Историята на художничката Шарлот Соломон, описана в романа на Давид Фоенкинос “Шарлот”(изд. Колибри), ще бъде филмирана под формата на пълнометражна анимация, съобщава вестник Le Figaro. Новината бе обявена на откриването на юбилейното издание на фестивала за анимации в Анеси. Режисьорът Ерик Бержерон ще работи по филма заедно с Ерик Рутерхорф и Мириам Тейвз, които ще бъдат...

Бухтичка бе в списъка ми тийн книги за това лято и попадна в него най-вече заради препоръките на Милена Ташева и Ивет Лолова. Е, чудно лятно тийн четиво! Бухтичка – красотата си тежи на мястото.

Бухтичка е пълничка 16-годишна девойка, която е в търсене на себе си. Сполитат я всички класически несгоди – конфликти с майка й, скарване с най-добрата приятелка, влюбване, трепети, страхове, преодоляване.

И по американска класика – Бухтичка решава да участва в конкурса за красота в малкото си градче, като с това повежда революционно и други момичета извън мейнстрийма. Разбира се – не спечелва, но успява да пребори себе си и стереотипите, което е трогателно.

Книгата е забавна. Наистина.

В допълнение ми харесва това, че на 16 там можеш да работиш (и всички работят), както и да караш кола. Шаблоните в книгата идват само да подчертаят абсурда на обществото ни, но по симпатичен начин.

Прекрасна корица – комплименти за Радослав Донев!

Препоръчвам.

ИК Софтпрес, 2016, превод Виктория Иванова, корица Радослав Донев

Една презентация, подготвена и представена от двама експерти на АЕЦ "Козлодуй", преди пет години, сега налична на уеб-страницата на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), Виена, ще ни помогне да надникнем в кошма...

Още преди началото на срещата на високо равнище на НАТО главното събитие се състоя. Видно е от анонса на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър:

„Централна тема на срещата на високо равнище ще бъде по-нататъшното развитие на подхода на НАТО по отношение на Русия, която трябва да е силна и балансирана – силна в план на сдържане на агресията към Европа. Затова един от най-важните въпроси на срещата ще бъде преминаването от стратегия на подкрепа за съюзниците, която бе първия отговор на НАТО към незаконното поведение на Русия в Крим, към фаза на сдържане. Алиансът не се е фокусирал върху това в течение на четвърт век, а сега го прави“, каза Картър.
„В същото време НАТО ще продължава да работи с Русия там, където е възможно и както в края на студената война е открит за по-широко сътрудничество с нея“, заяви Картър.

Самият факт, че срещата е дислоцирана ( нарочно употребявам военния термин) във Варшава вече е достатъчно силно послание към Москва. Не е само заради символиката на разпадналия се съветски военен пакт, наречен “Варшавски” като знак за унизително подчиняване на потенциално най-опасния за съветската хегемония поробен народ в Европа. И не е само също така заради вменяваната на поляците русофобия поради факта, че те имат най-дълга историческа памет за бруталния руски колониализъм.

Варшавската символика с днешна дата е подсилена от още два фактора. Първо, Полша е емблматична илюстрация за успеха на освобождаването от съветския колониализъм. От жалко подобие на европейска държава в сравнение със западните си съседи, поради “пропуснатите ползи” в условията на съветския диктат, за две десетилетия и половина извън орбитата на Москва Полша се превърна в равноправен, ако не и изпреварващ по някои икономически показатели, техен партньор. Миниатюрната по количествени показатели в ресурсно и териториално отношение спрямо Русия полска държава постигна за отрицателно време една трета от брутния вътрешен продукт на огромния си източен съсед извън неговат орбита. А при темповете си на развитие на тази база ( Полша беше единствената значима държава в Европа, която ги запази по време на икономическата криза) тя има всички изгледи да подплати самочувствието си на водещ европейски опонент на болния гигант в близкото обозримо бъдеще.

Отгоре на всичко, пак по исторически причини и поради регионалния си интерес, Полша буквално играе ролята на закрилник на пострадалата от руската агресивност Украйна, от която изостана малко само в едно отношение: в десъветизацията чрез премахване на окупационната символика, включвайки се напоследък в това състезание все по-активно.
Иначе казано, изнасянето на разговора за опасността от Русия във възможно най-омразната за Москва натовска столица е достатчно ярко доказателство за края на атлантическото шикалкавене и на илюзиите, че руската мечка си е променила съветския нрав. Очевидно атлантиците най-накрая проумяха, че тя има нужда от усмиряващ синджир, за да има мир.
На атлантически език този синджир се нарича “сдържане”. Това ни съобщава изпреварващо още преди началото на срещата във Варшава министърът на отбраната на страната, която добре информираният руски самодържец Путин се опита да умилостиви в речта си на икономическия форум в Санк Петербург миналия месец с подмазваческото признание, че САЩ са велика сила.
Първият исторически пример по аналогия със завръщането към стратегията на сдържане спрямо руската агресивност, за който мнозина биха се сетили, вероятно би бил свързан с речта на Чърчил във Фултън, родила термина “желязна завеса”. Избирам обаче аналогия с обратен знак.

Когато съветските танкове смазват антиколониалните бунтове в Берлин и Будапеща в началото на 50-те години на миналия век Западът решава да защити своето галопращо благоденствие чрез пасуване. Именно този избор бележи истинското падане на мрака ( по израза на Чърчил) над половин Европа, за която настъпва период на отчаяние.
В България, където преди това действа най-упоритата въоръжена съпротва срещу съветската окупация в Европа , сравнима само с украинската по своята продължителност, борбеният дух на горяните се прекършва. Властта в София триумфира и маркира това състояние с издигането на огромната монументална възхвала на съветската бруталност в столицата. Благодарственият надпис в неговото подножие на практика означава: “да живее братският съветския фашизъм, смазал порива на горяните след клането в Берлин и Будапеща”.
Днес във Варшава получаваме надежда, че този път благоденстващата част от света е проумяла, че не е вкусно да ядеш в лускозен ресторант край рояци от просяци, превъвранати в такива от кварталния побойник, разчитащ на твоята мекушавост.

А колкото до българския троянски кон на Путин, кой по-добре, ако не съседът, му знае кътните зъби! В Румъния вече наричат открито Борисов предател:

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/07/08/2791943_vuv_varshava_rumuniia_shte_poluchi_podroben_plan_kak/?p=0#addcomment

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Изглежда все по-вероятно левицата в България да намери формула за общи действия на президентските избори. Защо се стигна дотук и какви могат да бъдат ефектите от подобно действия в полето на реалната политика – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, вътрешно допитване в БСП показа, че там преобладават нагласи за сътрудничество между левите партии, включително да се стигне до издигане на общ кандидат-президент. Реалистично ли е подобно развитие?

– Буквално до преди десетина дни това не изглеждаше особено вероятно, Фили. От една страна, твърде силни са вътрешните напрежения в самата БСП, независимо, че с избора на нов председател нещата уж започнаха да утихват и да има известно сплотяване на редиците. От друга, има проблеми между самите леви партии – основно БСП и АБВ, формацията на бившия президент Георги Първанов. АБВ се отцепи едва преди две години и тази рана изобщо не е зараснала. По стар революционен обичай мнозина от редовите социалисти продължават да наричат Първанов и хората му „изменници” и „предатели”. Не толкова емоционални, но не по-малко силни от тези в низините, са недоволствата и по върховете на БСП. Червената върхушка се чувства излъгана от Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, които ги зарязаха и заиграха своя собствена игра в политическия бизнес. Поотделно  пък БСП и АБВ са бесни на още по-малката лява формация – „Движение 21” на бившия депутат Татяна Дончева, наричана понякога „поразяващата уста”. Тя създаде движението си с цел да възстанови чистотата на лявата идея, но всъщност с говоренето си за малко да издаде всички далавери на четата. Освен това дразни довчерашните си политически приятели, като им отнема и разпилява електората. Разбира се, в играта за лявото пространство има още поне дузина партии. Техните основни характеристики са две – всичките им членове се побират в един файтон, а лидерите им са безсрамно предани на батковците и каките, държащи кранчето за раздаване на пари и доходни служби. С други думи, Фили, дори наистина да има някакво по-тясно обединение за президентските избори, това ще е обединение на левицата със самата себе си, а нейното обществено влияние като цяло не нараства.

– Дори и така да е, но не е ли важен в случая фактът, че може би виждаме начало на нов етап в нейното развитие, след като толкова години левицата само се делеше и цепеше?

– Всъщност, нека изясним още нещо важно – това допитване на БСП до редовите социалисти, с което започнахме нашия разговор, наистина съществува. И наистина изглежда, че по-голямата част от участниците в него – между 60 и 70 на сто по непотвърдени данни, искат общи действия с другите леви партии. Само че то е вторично, аз се съмнявам дали и доколко именно резултатите от него са определящи за решението на шефовете на БСП да се смени досегашната линия и все пак да се търси ляв съюз.

– Кое те кара да се съмняваш?

– Преди няколко месеца, Фили, когато Корнелия Нинова бе избрана за председател на БСП, в един наш разговор казах, че е много вероятно да има сътрудничество, а дори и общ кандидат-президент на левицата, но това няма да е заради интересите на самата левица, а заради руските интереси в България. И продължавам да държа на това си мнение. Истинската причина за промяната на нагласите във върхушката на БСП се крие във факта, че само преди броени дни лидерът на партията Корнелия Нинова бе на посещение в Москва и участва в работата на конгреса на путиновата партия „Единна Русия”. На същия конгрес бе и лидерът на партия АБВ Георги Първанов. Не е известно двамата да са имали специална среща там, но е факт, че още с връщането си от Москва Нинова стана изключително отворена към идеята за сътрудничество – нещо, което до скоро споделяше само под условието БСП да има водещата роля в това партньорство.

– Сега не иска ли същото?

– Очевидно вече не, Фили, сега Нинова сякаш държи само лидерите на двете формации, тоест, тя и Георги Първанов, да не бъдат номинирани за общ кандидат-президент, а да се намери друга, „обединяваща”, фигура. Силно подозирам обаче, че след броени дни или седмици, някъде до към края на месеца, тя може да се откаже и от тази заявка и да се съгласи дори с евентуалната номинация на Първанов – а и да не бъде Първанов, то с човек от неговата партия като общ кандидат.

– Добре, но какво кара Корнелия Нинова да променя така позицията си?

– Задаваш този въпрос, Фили, защото не довърших историята за онова, което се случи с двамата български лидери на левицата в Москва. Стана така, че в характерния си стил от времената на великия Съветски съюз, ръководството в Кремъл отправи към тях ясно послание. То се криеше във факта, че на Корнелия Нинова, тоест, на БСП, не беше дадена думата за официално приветствие към партията на Путин, докато на Георги Първанов, независимо, че АБВ е далеч по-малката по влияние българска формация, бе дадена думата. Обаче имаше и още един знак, даже не знак, а направо изстрел с топ, който ясно посочи Първанов като основен руски довереник в България – след края на конгреса, в Москва именно той официално подписа документи за междупартийно сътрудничество на АБВ с путиновата „Единна Русия”, докато Корнелия Нинова не подписа нищо. Ето как, Фили, руските господари на българската левица сякаш заявиха на висок глас – това е нашият резидент, пардон, нашият човек в София, него слушайте. Този сигнал очевидно не бе чут и разбран единствено от българските специални служби. За сметка на това облаче го чу и правилно разчете както върхушката на БСП, така и редовите членове. И как не, та нали през последните стотина години за тях е станало навик да тълкуват и си правят съответните изводи от разиграване на подобни театрални постановки от страна на Кремъл – затова и веднага дадоха съвсем правилен отговор на спешно проведеното вътрешно-партийно допитване и поискаха общи действия с довчерашния смъртен враг АБВ.

– Добре, Пламен, но как ще се отрази евентуалното бъдещо ляво единство на изхода от президентските избори?

– Нека да видим първо дали то наистина ще се реализира и под каква точно форма, Фили. Засега ще кажа само, че такова единство едва ли може да промени съществено очакваната победа на ГЕРБ като краен резултат от изборите, но може да усложни ситуацията, да изостри предизборния процес и да вкара България в нова спирала на напрежение – нещо, което е твърде нежелателно на фона на и без това тежките проблеми, с които се сблъсква страната, а и светът наоколо. Нежелателно е за България, разбира се – докато за руските интереси тук допълнителното напрежение винаги е добре дошло.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Фотографът Иван Шишиев, който беше автор на страхотните галерии в „Аз чета“ от Пролетния базар на книгата през май, спечели в категорията за фоторазказ в конкурса на Мтел за градски истории „4Gрадски“. Шишиев е на 24 години и е създател на специализирана Facebook страница за фотография, озаглавена „Етюд-и-те на София“. „Градът е филм. Скоростна лента, в която...

Вместо престъпленията прокуратурата отново подгони статистиката