването н билета за градския транспорт в София  с аргумента, че не е справедливо хората, които не живеят в столицата, да субсидират столичния транспорт. Явно си е направил шопската сметка, че ( отново) е на страната на мнозинството, надявайки се живеещите в други населена места да се зарадват, че на софиянци им е станало по-зле.

Или може би това е индикация, че неговото протеже Фандъкова вече трябва да събира повече национални овации, вместо софийски?

Дали не я готви за премиер, в случай, че той се кандидатира за президент?

Или пък направо ще я издига за президент и вече калкулира ползата от подмазването на публиката извън София, която е по-голяма от софийската при национален вот?

На тези въпроси ще получим отговор. По-скоро късно, отколкото рано, както се очертава със заявката да бъдем осведомени за волята му в последния момент преди президентските избори.

Има обаче и друга възможна причина за решението на Борисов да подкрепи поскъпването на билета за градския транспорт в София. Тя не се ограничава само в рамките на  политическия цинизъм на подиграващите се с нашето гражданско право да бъдем уважаван субект на гласоподавателния процес, вместо да ни подритват като плебеи, на които ще подхвърлят информацията броени дни преди деня на изборите.

Става дума за въпроса, който имаме право да си задаваме: кой печели чисто икономически от поскъпването на софийския билет в големия град, където всяка стотинка, умножена по съответните милиони, е предмет на голям финансов интерес?

На този въпрос си отговорих с прост експеримент. Вместо да използвам трамвая, както обикновено правя с двете си деца, пътувайки от центъра на София до нашия квартал, реших да взема такси ( както никога не правя). Доставени бяхме по този маршрут за лев и петдесет по-евтино, отколкото ако си бяхме купили билетчето „фандъковка”.

Ами ако бяхме цялото семейство? Четирима души щяхме да спестим направо половината от цената на градския транспорт.

Тази елементарна сметка със сигурност си е направил моментално всеки човек при подобно съотношение на дължината на маршрута и разхода за него. Което означава, че управляващите подкрепят в момента частния таксиметров интерес така, както вече това се случи отдавна в България с целенасоченото занемаряване на железниците в полза на автобусните превози.

Наивниците са свободни да вярват в случайната връзка между поскъпването на билета и преливането на пътници от градския в таксиметровия транспорт. Изберете сами от кои сте. Идат избори.

Share on Facebook

Понеже на 8-ми май (в "Най-богатите роби в Европа") ви показах гигантско разминаване в борсовите цени на електроенергията в няколко европейски страни, сред които най-губеща беше България сега се чувствам длъжен да ви покажа и о...

Най-голямата досега „Алея на книгата“ в Пловдив започва на 7 юни 2016 г. (вторник), съобщават организаторите от Асоциация „Българска книга“. Настоящото издание на най-мащабното пътуващо книжно изложение в страната ще събере повече от 30 изложители, а общо 14 шатри ще бъдат разположени на централния площад в града под тепетата. Изложението ще продължи до 12 юни, като...

На 3 март ( руският празник, наложен на България като национален от руската пета колона), руският външен министър Сергей Лавров се подписа под глупава като фактология и интерпретация на историята статия в руско списание. Но в нея имаше и една истина: за приноса на монголските завоеватели във формирането на руския етнос. Лавров буквално изрази задоволство от това, което в Русия от векове наричат монголско или татарско иго, защото то повлияло благоприятно на генофонда на руската нация, отбелязвайки трудния за отричане факт, видим с просто око по отношение на външността на голяма част от днешните руснаци.

http://ivo.bg/2016/03/07/%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2/

Руските нацисти му отговарят, без обаче да го споменават. Както можете да видите от линка, борците за расовата чистота на руската нация в нацистки стил твърдят обратното на онова, което написа Лавров. И на практика го наричат русофоб по този повод.

С теорията за расовата чистота руските нацисти доказват за пореден път шизофреничността на основната днешна руска кауза, издигната в култ като основна опорна точка на помпаната от пропагандата национална гордост: приносът на руснаците в победата над нацизма. Защото в главите им трябва да се съчетаят някак си двете изключващи се ( при нормалните хора) величини  като основа на претенцията им величие- фашизоидността на теорията за расовата чистота на нацията и гордостта от победата над нацизма.

http://we-russian.ru/archives/1604

Share on Facebook

Nedyalko Nedyalkov

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ До президентските избори в България остават 4 месеца, но основните кандидати още не са известни, а това поражда спекулации. Последният хит е въпросът – има ли право бившият президент Георги Първанов да се кандидатира отново, след като вече изкара два мандата като държавен глава. Отговорът търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, защо изобщо се обсъжда въпрос, свързан с възможността Георги Първанов да се кандидатира за трети президентски мандат?

– По принцип въпросът е резонен, Фили, и е свързан с важен конституционен казус. В чл. 95, ал. 1 от Конституцията е казано следното: „Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат”. Оттук и тълкуванията на водещи специалисти по конституционно право, които са диаметрално противоположни.

Обичайната идея е, че текстовете в основния закон трябва да са максимално ясни и безспорни. За всеки случай, естествено, има и Конституционен съд, който да решава заплетените казуси.

Досега обаче темата беше латентна, като общество не сме опирали до практическа необходимост да изясним какво се случва, ако даден президент, след като е изкарал два мандата, а после си е преседял кротко настрани пет години, реши пак да се кандидатира. Но сега моментът е подходящ, доколкото през годините на прехода Георги Първанов е единственият човек, изкарал като държавен глава два мандата, а в същото време е достатъчно млад, амбициозен и политически активен, за да се прицели отново в поста.

Така че в случая имаме преплитане на три нишки – юридическият интерес, личният интерес на Първанов и общественият интерес.

– Но, самият Георги Първанов не е казал, че ще се кандидатира или поне – че би искал да се кандидатира отново. По какъв повод тогава въпросът изобщо възникна?

– Да, Първанов не е казал това официално, Фили, но, първо, отдавна има подозрения в българското общество, че то може да се случи. Нищо чудно тези подозрения да са не чак толкова спонтанни, а създадени чрез системата от слухове и подхвърлени реплики, която в България още от комунистическо време продължава ефективно да се използва като сондаж за обществените нагласи.

И второ, след като АБВ, партията на Георги Първанов, неотдавна напусна управляващата коалиция, въпросът с кандидатирането му за президент започна да се поставя все по-често и все по-остро от различни страни. Като хипотеза го подхванаха някои политически коментатори, после журналистите започнаха масово да питат, а хората от свитата на Първанов отговаряха загадъчно и дълбокомислено.

Накрая самият Първанов изведнъж реши да се изкаже по темата. На уж случаен журналистически въпрос той не каза категорично, че ще се включи в президентската надпревара, но заяви, че няма пречка за това според неговите юристи. На неговия език, който често има нужда от преводач, това означава – да, мога и ще го направя, ако реша. И ако не се намери по-изгоден от политическа гледна точка вариант.

– Добре, Пламен, но явно не всички юристи са единодушни има ли право Първанов да се кандидатира отново или не. Какви са основните аргументи на страните?

– Един от най-авторитетните, поне според мен, конституционалисти в България и пряк участник в създаването на сегашната конституция, Александър Джеров, смята, Фили, че Първанов има право да се кандидатира за трети мандат, след като той не идва непосредствено след изтичането на първите два. По повод текста на алинея 1 от чл. 95, който вече цитирах, той каза: „Правните норми се тълкуват съобразно думите, които са използвани. Преизбиране, това означава, че трети мандат е недопустим – но мине ли определен период, лицето може да бъде не преизбрано, а да бъде наново избрано“.

Това мнение съвпада с виждането и на човека, считан за баща на Конституцията от 91-ва – Гиньо Ганев. Цитирам имената и на двамата, за да подчертая, че в случая не става дума за политически пристрастия. Да, Гиньо Ганев е обвързан с левицата, но пък Александър Джеров не може да бъде заподозрян дори в минимални симпатии към Георги Първанов, напротив.

На другия полюс е мнението на Емилия Друмева, бивш конституционен съдия, автор на университетски учебник по конституционно право, която пише:  „Президентският мандат“ е конституционно понятие; президентът се избира за срок от 5 години. Втори мандат се допуска само веднъж. Без значение е дали вторият мандат следва непосредствено, или е отдалечен по време от първия.”

Така че, Фили, в този случай е много трудно да се позовем на истински авторитет, защото виждаме, че именно авторитетите са раздвоени.

– Как може да бъде решен въпросът тогава?

– Ако изобщо се стигне дотам, че Георги Първанов тръгне да се кандидатира отново, най-вероятно въпросът ще отиде в Конституционния съд, който трябва да излезе с тълкувателно решение. Такова решение няма пред кого по-нагоре да се обжалва и оспорва.

Друга тема е доколко дори Конституционният съд в България е независим от политически влияния, тоест, доколко може да се разчита на неговата безпристрастност и обективност.

– Пламен, а какво казва твоят политически инстинкт – може ли да се очаква Георги Първанов наистина да се кандидатира за трети президентски мандат?

– Имам проблем с отговора на този въпрос, Фили. От една страна смятам, че реално няма да се стигне дотам и цялата работа е по-скоро удобен повод да се държи буден интересът на обществото към партия АБВ и нейния истински кандидат-президент, когато името му стане известно.

Но това е моя спекулация. Ако се спрем само на конкретния казус, трябва да призная нещо. От дебатите във Великото народно събрание през 1991 година в главата ми наистина е останало тълкуванието, за което говорят Александър Джеров и Гиньо Ганев, тоест, че президентът има право най-много на два мандата, но след прекъсване може да се кандидатира отново. Казвам го в интерес на истината, защото иначе в личен план сигурно съм последният човек в тази страна, който би искал да види Георги Първанов пак президент.

Но въпросът в момента наистина е много по-голям от личността на Първанов, от неговите качества, а дори и от обществената необходимост да се изясни този тънък и противоречив момент в Конституцията.

Както пише колежката Мирела Веселинова от списание „Правен свят”: „Въпросът не е просто дали Първанов може отново да участва в избори и кое в неговите два мандата му дава самочувствието да смята, че може да е държавен глава за трети път. Въпросът не е дали ще е забавно да станем свидетели на многопосочен натиск върху КС да реши спора по определен начин.  Въпросът е в какъв тип държава се превръща България – централно-азиатска или модерна демокрация. Затова публичният дебат не трябва да се ограничава с интригите на един амбициозен политик да получи още власт чрез извращаване на Конституцията, а с принципите, върху които се изгражда и функционира президентската институция.”

Така че – засега толкоз и от мен по въпроса, Фили.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com