Вместо това ще строи ТЕЦ (Топло-електрическа централа). Това става пределно ясно не от къде и да е, а направо от последното заседание на Министерски съвет на Руската федерация, от вчера, 13-ти юли 2016-та г. И ето какво четем в съоб...

Класация на книжарници „Хермес” – 4-10 юли 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Аз преди теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Абсолютна памет, Дейвид Балдачи, Обсидиан 4. Няма да има утре, Мери Хигинс Кларк, Бард 5. Перфектно докосване, Елизабет Лоуел, Хермес Класация на книжарници Orange – 4-10 юли 2016 г. 1. Малкият принц, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Orange...

http://www.stefanbruggemann.com/

Sometimes I Think, Sometimes I Don’t

Европейската комисия обеща план за действие за 5G мрежи в Европейския съюз.

В очакване на плана –  5G Манифест на индустриите.

Планът за действие   ще бъде представен през септември в пакет с преглед на  на регулаторната рамка на електронните съобщения.

“Изгубен и намерен” на Оливър Джефърс е една от най-дългоочакваните книги на български език. Тя е и едно от най-смелите издателски решения, наред с “Приказки от крайните квартали” на Шон Тан. Авторът й е носител на редица награди, в чужбина са луди по неговите илюстрации и простички текстове със силни послания. А днес, благодарение на издателство “Рибка”, този...

Значението на адблокинга расте.

Поне в две посоки:  за съдържанието и за финансирането както на медиите онлайн, така и на телевизиите.

• За съдържанието: смятаме, че се освобождаваме от търговски електронни съобщения, но изглежда тласкаме производителите на съдържание да интегрират редакционно и търговско съдържание. Не става дума само за позициониране на продукти, а за бъдещето на т.нар. адверториалната  журналистика.  Дано да не е така.
• За финансирането: защо рекламодателите да плащат на доставчици на медийни услуги, които не доставят рекламата? Онлайн медиите, съответно, вече реагират при блокиране със смяна на модела – веднага предлагат платено съдържание.

Горното – като увод към едно изследване, оповестено днес, за мотивите за адблокинг

Към темата как властта   разбира независимостта  на БНТ.

БНТ обсъжда Закона за културното наследство и някои гости  в предаването се отнасят критично към закона и към  министъра на културата Рашидов. В право на отговор той неколкократно сочи името на водещия Георги Ангелов, включително така:

А колкото до водещия Георги Ангелов, съветвам го да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата.

Че Вежди Рашидов   прави хомофобски изказвания се знае (най-неприятното съсловие са гейовете), че когато е в опозиция е самоотвержено критичен към стила на управление на ГЕРБ   (ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха) и към Пеевски (боздугана с майка му отпред и пр.) също се знае.

Сега разширихме познанието си за възгледите на министъра:  който получава заплата от държавата, е посъветван да не се занимава с нея.

БНТ  излезе с  позиция, в която   – като казва, че заплатата е за изпълнение на обществените ангажименти – можеше и по-директно да каже, че  заплатата и ефирът не са  за проправителствена пропаганда.

Стотици хора поискаха оставката на министъра заради недопустимото му отношение към независимата обществена телевизия. Премиерът каза, че министърът е минал през тежка болест и всеки прави грешки.  В същото време известни имена от шоубизнеса   заявиха, че Рашидов е най-добрият министър на културата в ново време, срещу когото се води активна медийна кампания, а също и че българите изяждат кадърните и известните.  Това е мило,  но  поводът за реакция никак не е, че Рашидов е известен   – а  независимостта на обществените медии.

Накрая се появи главният прокурор и заяви, че  внимателно е проверил имената на искащите оставка  – и че това  са хора, които се занимават само с искане на оставки и са близки на един министър. Което напомня едно негово по-ранно изказване, че критиците на прокуратурата ги знае поименно.

Предаванията в БНТ, Денят започва с култура, които имат отношение към обсъждането на независимостта и статуса  на обществените медии –

• 30 юни Защо ще има протест срещу Закона за културното наследство
• 4 юли Право на отговор на министър Рашидов
  
• 8 юли  Обществените медии – финансиране и независимост
• 11 юли Същност на обществените медии
  

Новият председател на парламентарната медийна комисия е съобщил, че ще участва в обсъждане, когато навлезе повече в проблематиката.

Снощи (13/07/2016г.) в предаването "Лице в лице", по бТВ името ми беше замесено от двама депутати едновременно. Методи Андреев от ГЕРБ и Георги Кадиев (не)зависим. Първият цитира статия във вестник "Фактор", в която с...

Класацията на  CWUR  (Center for World University Rankings) за 2016

Класацията зема предвид повече от 25 000 образователни институции и ги класира по качество на образованието и обучението, престижа на преподавателите и качеството на изследванията

Началото:

Българските университети: присъства само един – Софийският университет, №854

Доц. Георги Лозанов  – след края на мандата си като член на Съвета за електронни медии и многократен негов председател – отново в екипа на вестник Култура.

С него проведохме доста обстоен разговор за състоянието на медиите през лятото на 2016,  разговорът е публикуван под заглавие, избрано от  редакцията –  Медиите –  може ли да им се помогне?  

Да им се помогне, да им бъде помогнато – този залог е избран, вероятно  за да се избегне отговора на въпроса Кой да им помогне?  Законодателят във всички случаи – говорим за законодателя, но не само.

Advertorial Време е за кратка ретроспекция на най-търсените заглавия през миналия месец. Нашите приятели от Ozone.bg ни показват, че през юни манията по Warcraft сред техните клиенти се е отразила с две места в Топ 5 на най-продаваните книги в онлайн книжарницата. Там виждаме още продължаващия да бъде бестселър сборник „Дневник от панелните блокове“ на Никола...

Пламен Асенов

Виртуалната галерия на художничката Цвета Марова, по щастлива случайност – мой прекрасен спътник в живота, е вече факт. В следващите няколко седмици, ако не всеки ден, то през ден, там ще намирате нови и нови нейни картини, а след това ще започнат да се появяват творби и на други художници.

Днес по този повод двамата с Цвета ще се черпим, а за всички останали – ето линка към галерията: https://artgalleryflower.wordpress.com

А ето и връзката със страницата на галерията във Фейсбук: https://www.facebook.com/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0art-gallery-Flower-1047724198650931/

И да стискате за гушата тези линкове, от тях няма да текне вино, за да се почерпите и вие, но имам молба към всички – влезте, вижте, зарадвайте се. И ако картините ви харесат наистина, разпространете вестта за тази галерия, пратете линковете на ваши приятели, които обичат изкуството или просто биха искали от време на време да се разсеят от гадния свят наоколо.

Скоро ще се появи и английската версия на Галерия „Цвета”. Тогава пак ще досаждам с молба да ощастливите с информация и множеството безпросветни типове по света, които нямат щастието да знаят български.

Но, освен три от любимите ми картини, които пускам тук, ето ви и един текст, който написах за откриването и от който ще научите повече неща както за самата Цвета, така и за галерията:

ЗА ЦВЕТА И ЗА ГАЛЕРИЯ „ЦВЕТА“

Името на Галерия „Цвета” е избрано съвсем случайно.

Да, мислих дълго, отхвърлих стотици варианти, но изведнъж ми хрумна, че няма по-добро име от Цвета. А то пък, за всеобща изненада, съвпадна с името на художника, в чиято виртуална галерия се намираме. Нали знаете – скромността може и да краси човека, но само ако не е налице нищо друго, което да го краси.

В случая с Цвета не е така – красят го картини.

Цвета Марова телом е родена във Велико Търново, духом – в Пловдив. Най-красив детски спомен за нея са сътворенията от топка глина в ателието на татко, докато самият татко чука някакъв камък с неизменната димяща цигара в уста. Тийнейджърското време е пълно с истории и хора от пловдивската Художествена гимназия, тогава в Стария град, в Арменското училище. Студентските години я връщат в Търново, но само колкото да завърши живопис при професор Александър Терзиев и да скочи обратно в Пловдив. Няма да ви разправям за после, само ще кажа – животът на Цвета е класически пример, че когато Вселената си науми нещо, тя го постига, дори ако за целта трябва да сътвори паралелна Вселена.

Така че ето ни в Галерия „Цвета”. Нейната цел е да бъде място за срещи между хората и красивите неща, които са им жизнено необходими. И, разбира се, да подпомогне тъй наречената „сделка” – размяната на евтини хартийки срещу реални стойности. Защо му е на човек да си купува картина, след като всяко дете може да ти нарисува една, убийте ме, не мога да кажа. Но хората го правят от векове, а Цвета Марова е сред онези, които са склонни да поддържат тази традиция жива. И истинска.

За целта в Галерия „Цвета” няма да намерите няколко неща – чисто декоративни платна; творби от вида „късен соц-абстракционизъм”, с който част от българите са свикнали до ослепяване за всичко друго; също и онези псевдо-фолклорни работи, които ах, как добре се продават, защото ах, колко са близки до българската душевност.

За сметка на това тук ще намерите картини на самата Цвета. Поне на първо време – само нейни. Тя е цялата в тях, не можете да сбъркате – силно експресивна, с развинтена фантазия и нестандартно отношение към света и цвета, умна и дълбока, повърхностна и широка, пълна с тайнства и загадки, винаги готова за иронично намигване. Не съм критик, няма да описвам и тълкувам нейните платна, само ще кажа, че на мен ми харесват. Дано и на вас – гледайте и ще видите.

На второ време пък, тоест, малко по-късно, освен картините на Цвета, в галерията ще се появят и творби на други художници. Бъдете сигурни, те няма да са случайни хора, защото, както се казва в една мъдра книга, „мнозина са звани, малцина са призвани”.

Забележка: Като следвате линка на всяка картина в галерията, ще стигнете до пълната информация за нея, включително цената, която обаче не включва опаковка и доставка. Освен това всеки може да дойде и да види на живо в ателието тези, а и други, още непредставени в галерията творби. Само трябва да се обади на телефон 0885 99 35 74.

Царят на цифрите Бойко Борисов и днес се прояви в интервю за БТВ като жонгльор с милиарди, след което ги коригира на стотици милиони ( във връзка с договорите за т.н. американски централи, “мариците”). Така започна отговора си на въпрос какво да се прави с АЕЦ “Белене” след като Русия осъди България за 600 милиона евро. А за по-извинително ( спрямо Русия) премиерът приравни към казуса и текущи съдебни дела срещу България от ( западни) енергоразпределителни дружества. Т.е. не само руснаците са лоши…

Явно много му се иска да обори твърденията за себе си като за “американски човек”. И така се престара в този порив, че няколко пъти изтъкна как министърът на икономиката в предишното правитество, социалистът Драгомир Стойнев, искал да купувме реактор от американската компания Уестингхауз. Отишъл чак в Америка с тази цел. Иначе казано, не той, Борисов, а социалистите са проамериканци, опита се да внуши той, отчитайки се пред Кремъл.

Проектът АЕЦ “Белене” Борисов оцени на око за 10 милиарда евро, а загубите за 3 милиарда ( досега) – ако се върнете назад във времето, ще видите, че тези милиарди в неговите сметки варират с…милиарди.

За първи път, поне според автора на тези редове ( и автор на книгата “Ядреналин” в съавторство с ядрения експерт Георги Котев, в която застъпваме тезата за недопустимата хазартност на ядрената енергетика спрямо съдбата на човечеството), Борисов изтъкна като аргумент срещу строителството н АЕЦ “Белене” шока от катастрофата във Фукушима през март 2011 г. Това е голямо “прозрение” с повече от 5 години закъснение, при което днес Борисов се позова на решението на Германия, Австрия и Италия да си забранят ядрената енергетика след Фукушима.

Невежият ни премиер отново е пропуснал някои “подробности” в полза на Русия: Австрия и Италия си забраняват ядрената енергетика заради съветската ядрна катастрофа в Чернобил още през 1986 г., а Италия просто препотвърди тази своя политика с нов рефендум след Фукушима. Но и това не е най-скандалната дупка в познанията на Борисов. По-лошото е, че той не помни цинизма на собственото си изявление само седмица след японския взрив, ужасил целия свят. Вместо да се стресне, премиерът Борисов най-спокойно изрече следното:

“Реакторите ( т.е. цели два- бел. ivo.bg) са готови и чакат, ако не ги вземем ние, да ги вземе Турция”, коментира той ( премиерът Борисов- бел. ivo.bg.) в четвъртък пред ТВ7.
“…Между другото и в момента има предложения за два – единият 15, другият 20-годишен договор, с мисля, че едната беше швейцарка компания, другата турска, за изкупуването на електроенергията на един от блоковете на “Белене”. Сиреч днес можем да подпишем гарантирана продажба на единия блок”, заяви българският премиер.http://www.mediapool.bg/dali-pak-da-ne-prodadem-badeshtiya-si-reaktor-v-ebay-news177248.html

А сега, внимание: казаното от Борисов на 18 март 2011 г. , само седмица след Фукушима, е пълна лъжа. Никакви реактори не са били произведени по онова време. Нито един. Това може да се провери лесно в сайта на руския производител.Но пък днес Борисов вече е разбрал, подобно на Австрия, Германия и Италия, че е пагубно да се развива ядрена енергетика.

Толкоз за гиганта на корупционните практики АЕЦ “Белене” и за гиганта на мисълта Бойко Борисов, когото репликиране от страна на интервюиращите относно лъжите му за милиарди не го лови…

Поради което премиерът продължи с милиардните си сметки.

В Америка харчат сто милиарда долара за президентска кампания, ангажира се той отново с милиарди в защита на незащитимия факт, че кандидатът на ГЕРБ се крие, вместо да обикаля страната в предизборна кампания.

Не случайно 3 милиарда и 600 милиона долара сме вложили в пречиствателни станции в Черно море, прецизира премиерът тезата си относно демилитаризирането на морето, което не било правилно казано ( от самия него). Правилно било да се говори срещу трупането на оръжия в Черно море, защото и ние не можем да си докараме корбите в Перловската река.
Какво да каже човек след този полет във висините на лъжините? Претендира да е орел, а всъщност е лешояд, защото ни има за мърша, от която захранва самочувствието си на непобедим покорител на още по- невежите избиратели.
Ето и смооценката му за себе си като орел:
На 30 май 2014 г.пред БНТ

http://www.mediapool.bg/borisov-kam-ermenkov-az-otlitam-nali-znaesh-orel-do-lano-ne-stoi-

Share on Facebook

    An easy and funny project for paper fold-up animals by “The Land Beyond the Rainbow” and Iva, Vyara...