Храбрите българи спасиха Русия на Шипка, но днешните страхливци не смеят да споменат тази истина

В навечерието сме на великата дата 9 август , на която наистина е започнало (въз)раждането на българската свобода ( ако не броим общонародното усилие чрез Съединението от 6 септември 1885 г.)

Вековната руска и проруска пропаганда е изградила тухла по тухла стена пред българския прочит на историята по отношние на Руско-Турската война 1877 – 1878 г. , налагайки интрпретацията й изцяло по руски калъп. Срещу това са се бунтували прогледналите за истината българи, много от които са били съвременници на събитията и са знаели от личен опит каква е истината за войната, обявяна като осбободителна, но довела до руския (временен, както се е наричал, но оказал се с дълго продължение чрез серия от мерки по русифициране на българската администрация, армия и т.н.) . окупацонен режим по българските земи. Окупаторите-освободители създават спешно Окупационен фонд, с който българите да си платят за руските разходи по военните действия.

Българският разказ- и ако щете отговор на постоянното руско натякване по темата за освобождението, би трябвало да акцентира върху факта, че поводът за война, търсен неистово от Русия  след поражението й в Кримската война четвърт век по-рано, е даден от българите и е платен като тежък кръвен данък по време на Априлското въстание. То е спусъкът, който задейства европейската обществена симпатия и дипломация, водена от Великобритания, на страната на жестоко репресираните българи. В крайна сметка от това се възползва Русия, “въоръжена” с легитимиращото решение на Цариградската конференция от декември 1876-януари 1877 г., довела до ултиматума на европейските сили към Османската империя да даде права и свободи на българите ( наричани упорито от руската страна дори и прокламацията за началото на войната от името на императора само “православи християни”, но не и българи).

Писал съм подробно по темата в “Течна дружба” и нямам претенция за уникалност в това “прозрение”- напротив, както вече отбелязах, преди да бъде прекършена българската воля в търсенето и назоваването на истината, постигнато със съветския чук и сърп, в България е било обичайно да се назовават нещата с истинските им имена: Русия е употребила, включително на емоционално ниво в собствената си страна, българската кауза за своите имперски цели при това без дори да я нарича българска- с явната цел да “приобщи” към империята още “праволславни слвяни” и да осществи мечтата си да завладее някой ден Проливите.

Особено грозна е търговията с руско влияние на кантара, на който се мери пролятата кръв. Руската , при обща численост на войската на Балканите под 180 000 руски щика, се преувеличава неимоверно до фантистичните и невъзможни 200 000 хиляди руски жертви ( за които историкът Георги Първанов лъжеше в качеството си на президент), а за българските жертви обикновено се добавя неосчетоводената констатация, че също ги имало. Простата сметка ( колко грозно звучи, нали, но се налага да се пресмята), показва обратното: тъкмо българите откупват свободата си с огромни жертви ( вероятно около въпросните 200 000 души, заедно с изкланите през Априлското въстание), включващи мирното население. Изчислени на глава от населението, те надминават в пъти руските загинали в бой или от болести и рани ( друг е въпросът, че руската пропаганда си присвоява и националния характер на своите жертви, обобщавайки ги като руски в рамките на многонационалната си армия, от което и в днешно време вади дивиденти).

Професионално табу за историците е да не боряват с “ако”, т.е. с хипотези със задна дата какво би се случило, “ако”…Тъкмо така обаче упорито постъпват у нас жертвите и проводниците на руската пропаганда, които насаждат парадигмата, че нямаше да се освободим “ако” не беше Русия. Ами ако това не е вярно, както са вярвали застъпниците за дуалистично управление на българско-турска държава в българското нацоналноосвободително движение, гледайки примера на също така дуалистичното управление на Русия и Турция във Влашко и Молдова?

Значи за Русия било допустимо да управлява съвместно с Турция, а за българите било съглашателство да се борят за подобен преход по пътя към свободата? Или, илюстрирано с по-късна дата,  за СССР е било ОК да сключва договор за дружба и сътрудничество с нацистка Германия, а близо две години по-късно, окуражено и подведено от този факт, Царство България не е имало право на такава грешка, доказана като фатален избор при утаяването на кървавата пяна от войната?

Краткото обобщение дотук е само увод към основната теза на този текст: че на руската претенция да сме покорно блогодарни за освобождението би трябва винаги да се отговаря с факта, че българите спасяват на Шипка Русия от военен разгром, който е могъл да помете от престола дори и императора Алексанъдър II.

Сред навалицата от търгуващи с националните чувства на българите в днешната политика спекуланти не се вижда нито един, който да се осмели да разкаже в резюме от две точки тази страница от историята ни:

1. Ние си платихме за свободата не само със златни рубли, но и с много кръв, много повече от тази, пролята от войската на империята, воюваща за своите цели с Турция.

2. На Шипка България спаси Русия.

Толкоз за това кой на кого е длъжник.

По точка №2 професор Пламен Павлов пояснява днес следното в интервю за агенция “Фокус”:

“Проф. Пламен Павлов: Шипченските боеве спасяват руската армия от катастрофа и нацията ни от един невиждан погром

София. Шипченските боеве спасяват руската армия от катастрофа и нашата нация от един невиждан погром. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус” за Шипченската битка, продължила от 9 до 14 август 1877 г. По думите му дните на Шипченската епопея заемат особено място в българския исторически календар, тъй като реално погледнато става дума за едно сражение, което е продължило общо 6 дни. Той отбеляза, че най-ожесточените битки са в първите три дни, между 9 и 14 август по стар стил и съответно по Григорианския календар 21-26 август 1877 г. „Това е най-тежкият момент в началната фаза на Руско-турската освободителна война. Днес ние вече сме свикнали с мястото на тази битка в нашата история. Ако се замислим във времето на самите събития, това е можело както интуитивно го е усетил народният поет Иван Вазов да доведе до катастрофа за България и за Руската империя. Той неслучайно казва, че подвигът на нашите опълченци на Шипка е решил съдбата дори на самия император Александър II, тъй като при един пробив на Шипка е можело да се стигне до тотална катастрофа и невиждан от друга страна геноцид за нашата нация”, каза проф. Павлов. Според него действията на Сюлейман паша и на неговата армия са насочени към пробив на руската позиция по билото на Стара планина и към подкрепа съответно за обсадената армия на Осман паша в Плевен. „Има и друга хипотеза, че е можело да се стигне до усилване на турските сили в четириъгълника Русе – Шумен, Разград – Варна и Силистра – Варна и това да доведе до още по-тежка ситуация”, добави проф. Павлов.

Деница КИТАНОВА”

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител