Пътуване до Куба и Мексико (2): Мексико

Пътуването на Пламена из Централна Америка от Куба днес преминава в Мексико.

Приятно четене:

Мексико

част втора на

Пътуване до Куба и Мексико

Летим за Мексико,

а аз пак съм малко нервна. Чела съм колко е опасен града, как отвличали туристи, бла, бла.

Чудя се, от летището имаме вариант да се придвижим до хотела с метробус, обаче обществения транспорт бил опасен и не се препоръчвал, трябвало лицензирано такси, обаче аз пътувам бюджетно и ми се свидят 20 и не знам си колко лева за такси, при положение, че метробуса струва 3 лв.

Сменяме пари на летището – който ходи, да смени там за цялото пътуване, няма по-добро място. Има около 20 бюра с различен курс, обиколете и намерете най-изгодния. Носете 100$ банкноти, дават най-добър курс.

Скъперничеството в мен надделява и решавам

да хванем метробуса.

Купува се карта от автомат, няма друг начин. Картата важи и за метрото. Намираме автомата и започва едно шоу. Изчислила съм 4 курса по 30 песо + 10 песо депозит и 4 курса с метрото по 5 песо и искам да вкарам всичките 150 песо наведнъж. Нищо не става, гледаме, пулим се, на дисплея пише bay, но всичко друго е на испански. Питаме, никой не може да ни каже, всички гледат умно автомата и заключват – не работи. Накрая го разгадаваме, то било много просто. Вкарваш най-напред 40 песо, 10 депозит и 30 за един курс, вземаш картата и после в другия вход зареждаш останалите. Трябва да имаш точно 40 песо, ресто не връща. Отивам и развалям с голям зор, никой не иска да ми развали, така, че като сменяте пари си поискайте дребни още в бюрото.

В метробуса сме само ние и един полицай, пътува постоянно вътре, за сигурност на пътниците. Всъщност на всеки ъгъл има полиция, в станциите на метрото, на всякъде, не се почувствах застрашена по никакъв начин.

Настаняваме се в центъра, на 50 м. от площада, 40 лв. хотел и закуска. За закуската не знаех, някъде го бях пропуснала между редовете, така, че много се изненадах. Не беше кой знае каква, но пък и ние не сме претенциозни. Иначе хотела беше хубав, чист, само малко шумен, но то там мястото е такова.

Купувам екскурзия за другия ден за

Куернавака и Таско

и хукваме из града.

Екскурзията – грешка, бях забравила колко мразя организирани екскурзии с гидове. В Куернавака – 45 мин., а във сребърна мина 1 час. Да си избираме и купиме бижута. Е, да, ама аз бижута си имам и не смятам да купувам, преживях го. Мина часа, изненада – обяд в ресторанта на втория етаж. Добре, качваме се, лукс, 20 блюда, готвач – да те обслужи. Каквото си избереш, това получаваш и колкото искаш, толкова ти сипват. Замислям се, питам гида, влиза ли в цена и получавам отговор: Няма аз да ти плащам обяда. Питам колко струва – 160 лв. Паднах, хванах си мъжа, теглих на гида и обяда една майна на български и излязох от ресторанта.

В групата бяхме 7 човека с микробус, нас ни взеха последни и трябваше да седнем най-отзад, обаче аз се размърморих и гида ми отстъпи мястото си до шофьора, така, че се возих и най-важното имах възможност да снимам с кеф по пътя. Та от тези 7 човека 2 японки също като нас се отказаха от обяда и четиримата си намерихме едно място на първия етаж да седим и чакаме останалите. Мина час, никой не слиза, полудях, тръгвам да им раздигам чиниите. Мъжа ми не ми дава, дърпа ме. Виж, вика, японките какви са спокойни, стоят си, чакат си, а ти… Издържам геройски, след малко всички пристигат и тръгваме. Аржентинеца се настанил на моето място в микробуса, че искал да снима, обаче не знае, че в момента само за това си мечтаех.

Таско,

невероятно място, трябва да се види. Ето малко снимки.

Ден следващ, вече не ги броя – край на организираните екскурзии, ако ще да ме отвлекат, повече гид не искам. Вземаме метрото, а то отлично организирано, в сравнение с него, дупките в Брюксел ми се видяха като дупките по нашите шосета, по които си троша колата, само, че там си троших главата. Отиваме на автогара север и хващаме автобуса за Теотихуакан, билет 6.50 лв. Около 1 час път. И входна такса пак някъде толкова, не помня точно, но знам, че ги бях сметнала по 15 лв. на човек общо.

Теотихуакан,

отидете рано и носете вода, много вода. Горещо е и няма сянка. Мястото е някак си магическо, плени ме, оставих част от душата си на ацтеките.

Гетото, снимах го от автобуса, много колоритно изглежда отдалече.

След обяд отидохме да видим плачещата икона. Преди време моя мъж прочете някаква статия в един вестник за нея и на шега ми каза, като отидем в Мексико да го заведа да я види. Е, аз взех шегата насериозно, заведох го. Не видяхме истински сълзи, както пишеше в статията, но мястото е цял комплекс от катедрали и е много хубаво.

Изобщо

целият град Мексико е хубав,

беше като балсам за душата ми след Куба.

Последен ден в Мексико, и

летим за Канкун

Ако трябва да избирам коя част от Мексико да избера столицата, или полуострова на карибите, никога няма да избера Юкатан. Не, че е лошо, но аз се влюбих в това, което видях около град Мексико.

Хотела, отново до автогарата, изобщо май ми е практика да избирам хотелите с такава локация, хем лесно се предвижваме с багажа, хем избягваме такситата, нали ви казах, че ги мразя. Без багаж вече лесно се ходи навсякъде. Хубавите хотели са в зона хотелиера, но са скъпи, а аз пътувам евтино.

Хотелът е хубав, макар и евтин, с две двойни легла, голяма стая, чист, лягах на изток и ставах на запад, сама на легло за двама. Пак със същия недостатък, шумен, до главния път, но след първата нощ свикнах.

Тулум

– хващаме маршрутка за 3.40 лв. до Плая дел Кармен, от там друга за 3.00 лв. до Тулум.

Плажа мръсен, мислехме да останем на него, но като го видяхме решихме да отидем на препоръчания от Ива Акумал.

Тулум, Кинтана Роо, Мексико

Не съжалихме, беше разкошен, изкарахме следобеда там, след което 2 маршрутки и до хотела. Това беше предимството на хотел до автогарата, освен евтината цена.

Купихме си билети за селския автобус до

Чичен Итца

на другия ден в 6.00. Билет 13.50 лв.

Можете и да не пътувате със селския автобус, аз обичам да се омеся с местното население, да мина през селата, затова така направих, иначе цената не е много по-ниска.

Автобусът е за Мерида и спира точно на Чичен Итца, другия вариант е със по-бързия и по-скъп автобус, обаче ако искате да е директен нямате избор. Тръгва в 8.00 и наобратно в 16.00. Не съм много сигурна за точните часове, има ги в сайта, но съм сигурна, че престоя е 4 часа, а там няма какво да правите 4 часа. Не е голямо и се разглежда бързо, ние при все, че изкупихме сувенирите и се пазарих с часове, пак излязохме преди четвъртия час. Има и друг вариант, най-добър, Бърз автобус до Валядолид и от там маршрутка или селския автобус до Чичен Итца. Въобще, варианти много.

Ден предпоследен,

Канкун

Плаж – има няколко обществени плажа, ние ги обиколихме всичките.

Най-лош е Тортуга, най-хубав – плажа на делфините.

Той се намира в най-долния край на зона хотелиера, обаче автобуси има на всяка минута. Дори се застъпват и е голямо шоу как се надпреварват да си оберат клиентите. На този плаж дори чадърите са безплатни, има и специални места – чадъри с пейки за инвалиди. Тук е мястото да кажа колко съм

възхитена от това как държавата се грижи за инвалидите

и се питам кой е по-напред Мексико или България. На летището в Мексико сити работят много хора в инвалидни колички, а тук плаж с безплатни чадъри и места за тях. Дори и път имаше направен, за да могат да слизат до морето с количките.

Ден последен –

Плая дел Кармен

Всички наопаки, аз пак на терсене. Еми, не ми хареса. Знам, че на всички там им харесва повече от Канкун, обаче аз не съжалих и за миг, че не намерих там подходящ хотел по чужди препоръки, а и заради автобусите до Чичен Итца предпочетох Канкун. Имам само 2 снимки на Плая дел Кармен, просто нямаше какво да снимам. Една голяма улица с магазини и един мръсен плаж. Дори не се изкъпахме на него, а се върнахме обратно в Канкун.

Ами това е, постарах се да наблегна на практичната информация, историческата, мисля може да се прочете в интернет и дано да съм била полезна.

Автор: Пламена Ставрева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мексико – на картата:

Мексико

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=67528

Свързани новини: