Здравей,

Аз съм Вальо, който се споменава в публикациите на Йоана. Освен герой в нейните кулинарни приключения съм и този, който се грижи за блога да е хубав, бърз, леснодостъпен и най-вече да работи както трябва.

Именно в тази си роля пиша това съобщение. Йоана изрично ме помоли да се включа, за да обясня промените, които съм направил по блога, „за да не се объркват хората“. Толкова е добра!

А те промените не са кой знае какво толкова, просто блогът има нова тема (дизайн). По-важните неща се случват на заден план и не би трябвало да ги забелязваш. Смяната на темата се наложи защото досега използвахме една много модифицирана и сложно измислена тема, която спря да се актуализира преди 3 години. Новата се базира на стандартните за WordPress практики и основата ѝ е написана от програмисти от WordPress екипа. Което я прави лека, бърза и по-лесна за поддръжка.

Основна цел в разработването на темата беше да не е декоративна. Да няма излишни графични заигравки, по-скоро да изглежда така сякаш „няма дизайн“. По този начин се акцентира на съдържанието и хубавите снимки, защото те са най-важното нещо в блога.

Може би най-голямата промяна в дизайна на блога, която се забелязва е неговата начална страница. Защо тя изглежда така?

От известно време си мисля какъв би бил най-добрият начин за представяне на публикации на началната страница от „Кулинарно – в кухнята с Йоана“. Понеже той е профилиран в една тема – кулинарията – 90% от публикациите представят рецепта и текст към нея, свързан с преживяване или идеи. Тази специфика би позволила да се избяга от стандартното показване на последните публикации в хронологичен вид, тъй като текстовете в блога не са свързани във времето, т.е. не следват някаква логическа последователност.

Наблюдавайки статистиката на посещенията в нашия блог, забелязах че хората не се концентрират върху последните публикации (както това става в новинарските сайтове например), а търсят нещо конкретно като име, или пък някаква тема. Времето на публикуване на статията няма никакво значение за тях. За една рецепта, не би трябвало да е важно дали е от този месец или от книга издадена през 1940г.

На базата на тези наблюдения подредих нова начална страница на блога с цел да се покажат повече публикации базирани на различни критерии. В блога има вече над 730 публикации и е хубаво по някакъв начин по-старите да имат повече видимост, защото биха били полезни на някого. Казвам подредих, защото тези същите елементи присъстваха и преди на началната страница, просто бяха представени по друг начин. Направих една схема, която обяснява промяната.

С новата начална страница залагам повече на снимките и заглавията да говорят и драстично намалявам текста. Това позволява да се покажат на доста по-малко място не 5 а 12 от последните публикации (зелено).

По-видими стават секцията показваща публикации от този сезон (писани текущият месец през различни години) или такива, които са популярни в момента. Последните се базират на броя посещения за последните 2 дена и отразяват тенденции в търсенето на хората за този период (червено).

Последните коментари вече показват откъс от текста на коментара, защото стават интересни дискусии и доста често Йоана дава подробни разяснения за някоя от рецептите (жълто).

Разбира се присъстват и всички категории на публикациите, подредени в логически групи (синьо).

С това пренареждане на началната страница си поставих за цел достъп до повече публикации, а за новите посетители – да добият по-ясна представа за това какво могат да намерят в блога и многообразието на рецептите в него.

Почти половината от посещенията се случват на мобилни устройства, така че се погрижих и там нещата да изглеждат както трябва.

Не че искам някой да коментира написаното, но все пак ако искаш нещо да кажеш или пък забележиш някакви проблеми или странности, може да оставиш коментар или да ми пишеш лично на имейл: valix@kulinarno-joana.com.

Поздрави и приятно четене,

Вальо

Ново в блога е публикация на Валентин Ликьов от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Преди два дни ви показах, как "България на 20-ти август 2016 г. с най-евтин ток в Европа". И ако 20-ти е бил почивен ден (събота) то утре, 22-ри август е работен и за пореден път страната ни бележи най-ниска борсова цена н...

В продължение на години експерти предричат изчезването на традиционните книжарници на фона на бързото развитие и навлизане в ежедневието на цифровите технологии. Върхът в продажбите на електронни книги от $7 млрд., достигнат през миналата година, подсказваше, че прогнозите ще се окажат точни. По данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ (Census Bureau), продажбите в американските...

Заминаваме за Норвегия – преди да е свършило лятото, че после кой знае …

Приятно четене:

Норвегия

В земята на фиордите, троловете и викингите по Великден

За Норвегия по семейни причини съм чувал много и винаги ми е била в списъка за пътувания. Веднага щом се появиха нискотарифни полети дотам се сдобих с билет и заедно с мой приятел започнахме да правим планове за нашето пътуване в началото на май 2016 г. по време на православния Великден. Разбира се искахме в рамките на три дни да видим максимално много като фиордите бяха безапелационно фаворит в нашата програма. Проучихме много варианти за транспорт и в крайна сметка се спряхме на кола под наем. Направихме резервация в сайт за споделено пътуване и програмата ни беше ясна – Берген, фиорди и Осло за 3 дни.

Кацнахме на летище Торп,

което е на 120 км. южно от Осло и веднага потеглихме с колата за Берген.

Пътищата в Норвегия са тесни и настилката не е много добра

Средната скорост е около 60 км/ч и пътуването до Берген ни отне повече от 8 часа за разстояние от 450 км. Преминахме през всякакъв терен – снежни планини, безброй езера и водопади, както и няколко фиорда. Трябваше да ползваме и ферибот.

Имахме късмет с хубаво време по време на шофирането – ниски температури, но ясно и слънчево. През целия път виждаш разхвърляни дървени къщи тук и там, много често със спрени кемпери пред тях. Почти никакви признаци на сериозна цивилизация или индустрия.

Трафикът по целия път е много слаб

и вероятно това е една от причините за недобрата пътна мрежа. Въпреки, че са основен производител на петрол в Европа цените на горивата са малко по-високи от тези в Западна Европа.

Най-накрая стигнахме в

Берген

и веднага тръгнахме да разглеждаме третия по население град на Норвегия.

Берген е столицата на

фиордите,

защото почти всички туристически обиколко започват оттам. Мотото на този район е „ Fjord Norway – You have to be here to believe it”. Градът не впечатлява с нищо и се разглежда много бързо (централния площад, рибения пазар, характерните дървени къщи на пристанището). Качихме се с малка железница до един от хълмовете над града, където имаше прекрасна гледка към Атлантика. Вечерта решихме да пием по бира и първо отидохме до супермаркета. Оказа се, че бира се продава до 18 ч. и цената е около 6 лева за 0.5. л. Накрая пихме бира за 18 лв. в заведение, а към 22 ч. вече екипите на Бърза помощ изнасяха безпаметно пияните от баровете…

На следващия ден се отправихме към

Sognefjord, който е най-големият фиорд на Норвегия

и вероятно най-известния. По-точно искахме с корабче да преплаваме фиорда по направление Flam-Gudvangen.

Флам

е начална точка на железница, която се определя като най-красивия жп маршрут в света.

След поредица от завои и тунели достигнахме до пристана на корабчето и обиколката ни започна. Фиордите са неописуемо красиви – кристална вода, високи планини със сняг. Вероятно през лятото са още по-красиви, но и в ранна пролет са чудесни.

Отново разминавахме разпръснати къщурки през цялото плаване. След слизането ни от ферибота отидохме до една наблюдателна платформа наблизо откъдето се открива невероятна гледка към фиорда. Пътят до там беше изпитание за всеки шофьор, защото е много тесен ки стръмен, но пък си заслужаваше.

Потеглихме за Осло, където трябваше да сме късно вечерта. По пътя си минахме през

най-дългия автомобилен тунел в света Laerdel

с дължина от 25 км. Имахме късмет и да видим една от малкото останали викингски църкви и изцяло направени от дърво.

Отново преживяхме всякакви капризи на времето – дъжд, мъгла, сняг, слънце и т.н.

Пристигнахме късно в Осло, където домакинът ни беше много приятелски настроен и ни предложи да ни направи нощна разходка на града. Столицата на Норвегия е с население от около 700 хил. души и е много разпръснат град. Улиците са пълни с електромобили, защото правителството субсидира тяхната покупка.

Следващият ден беше определен за разглеждане на

Осло,

за което се оказа, че са ни нужни само няколко часа. Отскочихме с корабче до полуострова с музеите на мореплавателя Тух Хейердал (прекосил Пасифика с лодката Кон-тики) и полярника Руал Амудсен (откривател на Южния полюс). Видяхме музея на Нобеловата награда за мир, която по традиция се връчва ежегодно в Кметството на Осло.

Кралският дворец и Парламентът са на главната улица на града, където пихме кафе в чудесно и слънчево време. Обиколката на норвежката столица приключи с разглеждане на известната шанца за ски-скокове на един от хълмовете, които я заобикалят.

Наистина туристическото мото на Норвегия казва почти всичко за нея “Norway – powered by nature”, a aз бих добавил и петрола към това изречение

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Норвегия – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. С Опел по фиордите на Норвегия
2. Из фиордите на Норвегия: Гейрангер, Ставангер и Осло
3. Из фиордите на Норвегия
4. Прейкестолен (Норвегия)
5. Плевенчани отвъд Полярния кръг (3): Осло и Западна Норвегия
6. Норвегия: Къде, какво, как?
7. Берген и Осло (3 част на Екскурзия из Скандинавия)
8. Кипърски Великден
9. Норвегия: Лофотен и Трьомсьо (Скандинавия – една осъществена мечта зад Полярния кръг (2))
10. В планините на полярна Норвегия (2)
11. В планините на полярна Норвегия (1)
12. Великден в Халкидики

Добре де, хванахте ме. Не са негативи, но са най-близкото, което съществува за мен днес.

Отворих папката, за да запазя два спомена от лятното море – залез, отразен в лампата на терасата и морски светлини, отразени в мастиленото пристанище. Отражения на моменти, които са били красиви и които още дълго ще бъдат ценни.

В същото виртуално чекмедже ме чакаха още няколко запечатани момента. Замислих се дали снегът по покрива на този изгрев няма да се стопи от близката горещина на Гърция. Не. А до него чакат още два бели сутрешни момента от бялата ни сутрешна дневна. Не помнех даже, че съм уловила сянката на ангел.

Оглеждайте по-често забравените чекмеджета със снимки. Оттам може да изникнат интересни неща.

Постът Забравени негативи е публикуван в Васи ли?!.

Във връзка със статията “Хлъзгавата генералска писта на руските интриги в България” в ivo.bg от вчера, 20 август 2016 г. http://ivo.bg/2016/08/20/хлъзгавата-генералска-писта-на-руски/, коментаторът Стамбо направи следното допълнение днес:

Чудесен коментар, само определението на ген. Фичев като русофил, не е коректно. Той е възпитаник на Роберт Колеж, владее и ползва свободно 11 (!!!) езика, ТВЪРД СТАМБОЛОВИСТ, той е сред най-активните в контрапреврата срещу рубладжийските предатели-детронаторите на АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ, след падането на СТАМБОЛОВ е дискриминиран от рубладжийския лагер, а СИМЕОН РАДЕВ го е описал като хард русофоб:

…От гърмежите се набра голяма тълпа. Фичев, буен човек, сега съвсем освирепял, искаше да насили вратата на консулството /руското/ и да сече….

Къде сега такива български офицери?…

И още от най-жестоката глава в СТРОИТЕЛИТЕ:

IV. ВОЙНА С НОТИ МЕЖДУ КАУЛБАРСА И РЕГЕНТСТВОТО

Опасението от смущения, което прозира от това окръжно на д-р Стоилова, бе предизвикано от многобройни донесения за агитацията на руските агенти между населението: установено бе, че в някои русофилски центрове се приготовлявали скандали за изборния ден. Присъствието на руски поданици в големите градове, които изобщо служеха на консулствата за агенти, усложняваха значително положението (ЗА КОЯ ГОДИНА ГОВОРИ СИМЕОН РАДЕВ, СЯКАШ ЗА 2016!!!) , тъй като поради режима на капитулациите полицията не смееше да действува спрямо тях енергически. Трябваше да се внуши на тях, че тоя път властите няма да се шегуват. Но за да няма повод Русия да се счита обидена, на 27 септември Начович отправи до всичките агенти една нота, с която ги молеше да предупредят поданиците си да стоят настрана от изборната борба. Той добавяше, че „чужденците, които биха се намесили в изборите, ще бъдат екстернирани“.

ЕТО РУСОФИЛЩИНАТА В ДЕЙСТВИЕ:

В провинцията изборите минаха безбурно. Само в Дупница стана едно кърваво приключение; но по жестокост и по грозота то надминаваше всичко, видено досега в нова България.

Скандалът и тук биде започнат от русофилската партия. Той бе скроен отпреди няколко дена. От околните села бяха доведени още вечерта най-буйните хора, на които бе дадено наставление как да действуват. Планът се изпълни точно. На часа осем сутринта, когато се съставляваше бюрото, селяните, събрани наоколо, почнаха да дигат шум и да викат: „Нечеме избори! Сакаме Русия.“ Народният представител Грънчаров стана да възразява; в това време тълпата, предвождана от агитаторите, отиде да нападне участъка, дето неколцина русофили бяха арестувани. Първия път стражарите успяха да я отблъснат; но тя се повърна пак, въоръжена със сопи, с камъни, с револвери, нахълта в участъка със сила, грабна арестуваните и ги доведе триумфално на изборното място. Между туй Грънчаров се вдигна пак да държи речта си, но тълпата не искаше да слуша никакви увещания и заглушаваше думите му. Дрезгавите гласове на агитаторите ревяха: „Нечеме старите депутати. Те правиха война със сърбето и сакат сега да се биеме с Русия. Заради ним плащаме данъци, а Русия данък не взима.“ Разярена, тълпата нападна сега бюрото, чупейки каквото й паднеше на ръка. Членовете на бюрото избягаха: някои се скриха в околните къщи; други се пръснаха по лозята. Едно отделение от десет войници довтаса след това, но тълпата ги посрещна с камъни, принуди ги да отстъпят. Тогава тя се упъти отново към участъка. Стражарите я посрещнаха с няколко залпа, дадени във въздуха: това я ожесточи още повече, без да я уплаши. В участъка тя намери околийския началник Димитров, почна да го бие, смъкна го на улицата. Тук стотини ръце се спуснаха да го разкъсат, викайки: „Дръжте го бре, още не е псовисал!“ Полумъртъв, доведоха го до телеграфната станция, качиха го горе, пак го свалиха. Ужасната процесия продължи сетне към реката. Хванаха Димитрова за краката и го повлякоха. Той бе вече в безсъзнание. Униформата му бе раздрана; от всички страни на тялото му шуркаше кръв; главата му бе разглобена: тя отскачаше по калдъръма и мозъкът му се пръскаше по улицата. А тълпата, полудяла от яростта на разрушението, ревеше: „Да живее руският цар!“ Когато стигна до каменния мост, тя хвърли своята жертва в реката. Някой забележи: Още не е умряло проклетото куче!“ Но той бе вече издъхнал. Почнаха се сега гаврения с трупа. „Как си, г-н началник?“ — викаше един. „Русия нечеш, а?“ — подхвърляше друг. Трети се оплакваше: „Изедохте ни веке! Оня ден финансовият ни зема 150 гроша. Нá сега левове!“

Тоя разговор с мъртвеца трая няколко секунди.

Сетне побеснялата сган тръгна да дири другите врагове на Русия. В една къща до училището се бяха скрили народните представители Хр. Зограф и Х. Грънчаров, учителят Папукчийски. Тълпата ги намери на тавана, хвърли ги на пода с главата надоле и ги доби със сопи. На Грънчарова забиха ножове в главата, разпориха му корема. Някой извика: „Гледайте бре колко е той набрал от нашата пот!“

Share on Facebook