Още за вчерашните корени на днешното путинофилство в България

08/21/16 06:59
(http://ivo.bg/)

Още за вчерашните корени на днешното путинофилство в България

Във връзка със статията “Хлъзгавата генералска писта на руските интриги в България” в ivo.bg от вчера, 20 август 2016 г. http://ivo.bg/2016/08/20/хлъзгавата-генералска-писта-на-руски/, коментаторът Стамбо направи следното допълнение днес:

Чудесен коментар, само определението на ген. Фичев като русофил, не е коректно. Той е възпитаник на Роберт Колеж, владее и ползва свободно 11 (!!!) езика, ТВЪРД СТАМБОЛОВИСТ, той е сред най-активните в контрапреврата срещу рубладжийските предатели-детронаторите на АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ, след падането на СТАМБОЛОВ е дискриминиран от рубладжийския лагер, а СИМЕОН РАДЕВ го е описал като хард русофоб:

…От гърмежите се набра голяма тълпа. Фичев, буен човек, сега съвсем освирепял, искаше да насили вратата на консулството /руското/ и да сече….

Къде сега такива български офицери?…

И още от най-жестоката глава в СТРОИТЕЛИТЕ:

IV. ВОЙНА С НОТИ МЕЖДУ КАУЛБАРСА И РЕГЕНТСТВОТО

Опасението от смущения, което прозира от това окръжно на д-р Стоилова, бе предизвикано от многобройни донесения за агитацията на руските агенти между населението: установено бе, че в някои русофилски центрове се приготовлявали скандали за изборния ден. Присъствието на руски поданици в големите градове, които изобщо служеха на консулствата за агенти, усложняваха значително положението (ЗА КОЯ ГОДИНА ГОВОРИ СИМЕОН РАДЕВ, СЯКАШ ЗА 2016!!!) , тъй като поради режима на капитулациите полицията не смееше да действува спрямо тях енергически. Трябваше да се внуши на тях, че тоя път властите няма да се шегуват. Но за да няма повод Русия да се счита обидена, на 27 септември Начович отправи до всичките агенти една нота, с която ги молеше да предупредят поданиците си да стоят настрана от изборната борба. Той добавяше, че „чужденците, които биха се намесили в изборите, ще бъдат екстернирани“.

ЕТО РУСОФИЛЩИНАТА В ДЕЙСТВИЕ:

В провинцията изборите минаха безбурно. Само в Дупница стана едно кърваво приключение; но по жестокост и по грозота то надминаваше всичко, видено досега в нова България.

Скандалът и тук биде започнат от русофилската партия. Той бе скроен отпреди няколко дена. От околните села бяха доведени още вечерта най-буйните хора, на които бе дадено наставление как да действуват. Планът се изпълни точно. На часа осем сутринта, когато се съставляваше бюрото, селяните, събрани наоколо, почнаха да дигат шум и да викат: „Нечеме избори! Сакаме Русия.“ Народният представител Грънчаров стана да възразява; в това време тълпата, предвождана от агитаторите, отиде да нападне участъка, дето неколцина русофили бяха арестувани. Първия път стражарите успяха да я отблъснат; но тя се повърна пак, въоръжена със сопи, с камъни, с револвери, нахълта в участъка със сила, грабна арестуваните и ги доведе триумфално на изборното място. Между туй Грънчаров се вдигна пак да държи речта си, но тълпата не искаше да слуша никакви увещания и заглушаваше думите му. Дрезгавите гласове на агитаторите ревяха: „Нечеме старите депутати. Те правиха война със сърбето и сакат сега да се биеме с Русия. Заради ним плащаме данъци, а Русия данък не взима.“ Разярена, тълпата нападна сега бюрото, чупейки каквото й паднеше на ръка. Членовете на бюрото избягаха: някои се скриха в околните къщи; други се пръснаха по лозята. Едно отделение от десет войници довтаса след това, но тълпата ги посрещна с камъни, принуди ги да отстъпят. Тогава тя се упъти отново към участъка. Стражарите я посрещнаха с няколко залпа, дадени във въздуха: това я ожесточи още повече, без да я уплаши. В участъка тя намери околийския началник Димитров, почна да го бие, смъкна го на улицата. Тук стотини ръце се спуснаха да го разкъсат, викайки: „Дръжте го бре, още не е псовисал!“ Полумъртъв, доведоха го до телеграфната станция, качиха го горе, пак го свалиха. Ужасната процесия продължи сетне към реката. Хванаха Димитрова за краката и го повлякоха. Той бе вече в безсъзнание. Униформата му бе раздрана; от всички страни на тялото му шуркаше кръв; главата му бе разглобена: тя отскачаше по калдъръма и мозъкът му се пръскаше по улицата. А тълпата, полудяла от яростта на разрушението, ревеше: „Да живее руският цар!“ Когато стигна до каменния мост, тя хвърли своята жертва в реката. Някой забележи: Още не е умряло проклетото куче!“ Но той бе вече издъхнал. Почнаха се сега гаврения с трупа. „Как си, г-н началник?“ — викаше един. „Русия нечеш, а?“ — подхвърляше друг. Трети се оплакваше: „Изедохте ни веке! Оня ден финансовият ни зема 150 гроша. Нá сега левове!“

Тоя разговор с мъртвеца трая няколко секунди.

Сетне побеснялата сган тръгна да дири другите врагове на Русия. В една къща до училището се бяха скрили народните представители Хр. Зограф и Х. Грънчаров, учителят Папукчийски. Тълпата ги намери на тавана, хвърли ги на пода с главата надоле и ги доби със сопи. На Грънчарова забиха ножове в главата, разпориха му корема. Някой извика: „Гледайте бре колко е той набрал от нашата пот!“

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/08/21/%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf/

Публикувана на 08/21/16 06:59 http://ivo.bg/2016/08/21/%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf/