На 25 юли в 20:00 наше време , Китай реализира успешен старт на новата РН 'Чанчжен-7' от новият космодрум Веньчан.

Космическият телескоп 'Хабъл' ще продължи да се използва още пет години , до юни 2021, по информация от НАСА.

Ако имаше механизъм, чрез който любимите на българските тиражни телевизии коментатори можеха да бъдат накарани да подадат оставка в това качество, д-р Николай Михайлов би трябвало да е сред първите заради изричането на фактологично доказуема лъжа, като следната, изтърсена вчера пред смълчания водещ на „Панорама” по БНТ Бойко Василев:

“Путин е мантра на европейски терен, която отвлича вниманието европеецът да се замисли за своите кризи. Европа да се преживява като непрекъснато заплашвана идеална политическа общност. А всъщност Путин отбранява собствената си граница от северноатлантическия пакт, който напредва и без особени успехи.  Путин няма мотив да прекосява границите на Руската федерация навън, а да отбранява границите от опасности отвън”.

Моля? Путин нямал мотив да прекосява границите на Русия? Значи го прави без мотив и отбелязването на този факт в констатациите в диапазона от ЕС и НАТО, до Австралия , Япония и Нова Зеландия на другия край на света било „мантра на европейския терен”?

Ако ставаше дума само за къдраво поднесена глупост, това твърдение нямаше да се нуждае от реплика. Но е лъжа, която се тиражира безкритично от държавната ни телевизия по особено лукав начин, тъй като излиза от устата на субект, артикулиращ с перфидния си изказ „истината от последна дясна инстанция”, бидейки набеден за мъдрец, на когото не се противоречи. Същата лъжа, изречена от някой явен следовник на указанията на Кремъл, можеше спокойно да остане незабелязана и неотбелязна. Но не и когато се лансира на „десния” поднос, от който намирисва на правда- щом Докторът я спуска!

Докторът, който се радва на постоянното гостоприемство от страна на толерантните към неговите мантри български телевизии, е сред онези, на които никой никога не възразява. Особено , когато витиевато защитава Путин от “десни позиции”. Защото минава(ше) не просто за десен, а направо за „гуру” на омразния на Москва Иван Костов, преди да го разлюби. В това качество му подават отново и отново микрофона, за да повтори за пореден път колко прав е Путин и колко жалки били неговите критици.

Истината няма нужда от фризирана фразеология, когато говорим за явни факти. А тя е, че Путин не просто прекрачи, а прегази границите на Русия с войски повече от веднъж от август 2008 г. насам, когато нападна Грузия по суша и въздух, а след това превзе Крим , лъжейки лично, че войниците с необозначените униформи не били негови, а били доброволна самоотбрана на хора, които можели да си купят униформите сами. После с гордост си призна, че това е измама, която е сработила. Но докторът явно е „пропуснал” признанието му, защитавайки  на амбразурата пробойните на путинизма с лъжовното си говорене, толерирано за кой ли път от неговите телевизионни домакини. Точно както и водещият „пропуска” да застане на страната на фактите, оставяйки медийния любимец да плещи лъжи.http://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC/a-18303262

Докторът, обявен за политически коментар по всички възможни теми, може да си говори каквото иска, разбира се. Не става дума да му се затваря устата. Въпросът обаче е защо бива канен да сипе лъжи без каквото и да било опониране.

За привържениците на истината за руската агресия в телевизионните канали в България важи правилото никога да не бъдат оставяни да говорят сами, ако изобщо биват канени. Задължително се монтира срещу тях някой майномет, който да им тегли майната с лични нападки всеки път, когато си позволяват да говорят срещу руската политика.

Пример от последните дни: агресията на депутатката Магдалена Ташева от „Атака”, поканена в сутрешния блок на БТВ онзи ден уж да спори, а всъщност да говори върху всяка една дума на несъгласие от страна на своя опонент Иван Сотиров, опитващ се да се възмути от задаващата се провокация на моторизираните руски „нощни вълци” в България. Под канонадата от заглушаваща речта му майнометска тирада на путинистката Сотиров беше потопен звуково като предаване на „вражеска” радиостанция от заглушаващо устройство по времето на НРБ. Всичко, което водещият Хекимян отбеляза по този повод беше, че двамата му били „много симпатични”, приравнявайки агресора към жертвата му.

И после не питайте защо българската публика била толкова объркана в координатната система „ляво-дясно”!

Share on Facebook

Бившият директор на програмата МКС в НАСА - Майка Суффредини (Mike Suffredini) е заявил , че планира да построи частна космическа станция на смяна на МКС , по информация от портала SpaceNews

Марсохода Curiosity е открил в един камък на повърхноста на Марс следи от минерала тридимит, който учените не са очаквали да намерият на червената планета.

Романът „Наричаха я Грейс“ на Маргарет Атууд ще бъде филмиран в минисериал от актрисата и режисьор Сара Поли, съобщава The Guardian. Идеята за сериал по романа се ражда още през 2012 г., но едва това лято започват снимките по проекта. Лентата е съвместно начинание с режисьорката Мери Хармън, която познаваме от „Американски психар“. „Прочетох „Наричаха...

София и Бургас ще станат част от българския маршрут на европейската инициатива Crowd Omnibus (#crowdlitbus). На 30 юни (четвъртък) в литературен клуб “Перото” в София от 19:00 ч. и на 2 юли (събота) в Хеликон Бургас от 18:00 ч. любителите на европейската литература ще имат възможност да се запознаят с 7 автори от различни държави...

Понеже в българската публичност се завъртя метафората за референдумите като „атомното оръжие на демокрацията”, възниква въпросът: не трябва ли да бъдат взети мерки за ограничаване на достъпа до това оръжие за масово поразяване, което не пощади дори родината на демокрацията Англия?

Делегирането на права на политиците да решават стратегически важни решения за отделни държави, за междудържавни съюзи и за бъдещето на човечеството дори, има две основни предимства пред „атомната бомба”, задействана анонимно от „името на народа”.

На първо място , чрез представителната демокрация се филтрират ( без да адвокатствам на овластените грешници за тяхната „безгрешност”) емоциите на случайното и неинформирано гласуване. Но, което е по-важно, от политиците може да бъде търсена отговорност, включително съдебна, за последиците от техните решения. Това обстоятелство е важен възпиращ фактор за превенция срещу катастрофални глупости от страна на хора, които знаят, че могат лично да пострадат и не могат да се скрият зад анонимността на „народната воля”, изразена чрез прякото гласуване на референдум.

И без това е спорно доколко няколко процента преднина на мнозинството от гласувалите граждани гарантират справедливостта и правилността на посоката,  предопределена на парламентарни избори. Каква е гаранцията, че това мнозинство е на прав път- оценката със задна дата на свършеното от страна на народа ли, подлежащ на медийно и политическо промиване на мозъците от страна на управляващите ли? Да, това е компромис, по-добър от който не е измислен в стремежа към договаряне между народа и неговите пълномощници във властта. При цялото му несъвършенство този механизъм е за предпочитане пред безкомпромисното гласуване на също така манипулирани до степен на зомбиране хора, зарибени за пагубни каузи, изстрелвани в орбитата на общественото внимание от популисти с апетит за власт, която не могат да получат по друг начин.

Предизборните политически кампании трудно могат да бъдат оприличени на рицарски турнир, но все пак в тях се явяват с имената, физиономиите и биографиите си живи хора. Докато референдумът е пряка стълба за превземане на крепости в сблъсъка между две анонимни маси хора на принципа на черно-бялото противопоставяне, подстрекавани от инициаторите на братоубийството без опасност за сваляне от власт или от пиедестала на популизма на принципа- ако мине, мине.

Просветеното малцинство почти със сигурност и почти навсякъде разчита знаците на политическия небосклон по-добре от масата гласуващи, но няма как по дефиниция да му бъде дадено да се разпорежда с управлението без това да доведе до обществени катаклизми от страна на пренебрегнатите. Това е прозрял още реформаторът Солон в древна Гърция през 7-6 в. пр. н.е., когато е бил поканен да предложи изход от задънената улица с постоянните бунтове на плебса срещу аристокрацията. Неговият предшественик  Дракон ( време е „говорещите глави по телевизора” да забележат, че става дума именно за „дракОновски мерки” с това ударение върху О, а не за някакъв дракон) предложил смъртно наказание за всяко престъпление в Атина, но се провалил с гръм и трясък. Законотворецът Солон посъветвал аристократите да преглътнат участието на плебса във властта, като се въведе правилото на гласуването „един човек, един глас”. Така създал прецедент, валиден след това в Рим, а днес и навсякъде, където властта е сменяема чрез избори.

Ако обаче в древна Гърция е ставало дума за едно миниатюрно общество, белязано от познанства между участниците в него и от скрити механизми за регулиране на баланса на интересите на двете страни, при днешните комуникации, прозрачността и достъпа до океана от информация, в който се давят огромни маси хора  със съмнителни умения в плуването, пряката демокрация, лишена от филтъра на политическата представителност, наистина се превръща в „ядрено оръжие” в ръцете на популистите, готови да се възползват от „ядреното копче” по още по-грозен начин за егоистични цели от „стандартните” политици, подлежащи на някакъв контрол.

Ти, читателю, наистина ли вярваш в „колективната мъдрост” на „народа”?

Не стигат ли масовите изстъпления на едни части от народа срещу друга, каквито са гражданските и религиозните войни в Европа през вековете, избликът на „народната мъдрост” чрез болшевишкия погром върху най-голямата държава в света и десетилетните му поражения върху десетки други държави и народи? Какво да кажем за лекотата, с която бяха насъсквани стотици милиони невежи китайски младежи по време на „културната революция в Китай” срещу всеки, различен от тях?

Посягането към „ядреното оръжие” би трябвало да е точно толкова крайна мярка от възпиращ характер, каквото е не\упортебата на самото атомно оръжие, поставено под контрола на националните правителства, военните съюзи и международните договори.

Примерът с Великобритания е пореден повод да се замислим над „милитаризма” на желаещите да се възползват от оръжието за масово поразяване в условията на демокрацията , включително заради факта, че британският суверен се произнесе по въпрос, който далеч не засяга само и единствено народа на тази отделно взета страна.  Една от причините ядрените ракети, бомби и снаряди да си стоят в силозите много поредни десетилетия след Хирошима е в осъзнаването и признаването на факта, че пораженията му са трансгранични, бумерангови, глобални. Каквито могат да бъдат и референдумите.

Заразяването с лъчевата болест на референдумите и вторичните трусове от задействаната ядрена бомба на британския референдум тепърва ще изостри апетитите на авантюристите по света.  Най-опасното е, че този път те няма да се видими злодеи, застрашаващи с тероризъм и война чужди държави и граждани, а ще действат тъкмо там, където демокрацията е издигната в култ. И ще използват атома за уж мирните цели на пряката демокрация в нейно име и срещу нея едновременно.

Освен ако излъчените на демократични избори демократични лидери не се съгласят да обмислят възпиращи мерки срещу безконтролната употреба на „ядреното оръжие на демокрацията”.

Share on Facebook