Бивш заместник директор на Топлофикация София, по времето на мега-скандалния Вальо Топлото е определен от министър енерГЕПИка да ни брани от руснаците по казуса с присъдата от € 620 милиона плюс € 167 000 на ден, заради спрения...

Имам  спомен от Бейрут, когато западната му мюсюлманска част, доста космополитна по дълга традиция, беше превзета през март 1984 г. от проирански ислямисти с решаващата подкрепа на сирийския режим, претендиращ да бъде “големия ливански брат”.

Част от “екзотиката” на вносната диктатура бяха някои подробности.

Появиха се на сергиите вещи с лика на аятолах Хомейни, каквито до момента имаше само в бедните южни шиитски квартали.

Сред тях особено ме впечатли поднос ( за каквото и да било, но може да бъде и за уиски, каквото доста  “правоверни” мюсюлмани тайно си пийваха, особено при стреса от поредните бомбардировки и престрелки- включително в мое присъствие в клатещата се от разривите на бомбите сграда, където живеех.

Този правоверен кич явно е типичен за държавите, чиито вождове уж са избрани от народа, но всъщност царуват по правилата на собствения си “вкус”.

Като Путин и Ердоган, които си обядвали в родния (Ленин)град на Путин с чинии, на които руските домакини поднесли физиономиите на двамата владетели.

Share on Facebook

Днес Стоян ще ни води до Ирландия – и двете

Приятно четене:

Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя

Ирландия

Познавайки някои глобални алкохолни марки с произход от Ирландия тази страна отдавна беше на мерника ми за посещение. Един приятел започна временна работа в столицата Дъблин и така взехме решение да го посетим. Проверихме и се оказа, че има директни полети от Букурещ дотам на известна ирландска нискотарифна авиокомпания.

При организацията на това пътуване малко ни гонеше каръка – само две седмици след като взехме билетите се оказа, че същата авиолиния започва полети и от София до Дъблин през късната есен.

Вече бяхме взели пропуските за навръх 24 май и тогава се оказа, че племенникът ми ще празнува абитуриентския си бал тогава, а аз съвсем бях забравил. Отново промяна – добре, че намерих евтини билети със същата компания от София през Лондон до Дъблин. Всичко вече беше планирано.

Отпразнувахме подобаващо абитуриентския бал и вечерта потеглих за Изумрудения остров или другото името на Държавата на детелините. Още на летище София приятелите ми се обадиха, че вече пият бира в Дъблин (те пътуваха през Букурещ). Пренощувах на летище Станстед в Лондон, но честно казано няма никакви удобства и е тегаво преживяване.

На сутринта, след почти 50 мин. полет от Лондон се оказах в модерното летище на ирландската столица

Дъблин

Автобусът пристигна за 50 мин. в центъра на Дъблин заради засиления трафик. Намерихме се с моите приятели и веднага започнахме обиколка на града. Столицата на Ирландия е с население от около 1,2 млн. души, но създава впечатление за още по-голям град, а цялата държава е населена от около 5 млн. човека.

Веднага ми направи впечатление, че всички надписи са изписани и на ирландски, който е официален език, но местните почти не го използват. Говори се само в някои по-малки населени места, но се изучава задължително в училищата. Тази година държавата празнува 100 г. независимост от Великобритания и много събития и изложби са посветение на това из целия град.

Първото ми впечатление беше за много туристи от цял свят, което беше логично имайки предвид огромната ирландска емигрантска общност, която живее извън страната. Някои твърдят, че повече ирландци живеят в САЩ отколкото в самата Ирландия. Парковете са изпълнили целия град с безупречни зелени поляни. Дъблин се обикаля пешеходно доста бързо. Веднаха се вижда, че огромна част от туризма се дължи на местните пъбове, които сервират многобройни марки местни бира и уиски. Разбира се, музеите на Гинес и Джеймисън са задължителна спирка за всеки турист. Интересното е, че в домът на Гинес нищо не се споменава за Книгата на рекордите. Отбихме се и в най-старата кръчма на Дъблин за няколко пинта бира.

Вечерта се разходихме до друг легендарен

пъб The Temple,

където отново дегустирахме местната пенлива течност в компанията на туристи от цял свят вкл. и други българи. През последните години Дъблин се оказва предпочитано място за европейските централи на редица американски технологични гиганти, което води много чужденци в града.

На следващия ден нашите домакини решиха да ни разходят из страната и тръгнахме на север. Първо посетихме

Howth

което е крайбрежно градче близо до Дъблин и е известно с тюлените които посрещат рибарските лодки в очакване на храна. След това се разходихме в средновековния замък на семейство Талбот (Malahide Castle) и най-вече в безупречните му градини. Потеглихме на север и

преминахме на територията на Северна Ирладния,

която е част от британската корона. Очакванията ми бяха надминати и бях приятно изненадан от видяното. Бях чел за ИРА и разделението между двете Ирландия, но всичко се оказа, че е в историята. Само тук-там можеш да видиш надписи, които напомнят за историческите събития.

Бушмилс, Bushmills BT57, Великобритания

Стигнахме най-северния край на острова и се отбихме до

родното място на уискито Бушмилс т.е. едноименното градче.

След това продължихме към

Giant`s Causeway

– около 40 000 базалтови скали в правилни форми подобни на профил на молив създадени от вулканична дейност. В близост има модерен туристически център, който се посещава от многобройни туристи през цялата година. Въпреки, че е обект на ЮНЕСКО ирландците са построили перфектен асфалтов път до самите скали, което в България щеше да предизвика вероятно протести на Орлов мост и правителствена оставка. Мястото си заслужава въпреки, че пътуването дотам не е малко от Дъблин.

На връщане се отбихме в столицата на Северна Иралндия –

Белфаст,

която ни хареса със своята подреденост и зеленина. Видяхме замъка на Белфаст с прекрасна гледка към града, който сега е хотел.

Минахме покрай интерактивния център, който разказва историята на кораба Титаник – построен в същия град. Очевидно столицата успяваше да изкара добри пари и от тези иначе трагични морски събития.

Накрая видяхме и

парламента в Белфаст (Starmont Estate)

– впечатляваща сграда с още по-красива градина около нея. През цялото пътуване разминавахме тучни зелени ливади с овце и крави.

Късно вечерта се върнахме в Дъблин и след кратък сън потеглихме за София през Букурещ, което се оказа едно мнооого дълго пътуване в дъждовния майски ден.

Не търсихме да видим трилистна детелина – символа на Ирландия, но със сигурност извадихме късмет със слънчевото време и отпразнувахме чудесно 24 май със светите ирландски братя Гинес и Джеймисън, както и с техния братовчед от Бушмилс в северната част на острова

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Ирландия – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Дъблин или за вкусните рекорди на Гинес
2. Северна Ирландия и Дъблин
3. С Опел по атлантическото крайбрежие на Северна Ирландия
4. От Лимерик до Барън (Ирландия)
5. С Опел за кристал и порцелан (1): Фабриката за кристал в Уотъфорд в Ирландия

Класация на книжарници „Хермес” –  1 август –  7 август 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Аз преди теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Огнената звезда, Нора Робъртс, Хермес 4. Черво с чар. Истината за един пренебрегван орган, Джулия Ендерс, Колибри 5. Вещицата, Венета Райкова, Ентусуаст Класация на книжарници Orange –  1 август...

  watch video:  You need: good watercolor paper aquarelle watercolours printable cloud template  printable cloud template:  see more:

Върховният съд на Израел постанови, че ръкописите на Франц Кафка, са собственост на Националната библиотека на страната, съобщава The Guardian. Върховният съд отхвърли жалбата на наследниците на Естер Хофе, която получава ръкописите от Макс Брод – приятел на Кафка и изпълнител на завещанието му, като мотивира решението си така: Макс Брод не е искал имуществото...

След като цял месец министър енерГЕПИка Теменужка Петкова лъга народа, че ще изпрати български експерти да издирят и огледат произведеното (?) оборудване за АЕЦ "Белене" изведнъж обърна палачинката на 180°, след тежък ...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79523-de-profundis-v-politikata-e-kato-v-magazina-postoyanno-se-opitvat-da-ni-probutat-menteta.html

1. Матрьошките с генералски пагони

То не бяха Маринци, Миховци, Колевци, то не бяха чудеса от героизъм, патриотизъм и чест, които през крачолите на българската армия се вляха в мръсната комунистическа пропагандна машина, поставена изцяло в услуга на руските имперски интереси. Сега към тях се присъедини и някой си Радев.

Няма ли край тази игра на генералски матрьошки? Колко още дървени кукли с пагони ще пробутат комунистите начело на натовската българска армия? Докога истинските натовци ще се плюнчат от изненада, като гледат какво става под носа им, ще се чудят защо армията ни е в насипно състояние, защо 12 години след влизането в Алианса тук военна реформа няма, защо тайните от Брюксел се узнават в Москва на секундата?

Поне този път, граждани, не се водете по червената пропаганда. Тя вече рисува красив портрет на въпросния субект Радев, представя ви го за страхотен генерал, човек с воля и характер, патриот и обединител на нацията, който тутакси ще ни спаси от тежкото международно положение, само да го изберем за президент.

Той не е нищо такова и нищо такова няма да направи, той просто нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил. Доказа го дори само циркът с оставката му и нейното жалко съдържание, което по тайнствен начин изтече в руската преса в същия миг, когато стана известно и на българския министър на отбраната. Бравос!

Но, така или иначе, в избора на президент има и друга, нормална логика. Тя казва, че на поста трябва да изберем човек със здрав разум, политик със стратегическа визия, гражданин, който е убеден демократ и последователен поддръжник на нашия цивилизационен избор – членството в ЕС и НАТО. Всичко друго е от Лукаваго.

И в момента точно от Лукаваго искат да ни пробутат човек, свикнал да не мисли с главата си, а да се подчинява. А той ще се подчинява, бъдете сигурни. На тези, които го издигат ще се подчинява, на онези кукловоди, които държат и управляват тези, които го издигат ще се подчинява…..

Но дори ако някой каже, че като началник на военно-въздушните ни сили въпросният Радев не е свикнал да се подчинява, а да командва, ще попитам – кого ще командва генералът като президент, бе, мен ли, гражданското общество ли, президентите на другите държави ли?

Не се подлъгвайте, граждани!

2. Не е прав премиерът Борисов

Не е прав премиерът Борисов да казва, че при последния си телефонен разговор с Владимир Путин двамата не са обелили и зъб за политика, а само за икономика и по-специално – за чиста енергетика са си говорили. Не е прав, защото дори старата ми шапка знае, че Русия и Путин използват точно енергийните си възможности като важен елемент от тъй наречената хибридна война, която водят срещу целия свят. Така де, поне срещу целия цивилизован свят, към който и България, божем, принадлежи.

Какво друго, освен чиста политика, е вкарването на допълнително руско влияние в България, а оттам и в Европа, чрез евентуалното подновяване на тъй наречените „големи руски енергийни проекти” – АЕЦ „Белене”, газопровода „Южен поток” и дори забравеният вече нефтопровод „Бургас – Александруполис”.

А, да, знам – другото е пари, много пари, които ще отидат по джобовете на българската и руската енергийна мафия, на политици от двете страни и всякакви тути-кванти, които се навъртат покрай тях.

Те обаче всъщност протягат ръце към нашите джобове, граждани, защото е известно, че в крайна сметка всички проекти ще плати българският данъкоплатец. И също, че тези проекти изначално са абсолютно излишни за България в икономически план, плюс – твърде опасни в политически, разбира се.

Всеки човек с поне малко въображение може да си представи какви задкулисни промени са настъпили през последните месеци в българската политика, за да се стигне чак до тук, до нелепата идея за възраждане на руските проекти. На ефектите от тези политически задкулисни промени  тепърва ще се чудим, като ги видим да се реализират и публично.

Обаче тогава ще е късно.

Може би все пак някой доста по-рано трябваше сериозно да попита защо, при уж спрян лично от Путин проект „Южен поток”, тръбите за него продължиха да пристигат и да се трупат във Варна. Или защо, по дяволите, продължихме да плащаме дебели заплати на михлюзите от едноименното дружество. Също – как става така, че едно обикновено писмо на Юнкер, което няма никаква юридическа или друга стойност, се превръща в индулгенция, за да се върне сегашното управление към проекти, които самият премиер наричаше „гьол” и определяше като вредни за българския национален интерес.

Ако досега не сте се чудили за това, граждани – забравете, късно е тепърва да почвате. Ще доживеете до хиляда години и един ден просто ще прочетете истината за станалото в учебниците по история. Само че всички ние тогава отдавна ще сме изсърбали горещата каша от икономически и политически негативи на великите руски проекти, които за пореден път ни пробутват за нещо твърде важно.

Онзи ден например вечният експерт Атанас Тасев излезе с велик аргумент защо трябва да се строи централата в Белене. Ако сега не се построи, каза той, България ще излезе от клуба на ядрените държави.

Гаче ли Германия, която усилено закрива своите централи, сън не спи, че ще изхвърчи от този клуб. Или скандинавците, които изобщо не разработват ядрена енергетика, като чуят сега аргумента на експерта Тасев, ще започнат да се хапят отпред и отзад, че не са се намъкнали в клуба.

Е, стига глупости, де! Да, тъпи сме – ама може би пък не чак толкова, а?

3. Времената на великите експерти

Живеем във времена на велики експерти. Споменах вече Атанас Тасев, има и още много подобни гении.

В България например има правило – ако искаш някой да ти разясни по телевизора принципите и механизмите на демокрацията, покани Димитър Иванов. Този бивш шеф на VІ отдел на комунистическата ДС някога разработваше гадните интелектуалци, които искаха да разберат тези принципи и ги криеше от тях. Така че кой по-добре от Митю Гестапото ги знае и досега…..

Със сигурност е известно също, че ако трябва с остро перо да се резнат главите на гадните демократи от кръста, каниш експерта Велислава Дърева. Тя не само владее техниката да се върти писалката като меч, но е и умна. Онзи ден например удари в земята самия Ку-Клукс-Клан и го разконспирира като съпричастен за провала на Ирина Бокова, българска национална героиня и експерт по управление на международни организации, в нейната люта битка за шеф на ООН.

Някои не толкова прозорливи експерти виждаха в провала на Бокова, както, впрочем, и в нейното издигане, дългата ръка на Москва. Дърева обаче смело разконспирира Клан-а и българския му Клон в лицето на Евгени Михайлов. И други. Хвала!

Не всички велики експерти по всички трудни въпроса обаче са концентрирани само в България. Срещат се и по други земи.

Например нормално е човек да смята американския президент за един от най-големите експерти по международна политика, доколкото често той стои в основата на нещата. Сегашният президент Обама обаче ме смая напълно, като онзи ден отговорно заяви, че на Владимир Путин не може да се вярва по отношение сътрудничеството за решаване на сирийския конфликт.

Сериозно? Значи за всичко друго може да му се вярва на Путин, само за Сирия – не! Обзалагам се, че ако Белият дом беше в Япония, досега някой там щеше вече да си е направил сепуко.

Другата ми любима експертна история от последните дни е за някакъв нов тип много опасна бомба, използвана от терористи в Багдад. И пред ВВС неназован експерт по експлозивите заявява: „Това е много трудно да се направи”.

След което допълва: „Бомбата е направена по инструкции, достъпни в Интернет”.

На този му плащат, че е експерт, при това, бъдете сигурни – добри пари. Но още по-жалкото е, че не само му плащат, а и му вярват.

Поне онези, които му плащат – защото му плащат, разбира се.

Идиоти.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Възкресяването на руско-турската дружба по волята на двамата владетели Путин и Ердоган роди присмех в руските социални мрежи. Като следното стихотворенийце:

Наша Таня громко плачет:

“Эрдоган не сволочь, значит?

Для чего же я на даче

вместо Турции гнила?

Без турецких помидоров,

без турецкого фарфора,

да ещё пальто и шторы

на помойку отнесла?

Для чего в сетях, как дура,

с ноября ругаю турок,

и пишу им “ты придурок”

ежедневно в Скайпе я?

Если нынче с четверга нам

говорят по всем экранам,

будто Путин с Эрдоганом

снова лучшие друзья?!”

Тише, Танечка, не плачь,

скоро будет новый срач.

—

В превод на български ( лесна работа, по признание на руски учени 50 на сто от съвременния руски език е съставен от български думи), предлагам своя вариант на горното стихотворение със собствено  заглавие:

“Вечна руско-турска дружба”

Наш’та Таня гръмко плаче:

Ердоган не бил гад, значи?

Че защо тогаз на вилата,

вместо в Турция гних, милата?

Хвърлих турските домати,

че и порцелана им, егати.

И палтото, и завесите

на боклука ги отнесох?

В мрежата висях, глупачка,

от ноември турци мачкам

и ги обиждам на “глупачка”

крякам в скайпа като квачка?

Щом от днешния четвъртък

всеки наш тв запъртък

ми разправя от екрана:

Путин пак е с Ердогана,

дружбата им е голяма?!

Таничка, недей рева,

чакай нова повърня.

Превод от старобългарски: Иво Инджев

Share on Facebook

Първият български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1 е преминал поредната серия тестове в процеса на подготовка за извеждане в космоса.

В отпускарските седмици с познати обикновено имаме една постоянна тема на разговор – кой къде е ходил или ще ходи на почивка. Често обаче чувам и израза „Ох, от офиса не ме оставиха на мира!“ За сметка на това, аз успявам да си почина – и тази година сериозно разсъждавах над въпроса защо. Мисля, че основният фактор е усещането за контрол – усещане, че имаш избор и че сам си взел решение да свършиш нещо.

Няма да коментирам дали е правилно или не да работиш по време на почивка – на тази тема има много философи. За себе си знам, че кратко наваксване с работа ме кара да се чувствам по-спокойна и доволна, отколкото да се върна с 1 седмица непрочетени мейли и висящи въпроси. Ето ключовите моменти, които ми позволяват да си изкарам отпускаща почивка и в същото време да не изостана поголовно от работния процес.

Подготовка

Половината работа за осигуряването на добра почивка е да си подготвиш нещата така, че да няма нужда да те търсят, докато лежиш на плажа. Естествено, това е особено лесна задача за хора, които имат ясен заместник, но от позицията ми „във висшите ешалони на мениджмънта“ също организирах нещата относително оптимално.

1. Направете списък с всички недовършени проекти, които чакат ваше действие.
2. Вижте кои от тях изискват спешно внимание, докато отсъствате от офиса и кои могат да изчакат – все пак идеята не е да залеете колегите с максимално много неща и спокойно можете да сложите част от задачите на пауза.
3. За спешните проекти намерете човека, който най-добре може да поеме задачата. Обяснете какво трябва да се свърши и препратете всякаква необходима комуникация или файлове.
4. Информирайте екипа кой ще се занимава със съответната задача и към кого да се насочват въпросите.

Няма как нещата да ви се получат, ако просто си излезете от офиса в петък следобед и на другата сутрин поемете към по-мокри дестинации. Подготовката изисква структурирано мислене и фокус. В петък вечер писах мейли до 23:30, за да мога да тръгна с леко сърце и поне толкова олекнал to-do list.

Когато пристигнете

Преценете каква е ситуацията на място. Имате ли интернет, ще можете ли да вдигате телефон през деня и да четете съобщения в груповите ви чатове? След това напишете едно кратко мейлче на екипа, за да знаят кой е най-подходящият начин да се свържат с вас. Инфо от типа „за спешни въпроси съм на телефон, на неотложни мейли ще отговарям само вечер“ е адски полезно и за двете страни – колегите знаят кога да ви търсят, а вие имате спокойствие, че щом нещо неминуемо избухне и се нуждаят от вас, няма да забавяте работата на другите.

Един друг важен момент, било то преди да заминете или веднага щом пристигнете, е да се разберете с половинката си кога планирате да работите. Няма нищо по-досадно от това да излезете на вечеря и човекът отсреща да използва интернета в заведението, за да пише мейли, вместо да поства в Instagram снимки на храната си като нормален турист! Шегата настрана, но една договорка спестява нерви за всички – просто определете един час от деня, който е предназначен за работа и го спазвайте. Все пак идеята не е просто да пренесете офиса на плажа.

На прибиране

И преди съм казвала, че прибирането от море ми носи следваканционен вкис и затова използвам всякакви способи да го намаля. В последните дни преди края на ваканцията (обикновено това е събота или неделя, когато така или иначе няма спешни въпроси за отговаряне) подреждам задачките за първите дни, така че да стартирам с отскок. Тази инвестиция на 1 час ми спестява доста стрес в понеделник, а чистата поща в неделя, когато си се прибрал вкъщи директно от плажа, действа много дзен.

Естествено, не забравяйте на прибиране да вземете нещо хубаво за другарчетата, които са ви замествали през отпуската и са поели задачките ви!

А какво е вашето мнение за работа през отпуската?

Постът Истинска отпуска в Интернет-ерата е публикуван в Васи ли?!.

Не помня за колко време прочетох „Аварията“, но „Ново небе и нова земя“ я погълнах за отрицателно време. Скоро не беше ми се случвало да вървя и да чета едновременно, да ходя до другата стая и да чета по пътя.. страхотна история!

(И.И.)

Моят мъж ни чува, ни вижда тея дни….изгубен някъде из „Аварията“. Благодарско още веднъж!

(З.С.)

Мислех да си запазя книгата за Морето, което започва от утре, но ето, че прочетох финалните изречения Поздравления, браво и благодаря за интересните часове!

(С.Д.)

Прочетох и двете книги на един дъх. Прекрасни са! Написани са с много вдъхновение, внимание към всеки детайл и са пълни с оптимизъм. Поне за мен, защото когато стигнах до финалните редове, това беше чувството, което изпитах.

(E.A)

Та започнах я и не спрях докато не свърши…това в превод е: беше доста добра!

(Р.С)

Между другото – харесва ми насоката към научна фантастика.

(Х.С)

Супер продължение! Прочетох я на един дъх, въпреки финала на Европейското!

(С.С)

И така както я почнах, така и стигнах до края. На един дъх. Ти винаги си писал увлекателно – така, че в това нямаше изненада. Но сюжетът – виж това ме впечатли. Много е оригинален. Особенно някои дребни детайли – наноботите, предсказанието ти за излизането на Англия от ЕС. Знаеш ли взех да се замислям как да доживея до 2058. Ще бъда само на 89. Но от друга страна пък не съм сигурен, че искам да живея вечно. Абе има време дотогава, ще помисля;).

(В.В)

Без преувеличение, прочетох книгата ти на един дъх. Увлекателна е. Доста.

(Ю.П)

Книгата е завладяваща и се чете на един дъх! Е, моят дъх беше на две глътки през година, но си струваше чакането! Поздравления за хартиеното копие!

(Д.Д.)

Благодаря!

Книгата НЕ се разпространява в търговската мрежа. Можете да получите копие (с автограф – ако желаете) единствено от автора. Където и да се намирате по света. Подробностите са ТУК (отваря се в нов прозорец).

Тихомир Димитров