Изт: whatsyourgrief.com

На света днес живеят повече хора, отколкото някога са живели, през цялата история на човечеството, взети заедно…

И, въпреки това, ние обичаме да се сравняваме. С останалите.

Сред седемте милиарда жители на планетата винаги ще има някой по-богат от нас, по-красив от нас, по-здрав от нас, с по-хубава половинка от нашата, по-добре устроен в живота, с повече възможности, по-талантлив, по-умен, по-можещ и т.н.

Не, не „някой“, сред седемте милиарда (and rapidly counting) винаги ще има стотици милиони, които да отговарят на тези условия.

И техният брой ще расте. Всеки ден. Утре ще има два милиона души повече, които ще са по-красиви, по-богати, по-млади, по-успели, по-щастливи от нас.

Но на нас ни трябва само един. С когото да се сравняваме. И ще си изядем опашката от яд, че не сме като него…

Сравнението винаги носи страдание.

Разбира се, има го и обратният вариант, да се сравняваш с дъното, с отпадналите от „класацията“.

Те са дори повече, отколкото ни се иска, повече са, отколкото можем да предположим.

Но дали това води до някакво щастие?

Естествено, че в сравнение с един инвалид всички ние сме „атлети“, в сравнение с уродливия по рождение всички ние сме „красиви“, дори най-посредствените от нас могат да минат за такива, стига да нямат генетични увреждания; в сравнение с бездомниците в Калкута всяко българско семейство с къща на село е семейство от милионери, независимо колко мизерно се чувства около чушкопека наесен, а в сравнение с убитите във войната ние всички сме щастливи, че все още сме живи и, да, в сравнение с тях ние сме направо безсмъртни, както и в сравнение със загиналите в катастрофи, с осъдените на смърт, и с умрелите от рак.

В сравнение с доживотните затворници ние притежаваме неограничена свобода…

Но прави ли ни щастливи всичко това?

Не ни прави.

Защото сравнението винаги носи страдание.

Някои го наричат „нещастие“.

Не-щастлив си, защото си различен от „останалите“. Не си „като хората“. Или хората не са като теб.

Какъв е изходът от всичко това?

Да спрем да се сравняваме?

Не, тогава биха изчезнали конкуренцията и всичко, което прави живота възможен.

Би погинала цяла цивилизация, базирана върху сравнението.

Сравненията са здравословни, стига да знаем кога да спрем.

Дори най-полезното и безобидно лекарство може да се окаже смъртоносно в неправилните дози.

Хората просто не знаят кога да спрат. Да воюват. Да настояват. Да ядат. И да се сравняват.

Спрете да се сравнявате.

Вместо това, изградете си Собствена Вселена и бъдете Господарите в нея!

Проверете кои приоритети са важни за вас, но ги проверете извън „компаса“ на възпитанието, на мас-медиите, на общественото образование и на хипотетичните очаквания, които другите може да имат към вас. Никой няма никакви очаквания, всеки се интересува единствено от себе си. И сравнява очакванията си с вас.

От вас се изисква НЕ да правите същото, а да имате собствен план. Собствен рекорд за подобряване. Собствена космогония. Собствена „класация“. И собствена ценностна система.

Различна от тази на всички останали.

Можете ли го?

От отговора на този кратък въпрос зависи дали изобщо някога ще изпитате щастие в този кратък живот…

Тихомир Димитров

Станалата популярна с ролята си на Саманта в сериала „Сексът и градът“ английско-канадска актриса Ким Катрал ще играе главната роля в адаптация на известния разказ на Агата Кристи „Свидетел на обвинението”, съобщава BBC. Поредицата ще бъде продуцирана именно от британския канал, като редом до Катрал в главната мъжка роля ще се превъплъти актьорът Тоби Джоунс. Според Vanity снимките са започнали...

Докато (из)родните "политици", с любезното съдействие на "медиите" натрапват неизбежната необходимост от доизграждане на проекта АЕЦ "Белене" или пък строителство на нов блок в АЕЦ "Козло...

Текстът е продукт на месеци изследвания на Райън О`Фаръл и Коди Рош, публикуван първоначално в bellingcat. Преводът и допълненията, които не са част от изследването на О`Фаръл и Рош, са координиран заедно с изследователите. За текста, сверяването на информацията и данните, помогнаха изследователите, журналисти и автори Нур Нахас, Джон Артърбъри, Хасан Мустафа, Рао Кумар, Шериф Имамагич, Кейлъб Вайс, Йоана Паразчук и Томас ван Линге. Сирийските Повече [...]

Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич отбелязва 115 години от рождението на джаз иконата Луис Армстронг с различни инициативи през целия месец август. В сряда вечер фоайето на библиотеката събра над 100 любители на джаза, музиканти от Добрич и гости на града за вълнуващ джаз концерт на Красимир Костадинов – тенор саксофон и кларинет, Георги Илиев –...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/80011-de-profundis-leviyat-tzirk-palno-s-nevinni-devitzi-vinovni-devitzi-i-opashki-na-magareta.html

Голямо удоволствие е да се следят отблизо национално-отговорните действия на българската левица, граждани.

Някои наричат тези действия „цирк”. Те недоволстват, че циркът тече прекалено дълго и хаби обществената енергия, като вкарва цялата българска пара само в свирката. Аз обаче не съм съгласен – тъй нареченият български преход щеше да е адски скучен, ако беше минал гладко, без номерата на уж бившите комунисти. Направо щяхме да умрем от скука – я питайте швейцарците какво им е. Така или иначе обаче, дори някой още да не е прозрял забавното в това ляво забавление, сега пак има тази възможност.

Защото, не знам за вас, граждани, но като много зряла и патриотична постъпка от страна на левицата аз лично оценявам факта, че цели три месеца преди президентските избори, тя вече ги загуби. Да, загуби ги окончателно и катастрофално.

Не че някой друг ги спечели. Но левицата пък ги загуби.

Така поне излиза от онези /мело/драми, които се вихрят около номинацията на червения кандидат-президент. Всъщност, смешното в тези самодейни политически сценки е почти толкова, колкото и жалкото. Идейното в тях се опитва, поне на думи, да не изостава от паричното. Българското с изплезен език търчи по петите на руското и дава вид, че се мъчи да го догони, но все не успява. Изобщо – голяма каша от достойни хора, натикали се в достойни за самите тях обстоятелства, които страдат поради собствената си алчност, простотия, предразсъдъци, зависимости, обвързаности и други прекрасни качества.

А проявяват и пълен непукизъм спрямо факта, че всички ние, останалите нормални граждани, страдаме пък от тяхната претенция да са най-великите на света и да ни управляват постоянно.

Да вземем например другарката Мая Манолова, за която се твърди, че е омбудсман на републиката. Може и така да е, макар поне аз да нямам информация за важното, което тя е свършила на този висок пост. След цирка, с който го зае, първата нейна значима поява в публичното пространство май е писмото от онзи ден, в което другарката Манолова казва, че няма пък да се кандидатира за президент.

Защо преди това е смятала, че непременно трябва да се кандидатира и особено – дали е предполагала, че има несъмнен президентски талант, та да се кандидатира с чиста съвест, това никой не може да обясни. Поне смислено не може.

Иначе – да, имаше някакви номинации на червените влъхви по места, сред тях бе и нейното име. Но не е сериозно да те номинира някой от сорта на пловдивската влъхва Георги Гергов и ти веднага да си повярваш, че ставаш за президент. Даже обратно, ако си толкова умен и морален, би трябвало тутакси да се сетиш, че ако точно Гергов те хвали, значи нещо много ти куца.

Добре, де, това е тема за друг разговор, но Манолова явно си е повярвала, а като не я номинираха официално, започна да скубе коси и да се тръшка пред другарите си. Даже направо издаде четата с публичното си писмо, в което заяви: „Отказвам да участвам в предрешено съревнование, в което правилата са нарушени от тези, които ги предложиха, а принципните позиции са подменени от задкулисни договорки.”

Голяма изненада, граждани!

Но така е то открай време – колкото по-невинна е дадена девойка, толкова по-голяма е нейната изненада в онзи тържествен миг, в който се разделя с най-свидното си.

В случая с Мая Манолова явно имаме човек, който е напълно невинен и несведущ по въпросите на честта, характера и традициите на собствената си партия. Как тогава да очакваме вече като президент тя да оправи цяла България и света наоколо, дори няма да питам, защото сигурно сами се сетихте.

Случаят с Татяна Дончева, лидер на малка лява формация, отцепила се преди време от БСП, изглежда леко обратен в сравнение с този на Мая Манолова. И Дончева каза доста рязко на тъй наречените социалисти че няма да им се кандидатира за президент. Но тя пък дори не беше номинирана, очевидно смяташе сама да се номинира и въпреки това ги критикува. „БСП използват повода, за да покажат кой е по-значим в лявото пространство. Според нас е нужно надмогване на такива тесни интереси” – подчерта Поразяващата уста в една от най-меките си критики.

Обаче поне доколкото на мен ми става ясно от общия ход на нещата, с отказа си да се кандидатира за президент, Татяна Дончева всъщност заяви, че ще се кандидатира за президент.

Не се подвеждайте да ме обвинявате заради парадокса, не съм аз негов автор, а нашата свежа политическа реалност, която постоянно е готова да потвърди максимата, че българската левица, на каквито и парчета да се разпадне, може да съществува само в две агрегатни състояния – или на власт, или в нелегалност. А при толкова пари във властта, как да излезеш доброволно в нелегалност…..

Другата титанична фигура от левицата, която се появи в скандалите около кандидат-президентските номинации, е тази на Румен Гечев.

Искрено харесвам този човек и то по няколко причини. Първо, той продължава да е сред класическите примери как великите левичарски кадри, упорито лансирани заради безспорните си таланти, всеки път, щом са на власт, докарват България до просешка тояга.

Второ, харесвам този човек също, защото е поредният секретен сътрудник на уж бившата комунистическа Държавна сигурност, който ни се пробутва за кандидат-президент от „здравите сили” в БСП.

Трето, на всичкото отгоре, Гечев има много хубав псевдоним по ДС – Економов. Не знам дали сам си го е избрал или са му го определили служебно, но възхитително талантливо е това име и му се е лепнало като упорито леке на ревера – хем хубав руски привкус има в него, хем достойно отразява факта, че човекът е огромен специалист именно в икономическата сфера.

И четвърто, аз харесвам човека, наречен Румен Гечев, не само заради подобни абстрактни достойнства, но и поради съвсем конкретна причина. Той беше министър на икономиката и вицепремиер в правителството на Жан Виденов. По негово време един долар стигна дотам в наглостта си, че да се разменя за 3 и повече хиляди лева, докато месечната заплата на жена ми беше 3-4 долара, но само в дните на икономически подем, а пенсията на майка ми изобщо не можеше да се измери, защото трудно се отчитат толкова малки парични стойности. Обаче в същия момент аз работех за чужбина и изкарвах десетки долари дневно. За малко да се зарина в пари. После дойде Костов и всичко отиде по дяволите, но при Гечев си беше хубаво…..Така де, поне за мен.

Та сега, както чувам, същият този човек – или поне определени лобита от БСП, които стоят зад него – се опитват да ни го пробутат за президент.

Дерзайте, другари!

Вярно, президентът няма преки правомощия да бърка с лапите си в икономиката и да съсипва банковата система, така че едва ли дори талант като Румен Гечев ще може пак да докара България до онова прелестно състояние отпреди 20 години, за което ви споменах. Но пък подозирам, че дарбата му не е така едностранчива и без особени усилия, само с помощта на другарите си по партия и служба, той ще може да ни докара други, напълно непредвидими беди до главата.

За съжаление, никога няма да узнаем какви точно, защото и Гечев няма да е кандидат-президентът на левицата. Най-вероятно това ще бъде някой си Румен Радев, който още от момента на пенсионирането си от армията влезе с широка крачка в кампанията. И по традиция, наследена от левия президент Първанов, веднага започна да говори глупости, например, че „охраната на българското въздушно пространство с платеното участие на чуждестранни въоръжени сили е по-унизителна от Ньойския договор“.

На подобна пропагандна формула могат да се хванат само най-тъпите хора, които не разбират нито от история, нито от политика, а и изобщо не знаят за какво става дума в този живот. И неслучайно е така, защото всъщност формулата изцяло е ориентирана да търси подкрепа за генерала от онова сборище уж български, а всъщност руски националисти, което се оформи сред най-маргиналните обществени слоеве с поредната братска прегръдка между Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Точно на тях думи като Ньойски договор им действат като люта чушка, пъхната дълбоко под опашката на магарето. Но и точно тяхната подкрепа търси левицата, за да има някакъв шанс левият кандидат-президент да стигне поне до втори тур, а не да се изложи съвсем, като се провали още на първия.

Но крайният провал, така или иначе, е предизвестен. Освен ако цирковете в дясно не се окажат още по-свежи и занимателни.

Забележка: Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Тя обеща днес да се появи! Але люя! След 20 дни пълна и свръх-дълбока нелегалност министър енерГЕПИка обеща днес, 18-ти август 2016-та г., да се появи на публично място, без да отчита какво е свършила, за да спре убийствените ежедне...

читАлнЯта, която само за една година успя да се превърне в любима книжна инфоточка на София, отбелязва първия си рожден ден с разнообразни инициативи за нови и редовни читатели до края на август. Ето и какви са книжните забавления, които предстоят: Книга на сляпо “Книга на сляпо“ ще продължи  до 1 септември, като предизвиква вече записаните читатели...

Системата от лъжи на Путин има четири разлики от обичайната пропаганда
http://news.online.ua/749691/u-sistemy-lzhi-putina-est-chetyre-otlichiya-ot-obychnoy-propagandy-rossiyskiy-zhurnalist/

Защо облъчването от медиите на Путин трябва да се нарича медиафрения, а не пропаганда, каква е причината за битките в руския елит, какви са особеностите на кремълската лъжа, и как опозицията може да отвори пробойна в нея, в интервю за ONLINE.UA разказва руският журналист, бивш секретар на Руския съюз на журналистите – Игор Яковенко.

НА СНИМКАТА: ИГОР ЯКОВЕНКО

- Как бихте описали медийната пропагандна среда в Русия? Изглежда, че всичко е под контрол, правната база също е променена според нуждите на Кремъл. Най-малко, няма атаки срещу медиите като в Турция. 

– Руската медийна среда няма аналог. Голяма грешка е да я наричаме  пропагандна среда. Това не е пропаганда. Не претендирам за точност в терминологията, но в продължение на три години пиша в колонка с името “Медиафрения”. Защо Путин няма нужда от нови закони? Защото всичко вече е направено и работи. Медиафренията се различава от пропагандата.

Първата разлика: пропаганда е вечен стремеж да се набие в главите на гражданите устойчив мироглед с определен набор от идеи и ценности. Ако вземем комунистическата пропаганда, тя е основана на базата на марксизма-ленинизма. Макар и частично фалшифицирана, тя беше идеен фундамент. Слабостта на съветската пропаганда беше в това, че има текстове и идеи, които могат да се опровергаят. По същия начин, можем да опровергаем расовата теория, и построената върху нея гьобелсова  пропаганда. Путинската медиафрения няма система от ценности, базисни текстове и възгледи. Медийната му система не налага своя система от ценности, а разрушава всяка друга ценностна система, склонява към отказ от всякакви последователни възгледи. В същото време тя е гъвкава, като прахосмукачка, засмуква всичко. Има само една константа – запазване властта на Владимир Путин. Всичко останало може да се променя или да съществува паралелно: пазарна икономика и бесен сталинизъм, либерализъм и възхвала на крепостничеството, нацизъм, популизъм и др. Путинската медиафрения съсипва ценностните системи, логичното и научното мислене. Затова, в най-гледаното време по НТВ върви Кашпировски със своите заблуди. Как може да се опровергае глупостта? Никак. Например, какво може де се противопостави на думите на доктора на историческите науки Вячеслав Никонов за някакво арийско племе, което е слязло от Карпатите и се е заселило по руските равнини?

Второ: режимът на Путин се характеризира с комбинация от лъжи и насилие. Сталин и Хитлер поставят насилието в основата на управлението. Както казва Солженицин, лъжата прикрива насилието. При Путин в основата е лъжата, а насилието – дозирана добавка. При Сталин лъжата е подчинена на репресивния апарат. В путинска Русия няма масови репресии.  Вероятност за репресия срещу опозиционни политици или журналисти има, но тя е персонална, а не масова. А лъжата – тя е тотална. Информационните войски са основната армия на Путин. Именно информационните войски осигуриха нужния фон за войната с Украйна, както и потока от доброволци.

Трето: класическата пропаганда е двустепенна. Първо, някои идеи се предават на лидерите на общественото мнение, а след това, те да ги свежда до масите. Този двустепенен модел в Русия се трансформира, защото лидерите на общественото мнение се назначават. Това не се случва в ЕС, по някакви причини и в Украйна също не се случва. Кой е лидер на общественото мнение в Руската федерация? Това е човек, който често гостува на Владимир Соловьов (води “Поединок” и “Воскресный вечер” по канал “Россия-1″, – ONLINE.UA) или Пьотр Толстой (води програмите “Политика” и “Время покажет” по ОРТ1, -ONLINE.UA). Лидери стават хора, които за колегите си са кръгла нула. Аз не мисля, че писателите възприемат като писател Александър Проханов. Не мисля, че политолозите  възприемат Сергей Марков за техен. Кой е Валери Фьодоров, директор на ВЦИОМ(руски център за изследване на общественото мнение, – ONLINE.UA)? Той не е социолог. Всички са назначени за “ЛОМове” (лидери на общественото мнение, – ONLINE.UA), както някога Анатолий Чубайс раздаваше части от държавна собственост, и различни хора станаха милиардери. И само защото бяха на софрата, където се разпределяше държавната баница. По същия начин, по руската телевизия назначават медийните лидери.

Четвърто: издръжката на медиите с обществени пари и липсата на пазар. За  подкрепа на медиите държавата харчи около $ 1 милиард годишно. Това, всъщност, ликвидира пазара. Например, “Российская газета” получава от бюджета годишно от 3 до 4 милиарда рубли. Това е фантастична сума за вестник. Същото е и при “Всероссийская государственная телевизионная и радиовещательная компания” (ВГТРК — холдинг, управляващ няколко канала, сайта и радиостанции, — ONLINE.UA).

Получава 22 милиарда рубли от бюджета. Russia today – около 18 милиарда рубли. В тази ситуация не може да има никакъв медиен пазар. Няма никаква конкуренция сред журналистите. Журналистиката, на практика, е унищожена. Има отделни журналисти, но няма среда. Има отделни хора, които се опитват да изработят продукт, който до известна степен може да се нарече журналистика. Всичко е изтласкано от медиафренията, която по старому наричат пропаганда.

- Каква е структурата на медиите, като се вземат предвид “самодейните” проекти?

– 90% от средствата за масово осведомяване са държавни или формално са частни. Например, НТВ официално е частна телевизия. Но е ясно, че компания, която е собственост на “Газпром-Медиа холдинг”, не е частна. Или вестник “Комсомолская правда”. Това е частен вестник, но съдържанието му се контролира от държавата. Не че някой им диктува какво да пишат. Не. Но хората чувстват, къде е червената линия, която не бива да се пресича и се придържат към кремълския тренд.Ако вестникът изневери на тренда, рекламодателите ще избягат. Това е пълен финансов контрол над информационния поток.

В останалия 1% може да включим, например, Александър Сотник, Андрей Пионтковский, Аркадий Бабченко. С тях могат да се случат три неща. Първо, такива хора ги убиват. В Русия са убити 320 журналисти. Второ, започват наказателни дела, както срещу Пионтковский. Хората са принудени да емигрират. Третият вариант: те са в “порите на обществото”, както Маркс казва за полските евреи от деветнадесети век. Да, имат някаква аудитория. Но ако сравним аудиторията на Sotnik TV и федералния телевизионен канал – просто са несравними. Ако аудиторията на неконтролиран от правителството ресурс надхвърли определено число, тогава възникват проблеми.

И още – има зони на разрешен плурализъм. Те съществуват като елементи на медиафренията. Например – “Ехо Москвы” или канал “Дождь”. Тези платформи имат право да критикуват правителството, но освен това трябва да излъчват и нещо про-правителствено, за да се разсее критиката. Следователно, и там има медиафрения. Такава медийн конструкциия за промиване на мозъци е много устойчива и силно дебилизира обществото.

- Само в Русия ли действат?

– Не. Работят и с останалия свят, и то силно. Ясно е – не като в Русия, доколкото в Украйна, Германия и балтийските страни няма монопол. Освен всичко, трябва да напомня, че путинската медийна стратегия в Европа не е самотна. Към 1 милиард, похарчени за медиите трябва да се добави и още толкова за подкупване на лидерите на общественото мнение в Европа. Парите се инвестирани за “шрьодеризация” на европейските елити. Трябва да добавим и финансовата подкрепа за разни популисти и националисти в цяла Европа. Между другото, в САЩ се работи по европейската схема.

- Доколко класическите журналистически стандарти могат да защитят хората от постоянните противоречия в думите, да речем, само на Владимир Путин?

– Путинската медиафрения се различава от откровената лъжа. Формално, руските дипломати казват, че говорят истината, а всички останали – не. Но има и друг аргумент – всички лъжат. И това умишлено се набива в главите на гражданите. Във всеки един момент путинските медии могат да заявят –  да, малко излъгахме. С разпънатото момче или изнасиленото момиче,  попрекалиха. За тях това не е проблем, веднага казват: вижте как лъжат в Украйна, Европа и Съединените щати. Основното послание е – няма никакви норми и стандарти. Разрушаване на всички ценности – това е основната идея на Путин. Ето защо, конфронтацията не минава по линията “лъжа против истината”, а между истината и общото отхвърляне на разлика между лъжа и истина. Много по-сложна задача.

При медиафренията съзнанието се води до хаос. Путин прави това във всички измерения. Той хаотизира света и в политическата, и във военната плоскости: разпадане на Европейския съюз, дестабилизиране на Близкия изток, подкрепа за всички екстремисти в Европа. Затова трябва да се  премахне логическото мислене, ценностната структура и да се дезориентират хората. Това създава ситуация, при която путинската лъжа се превръща в правило. Путин казва, че той лично е контролирал анексията на Крим, а преди това казваше обратното. И никой всъщност не протестира, напротив – правилно е постъпил нашият човек, изигра всички.

Путин освободи зрителите не само от логиката, но и от химерата наречена съвест.

- Това е някакъв постмодернизъм.

– Това може да се разглежда като постмодернизъм, но в такава концентрация и вид, които не е имало никъде. В Северна Корея има  пропаганда. Но там ваксинират хората със свой мироглед – идеологията Чучхе. В Русия това липсва. Целта е да се хаотизира съзнанието.

- Има ли слабости в медиафренията? 

– Това е ефективна система. Слабостта и е във възможността от отслабване на инфраструктурата. Санкциите действат. Разбира се, Западът е разглезен, отпуснат и муден, но санкциите и изолацията водят до намаляване на паричните потоци. През миналата година бяха похарчени 72 милиарда рубли за медиите, през тази – 61 милиарда. За някого вече няма достатъчно, някой ще остане без работа. Корупционната баница също става по-малка,  конкуренцията между различните силови структури нараства. Едните започват да арестуват и обискират другите. Трудно е да се спре. Нарастват противоречията между четирите партии във властта: “Единая Россия”, КПРФ, ЛДПР, “Справедливая Россия”.

 – Какви са признаците?

– Започна лов за главата на Медведев. Атакува го силовият блок, контролиращ три партии – ЛДПР, КПРФ и “Справедливая Росия”. Техните покровители – милитаристично-промишлената групировка Иванов-Чемезов(Сергей Иванов – вече бивш ръководител на президентската администрация, Сергей Чемезов – главен изпълнителен директор на “Ростех”, която произвежда военна продукция, – ONLINE.UA), атакуват Медведев. Защо? Парите не стигат за всички. По всички федерални канали върви системна атака срещу правителството. Това е резултат от сериозна борба за контрол над ресурсите. Вътрешната битка може да изложи пробойните в режима на показ. Путинската медиафрения няма да изчезне сама, но ще спре с падането на режима.

 – Според Вас, Медведев сам ли се излага или това са умни намеци към всички, като казва: пари няма, но се досетете защо?

– Медведев е един от най-слабите политици в Кремъл. Той е назначен заради политическата и интелектуалната си слабост. Той е гръмоотвод за режима. Приписват му всички провали. Говори глупости, защото са му в главата. Той не е хитрец. Путин си намери втори човек, който е с няколко нива по-слаб от него. Слабостта на Медведев поддържа тезата за безалтернативноста на Путин. Ако на мястото на Медведев бяха Иванов или Кудрин, щеше да има алтернативата. А фактът, че Путин е проблем за елита – това е очевидно. Но елита не може да каже, че има алтернатива, тъй като вторият човек в страната е пълна нула. Медведев дълго беше на върха, но не успя да създаде свой отбор. Аз не мисля, че на толкова високо ниво все още има хора без екип.

- Войната на “тройката” (КПРФ, ЛДПР, “Справедливая Россия”) срещу “Единая Россия” може ли да помогне на опозиционните “Яблоко” и ПАРНАС да попаднат в парламента след изборите на 18 септември?

– Не. Схемата за изборите е различна. Режимът на Путин е окупационен. Разбира се, има вътрешна борба в окупационната администрация. Най-вероятно, борбата на тройката на Иванов-Чемезов срещу “Единая Россия” няма да доведе до нищо. “Единая Россия” ще запази лидерството. Макар че другите три са още по-голямо зло, тъй като те тласкат страната към война. Въпреки това, войната между фракциите във власт не води до увеличаване шансовете за успех на опозиционните партии. Основният опонент на опозиционните партии стана “диванната” партия. Това са протестните маси, които споделят либералните идеи, но не искат да отидат до урните. Мислят, че участието в изборите е повишаване легитимността на режима. С тези опоненти трябва да се води диалог и да се спори с тях. Да спориш с електората на управляващата четворка няма смисъл, тъй като ценностната им структура е различна. Ясно е, че по парламентарен начин  Путин няма да си отиде. Но и излизането на улицата е малко. Необходимо е взаимодействие между парламента и улицата. Когато те се подсилват взаимно, тогава ше последва мултипликационен ефект, който ще даде резултат.

- След падането на политическия монопол, ще се срине ли и медийният?

– Няма да се разпадне, но ще се дестабилизира и разклати. Защото, ако в руската Дума има проевропейски политици, ще бъде невъзможно да не им дават думата. Представете си фракция с Рижков, Шлосберг, Гудков, Зубов и Явлински. Невъзможно е да не им дадат думата по федералните канали. Ако създадат фракция – това вече е възможност за предлагане на алтернативни гледни точки по федералните медии

Александър Куриленко

Share on Facebook

Бъдещето е сега. Можете да се убедите в това всеки път, когато минавате през летище само с биометрични данни; когато телефонът ви алармира, че трябва да тръгнете веднага за среща, защото по пътя ви чака задръстване; когато вместо да четете вестника, си чатите с него. Всеки бизнес вече знае, че ако не е подготвен за бъдещето, може да не е част от него. Затова и големите консултантски фирми се обръщат все повече към наблюдение на технологиите – PwC не е изключение и новият им доклад го показва.

В Tech breakthroughs megatrend консултантите идентифицират осем водещи технологии, които ще променят бъдещето на бизнеса. Това са топ тенденциите от списък със 150 „кандидата“ – оценката се базира на потенциалния ефект върху различни индустрии и вероятността технологията да стане масова в рамките на пет до седем години.

Промените са все по-бързи и по-масови

Според данните на изследването бизнесът е наясно, че големите промени, които предстоят, ще са провокирани от нови технологии. 77% казват, че технологиите ще променят най-силно бизнеса – повече от демографските, икономическите и климатичните промени. Бързото развитие на технологичния свят се дължи на няколко различни фактора. На първо място, технологиите стават експоненциално по-достъпни – замислете се колко плащахте преди 5 години за интернет към мобилния ви план, например.

Колкото повече технологични решения използват потребителите, толкова по-комфортно се чувстват с приемане на още нови технологии – това драматично скъсява срока за възприемане на иновации. Различните технологични тенденции се усилват взаимно – AI помага за бързия напредък в роботиката, AR и VR си взаимодействат постоянно. Иновационната вълна не е видима само в развитите държави – иноваторите вече се намират в целия свят.

Приемането на новите технологии вече не е въпрос на избор – въпрос на оцеляване е. PwC посочват, че технологичните лидери имат средно 2 пъти по-висока вероятност за бърз ръст от консервативните компании. Според мен във висококонкурентните индустрии този процент е и много по-висок.

8 технологични тенденции, които да държите под око

Кои са водещите тенденции? Според данните на PwC топ трендовете включват:

• Изкуствен интелект (AI). Тук включваме всички алгоритми за визуално разпознаване, natural language processing, machine learning, преводи в реално време, взимане на решения. Ключова способност е възможността на тези алгоритми да обработват големи количества информация и да се учат от нея.
• Augmented reality (AR). Добавяне на графични или аудио елементи към средата, които да обогатят изживяването на потребителите. Този слой добавена реалност може да намери много различни приложения и за обучение на служители, маркетинг и функционални допълнения към продукти.
• Blockchain. За мен това беше най-неочакваният елемент в класацията. Но възможността на blockchain да потвърждава валидността на трансакции, да запазва анонимността на потребителите и да не дава възможност за последваща промяна на данните може да е ключов за серия индустрии, в които сигурността е приоритет.
• Дрони. От доставките на Amazon до приложения за военни цели, самостоятелните устройства носят голям потенциал – а свързването им с AI позволява те да се учат и да взимат решения без човешка намеса.
• Internet of Things (IoT). Мрежата от устройства позволява да управлявате дистанционно термостата вкъщи или да автоматизирате процесите в завод. За отделни потребители възможностите в тази сфера са секси и удобни, но за бизнесите те могат да носят оптимизация на разходите в пъти.
• Роботи. Все още сме далеч от създаването на Терминатор, но устройствата, които създаваме днес, могат да работят автономно, замествайки човешка намеса, или да функционират като допълнение на човешките възможности.
• Виртуална реалност (VR). Все още технологията изисква специализиран хардуер, но с времето той ще става все по-достъпен – а приложенията на VR ще са все по-масови.
• 3D принтиране. Вече се създават модели с индустриално приложение и възможност да боравят с различни материали – пластмаса, бетон, храна…

Влиянието на технологиите

Според PwC тези технологични промени ще имат ефект не само върху високотехнологичните бизнеси. Техният ефект ще се усети върху всички аспекти на бизнес модела: стратегия, оперативни процеси, работа с клиенти, управление на хора, дори и държавни регулации. Затова всяка компания трябва да обърне внимание на тези промени.

Вижте още за ефектите на технологиите в сайта на PwC.

Постът Готови за бъдещето: 8 ключови технологични тенденции е публикуван в Васи ли?!.

Иво Иванов е журналист. Спортен. Но сборникът му „Отвъд играта“ (изд. „Вакон“) няма много общо със спорта – така, както статиите на Иво нямат много общо с онези, които тук сме свикнали да наричаме „журналисти“, а всъщност коментират български мачове. Тази книга е за живота ни. За обикновените хора в него, които някога, някъде, са решили...