Най-добрата пропаганда, още от времето на Цицерон, е онази, която вмъква елементи на истина, за да прокара покрай нея основното си внушение. Нещо като сладък сироп,  пробутван на дете покрай горчилка, за да я преглътне .

Този принцип обикновено се спазва от пропагандаторите на „истината от последната инстанция”, пробутвана тук от хибридните войници на московската война срещу българите.

Днес обаче войнстващите са изпаднали в отчаяние. Това си личи от пълното, 100 процентно лъготоне, без ни най-малък опит за мимикрираща обективност в обобщаването на провала на руските вълци с подвита опашка в София.

В „мекия” вариант на лъжата путинофилският сайт CROSS „просто спестява”  другата гледна точка, манипулирайки своите потребители с идилична картинка на посрещането на руските екстремисти в центъра на София, принудени да приемат почестите на българските си слуги откъм страничния вход на катедралата в София.  Анонимният автор не обяснява защо на вълците им е нарушен сценарият, включващ проникване в храма, блокиран от българи.

http://www.cross.bg/provezhdaneto-motoshestvieto-shipka-1513210.html#axzz4DBdYCpKV

Още по-безпомощна е миризливата китка от мнения на тролове, възхитени от руската провокация. Компотът от техните брътвежи е представен като реално отражение на действителността- такава, каквато се привижда на началниците на пропагандаторите.

http://www.blitz.bg/news/article/424962

Share on Facebook

„Нощните вълци” на Путин бяха принудени днес да обикалят около мястото на кулминацията на своята провокация в България. Удариха на камък в София и си подвиха безславно опашките.

Пред катедралата в София, преименувана от „Св.св. Кирил и Методий” обратно на „Александър Невски” под руски натиск по време на правителството на Александър Стамболийски през ноември 1919 г., днес ( б )рокерите на Путин бяха спрени от граждани, за които България е по-важна от Русия. Техните противници, според „Дневник” , бяха 4 пъти по-малко и се видяха принудени да се оттеглят към страничния вход на храма, потвърждавайки правилото, че „недостойните влизат отстрани”.

Пишещият тези редове беше участник в протестната акция и може да потвърди видимия конфуз на руските слуги, които обичат да се хвалят със своето „болшинство”. Само когато го имат, се чувстват достатъчно „храбри” да се налагат  с юмурци и ритници, като в Бургас, вчера. Нищо , че в новините на БТВ тази вечер отново прозвуча извиняващото агресията на путинофилите обобщение, че в София противници и привърженици на вълците също били решили с юмруци и сблъсъци да се противопоставят ( заради отделен епизод с участието на двама души на фона на стотиците от нас, протестиращи мирно).

В София обаче путинофилите се натъкнаха на неочаквано за тях многократно числено превъзходство на българите. Дори и полицията, за разлика от вчера в Бургас, беше на мястото си и нямаше как при такава видимост да им съдейства. Както се изрази по повод гъстотата на полицейските редици ( и на доказаната склонност на нашия премиер да застава на страна на мнозинството) един от участниците в нашия протест, „ако бяхме не стотици, а хиляди, Бойко Борисов щеше да се появи тук, за да ни оглави”!

Резултатът от това е, че отсрамихме граждански България, която на официално ниво се провали със сервилното си отношение към руските провокатори. Вълците на Путин, които няколко пъти променяха плановете си с цел да объркат протестиращите, накрая се отказаха от кулминацията на акцията си в България.

От продължаващото дежурство на няколко телевизионни камери пред входа на катедралата беше ясно, че някои медии имат информация за колебанията на руските провокатори дали пък да не се завърнат. Глутницата се е надявала да превземе тази „крепост” чрез изтощение на протестиращите и да осъществи първоначалното си намерение да пали свещи и подстрекателски фитили в приготвената за целта молитвена атмосфера. Но явно е била посъветвана да си спести унижението още веднъж да бъде посрещната с освиркване.

Руската поговорка, според която „ в гората трябва да виеш заедно с вълците” оживя във факта, че руските вълци се надяваха да заварят виеща от щастие София, но бяха посрещнати от ръмженето на отвратените от хибридната им кръстоска на имитиращи американски рокери кремълски послушковци, за които свободата означава пропаганда на властта, която ги е откърмила в „Третия Рим”. Ето така руските вълци хванаха гората в посока Събрия.

Share on Facebook

Премиерът Борисов бил инструктирал външния министър Даниел Митов да „смекчим тона” към Русия във връзка с днешни разговори в Сочи на Митов с руския външен министър Лавров. С тази „новина” Борисов сам се похвали медийно днес, когато из България шетат моторизираните провокатори на Путин в операция, която вече нарекох с военния термин „разузнаване с бой”- разузнаването от руснаците, а побоят на несъгласните с това българи е оставен на местните руски наемници.

Борисов използва в случая множествено число, но мога да си представя какво означава за него лично „смекчаване на тона” спрямо Русия. На фона на последното му изявление по темата, когато прояви загриженост Русия да не я заболи в случай, че България участва в общ черноморски флот с натовските си съседи и Украйна, по-мек поклон към Кремъл от този е трудно да си представя. Или?

Вероятно може и още по-меко да се държи. Напоследък Борисов набляга на миролюбието толкова войнствено, че вече задминава обичайното за НРБ и СССР лицемерие на  борците за мир в бункера на комунизма, обещаващ да закопае капитализма, да превърне в руини света и върху тях да построи щастливото комунистическо бъдеще – справка , комунистическия интернационал, който обещаваше всичко това.

В същото свое днешно изявление Борисов се самоопределя и за много по-малък по ранг от Путин, оправдавайки се по този начин защо не може да поиска среща с него, както го зове съзаклятникът му Георги Първанов.

Приписваният на Юлий Цезар афоризъм „по-добре пръв на село, отколкото втори в Рим” отива в „наше село” на нашия пъдар, но го позори пред руския му господар. Защото колкото Борисов тук е първи и най-важен, толкова това се отнася и до Путин в Русия. А че Борисов сам се поставя в мека поза пред него, това е наистина негов личен избор- уж е най-личният левент тук, но се държи унизително за българите като малък и незначителен български премиер пред московския самодържец.

Share on Facebook

Лятото е време за море, бира и истории, които да ни карат да се изчервяваме. Вероятно, следвайки тази лятна логика, Гери Турийска избира да акостира с любимата ни Пощенска кутия за приказки, в нейния мръсен вариант, на варненския бряг. От своята фейсбук страница организаторите  обещават не един, а цели два дни – 23 и 24...

През септември Театър “София” ще представи на зрителите своя поглед върху едно от най-великите класически произведения на руската литература. От първи ред ще можем да гледаме “Анна Каренина”, която за пръв път бъде поставена застава на българска сцена. Николай Поляков е режисьор и драматург на постановката, а сценографията е на Мария Райчинова. В образа на самата Анна...

Нийл Геймън подготвя нова книга, базирана на скандинавската митология. Очаква се тя да излезе на пазара през февруари 2017 г, съобщава сайтът theverge.com. “Norse Mythology”, която ще бъде публикувана от WW Norton, ще се фокусира върху известните митове за боговете на Асгард. Сюжетът ще обхваща Деветте скандинавски свята, които са населени с елфи, огнени демони, вани...

Атаки срещу източноевропейците на Острова

Катя Петровская е родена през 1970 година в Киев. Завършва литературознание и славистика в Тарту, Естония. През 1998 г. в Москва защитава докторат за късния символист Владислав Ходасевич.  От 1999 г. живее в Берлин. Майчиният й език е руски. Дебютната й книга “Vielleicht Esther” е написана на немски език. За нея през 2013г. е удостоена...

За Тоскана е трудно да се говори в детайли. Причината не е в обилните количества вино, които са задължителен елемент от изкарването там

За пореден път ще ви покажа средно-дневните борсови цени на електроенергията, за днес 1-ви юли 2016-та г., в няколко европейски страни, включително и България, в една графика, за да се сравняват удобно. И тя изглежда ето така (за по...

Британският вот за напускане на ЕС може да се разчете като система за ранно предупреждение за европейско политическо „цунами”, завихрящо се на континента под формата на „протестни” партии, които използват провеждането на референдуми като оръжие срещу традиционния политически елит. Ново изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) показва, че тези партии призовават за провеждане на общо 34 референдума в своите страни на Повече [...]

Извинявайте, обаче и Оруел не може да измисли по-абсурдна история от приказката за руските „Нощни вълци”. Ето накратко нейния сюжет преди още да се е пренесла в центъра на София днес ( пиша тези редове часове преди кулминацията на провокацията в сърцето на столицата ни  ).

Глутницата е руска, обаче не съвсем. В нея си отглеждат дресирани за цирковия номер под купола на славянството словашки и полски вълци- за камуфлажна компенсация, че в славянски страни, като Полша и Украйна не ги допускат да вият или ги посрещат с псувни, както в Чехия.

Глутницата е руска, но нахлува в\срещу България от Турция, с която уж Русия е враг. Клоунадата с минаването през Турция е организирана преди възстановяването на прегръдката между автократите Путин и Ердоган. От страх да не бъдат посрещнати с ( летящи) български домати- уви, неоснователен в държавата на победилия Бойковизъм- организаторите на клоунадата финтират предварително с информация за техния маршрут. Включително пускат слух, че руските вълци могат да дойдат през Бургас, тоест могат да се движат по вода.

Глутницата е руска и фанатично патриотична, обаче си пада по мотори от победената Япония и омразната им Америка, както и по кожените им аксесоари.

Глутницата е руска и проповядва православно единство ( под московски скиптър), но се кани в София да се поклони на светеца Александър Невски, канонизиран за такъв 300 години след като приема исляма, бидейки на служба на Златната орда, с която воюва заедно срещу християните на Запад от васалното на Ордата московско княжество.

Глутницата е руска и адски братска в реториката си спрямо българите, но ползва български биячи да тероризират други българи. Биячите, също като руските вълци, са камуфлажно униформени. Твърдят , че носят униформи заради любовта си към брането на билки в гората ( както заявяват днес напълно сериозно пред Нова тв). Иначе казано, българските слуги на руските вълци откровено се подиграват от позицията на своето превъзходство в държавата, в която организираната им престъпна група и нейните подобия никнат и крепнат като гъби след Чернобилски дъжд.

Глутницата е руска и претендира да предизвиква единение, но постига разделение в България, където жертвите на побоя, извършен в името на Путин, биват арестувани по обвинение в хулиганство.

Глутницата, всъщност, по нищо не се различава по абсурдността на основанието си да гази България от глутницата на Сталин, която претендира да е освободила България чрез 3 години пряка и 42 години косвена окупация, поддържана за камуфлаж от българи, биещи и убиващи непокорни българи.

Общото между приказката от 1944-та и 2016 –та е в сломената воля за съпротива на българите с помощта на туземните съветофили. Руските глутници си разиграват танковете и мотоциклетите с благословията на властите, които нареждат репресии срещу малцината посрещачи, дръзнали да се противопоставят на руските вълци в овчи кожи.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На референдум британците гласуваха да напуснат ЕС и въпросите сега са свързани с последствията – ще оцелее ли изобщо ЕС, ще се реформира ли и в каква посока, как кризата ще се отрази на отношенията със САЩ и Русия, теми, до които ще опитаме да се докоснем с нашия политически коментатор Пламен Асенов.

– Пламен, седмица след референдума едва ли остана нещо, което да не е вече казано за тъй наречения Брекзит. Но кой, според теб, е главният проблем, който се откроява?

– Истина е, Фили, че медии, коментатори и политици в Европа не спират да говорят по темата, но на това говорене май му липсват две главни неща – спокойствие и здрав разум, както и малко по-глобален поглед. Да, всички разбираемо са изнервени. Някои хора – както в Брюксел, така и в Лондон – просто не очакваха референдумът да завърши с победа на евроскептиците. Други не вярваха, защото не искаха да повярват, а щом истината ги застигна, започнаха да викат силно, за да замажат собствената си вина за станалото. Трети се отдадоха на старата, добре позната, но безсмислена игра – ние сме добрите, те са лошите. Четвърти пък, най-вече евро-скептиците в останалите европейски държави, решиха да извлекат максимална лична и партийна изгода. Всички тези подходи са контра-продуктивни, Фили и в известен смисъл само наливат вода в мелницата на настоящия хаос и бъдещите лоши решения.

– Това е по отношение липсата на спокойствие и здрав разум, а какво имаше предвид, като каза, че на коментарите липсва и по-глобален поглед?

– Първо, нека си спомним, че Великобритания не е сред страните-основателки на ЕС. Тя става член на Европейската общност, пак с референдум, едва през 1973. Какво е правила през тези 21 години, да не би да е умирала от глад, вместо да ражда „Бийтълс” и „Ролинг стоунс”? Поколението, което тогава вкара Лондон в ЕС, сега го изкара оттам – твърдят някои заради пенсионерите, чиито вот натежа на референдума миналата седмица. Но тази схема е опростена, тя отчита само промените във възрастта, не и всички други гигантски промени света, в ЕС, а и в самата Великобритания. Не е вярно също, че през 70-те, когато британците влизат в съюза, тяхната икономика веднага тръгва нагоре, тоест, те са предатели, които се възползват от предимствата на ЕС, но не искат да споделят отговорностите, които вървят с тях. Истината е, че едва реформите на Тачър от началото на 80-те доведоха страната до бум, който вероятно щеше да се реализира със или без членството в ЕС.

– Пламен, казват, че с излизането си Лондон ще разбере колко не може без Европа. Но ти май клониш към идеята, че Европа ще загуби повече от Брекзит, така ли е и защо?

– Всъщност не смятам, че нещата трябва да се мерят по този начин. Всички губят, естествено. Континентът и Островът са свързани от векове и тази връзка е същностна, базисна, неделима. Да, можем да се върнем почти сто години назад, през 1923-та, към една книга, озаглавена „Пан Европа”. Тя е писана от граф Калерги, син на японка и австриец, горещ поддръжник на единна Европа. Та графът пише следното: „В бъдещата обединена Европа нямат място две държави – Великобритания, защото тя е много по-напред от всички останали европейски страни, и Русия, която е толкова назад, че никога няма да ги достигне”. В този смисъл, Фили, може да се каже, че с излизането на британците от ЕС се връщаме към едно естествено състояние на нещата. Обаче мнозина сякаш забравят, че мъгливите британски острови не са кораб, които утре ще отплува и няма да се мерне повече на европейското пристанище. Още по-излишни, дори нелепи и смешни, са опитите да се уязвят британците с подхвърляния, че сега ще трябва да се научат сами да си берат ягодите. Доколкото имам представа от историята и развитието на Острова, поне това никога не е голям проблем – ако им е изгодно, ще си ги берат сами, ако им е изгодно да платят на някого, за да ги обере, винаги ще намерят някой с протегната за пари ръка. Така че за другите европейци не знам, но особено ние, българите, които имаме неистова нужда от британските пари и възможности, не трябва чак толкова буквално да влизаме в ролята на фукльото, запасал на гол тумбак чифте пищови и да подхвърляме глупави реплики.

– Добре, но, така или иначе, излизането на Великобритания от Евросъюза означава криза. В какво се състои тя и как ще се преодолее?

– Криза в ЕС имаше и досега, Фили, и тя продължава – това е кризата на идентичността. Най-общо казано, борят се две тенденции. Едната е свързана с идеята за разширяване на съюза, за все повече централизация, за превръщането му в европейска свръх държава. Другата, чиито основен представител е Великобритания, настоява, че ЕС трябва да се върне към корените си, че той е създаден и трябва да продължи да съществува като организация за икономическо сътрудничество в Европа, която обаче не се опитва да изравни и уеднакви държавите, а залага на конкуренцията между тях и възможността всяка да се движи със собствената си скорост.

– Пламен, към коя от тези тенденции според теб клони българският интерес?

– Сложен е отговорът на този въпрос, Фили, аз лично съм раздвоен. От една страна съм съгласен с онези британски критици, които казват, че Брюксел прекали, отиде твърде наляво в харченето на общите пари, че силната централизация противоречи на свободната инициатива, че налаганите свръх-регулации убиват творческия дух, че това е път към мултиплициране на грешките, вместо към преодоляването им и т.н. Тоест, в чисто личен план смятам, че излизането на Великобритания от ЕС трябва да се оцени отрицателно, защото ще подпомогне налагането на сегашния модел на централизация, който намирам принципно за погрешен. Парадоксално, обаче ще кажа и точно обратното – доколкото процесът на централизация на ЕС с излизането на Великобритания вероятно ще се ускори, това може да се оцени като положително. Казвам това от гледна точка на чисто български интерес, както го виждам. Защото съм сигурен, че единственият шанс България наистина да излезе от грозната и бедна дупка, в която е заседнала през последните 26 години, е максимална централизация на ЕС, дотам, че Брюксел да има правото, поне за известно време, директно да се разпорежда в София. Видя се ясно, че реформите тук само с кандърми, изтъкване на положителни примери и доброжелателно-критични доклади, не се получават, а няма изгледи да се получат и през следващите 26 години, ако нещо драстично не се промени. Обаче има и други неща, Фили, с които трябва да се съобразим, когато даваме такъв вид оценка – това са външно-политическите отношения на Европа, които могат да изпаднат в криза покрай Брекзит. От една страна е евро-атлантическото партньорство по оста Европа – САЩ. То е ключов фактор не само за европейската сигурност, но за съществуването и развитието на цялата демократична световна общност. И Лондон е главен стожер на това сътрудничество, докато в това отношение Франция е склонна към капризи, а Германия – към известна дистанцираност. Пак от чисто българска гледна точка още по-опасно е какво ще се случи без трезвата и практична Великобритания в отношенията на ЕС с Русия, особено ако наистина се реализира тъй нареченият „ефект на доминото” и ЕС се разпадне. При този сценарий най-вероятно България твърде бързо ще бъде върната в руската орбита на влияние, откъдето, впрочем, май така и никога не е излизала напълно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

A great idea from the Kid’s Architecture Workshop  see more: