Преди всичко изобщо не трябва да се притесняваш от гриса и това е всичко, което ще кажа за него, защото когато човек, който има желание да опитва различни храни в разнообразни съчетания, ще има и способността да унищожи (силна дума, а?) всякакви предразсъдъци касаещи всякакви храни. Като цяло, всеки един компонент от една храна или десерт са важни за цялостното усещане, което неговият автор е искал да предаде, но за мен тук, на първо ниво изпъква една от текстурите. Обзалагам се, че вече знаеш коя. Аз я обожавам, търся я във всичко, добавям я навсякъде, където ми се удаде възможност. Когато чуя думата „хрупкаво“, наострям уши и започвам да отделям слюнка. А когато хрупкавото е комбинирано с нещо сочно и свежо, и сладко, и с цветист аромат – това е моят десерт.

Защо точно грис, сигурно ще се запиташ. След всяка ваканция изкарана на друго място, аз буквално потъвам в темата за храната и традиционната кухня от това място. По стечение на обстоятелствата (ех, че клиширан израз!) многократно имам достъп и наблюдения към гръцката кухня. Не, съвсем не мисля, че знам всичко за нея, просто след всяко посещение на страната намирам нови или се досещам за вече познати рецепти и вкусове. По-важното е, че след това имам желание да ги приготвя у дома. Това обаче трябва да стане бързо, докато желанията и идеите, не се пренесат в друга тема. А това може да стане много лесно, когато постоянно се занимавам с храна. Затова, когато преглеждах една от новите ми книги за гръцка кухня, набелязах един от традиционните десерти – бугаца (μπουγάτσα) – баница с пълнеж от млечен грис.

Желанието ми да преобразявам храната по собствен вкус и виждания, промени традиционния гръцки десерт в типичен мой стил, който включва плодове и цветя. Сезонът е този, от който избрах допълващите, но най-важни елементи за вкуса на десерта – къпини и лавандула. Прекрасни аромати и вкус от края на лятото в плътния крем от грис! А хрупкавото от корите, за което така пристрастно говоря, ми дава добър контраст на обичайните летни десерти, с преобладаваща кремообразна текстура като сладолед, семифредо и парфе.

Хрупкавото, обаче има един недостатък, и той е че не продължава дълго. Хрупкави винаги са прясно изпечените неща, като коричката на хляба, бисквитите, повърхността на баничките и други храни приготвени с тънки кори. Хрупкава е дори повърхността на американските палачинки, ако се сервират веднага след като се извадят от тигана, което всъщност не е приложимо и може да го усетиш само, ако си отчупиш и внимателно опиташ току-що извадена от тигана палачинка, разбира се без никой да те види.

Тази създадена приятна хрупкавост от карамелизирането на въглехидратите в храните, продължава едва няколко часа след изпичането, а след това, с минаване на времето, минава и това усещане. Затова има храни и най-вече печива, които са подходящи за консумация само в деня на изпичането им и то възможно по-скоро след него.

Ако искаш да се насладиш на една багета, яж я в деня, в който е изпечена. Ако искаш да се насладиш на една баница (баница, не означава непременно със сирене и яйце), яж я в деня на изпичането ѝ. Ако искаш да се насладиш на гризини, крекери или дори нестандартен милфьой – вече знаеш какво да направиш.

Ако обърнем теорията за хрупкаво наобратно, ще видиш ястия и десерти, на които им трябва време, за да развият ароматите и текстурата си и да станат още по-хубави, като под „хубави“ тук имам предвид вкусни. Веднага се досещам за терина, риболита, меденки, брауни и баклава. (Ей сега установих, че не съм ти предложила нито една рецепта за баклава досега. Хм, време е!) Значи, не всички печива са подходящи за своевременна консумация. На някои им трябва време, от което се губи хрупкавото, но това е за сметка на нещо друго – вкусът и различната от хрупкаво текстура, която най-често се превръща в дъвчаща – любимото друго усещане за мен, особено в десерти.

Разказвам ти всичко това, защото искам да те предупредя за две неща:

1. Десертът с лавандулов грис и къпини в хрупкави кори е отличен за консумация в деня на изпичането му.
2. Същият този десерт е особено приятен и на по-следващия ден.

В това предупреждение се включват двете теории – за хрупкавото в деня на изпичане и за дъвчащото, което изисква малко изчакване. Така че, имам изненада за теб – ако остане известно количество от десерта за следващия ден (което не е непосилно, защото говорим за 12 броя, все пак), в който корите вече няма да са хрупкави, може да го преобразиш в нов десерт и то без особени усилия. Достатъчно е да приготвиш захарен сироп, също като за баклава и да залееш останалите десерти с него. Те ще имат нужда от време, за да станат хубави, също както при баклавата. Тази импровизация за освежаване на десерта ми хрумна на следващия ден, когато опитах един от тях. Досетих се за друг сходен десерт, отново гръцки – галактобуреко, който по принцип се залива със захарен сироп и реших да приложа вече познатото върху останалите и логично без всякаква хрупкавост десерти. Получих нов десерт, който, ако питаш Вальо, е по-добър от предходния. Аз твърдо заставам зад хрупкавото, но когато то се изгуби знам, че мога да приложа практично и наистина вкусно обновяване.

Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори

По идея от рецептата за бугаца, от книгата The Authentic Greek CookBook.

За 12 броя индивидуални порции.

За корите:

• 12 листа фини кори за баница
• 120 г разтопено масло

За плънката:

• 1 консерва (397 г) кондензирано подсладено мляко
• 500 мл вода
• 2 чаени лъжици изсушени лавандулови цветове
• 140 г фин пшеничен грис
• настъргана кора от 1 лимон
• 200 г пресни къпини

За крема от грис в тенджера се смесват подсладеното кондензирано мляко, водата и лавандулата. Слагат се на умерен към силен котлон и сместа се оставя да заври. Когато заври се маха от котлона и се оставя настрана, за да се инфузира лавандуловия аромат в течността. През това време се подготвят корите.

Фурната се нагрява на 180ºC. 12 гнезда за мъфини се намазват с разтопено масло.

Взимат се 4 листа от корите за баница и се слагат един върху друг, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Най-горната кора не се маже. Събраните 4 листа се срязват с ножица на кръст, така че да се получат 4 квадрата. По същия начин се приготвят останалите кори и част от маслото. Накрая трябва да се получат 12 квадрата с по 4 слепени кори.

Квадратите от корите се поставят в гнездата за мъфини. Краищата на корите се оставят да стърчат.

Млечната смес за крема се прецежда от лавандулата и се връща на котлона да заври отново. Когато заври, в нея се изсипва грисът и се разбърква непрекъснато докато се сгъсти. Това става бързо. Кремът се отстранява от котлона и в него се добавя лимоновата кора. Докато е топъл се разпределя в чашките от корите. Отгоре се слагат по 2-3 къпини. Краищата на корите се загъват навътре, така че изцяло да покрият крема и къпините. Намазват се с разтопено масло.

За да бъде по-лесно за работа, корите може да се разпределят в гнездата на зиг-заг и след като се завърши с тяхното напълване с крема и къпините, да се продължи с останалите гнезда (може да видиш това на снимките). Докато се работи с една част от намазаните кори, другата част се покрива с влажна кърпа, за да не изсъхват.

Десертите се поставят на средна скара в предварително нагрятата фурна. Пекат се 30 минути докато се зачервят хубаво на повърхността. След като се извадят от фурната, пайовете се изваждат от гнездата за мъфини и се поставят върху решетка. Охлаждат се и се поръсват с пудра захар.

Най-добри са в деня на приготвяне. Ако остане за следващия ден, корите вече ще бъдат овлажнени, съответно няма да са хрупкави. Тогава може да се процедира по следния начин. Сварява се захарен сироп, в който може да се добави пръчка канела, лимонова или портокалова кора. С врелия сироп се заливат охладените пайове и се оставят да поемат от сиропа. На следващия (вече трети ден от изпичането) ще имаш нов десерт.

Още рецепти с цветисти-аромати

• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Ягоди и жасмин в пролетна декорация
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Десерт с пролетно настроение
• Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад
• Цветисти френски макарони + видео
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък
• Люлякова импресия
• Испахан-маслени работи
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• Желе от рози и шампанизирано розе със захаросани розови листенца
• Как да си направя захаросани розови листенца
• Сладолед с ягоди и хибискус
• Сладолед с рози
• Великденски експеримент – пълнозърнест козунак с рози, шамфъстък, мед и кардамон

Други рецепти от гръцка кухня

• Маринован октопод, пържени тиквички и скордаля
• Гръцки бадемови курабии
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Гръцка фава
• SOS – Паксимадя
• SOS – Зелеви сарми в гръцки стил
• Меломакарона
• Гръцки коледен хляб
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Гръцка мусака
• Баница с тиквички и сирене фета
• Кейк с йогурт и махлепи
• Гръцка салата
• Дзадзики

Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Класация на книжарници „Хермес” –  8 август –  14 август 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Аз преди теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Ангелите не оцеляват на леда, Александра Маринина, Хермес 4. Отвъд играта , Иво Иванов, Вакон 5. Маестра, Л.С.Хилтън, Хермес Класация на книжарници Orange –  8 август –  14 август 2016...

Три нови електронни книги за света на Хари Потър, написани от Дж. К. Роулинг, са качени като предстоящи заглавия в Amazon, Barnes and Noble и Apple iBooks, съобщава The Bookseller, цитиран от БТА. Изданията са с очаквана дата на излизане 6 септември 2015 г., а публикуването им бе потвърдено в Twitter профила на сайта Pottermore. We’re thrilled to...

“Руският президент Владимир Путин подписа указ за освобождаването на Юрий Исаков като посланик на Русия в България.

На негово място е назначен Анатолий Макаров, съобщи РИА “Новости”, позовавайки се на администрацията на президента.

Макаров е роден на 31 октомври 1951 година. Владее английски и холандски език. Заема различни дипломатически служби от 1977 година.

От 1994 до 1998 година е старши съветник в Постоянното представителство и заместник постоянен представител на Русия в ЕС. От 1998-1999 година е заместник-директор на Четвъртия европейски департамент на външното министерство на Русия.

В периода 1999-2002 година заема длъжността заместник-директор на Департамента за общоевропейско сътрудничество към ведомството. От 2006 до 2012 година е извънреден и пълномощен посланик на Русия в ЮАР и Лесото. От 2012 година е директор на Департамента за работа със съотечествениците към руското външно министерство.”

Толкова за официалното съобщение. Ще се опитам да го разшифровам.

Смяната на Исаков е рутинна. Мандатът му беше изтекъл отдавна. Той беше най-дълго задържалия се на поста в София руски посланик- цели 8 години. От смяната му не може да се направи извод за оценката на свършеното от Исаков, както в случая с Александър Авдеев ( посланик в София 1992-1996 г.), повишен в Москва веднага след завръщането му от София в ранг първи заместник-министър на външните работи като награда за успешното препъване на България по пътя към евроатлантическата й интеграция и възстановавянето на леко помръкналото руско влияние чрез проруското правителство на Мултигруп в условията на уж “враждебното” за Русия президетстване на Желю Желев, чиито съветник Любен Беров стана куклата на конци за мафиотството управление на спомената корпорация.

Кой обаче е Макаров и какъв сигнал е изпращането му в София?

Интересен е европейският (интеграционен) профил в биографията на Макаров. Дали задача му не е да го използва за продължаващите опити на Кремъл да дезинтегрира ЕС, търсейки едно от най-слабите й места в првзетата на всички нива на държавността от руската агентура българска държава?

На този въпрос тепърва ще получаваме отговор.

Но отговорът на въпроса какво търси тъкмо в България такъв изтъкнат московски началник на руснаците по света по линия на външното министерство ( и разузнаване, можем да бъдем сигурни) е еднозначен.

Москва на практика ни съобщава новия си приоритет. Кани се да засили тенденцията да съобразява политиката си в България във връзка с нарастващата с бесни темпове руска диаспора, създавана ударно през последните десетина години чрез превръщането на стотици хиляди руснаци в собственици на недвижими имоти у нас. Както многократно съм отбелязвал ( без какъвто и да било отзвук в други медии и в държавата изобщо, макар данните ми да са от официален български източник, пожелал да ги сподели неофициално) хиляди руснаци са били поощрявани да пазаруват имоти в България от Руската външнотърговска банка ( известна като “банката на Путин” по света, втората по големина в Русия) чрез преференциални кредити.

Защо й е на руската държава да насочва свои граждани в такива количества към страна, в която няма руско малцинство, освен, за да го създава по изкуствен нчин? Този въпрос виси и вече от години питам ЗАЩО.

Отговорът е очевидно политически и е свързан с позицията на София, олицетворявана от всесилния Борисов, да се угажда по всякакъв възможен начин на приоритетите на Путин спрямо България.

Без риск да сбъркам мога да прогнозирам също, че Макаров ще продължи линията на Русия да оперира в България чрез своята пета колона. Особено в пропагандата. От беглия прочит на интервю на Макаров от декември миналата година става ясно, че той следи как върви руската търговия с влияние по света и в частност- в България, която хвали по линия на успешното разработване на (про)руски сайтове, поставяйки страната ни в това отношение в класа на отличниците ( от гледна точка на Кремъл).

Всемирный координационный совет 

российских соотечественников, 

проживающих за рубежом

Официальное интернет-представительство

Всемирный координационный совет

21 декабря, 2015

“Могу сказать добрые слова в адрес сайтов объединений соотечественников в США, Франции, Болгарии, Бельгии, Киргизии и Испании.” http://vksrs.com/publications/anatoliy-makarov-davayte-provedem-sleduyushchiy-god-pod-devizom

Share on Facebook

На една графика са събрани средно-дневните борсови цени на електроенергията за днес 17-ти август 2016-та г. Има какво да се изкоментира, но този път ще се въздържа и ще оставя всеки един от вас сам да си прави анализи и изводи. За по-доб...