Любимата "медия" на фондация "Америка за (унищожаване на) България, Прокопиев-ия "Дневник", съобщава: Цацаров прогнозира скорошни обвинения за АЕЦ "Белене". От тук съвсем не е трудно да се разгадая...

“Правната несигурност и корупцията са като вдигната ръчна спирачка, която пречи на българската икономика да се движи така, както би могла. Свалете я.” За това призова президентът на Германия Йоахим Гаук на форум на Германо-българската търговско-индустриална камара, цитиран от “Дневник”.

Това е още една специфика на германско-българската действителност: президентите на нашите две държави произнасят истини, от които обаче не следва каквото и да било за реалната политика на София, командвана от туземния ни „Бисмарк”.

Борисов е нашенски Бисмарк само по този показател: във връзка с факта, че следва въведените от него принципи на „реал политиката” в балкан – политически вариант. Готов е на всякакви решения според реалностите, каквито сам предпоставя в името на собствената си власт.

Повече от очевидно е, че президентът Гаук апелира към него да пусне ръчната спирачка и без да го споменава. От Борисов зависи и ускорението и забавянето на реформите, за които говори германският държавен глава.

Не случайно Борисов обича да се позовава на Меркел извън всякакъв контекст, само и само да я намеси по начина, по който по времето на комунизма се цитираше Ленин. Набърка я дори и когато се изправи миналата седмица да се бори с миража на вятърните мелници в Черно море, пожелавайки за целта попътен вятър на яхтите и руските туристи за сметка на някакъв си общ военноморски проект със съседните държави.

Борисов уважава само силата, каквато Меркел има по силата на германската конституция и по волята на избирателите. А принципите, за които се бори правозащитникът, избран за президент на Германия, са му като врата в полето. Или като празна врата на футболния терен, на който е паднал за пореден път за дузпа.

Но да спра дотук, за да не се обърка, милият, ако стигне до него сравнението ми с „реал политиката”. Непременно ще му прозвучи като „Реал Мадрид” и ще вземе да ме похвали за комплимента към него. Не дай, Бойко!

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=191596

Президентът на футболен клуб Реал (Мадрид) Рамон Калдерон подари фланелка с №1 на столичния кмет

Share on Facebook

Тази седмица световните медии съобщиха, че последната действаща АЕЦ в щата Калифорния се отказва да се прелицензира и възнамерява да преустанови дейност през 2025-та г. За винаги! До тогава тези мощности ще бъдат заменени с ВЕИ производи...

За да се види регреса и реваншизма спрямо прозападната ориентация на България, победила през пролетта на 1997 г. по волята на гражданския бунт срещу метастазите на комунизма, трябва да определим някаква отправна точка или поне разделение на „епохите” в рамките на последния четвърт век.

Инерцията на прозападните настроения в България беше толкова силна, че дори внедряването на московския таран Сакскобургготски с неговото кредо „никога срещу Русия” не можа да препъне българското членство в НАТО през 2004 и в ЕС три години по-късно. Както много често става в човешкия живот обаче, така и в осъзнаването на фактите за настъпилите промени в обществото идва със закъснение, когато болестта вече е напреднала.

Днес в България мнозина боледуват  от носталгия по доброто за тях старо време в затвора НРБ – точно като затворник, на когото му липсват реда, сигурността, безплатната храна и уюта на килията.

Символът веро ( на паметта – „веро” се казваше продуктът на родната химия за отмиване на какво ли не, превръщайки се в нарицателно, подобно на думите ксерокс, скоч-тиксо и т.н.) , в главите на носталгиците е дивият капиталист Путин. Привижда им се като строгия надзирател от познатия им затвор заради дивната му руска политика на противопоставяне срещу уж дивия запад, който ни натресе свободата. Дивидентите от което западът получи под формата на „объркани” близо 2 милиона българи, хукнали към пренаселения Запад да работят, учат и живеят, вместо да отидат в необятната, братската, задушевната до задушаване Русия.

За да си дадем сметка докъде сме се докарали трябва да си зададем някои въпроси на основата на собствения си опит.

Можеше ли в епохата на подема на прозападните настроения в България български премиер да се кара на българския президент да си мери приказките по отношение на Русия?

Можеше ли премиер, деклариращ се като десен, собственик на най-голямата българска партия в ЕНП, да декларира също така преклонение пред сваления с вътрешнопартиен преврат от своите другари в БКП вожд Тодор Живков?

Можеше ли ръководството на БСП да организира тур за овации сред носталгиците чрез поклонение в родната къща на изключения от БСП правешки диктатор?

Можеше ли лидерът на победилата на парламентарните избори ГЕРБ, официално декларирана като дясна партия от ЕНП, да предложи публично на лидера на победената току-що БСП Михаил Миков да оглави законодателната власт?

Можеше ли българска парламентарна партия да открие кампанията си за събитие от общоевропейски мащаб, като изборите за европарламент, с антиевропейски крясъци в Москва?

Можеше ли кмет на СДС да държи просъветска реч на откриването на мемориал на умрели на българска земя, но не и във връзка с някакви бойни действия съветски униформени граждани, както това се случи вчера в софийския квартал Княжево?

Можеше ли непрекъснато да никнат нови и нови бюстове, паметници, паметни плочи, свързани със съветски военни сатрапи и други подобни герои от митологията на съветофилството и русофилството, без това да предизвика каквато и да било реакция на уж прозападната власт в България?

Можеше ли полицията да бъде въоръжена с най-модерните си камери за борба с престъпността, платени от руското посолство, за да ги използва именно за следене за политически изяви на български граждани в района на Монумента на окупационната червена армия МОЧА и да арестува всеки, дръзнал да посегне на съветската светиня, разкрасена с цветни лозунги години наред в началото на 90-те години на миналия век преди днес да бъде търкана редовно с верото на паметта от съветски слуги?

Можеше ли политически коментатор, като моя скромна милост, да бъде все по-категорично изключен от ефира на „големите телевизии” ( най-напред от БНТ, вече повече от година, а след това постепенно и от двата други големи канала – че и частни сайтове, уж десни, но контролирани от ГЕРБ и сателитите й, също следват примера им) заради дързостта му да критикува руската политика и нейните рецидиви в България ?

Не. Не можеше нищо подобно да се случи преди епохата на Борисов, хибрид между селянина Живков и градското му подобие му в играта на „бащица” на нацията Сакскобургготски .

Днес обаче не само се случва всичко, описано по-горе, но и вече се възприема за „нормално” в държавата ни. Тя официално е член ЕС и НАТО, но все по-видимо заиграва с Русия. Именно в този контекст Борисов и компания търсят допирни точки за бъдещи общи действия с открито проруските сили в България, отчитайки успеха на приобщаването на АБВ във властта като пилотен проект в безпилотния самолет на Борисов, командван дистанционно от Москва. Ще си поиграят на противопоставяне на президентските избори след няколко месеца, а след това ще поемат курс към…Германия. Защото там управляват десните и социалдемократите в т.н. широка коалиция, което е тайната мечта на Борисов, бленуващ за ролята на Меркел чрез нейното „побългаряване”. Идеална форма за обслужване на руския интерес в България под прикритието на имитацията на германския модел.

Ето това ни чака като претворяване на принципа, дефиниран от династично верния на руско-германските си корени  кобург ( в най-лошия смисъл на думата):

„Винаги с Германия, никога срещу Русия”.

Share on Facebook

Вече можем да видим първия трейлър на филма „Момиченцето с всички дарби“ („The Girl With All The Gifts“), който е адаптация по едноименния роман на М. Р. Кери, съобщава operationkino.net. Режисьор на филма е Koлм МакКарти, а ролите роли са поверени на Глен Клоуз, Пади Консидайн, Джема Артъртън, Анамария Маринка, Доминик Типър, Ейми Флойд, Сениа Нануа и...

Мислех да кръстя този текст „Когато малкото пате чете между редовете“, но си давам сметка, че имената на хората, които ще представяме в тази рубрика, са по-важни от сравненията. Велина, Мартин и 14-месечната Алина са сред най-близките ми и не виждам нищо по-логично от това да започна новата ни рубрика за възпитаване на любовта към четенето...

Когато бях малка, се страхувах, че всичко е точно такова, каквото изглежда. Често се облягах на перваза на терасата, наблюдавах задния двор на блока, гаражите, паркираните коли, изпочупената детска площадка, супермаркета, който постоянно сменяше собствениците си, хвърчащите наоколо чайки, спящите улични кучета и котки, олющената мазилка на отсрещната сграда… Толкова добре познавах тези гледки заради безбройните следобеди, през които...

Превод на статия, публикувана в Orient на 19 юни 2016 година. Авторът Маджид Азам е палестински писател и изследовател.  Днес Хизбулла изживява най-лошия си период от началото на своето съществуване. Има затруднения на всички нива: политически, икономически и военни. И странното е, че умиращата организация Хизбулла, която е в последна фаза на смъртния си одър, страда от своите съюзници и всички се отнасят към нея като към платен наемник за изпълняване Повече [...]

В деня на вота във Великобританияза за оставане или напускане на Европейския съюз в “Аз чета” публикуваме материал на thebookseller.com, който разкрива и гледната точка на едни от най-влиятелните издатели във връзка с референдума. Мнозинството от водещите фигури на книжния пазар на Острова споделят мнението, че излизането на Великобритания от Европейската общност може да бъде „заплаха...

Чували ли сте легендата за Давид и Вирсавия? Давид – цар на Израил и Юдея, вижда красивата Вирсавия, жена на войника Урия,  да се къпе и я пожелава. Последиците са убийство, неосъществена бременност, наказания и прошка. Или поне така разказва легендата… В книгата си „Любовни истории от Вавилонската библиотека“ (изд. „Colibri“) Валери Стефанов ни дава възможност...