ЛЯВО ЕДИНСТВО ПО МОСКОВСКО ВРЕМЕ

07/08/16 07:36
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЛЯВО ЕДИНСТВО ПО МОСКОВСКО ВРЕМЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Изглежда все по-вероятно левицата в България да намери формула за общи действия на президентските избори. Защо се стигна дотук и какви могат да бъдат ефектите от подобно действия в полето на реалната политика – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, вътрешно допитване в БСП показа, че там преобладават нагласи за сътрудничество между левите партии, включително да се стигне до издигане на общ кандидат-президент. Реалистично ли е подобно развитие?

– Буквално до преди десетина дни това не изглеждаше особено вероятно, Фили. От една страна, твърде силни са вътрешните напрежения в самата БСП, независимо, че с избора на нов председател нещата уж започнаха да утихват и да има известно сплотяване на редиците. От друга, има проблеми между самите леви партии – основно БСП и АБВ, формацията на бившия президент Георги Първанов. АБВ се отцепи едва преди две години и тази рана изобщо не е зараснала. По стар революционен обичай мнозина от редовите социалисти продължават да наричат Първанов и хората му „изменници” и „предатели”. Не толкова емоционални, но не по-малко силни от тези в низините, са недоволствата и по върховете на БСП. Червената върхушка се чувства излъгана от Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, които ги зарязаха и заиграха своя собствена игра в политическия бизнес. Поотделно пък БСП и АБВ са бесни на още по-малката лява формация – „Движение 21” на бившия депутат Татяна Дончева, наричана понякога „поразяващата уста”. Тя създаде движението си с цел да възстанови чистотата на лявата идея, но всъщност с говоренето си за малко да издаде всички далавери на четата. Освен това дразни довчерашните си политически приятели, като им отнема и разпилява електората. Разбира се, в играта за лявото пространство има още поне дузина партии. Техните основни характеристики са две – всичките им членове се побират в един файтон, а лидерите им са безсрамно предани на батковците и каките, държащи кранчето за раздаване на пари и доходни служби. С други думи, Фили, дори наистина да има някакво по-тясно обединение за президентските избори, това ще е обединение на левицата със самата себе си, а нейното обществено влияние като цяло не нараства.

– Дори и така да е, но не е ли важен в случая фактът, че може би виждаме начало на нов етап в нейното развитие, след като толкова години левицата само се делеше и цепеше?

– Всъщност, нека изясним още нещо важно – това допитване на БСП до редовите социалисти, с което започнахме нашия разговор, наистина съществува. И наистина изглежда, че по-голямата част от участниците в него – между 60 и 70 на сто по непотвърдени данни, искат общи действия с другите леви партии. Само че то е вторично, аз се съмнявам дали и доколко именно резултатите от него са определящи за решението на шефовете на БСП да се смени досегашната линия и все пак да се търси ляв съюз.

– Кое те кара да се съмняваш?

– Преди няколко месеца, Фили, когато Корнелия Нинова бе избрана за председател на БСП, в един наш разговор казах, че е много вероятно да има сътрудничество, а дори и общ кандидат-президент на левицата, но това няма да е заради интересите на самата левица, а заради руските интереси в България. И продължавам да държа на това си мнение. Истинската причина за промяната на нагласите във върхушката на БСП се крие във факта, че само преди броени дни лидерът на партията Корнелия Нинова бе на посещение в Москва и участва в работата на конгреса на путиновата партия „Единна Русия”. На същия конгрес бе и лидерът на партия АБВ Георги Първанов. Не е известно двамата да са имали специална среща там, но е факт, че още с връщането си от Москва Нинова стана изключително отворена към идеята за сътрудничество – нещо, което до скоро споделяше само под условието БСП да има водещата роля в това партньорство.

– Сега не иска ли същото?

– Очевидно вече не, Фили, сега Нинова сякаш държи само лидерите на двете формации, тоест, тя и Георги Първанов, да не бъдат номинирани за общ кандидат-президент, а да се намери друга, „обединяваща”, фигура. Силно подозирам обаче, че след броени дни или седмици, някъде до към края на месеца, тя може да се откаже и от тази заявка и да се съгласи дори с евентуалната номинация на Първанов – а и да не бъде Първанов, то с човек от неговата партия като общ кандидат.

– Добре, но какво кара Корнелия Нинова да променя така позицията си?

– Задаваш този въпрос, Фили, защото не довърших историята за онова, което се случи с двамата български лидери на левицата в Москва. Стана така, че в характерния си стил от времената на великия Съветски съюз, ръководството в Кремъл отправи към тях ясно послание. То се криеше във факта, че на Корнелия Нинова, тоест, на БСП, не беше дадена думата за официално приветствие към партията на Путин, докато на Георги Първанов, независимо, че АБВ е далеч по-малката по влияние българска формация, бе дадена думата. Обаче имаше и още един знак, даже не знак, а направо изстрел с топ, който ясно посочи Първанов като основен руски довереник в България – след края на конгреса, в Москва именно той официално подписа документи за междупартийно сътрудничество на АБВ с путиновата „Единна Русия”, докато Корнелия Нинова не подписа нищо. Ето как, Фили, руските господари на българската левица сякаш заявиха на висок глас – това е нашият резидент, пардон, нашият човек в София, него слушайте. Този сигнал очевидно не бе чут и разбран единствено от българските специални служби. За сметка на това облаче го чу и правилно разчете както върхушката на БСП, така и редовите членове. И как не, та нали през последните стотина години за тях е станало навик да тълкуват и си правят съответните изводи от разиграване на подобни театрални постановки от страна на Кремъл – затова и веднага дадоха съвсем правилен отговор на спешно проведеното вътрешно-партийно допитване и поискаха общи действия с довчерашния смъртен враг АБВ.

– Добре, Пламен, но как ще се отрази евентуалното бъдещо ляво единство на изхода от президентските избори?

– Нека да видим първо дали то наистина ще се реализира и под каква точно форма, Фили. Засега ще кажа само, че такова единство едва ли може да промени съществено очакваната победа на ГЕРБ като краен резултат от изборите, но може да усложни ситуацията, да изостри предизборния процес и да вкара България в нова спирала на напрежение – нещо, което е твърде нежелателно на фона на и без това тежките проблеми, с които се сблъсква страната, а и светът наоколо. Нежелателно е за България, разбира се – докато за руските интереси тук допълнителното напрежение винаги е добре дошло.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com