Путин е символ веро в главите на носталгиците у нас

За да се види регреса и реваншизма спрямо прозападната ориентация на България, победила през пролетта на 1997 г. по волята на гражданския бунт срещу метастазите на комунизма, трябва да определим някаква отправна точка или поне разделение на „епохите” в рамките на последния четвърт век.

Инерцията на прозападните настроения в България беше толкова силна, че дори внедряването на московския таран Сакскобургготски с неговото кредо „никога срещу Русия” не можа да препъне българското членство в НАТО през 2004 и в ЕС три години по-късно. Както много често става в човешкия живот обаче, така и в осъзнаването на фактите за настъпилите промени в обществото идва със закъснение, когато болестта вече е напреднала.

Днес в България мнозина боледуват  от носталгия по доброто за тях старо време в затвора НРБ – точно като затворник, на когото му липсват реда, сигурността, безплатната храна и уюта на килията.

Символът веро ( на паметта – „веро” се казваше продуктът на родната химия за отмиване на какво ли не, превръщайки се в нарицателно, подобно на думите ксерокс, скоч-тиксо и т.н.) , в главите на носталгиците е дивият капиталист Путин. Привижда им се като строгия надзирател от познатия им затвор заради дивната му руска политика на противопоставяне срещу уж дивия запад, който ни натресе свободата. Дивидентите от което западът получи под формата на „объркани” близо 2 милиона българи, хукнали към пренаселения Запад да работят, учат и живеят, вместо да отидат в необятната, братската, задушевната до задушаване Русия.

За да си дадем сметка докъде сме се докарали трябва да си зададем някои въпроси на основата на собствения си опит.

Можеше ли в епохата на подема на прозападните настроения в България български премиер да се кара на българския президент да си мери приказките по отношение на Русия?

Можеше ли премиер, деклариращ се като десен, собственик на най-голямата българска партия в ЕНП, да декларира също така преклонение пред сваления с вътрешнопартиен преврат от своите другари в БКП вожд Тодор Живков?

Можеше ли ръководството на БСП да организира тур за овации сред носталгиците чрез поклонение в родната къща на изключения от БСП правешки диктатор?

Можеше ли лидерът на победилата на парламентарните избори ГЕРБ, официално декларирана като дясна партия от ЕНП, да предложи публично на лидера на победената току-що БСП Михаил Миков да оглави законодателната власт?

Можеше ли българска парламентарна партия да открие кампанията си за събитие от общоевропейски мащаб, като изборите за европарламент, с антиевропейски крясъци в Москва?

Можеше ли кмет на СДС да държи просъветска реч на откриването на мемориал на умрели на българска земя, но не и във връзка с някакви бойни действия съветски униформени граждани, както това се случи вчера в софийския квартал Княжево?

Можеше ли непрекъснато да никнат нови и нови бюстове, паметници, паметни плочи, свързани със съветски военни сатрапи и други подобни герои от митологията на съветофилството и русофилството, без това да предизвика каквато и да било реакция на уж прозападната власт в България?

Можеше ли полицията да бъде въоръжена с най-модерните си камери за борба с престъпността, платени от руското посолство, за да ги използва именно за следене за политически изяви на български граждани в района на Монумента на окупационната червена армия МОЧА и да арестува всеки, дръзнал да посегне на съветската светиня, разкрасена с цветни лозунги години наред в началото на 90-те години на миналия век преди днес да бъде търкана редовно с верото на паметта от съветски слуги?

Можеше ли политически коментатор, като моя скромна милост, да бъде все по-категорично изключен от ефира на „големите телевизии” ( най-напред от БНТ, вече повече от година, а след това постепенно и от двата други големи канала – че и частни сайтове, уж десни, но контролирани от ГЕРБ и сателитите й, също следват примера им) заради дързостта му да критикува руската политика и нейните рецидиви в България ?

Не. Не можеше нищо подобно да се случи преди епохата на Борисов, хибрид между селянина Живков и градското му подобие му в играта на „бащица” на нацията Сакскобургготски .

Днес обаче не само се случва всичко, описано по-горе, но и вече се възприема за „нормално” в държавата ни. Тя официално е член ЕС и НАТО, но все по-видимо заиграва с Русия. Именно в този контекст Борисов и компания търсят допирни точки за бъдещи общи действия с открито проруските сили в България, отчитайки успеха на приобщаването на АБВ във властта като пилотен проект в безпилотния самолет на Борисов, командван дистанционно от Москва. Ще си поиграят на противопоставяне на президентските избори след няколко месеца, а след това ще поемат курс към…Германия. Защото там управляват десните и социалдемократите в т.н. широка коалиция, което е тайната мечта на Борисов, бленуващ за ролята на Меркел чрез нейното „побългаряване”. Идеална форма за обслужване на руския интерес в България под прикритието на имитацията на германския модел.

Ето това ни чака като претворяване на принципа, дефиниран от династично верния на руско-германските си корени  кобург ( в най-лошия смисъл на думата):

„Винаги с Германия, никога срещу Русия”.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител