Най-хубавото на ваканциите е, че са зареждащи. Разбира се, че са! Но аз не говоря за онова зареждане, последвало от активна физическа почивка, повече сън много сън в комбинация с лежерни разходки и следобедно излежване (в легло, в шезлонг – все едно) с някоя книга в ръце. Говоря за зареждането на ума. Той естествено не спира да работи, дори докато спим, но когато не е натоварен от емоциите на току-що минали събития; от предстоящи ангажименти, независимо дали са среща, безкрайни отговори по имейл и на коментари, план за вечеря, грижа за дете или идея за следваща публикация; вътрешни несподелени тревоги; някакви намерения за бъдещето, променящи своята посока всеки път според обстоятелствата на настоящето, но толкова често, че спокойно мога да ги нарека анархични мисли, – в един момент, който често настъпва между средата и края на лятото, мозъкът спира да работи функционално и започва да го кара по инерция и инстинкт. Добре, че е инстинктът, който да му каже, че има нужда да се спре, да се успокои и да даде друг поглед, не само на очите, но и на размислите.

В момента чета книгата „Дългът към удовоствието“, чиито автор Джон Ланчестър има особен стил на писане, който мога накратко да обясна така: едно изречение побрано в половин страница, а поняко в цяла. Изглежда, че прихващам от това – понякога дори неразбираемо писане – да събера мислите си наедно. Извинявай, не е умишлено и не искам да те затормозявам, но обикновено така се получава – зарязавам се от стила на писане на автора на книгата, която чета в момента. Ще се опитам да бъда по-разбираема до края на тази публикация и за целта ще се върна на една от книгите, които прочетох по време на ваканцията тази година – „За писането“ от Стивън Кинг. Не чета романите на Стивън Кинг, защото не искам да имам допълнителна предпоствка да се страхувам в тъмното, но съм запозната с част от творбите му и способността да заинтригува читателите си, от Вальо, който чете неговите романи със страст. Излизането на български език на неговата книга, която не е роман, а автобиография и препоръки как да пишем по-добре, са темите, заради които пожелах да прочета книгата. Всъщност, прочитайки рецензията на самия автор за неговата книга, ме накара веднага да я купя. Ето какво пише той:

Тази книга ще бъде кратка, защото повечето книги за писането са пълни с глупости. Белетристите, включително моя милост, всъщност не са много наясно какво правят. Те не рабират защо нещо се получава добре, а друго – не толкова. Моята идея беше: колкото по-кратка е книгата, толкова по-малко глупости ще има в нея.

Това ме разсмя, но купувайки книгата съвсем не мислех, че ще се смея постоянно докато я чета. По-скоро бях любопитна. Взех си няколко бележки от съветите на автора относно писането и напълно се съгласих с него, че за да започнеш и продължиш да пишеш добре е необходимо много да четеш, да пишеш, да четеш, да пишеш, да пишеш… Това веднага ме прехвърля на друга мисъл, която също може да послужи като съвет – за да се научиш да готвиш добре е необходимо много четене и готвене, четене и готвене, готвене… Макар че правя тези две неща постоянно, небцето има нужда от разнообразие, а умът от почивка, за да може да се активира онова харизматично нещо наречено муза. В този конктекст, разнообразие и почивка за мен означават опитване на нови или позабравени вкусове извън обичайната панорама на ежедневието. А това, описано в една дума, означава ваканция.

Моите ваканции винаги са свързани с храната. Където и да отида наблюдавам, опитвам, купувам кулинарни книги, които първо прочитам както чета художествено произведение, а после правя планове какво искам да опитам от тях и как да използвам научената информация за идеите си. Ето това може да бъде много вдъхновяващо. Не пропуснах тази възможност за допълнително удоволствие и зареждане на ума и тази ваканция, част от която цялото семейство прекарахме в Гърция. Пак в Tosca Beach, близо до Кавала, както миналата година. Беше ни познато и идеално за малки деца като Даниел.

След миналогодишната ваканция там, въпреки че бях наясно, че няма голямо разнообразие за развлечения; отлично познавах бадемовите курабии от областта; насладих се на сушените маслини от остров Тасос и бях прегледала от начало до край всяка една кулинарна книга в Public в Кавала, знаех, че все ще намеря нещо ново, което да ме заинтригува. Разбира се в Public имаше нови кулинарни книги, от които грабнах четири, две от тях за традиционна груцка къхня. Преглеждайки ги се замислих за храната, която с Вальо си поръчвахме, когато излизахме за вечеря. Избирахме си предимно салати и предложения от предястията (или това, на което казваме мезе) и поглеждахме списъка с основни ястия, просто за да видим, че в момента не искаме нищо от него.

Когато съм в Гърция, винаги се получава така. Не е умишлено, просто обстановката ме предразполага да залитам на малки и разнообразни порции от менюто, които всички си споделяме. На всяка една такава вечеря си споделяхме една гръцка салата, която само и единствено в страната си е достойна за името си и очакванията от нея. Не преувеличавам, защото дори, когато я правя у дома, с продукти, които избирам и по начин, по-който съм виждала да го правят гръцките домакини, салатата няма този вкус, който усещам, когато я ям намясто. Значи, обстановката тук се намесва с пълна сила, за да ни каже, че на салатата, освен добри продукти, са ѝ нужни и топъл бриз, който носи мирис на море и ненатрапчиво стържещия шум от цикади. Ако може, на фона на залязващото слънце.

На вечеря в Гърция си споделяме още приготвен на скара октопод; различни видове малки пържени рибки; салата от патладжани; пържени тиквички (естествено!); чесновия дип скордаля; пържени картофи – искам да кажа истински пържени картофи, при това много вкусни и сладки; тарама хайвер и още апетитни мезета, сервирани с препечен бял хляб, поръсен със зехтин и риган, с който си топим в зехтина, потънал на дъното на чинията с гръцка салата, смесен с доматените сокове и сол. През лятото, малките порции от много предложения винаги са ме съблазнявали повече, отколкото индивидуално сервирани чинии с някакво месо и гарнитура, например, особено когато съм на друго място и искам да опитам повече от местната храна. Мисля си, особено когато съм в Гърция. Тази моя нагласа, за насалаждаването на храната през лятото, най-добре видях написана от Джон Ланчестър, в „Дългът към удоволствието“:

Няма по-добър начин физически да почустваме дългите дни от това да си спретнем плато суджуци, доматки, краставична раита, резен пица с аншоа, няколко варени яйца, малко кьопоолу, шепа маслини, един-два вида местно сирене, сурови пресни главички ряпа, пушена риба, пушен хайвер, прошуто, маринован патладжан, хумус, гъби и праз по гръцки и пастети и деликатеси според възможностите на местните снабдители, а може би и някоя студена печена птица, ако на човек му се занимава; всичко това придружено с качествено масло и хубав хляб, полято в идеалния случай с непретенциозно местно вино. Храносмилателната ти система усеща топлината и заветната ленивост на тялото, като почва някак да забавя действието си, да се отказва от Хималаите и Каракорум, да не приема предизвикателствата на по-тежките зимни храни, и изпитваш нужда за избираш и сравняваш, да заинтригуваш небцето си с различни глезотии и вкуснотии, вместо да се втурнеш презглава да задоволяваш апетита си…

Не бих могла да го кажа по-добре, но бих могла да го визуализирам в чинии, защото ми се занимава. Затова избрах три рецепти от новите си книги за гръцка кухня, които да ти представя, и които да внесат малко повече яснота за храната, която предимно ядяхме в Кавала. Рецептите са за маринован октопод, пържени тиквички и чесновия сос скордаля, които могат да се сервират с гръцка салата (това, май не беше нужно да го споменавам) и дзадзики. А ако ти се занимава (успееш да намериш) дребен барбун, може да го изпържиш след тиквичките. Вместо местно вино, строго препоръчвам узо, сервирано във висока чаша и разредено с малко ледена вода. Удоволствието сега е изцяло твое.

Маринован октопод

Рецептата е адаптирана от книгата Cooking to Share.

Използвам пресен октопод, който обикновено се продава изчистен от вътрешностите в торбичката. Необходимо е само да се изрежат очите и човката на октопода. Ако се използва замразен октопод, той се размразява предварително в хладилник и отново се почиства от очите и човката.

Един средно голям октопод се готви средно около 40 минути докато месото му стане крехко, но при сдъвкване се усеща приятна жилавост. Колкото повече се вари октоподът, толкова по-крехък става, но ако се прекали с времето, месото му става разкашкано. Затова е необходимо да се следи по време на варенето и да се правят проби за готовност с клечка за зъби. След тридесетата минута от началото на варенето, с клечката се пробождат пипалата в най-дебелата част. Ако тя влиза лесно, значи е готов и веднага се отстранява от котлона.

За 6-8 порции като мезе или 4 порции като част от основно ястие.

Продукти:

• 1 октопод, около 1,500 кг
• 2 дафинови листа
• 10 зърна черен пипер
• зехтин
• бял винен оцет или лимонов сок
• сушен риган за сервиране

Октоподът се почиства, ако вече не е почистен в магазина, очите и човката се изрязват. Измива се хубаво под студена течаща вода.

В дълбока тенджера се излива около 2 литра вода. Добавят се дафиновите листа и черния пипер. Тенджерата се слага на силен котлон, докато водата заври. Когато заври в нея се потапя октоподът за 1-2 секунди и след това се дръпва нагоре. Изчаква се водата пак да заври и потапянето с изваждането се повтаря още 3-4 пъти. Пипалата на октопода ще се накъдрят, а месото му ще се окрехкоти.

Октоподът се слага във водата и се вари на умерен към слаб котлон около 40 минути.  Проверява се дали е готов с клечка за зъби, която се забожда в най-дебелата част на пипалата и ако влиза и се изважда лесно, значи октоподът е готов. Ако се усеща съпротивление, октоподът се вари още 5-10 минути, като периодично се правят проверки. Когато е готов, тенджерата се отстранява от котлона и октоподът се оставя да изстине във водата.

Охладеният октопод се изважда от водата и се нарязва на порции. Слага се в подходящ съд и се залива с равни части зехтин и киселина (аз предпочитам лимонов сок). Разбърква се и се оставя в хладилника да се маринова за най-малко 1 час. Ако октоподът се остави за другия ден, необходимо е да се извади от хладилника поне 30 минути преди сервиране, за да отпусне зехтинът и месото да добие стайна температура.

Така маринованият октопод може да се запече за 1-2 минути на скара, за да се затопли и придобие пушен вкус.

Сервира се в чиния заедно с част от маринатата и се поръсва с риган.

Пържени тиквички

Рецептата е адаптирана от книгата  Cooking to Share.

За прецизно нарязани на тънко тиквички, използвай ренде тип мандолина (аз използвам на Oxo) или добро V-образно ренде. И досега не схванах технологичната идея за използване на узо (не придава аромат, дори дъх на изпържените тиквички), но ако обичаш този аромат, със сигурност ще те предразположи да постоиш малко по-дълго на котлона.

За 4 порции като мезе или гарнитура.

Продукти:

• 3 средно големи тиквички, нарязани по дължина, с дебелина 3 мм
• сол и черен пипер
• 300 г бяло брашно
• 350 мл узо
• слънчогледово олио, помас или смес от двете, за пърженето

Тиквичките се посоляват със сол и се поставят в гевгир, за да се отдели водата. Попиват се с кухненска хартия.

В широк и дълбок тиган се налива около 2-3 см олио и се загрява на умерен към силен котлон.

Подготвят се брашното и узото, като се изсипват поотделно в подходящи чинии. Тиквичките се посоляват с прясно смлян черен пипер. Една по една филиите тиквички се потапят в брашното, като излишното се изтръсква. След това се потапят в узото и се слагат в нагорещеното олио. Пържат се на дози, докато се зачервят леко и станат хрупкави. Изваждат се от мазнината с решетъчна лъжица и се поставят върху кухненска хартия, за да се отцедят. Сервират се веднага, с дзадзики или скордаля.

Скордаля

Рецептата е адаптирана от книгата The Authentic Greek CookBook.

Скордаля (σκορδαλιά произнесено от грък, звучи като шкордаля) е чеснов сос, който често се сервира с риба и морски дарове, но всъщност може да се поднесе и със зеленчуци, червено месо запечено на скара или кюфтета. Основата му е от стар бял хляб, което го нарежда до панцанела, италианска супа с броколи, риболита и страта – прекрасни ястия за оползотворяване на изсъхнали комати хляб.  Съществуват вариации на соса, в които се добавя половин или един малък сварен картоф за плътност. Ако плануваш да приготвяш картофена салата или пюре, може да отделиш половин картоф, който да добавиш към соса.

За 4-6 порции.

Продукти:

• 250 г стар бял хляб
• 6-8 скилидки чесън
• 120 мл зехтин
• 50 мл лимонов сок
• сол

Кората на хляба се отстранява и средата се накисва в студена вода. Зехтинът се смесва с лимоновия сок.

Накиснатият хляб се отцежда хубаво и се слага в кухненски робот заедно с чесъна. Пасират се. Роботът се намаля на ниска скорост и към хляба и чесъна по малко се добавят зехтинът и лимоновият сок. Пасират се докато се добави всичкия зехтин и сместа стане гладка. Внимава се сосът да не се пасира твърде дълго, за да не се пресече. Когато е готов се посолява със сол на вкус. Сервира се охладен с риба, морски дарове, пържени зеленчуци и с каквото друго ти е сладко.

Още рецепти от гръцка кухня

• Гръцки бадемови курабии
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Гръцка фава
• SOS – Паксимадя
• SOS – Зелеви сарми в гръцки стил
• Меломакарона
• Гръцки коледен хляб
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Гръцка мусака
• Баница с тиквички и сирене фета
• Кейк с йогурт и махлепи
• Гръцка салата
• Дзадзики
• Салата от червено цвекло

Други рецепти за предястия

• Патешки рийет
• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Печени патладжани с домати и сос писту
• Пълнен артишок
• Романеско гратине в сос с бри и пъдпъдъчи яйца
• Два начина за приготвяне на гравлакс (маринована сьомга) и многозърнест ръжен хляб
• Три вида тоскански кростини
• Тиквички с мента и босилек
• Гръцка фава
• Брускети с прясно козе сирене и бакла с мента
• Зелена вълна – пастет от магданоз и коприва
• Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан
• Маринована херинга
• Доматено клафути
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион

Маринован октопод, пържени тиквички и скордаля е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

На долната графика ще видите 46 различни места от света, на които можете да прекарвате своята лятна почивка. От най-скъпата дестинация Дубай, със среднодневен разход от $ 279, до Будапеща - $ 40. В тази средно-дневна цена са включени хот...

Поредицата „Wild Cards”, издавана под редакцията на Джордж Р. Р. Мартин, ще има своята телевизионна версия, съобщава „Операция кино“. Самият писател съобщи новината в личния си блог, като споделя, че по проекта вече се работи, а продуценти на филма ще бъдат Universal Cable Productions. „Wild Cards” е поредица от антологии и единични романи, които имат...

Омбудсманът Мая Манолова свика форум за непридружените деца бежанци на територията на страната

Безвъзмездна помощ от 73 хиляди лева получи Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, съобщава агенция „Фокус“. Парите са отпуснати с решение на местния парламент и ще бъдат използвани за завършване на проекта за дигитализация на културното наследство на институцията. „Безлихвеният заем се осигурява от фонд „Покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол“. Той...

Община Варна обявява търг за изготвяне на комплексен проект за нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ в града, съобщава „Дневник“. Стойността на търга за възлагане на обществената поръчка е 600 хил. лв. От текста, публикуван в сайта на Агенцията за обществени поръчки, става ясно, че при изпълнение на поръчката трябва да бъде изготвен проект за...

Иранци сложиха хиджаб в знак на солидарност с жените си

Осиновяването - по нова процедура, без тайни и без разсиновяване

Как център за бежанци на Лесбос стана селище

printable template here:  see more:      

Преди малко повече от месец политическото крило на клана Кадиеви извърши преврат във върховете на ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Вчера стана ясна целта и резултата от проведената чистка, с активното съдействие на премиер...

В навечерието сме на великата дата 9 август , на която наистина е започнало (въз)раждането на българската свобода ( ако не броим общонародното усилие чрез Съединението от 6 септември 1885 г.)

Вековната руска и проруска пропаганда е изградила тухла по тухла стена пред българския прочит на историята по отношние на Руско-Турската война 1877 – 1878 г. , налагайки интрпретацията й изцяло по руски калъп. Срещу това са се бунтували прогледналите за истината българи, много от които са били съвременници на събитията и са знаели от личен опит каква е истината за войната, обявяна като осбободителна, но довела до руския (временен, както се е наричал, но оказал се с дълго продължение чрез серия от мерки по русифициране на българската администрация, армия и т.н.) . окупацонен режим по българските земи. Окупаторите-освободители създават спешно Окупационен фонд, с който българите да си платят за руските разходи по военните действия.

Българският разказ- и ако щете отговор на постоянното руско натякване по темата за освобождението, би трябвало да акцентира върху факта, че поводът за война, търсен неистово от Русия  след поражението й в Кримската война четвърт век по-рано, е даден от българите и е платен като тежък кръвен данък по време на Априлското въстание. То е спусъкът, който задейства европейската обществена симпатия и дипломация, водена от Великобритания, на страната на жестоко репресираните българи. В крайна сметка от това се възползва Русия, “въоръжена” с легитимиращото решение на Цариградската конференция от декември 1876-януари 1877 г., довела до ултиматума на европейските сили към Османската империя да даде права и свободи на българите ( наричани упорито от руската страна дори и прокламацията за началото на войната от името на императора само “православи християни”, но не и българи).

Писал съм подробно по темата в “Течна дружба” и нямам претенция за уникалност в това “прозрение”- напротив, както вече отбелязах, преди да бъде прекършена българската воля в търсенето и назоваването на истината, постигнато със съветския чук и сърп, в България е било обичайно да се назовават нещата с истинските им имена: Русия е употребила, включително на емоционално ниво в собствената си страна, българската кауза за своите имперски цели при това без дори да я нарича българска- с явната цел да “приобщи” към империята още “праволславни слвяни” и да осществи мечтата си да завладее някой ден Проливите.

Особено грозна е търговията с руско влияние на кантара, на който се мери пролятата кръв. Руската , при обща численост на войската на Балканите под 180 000 руски щика, се преувеличава неимоверно до фантистичните и невъзможни 200 000 хиляди руски жертви ( за които историкът Георги Първанов лъжеше в качеството си на президент), а за българските жертви обикновено се добавя неосчетоводената констатация, че също ги имало. Простата сметка ( колко грозно звучи, нали, но се налага да се пресмята), показва обратното: тъкмо българите откупват свободата си с огромни жертви ( вероятно около въпросните 200 000 души, заедно с изкланите през Априлското въстание), включващи мирното население. Изчислени на глава от населението, те надминават в пъти руските загинали в бой или от болести и рани ( друг е въпросът, че руската пропаганда си присвоява и националния характер на своите жертви, обобщавайки ги като руски в рамките на многонационалната си армия, от което и в днешно време вади дивиденти).

Професионално табу за историците е да не боряват с “ако”, т.е. с хипотези със задна дата какво би се случило, “ако”…Тъкмо така обаче упорито постъпват у нас жертвите и проводниците на руската пропаганда, които насаждат парадигмата, че нямаше да се освободим “ако” не беше Русия. Ами ако това не е вярно, както са вярвали застъпниците за дуалистично управление на българско-турска държава в българското нацоналноосвободително движение, гледайки примера на също така дуалистичното управление на Русия и Турция във Влашко и Молдова?

Значи за Русия било допустимо да управлява съвместно с Турция, а за българите било съглашателство да се борят за подобен преход по пътя към свободата? Или, илюстрирано с по-късна дата,  за СССР е било ОК да сключва договор за дружба и сътрудничество с нацистка Германия, а близо две години по-късно, окуражено и подведено от този факт, Царство България не е имало право на такава грешка, доказана като фатален избор при утаяването на кървавата пяна от войната?

Краткото обобщение дотук е само увод към основната теза на този текст: че на руската претенция да сме покорно блогодарни за освобождението би трябва винаги да се отговаря с факта, че българите спасяват на Шипка Русия от военен разгром, който е могъл да помете от престола дори и императора Алексанъдър II.

Сред навалицата от търгуващи с националните чувства на българите в днешната политика спекуланти не се вижда нито един, който да се осмели да разкаже в резюме от две точки тази страница от историята ни:

1. Ние си платихме за свободата не само със златни рубли, но и с много кръв, много повече от тази, пролята от войската на империята, воюваща за своите цели с Турция.

2. На Шипка България спаси Русия.

Толкоз за това кой на кого е длъжник.

По точка №2 професор Пламен Павлов пояснява днес следното в интервю за агенция “Фокус”:

“Проф. Пламен Павлов: Шипченските боеве спасяват руската армия от катастрофа и нацията ни от един невиждан погром

София. Шипченските боеве спасяват руската армия от катастрофа и нашата нация от един невиждан погром. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус” за Шипченската битка, продължила от 9 до 14 август 1877 г. По думите му дните на Шипченската епопея заемат особено място в българския исторически календар, тъй като реално погледнато става дума за едно сражение, което е продължило общо 6 дни. Той отбеляза, че най-ожесточените битки са в първите три дни, между 9 и 14 август по стар стил и съответно по Григорианския календар 21-26 август 1877 г. „Това е най-тежкият момент в началната фаза на Руско-турската освободителна война. Днес ние вече сме свикнали с мястото на тази битка в нашата история. Ако се замислим във времето на самите събития, това е можело както интуитивно го е усетил народният поет Иван Вазов да доведе до катастрофа за България и за Руската империя. Той неслучайно казва, че подвигът на нашите опълченци на Шипка е решил съдбата дори на самия император Александър II, тъй като при един пробив на Шипка е можело да се стигне до тотална катастрофа и невиждан от друга страна геноцид за нашата нация”, каза проф. Павлов. Според него действията на Сюлейман паша и на неговата армия са насочени към пробив на руската позиция по билото на Стара планина и към подкрепа съответно за обсадената армия на Осман паша в Плевен. „Има и друга хипотеза, че е можело да се стигне до усилване на турските сили в четириъгълника Русе – Шумен, Разград – Варна и Силистра – Варна и това да доведе до още по-тежка ситуация”, добави проф. Павлов.

Деница КИТАНОВА”

Share on Facebook

Нашумелият и в България роман “Напълно изгубили себе си” на Карън Джой Фаулър (изд. СофтПрес) ще бъде екранизиран от HBO в мини сериал, съобщава deadline.com. В основата на проекта за адаптацията е Марта Кауфман, една от създателките на сериала “Приятели”. Актрисата Натали Портман пък освен с главна роля в продукцията ще бъде и изпълнителен продуцент....