08/08/16 06:00
(http://patepis.com/)

Училище в Зимбабве

Днес Дани ще ни води на даскало Някъде в района на водопадите Виктория – в село,коета даже Google не може да намери на картата си

Приятно четене:

Училище в Зимбабве

Начално училище в Чидобе, Зимбабве

Докато наближаваме училището, непрекъснато настигаме и срещаме ученици. Днес има някаква авария и много от децата са изпратени за вода на кладенеца, за който вече писах. Движат се на групички, но не само за да им е по-весело с приятелите, а защото за да стигнат до училище са изминали пеша по няколко километра направо през храсталаците, където има лъвове, чити, бабуни, хиени, слонове, хипопотами и биволи. За туриста това са екзотични видове, които той очаква да види на живо и да заснеме, докато за местните са

истинско бедствие

Вождът Алфонс ни разказа: „Преди три седмици през нощта чувам, че кучето ми започва да лае много настървено. Събуждам се и виждам един голям хобот да дърпа оградата на чифлика ми.“
Със сигурност това не е измислена от него история, с която да ни впечатли, защото предишната вечер, на връщане от разходката по река Замбези, където успяхме да се насладим на великолепен залез, видяхме два слона да нападат местен ресторант. Вече беше много тъмно и не успях да заснема всичко, а от съображения за сигурност не ни позволиха да ги доближим.
Като по поръчка, на следващия ден във вестник Metro се появи статия, придружена с видео клип. Отново в Зимбабве туристи в ресторант биват нападнати от слон. Поразителното за мен бе, че хората с нищо не предизвикваха животното, дори избягваха да го гледат в очите, но той просто отиде и ги наби.

Екскурзоводът Моузес сподели, че тур операторът изрично е забранил да се вземат хора на автостоп в туристическите бусове. Една вечер, докато се връща към къщи с буса Моузес подминава двама пешеходци. Те представляват най-високият процент участници в движението, следват велосипедистите и най-накрая са моторните превозни средства. Малко по-надолу по пътя Моузес забелязва чита, а на около 800 м след това вижда два бивола. Решава, че ще рискува да го уволнят или накажат, но се връща и качва двамата човека. Това спасява живота им.

Unnamed Road, Зимбабве

Предишната седмица в чертите на самия град Виктория Фолз приятел на Моузес видял лъв да пресича главната улица. Било късно вечерта и нямало хора, но уплахата била голяма. На няколко пъти на Моузес му се е случвало да се прибере вкъщи и да научи, че съседът му е нападнат от диво животно и е загинал на място.

В такива условия тези деца ходят на училище. Разстоянието, което трябва да се извърви пеша в жегата е „най-малкият“ проблем. Пътят до училището е само един – прашното шосе, по което пристигнахме с буса. Децата прииждат от околните села от всички посоки и по всевъзможни пътечки през храсталаците.
Докато се начудя как се оправят със закъсненията, след като нямат часовници, ни посреща директорката на училището. Тя също няма нито часовник, нито телефон, но дойде навреме за срещата, също както и вождът, който ни чакаше в уреченото време.

Младата и симпатична г-ца по изобразително изкуство

Директорката ни разказва с няколко думи за училището. То е начално и основно. Съществува от девет години. Когато децата завършат, се прехвърлят в средно училище, което се намира още по-далече и до там също ходят пеша.
Според мен

училището в Чидобе

е леко привилегировано, заради близостта си до туристическата атракция. През 2002 стартира програма за изхранване на учениците чрез набиране на средства от дарения. Тази програма дава видим ефект върху децата, но се случват периоди, когато не могат да се съберат средства за закуски и това отново веднага се отразява видимо на децата. Не съм сигурна дали още се работи по програмата, но преди да тръгнем бяхме помолени ако имаме желание да оставим като дарение на учениците химикалки, моливи и тетрадки.

Училището ми прилича на казарма

В стаите е доста мрачно, но проветриво

За разширяване на речниковия запас

Както винаги

училището е умален модел на обществото

Отделни постройки, представляващи класни стаи са заградени от стабилна за тези географски ширини ограда. Сградите ми напомнят повече на казарма, още повече че първото нещо, което се набива в очи е пилонът с националния фалг. Навсякъде има ученици, заети са да чистят двора, който представлява пясък и доста спретнато оформени лехи от бели камъни.
Класните стаи са с отворени врати и прозорци. Всъщност не всички имат истински прозорци, а само дупки.

Сами по себе си изглеждат доста неуютно и потискащо, но присъствието на дечицата ги прави да оживяват и им придава някаква особена магия и очарование. Чиновете са стари, но по стените грижливо са закачени материали за обучение.
Използвам случая да заснема колкото може повече от тях, защото те дават основни думи, които биха помогнали за моята езикова подготовка. Учителките изглеждат доста строги, но същевременно излъчват някаква миловидност. Влизаме в класна стая. Всички ученици стават и ни поздравяват в един глас. Отговаряме им. Те ни отговарят в един глас!
Тук вече започва да ми напира старата тръпка: „Седнете, деца!“

В класната стая на по-малки ученици

Най-добрата певица и танцьорка!

Част от хитринките, които ще извадя от торбата си, само и само да вляза в кадър

Макар да са ококорили любопитно очички и да не ни изпускат от поглед, всички са много свенливи. Личи си, че се притесняват от нас. Може би да не ги изпитаме за нещо? Жалко! Така ми се искаше да ги поразпитам за това-онова. Позиране пред камера обаче се оказва любимо тяхно занимание и не пропускат да влязат в кадър.

Докато обикаляме различните класове, в главата ми се блъскат десетки въпроси. Докато си помисля, че ми се иска да чуя някое стихче или песничка, изпълнени от децата, влизаме в най-хубавата класна стая. Седем-осем годишни момичета и момчета ни посрещат с ритмична песен със заразителна мелодия.

На всичкото отгоре си имат и солистка-танцьорка, която изпълнява традиционен танц: скок-подскок, замах с тояжката, назад-напред. Заразявам се и аз и започвам да подскачам и припявам, но май не трябваше, защото очичките им се ококорват още по-силно и представлението за малко да завърши заради изненадата.
Браво, деца! Вие ни посрещнахте най-хубаво от всички!
Оставяме даренията, които предизвикват голяма радост и сред учениците, и сред учителите!
Искаше ми се да остана още в това училище!