Председателството беше представено като едва ли не повратна точка в европейското ни членство, крайъгълният камък, отвъд който България няма да е повече някаква незначителна държава-членка втора ръка, а най-после ще получи заслужен глас сред големите. Както би казал Бойко Борисов, ще тропне с ръка по масата. Естествено, най-важният въпрос е как да се покажем пред чужденците. Затова, вероятно, инструментите на „показването“ – комуникационната стратегия и културната програма на председседателството, вървят заедно и се управляват, естествено, от Министерството на културата.