У-МО-ПО-МРА-ЧИ-ТЕЛ-НО! ПО-КЪР-ТИ-ТЕЛ-НО! Най-мощното престъпление, което се провежда в настоящия момент на територията кърти абсолютно всички мивки, плочки и тавани по целия свят!!! Преди малко повече от два часа любимата "медия&quo...

Преди два дни в "Какво още ни сервират за грабежа АЕЦ "Белене"?" ви разказах и показах, как любимата "медия" на фондация "Америка за (унищожаване на) България" (дез)информира населението на те...

Морските таралежи са животни от тип иглокожи, близки братовчеди с морските звезди, но с една важна разлика – тялото на морския таралеж е затворено в броня или черупка от костни плочки, а най-неприятното е, че при много видове външната страна на тази броня е покрита с шипове или иглички, които могат да причинят наранявания, в случай, че ги настъпите или имате друг контакт с тях (за това и как да се предпазите – по-надолу). Живеят разпръснато, но понякога и на групи, повечето обичат твърда повърхност и са буквално каменояди – „изяждат“ скалите и се загнездват там.

Превенция

Ако не сте водолаз (там ще ви трябват по-сериозни предпазни средства), има три неща, които можете да направите, за да се предпазите и да не провалите отпуска си:

1. Вземете си обувки за плуване. Продават се в спортните магазини и чифтът струва между 10 и 50 лв. В повечето магазинчета за плажни принадлежности в Гърция също можете да си намерите такива.
2. Избягвайте скалисто и каменисто дъно, то е предпочитано от морски таралежи. Участъците с повече ситен пясък означават и много по-малък шанс да настъпите морски таралеж.
3. Гледайте къде стъпвате!

Аууу! Убодох се на морски таралеж. Какво да правя?

Случва се, без паника! Болката според вида на таралежа и начина, по който сте го настъпили варира между убождане на трънче и ужилване от пчела. Почти винаги се случва да се убодете на няколко места. Можете да се справите и сами с проблема, но трябва да знаете следното (слагам го в червено):

ВАЖНО! Ако смятате, че не можете да се справите сами, убождането е в сухожилие или става, чувствате проблеми с дишането, световъртеж, гадене, мускулна слабост, трудност при координиране на движенията, световъртеж и парестезия (изтръпване, мравучкане), частична парализа, болка в гърдите или сериозно подуване и почервеняване на ужиленото (убоденото) място, незабавно потърсете лекарска помощ.

1. Излезте веднага от водата! По възможност не стъпвайте на убодения крак и не притискайте бодлите повече. Болката може да започне като леко неудобство и да стане нетърпима в рамките на 15-30 мин. (тогава достига максимална интензивност) и да продължи няколко часа.
2. Вземете пинцета (ако нямате под ръка, опитайте с пръсти) и извадете колкото можете повече бодли. Бодлите на таралежите са така устроени, че пробождат крайника и мигновено се чупят. Много е вероятно крехките останки да останат забити в кожата и да се „набият“ навътре, ако стъпите на крака. Плитководните таралежи в Егейско море не са отровни (по-долу ще пишем за това), но все пак е възможно алергична реакция, така че извадете бодлите възможно най-скоро.
3. Почистете нараненото място със сапун и изплакнете с хладка или топла вода. Тъй като пробождането е прясно, измиването може да е болезнено, но е важно.
4. Потопете крайника в максимално гореща вода. С други думи, напарете крака си във възможно най-горещата вода, която можете да издържите. Дръжте го така в продължение на 20-30 мин., доливайки още гореща вода, ако е нужно, така че през цялото време кракът ви да е в най-горещата вода, която можете да понесете.
5. Внимателно извадете крака си от водата. Кожата се е разширила и най-вероятно част от бодлите и парченцата ще са се подали (издърпайте ги с пинцета внимателно) или дори напълно излезли и паднали (при нас точно така се получи). Като алтернатива, може да сложите разстопен восък на мястото на убождането и така да издърпате залепилите се за восъка бодили.
6. Сложете сок от лимон, лайм или (най-добре и най-евтино) оцет и накиснете болното място в продължение на 15-20 мин. Бодлите на морските таралежи са предимно калций и оцетът ще разтвори остатъците, ако изобщо има такива. Отново изплакнете с топла вода.
7. Не превързвайте раната! Тя има нужда да диша и всички части да бъдат изхвърлени от крака. Поспете през нощта (докато спите можете да направите хлабава превръзка с компрес от оцет на болното място) и на следващата сутрин (без да стъпвате) повторете горните процедури.
8. Успокойте болката. Може да използвате болкоуспокояващи на базата на Ибупрофен (напр. Ибудолор, Нурофен) на всеки 6 часа, докато болката поотмине. За успокояване на мястото и допълнително лечение при възстановителни процеси може да използвате успокояващи кремове или спрейове като ЦиКатридина и крем „Здраве“.
9. При възпаление, препоръчваме консултация с лекар. В случай, че нямате достъп до такъв, ползвайте кортикостероиден крем с локален антибиотик (напр. Бетазон Tрио,  Бетадерм). Препоръчваме подобни действия и ако сте настъпили умрял морски таралеж на брега.
10. Наблюдавайте мястото на убождането за инфекция. Признаците на инфекция включват зачервяване, гной, папули, нодули, подуване на засегнатата зона или на лимфните жлези, които се вливат в засегнатата зона (шията, подмишниците или слабините), както и висока температура. При тези симптоми, както и изброените в червен цвят в началото, непременно потърсете лекарска помощ.

Окончателното възстановяване може да отнеме няколко седмици.

Бонус съвет: Отидете в някой рибен ресторант и си поръчайте морски таралеж, за да „им го върнете“. На гръцки е „ахинос“ (αχινός), а на турски – „дениз кестанеси“ (deniz kestanesi).

На какъв таралеж съм се убол?

Хубавото на докторантурата на Петър е, че му дава достъп до всякакви научни публикации, вкл. за морските таралежи… Накратко, група учени от катедра „Зоология“ към унивеситета в Солун са изучили 6725 представители на морската фауна в Егейско море и са открили 21 вида морски таралежи. Но в случай, че не сте водолаз и сте се уболи близо до брега, най-вероятно сте нацелили един от тези четири вида (слава Богу, нито един от тях не е отровен):

Paracentrotus lividus  (Лилаво-червено-черен)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 54%

Най-популярната гад. Обикновено има черно-зеленикаво тяло до 7 см и остри, дълги бодли с черно-пурпурен оттенък (но понякога варират между маслинено зелено, бледокафяво и тъмно кафяво), сочещи в различни посоки .  Обича да се вкопава в скалите и сред водорасли.

Psammechinus microtuberculatus (Зелено-кафяв)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 22%

Известен още като „зелен таралеж“, всъщност е малък, кафяв, с тънки и остри бодли. Има почти сферично тяло, къси бяло-прозрачни до зеленикаво-кафяви бодли и достига диаметър до 5 см.

Arbacia lixula (Черен, с иглоподобни бодли)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 19%

Черен таралеж, с вечно щръкнали дълги и тънки бодли с почти еднакъв размер, средно около 8 см в диаметър. Най-голям е шансът да го настъпите през май-юли, а най-малък – през октомври.

Arbaciella elegans (Керемидено-черен, с плоски мечоподобни бодли)

Шанс да сте настъпили точно този вид: 3%

Няма как да го объркате, той е много малък (1-2 см в диаметър), има малко на брой, дебели и мечоподобни бодли. Обича скали, дупчици и дори черупките на някои ракообразни.

Източник: Koukouras, A., Sinis, A. I., Bobori, D., Kazantzidis, S., & Kitsos, M. S. (2007). The echinoderm (Deuterostomia) fauna of the Aegean Sea, and comparison with those of the neighbouring seas. Journal of biological research-Thessaloniki, 7, 67-92.

Материалът Убождане от морски таралеж – 10 стъпки как да се справим, преди да е развалил почивката ни в Гърция или Турция е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Класация на книжарници „Хермес” –  15 август – 21 август 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Аз преди теб, Джоджо Мойс, Хермес 3. Soy Luna: Приключението започва, колектив, Егмонт 4. Всичко е любов – книга 3 (Макгрегър), Нора Робъртс, Бард 5. Ангелите не оцеляват на леда, Александра Маринина, Хермес Класация на „Книжен...

По пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в Кошице.

Приятно четене:

Музей на авиацията в Кошице, Словакия

част втора на

През Източна Европа с джип

Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00 ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…

Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата
Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие …

Натоварихме багажа, аз навързах техниката (всяка сутрин имах ритуал – връзване на телефона, стартиране на софтуера за ‘следене’, и Google Maps, включване на SPOT-а, включване на dashcam) и тръгнахме към Кошице…
Спокойни неделни магистрали през част от пътя…

При Felsozsolca обърках малко пътя, та се наложи да се връщам около километър… Явно не само аз бях объркал, защото в малкото пресечки по пътя и по полето се въртяха като мухи без глави (като мен) доста автомобили …
Как да е стигнах (по хубави пътища) в

Кошице

Там видях ОМВ и заредих (за пръв път от България). Предварителното ми проучване показа, че в Словакия е малко по-евтино от Унгария…
Още на бензиностанцията въведох като следваща дестинация

музея на авиацията в Кошице

Това ме отклони с 10-20 км от ‘идеалния маршрут’, но си заслужаваше. Намерих музея – намира се до летището
Отидох на касата… Момчето каза, че ще ми направи специална отстъпка, защото едното хале било в ремонт. Питам го – кое хале? ‘История на авиацията’
Викам му – абе аз 1000 км преминах заради този музей, и вие няма да ме пуснете да разгледам и там?
– Халето е ей-там и вратата му е отворена – погледнете (навярно имаше предвид да погледна през вратата)

Košice International Airport, 040 17 Barca, Словакия

Аз това и чаках – шмугнах се първо там докато не е размислил …

А вътре – РАЯТ…

Разрез на прословутия Jumo 205 :

Уникалното на този дизелов авиационен двигател са параметрите му – дванадесет бутален шест цилиндров двигател с два колянови вала, даващи мощност 1000к.с. И много други интересни технически решения. Двигателя е ползван през Втората световна война, като е бил монтиран на бомбардировачи Юнкерс.
Други дизели:

И самолети – Миражи:

МИГ-29

F-104, NF-5A… Стандартното СИВ въоръжение (СУ-25, МИ-24 и т.н.), Ми-2, Хюи и много други въртолети, самолети, крилати ракети и планери

Един много интересен самолет – Ф104

Крилата са му изключително къси – сигурно метър и двадесет сантиметра.. Като водещия им ръб е изключително остър (според информация от нета – дебел само около 0.4мм)… Затова при обслужване са слагали протектор, който стоеше и в музея…. Общо взето – ракета с едни мънички крилца колкото да не е без нищо

Дори балистична ракета SS-2

Също така имаше много разрези на различни турбореактивни двигатели и техните компоненти (например горивни камери на турбореактивни двигатели)..
Помотах се, дори влязох в един ИКАРУС хармоника – и той бе експонат

И реших да излизам. Тогава момчето на входа ми казва – „ама не искате ли да разгледате и експонатите с автомобили и мотоциклети…
Там е автомобила на нашия президент (който е големия инициатор и поддръжник на този музей) – бронирано БМВ“ (явно е много леко, защото не личеше, въпреки, че момчето твърдеше, че е бронирано).. Казвам му, че не ми е интересно бронирано съвременно БМВ… А момчето ми казва, че там

има и ретро автомобили

След което разгледах колекцията от стари автомобили (Форд Т, Татра 30) и мотоциклети… В друго хале бяха шкодички и други източни автомобили… В идеално състояние и на собствен ход

Доста време се помотах, докато жената си пушеше цигарите (не пожела да влезе)…

С доста приповдигнато настроение продължихме нататък по пътя…

Бързо излязох от Словакия

(ей много го бърках това име със Словения – дори на унгарската граница като ме питаха накъде пътувам, им казах, че за Словения, та бая чесаха репите защо  ли към Полша ще минавам през Словения  ).
Навлязохме в Полша неусетно (само пътен знак посочва, че си в друга държава, като има и табела с основните правила – скорости по пътищата)…

Трафика бе идиотски – накъсано движение, чакане и т.н.

Спряхме да похапнем в един много голям град, дето ми струваше големи усилия да се сетя как би се произнасял –

Ржешов " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Rzeszow " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Там една много бледокожа русичка касиеро-сервитьорка се изчервяваше на всеки мой въпрос (предполагам не заради мръсни мисли, а просто като отражение на всяко голямо мислено усилие да разбере какво се иска от нея)  Чакахме около 40 минути (нямаше други клиенти), ама бургерите си заслужаваха – наистина бяха много вкусни. Времето за чакане не ме изнервяше, защото по това време в колата компютъра точеше видео от камерата

Общо взето почти всяка почивка изключвах камерата, и започвах прехвърляне на записаните файлове на хард-диска… Камерата можеше да записва общо около 8-9 часа, и при надхвърляне на това време започва да изтрива най-стария запис. А копиране на 64 GB общо дисково пространство (толкова бе общата памет на камерата) заема сериозно време…
За съжаление трафика рязко се увеличи. Започнаха безумни ремонти. Например в участък около 40 км да правиш едновременно три ремонта, като всеки е с дължина повече от километър
Седиш, и чакаш да дойде насрещната колона (с пилотен автомобил)… Това е около 10 минути за да започне да идва… Още 10-15 минути се влачи трафика (защото пътя, по който минават не е с добре направени подходи, и колоната намалява до 10-15 км/ч докато слиза на обикновения път) И така, докато се източи последния автомобил… След което пилотния автомобил тръгва обратно. Мъкаааа.

И тези 40 км да ги изминаваш за повече от час и половина. Или пък да отклонят ЦЕЛИЯ трафик, включително камионите през малки селца, през чиито улици аз минавам трудно
Освен това явно в неделя литургиите са по-обширни, защото в почти всяко село, през което минавахме, имаше ОГРОМНИ тълпи от хора, които стоят до пътя, преминават и т.н.
Бях заплюл Сувалки или Аугустов за нощувка, но към 7 – 8 часа стана ясно, че няма как да стане…
Жената почна да мрънка към 21 часа (13 часа след тръгването ни от Дебрецен)… А към 22 започна и да плаче, та затова погледнах картата на навигацията за близък град, избрах хотел и около 22:40 спряхме пред хотела
Ресторанта не работеше, та затова изядохме някоя друга вафла, и опустошихме минибара. Настроението се подобри, видеото се прехвърляше безпроблемно – живота стана хубав

Сухата статистика
(вече електрониката водеше по-точен отчет

Изминати за деня: 825км
Средна скорост: 73км/ч
Максимална скорост: 142км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 03мин
Общо изкачени (по височина) 7.40км
Общо спускане (по височина) 7.37км
Максимална надморска височина: 480м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Словакия – на картата:

Словакия

   Have a look at this interesting idea for plastic bottle caps that came from the kids from Kindergarten...

HBO ще зарадва почитателите на австралийската писателка Лиан Мориарти със сериал по романа й „Големите малки лъжи” (ИК „Хермес“). Телевизионната адаптация от 7 епизода ще бъде излъчена в началото на 2017 г., а в главните роли ще видим холивудските звезди Рийз Уидърспун и Никол Кидман. Уидърспун и Кидман са и продуценти на филма. Към тях се присъединяват звездата от...

Управляващите по московски маниер през телевизора български власти ни опипват втори пореден ден с посланието, че е вероятно за кандидат на ГЕРБ за президент да бъде назначена Йорданка Фандъкова.  Вече и Томислав Дончев, министърът с ангажимент да води предизборната кампания на партията, се включи в опипването. А министрите на Борисов не говорят подобни неща по свое “усмотрение”, заявявайки, че (вече) е 100 процента сигурно само едно: че самият Борисов няма да се кандидатира.

Допреди седмица в медиите се въртеше интригата, според която Кристалина Георгиева щяла бъде кандидатът на ГЕРБ. Мразя да се включвам в състезанието между “знаещите” разни клюки, които бързат да ги сервират с надежда да блеснат със своята осведоменост. Но дори и моя неосведомена милост знаеше, че тя няма да напусне поста си на еврокомисар. Защо тогава някои медии бяха подведени да пишат коментари за вероятното й номиниране?

Тази каша от слухове и игри на криеница е отражение на терзанията на Борисов. Главата на намирисващата риба вероятно вече е взела курс “пълен напред към пълен мандат”, щом министър Дончев е упълномощен да ни съобщи с такава категоричност какво  няма да направи Шефа. Много й се иска на главата да стане държавен глава, но страхът от изпускането на реалната власт я потапя обратно в бурната вода на премиерските отговорности.

Не е нужно да гадаем дали Фандъкова наистина ще се окаже новото мюре на Борисов. За нея поне ни опипват с подготвящи намеци. Но си мълчат за другата обсъждана кандидатура- тази, на вицепрезидента Маргарита Попова, която също се спряга ( и стяга) – ту от БСП, ту пък сега от ГЕРБ ( един “симбиоз”, който говори много за фалшивото делене между двата отбора на петата колона в България).

В един пернишки сайт преди два дни изтече част от стенограма на обсъжднията на последния пленум на БСП, където по отношение на Маргарита Попова се чули следните реплики:

“Неизвестен: Приветствам това да бъдем толерантни, но какво искаме да кажем с една такава позиция? Че някои наши организации са малоумници и нищо не разбират ли? Колко номинации има Попова от наши организации? Колкото и малко има, това е симптом, който не трябва да подминаваме! Няма как да замазваме нещата, и при положение, че Попова не си говори една година с Плевнелиев и се разминава с енго по коридорите…

 

Шум в залата…

Глас от залата: Ами да взима некви хапчета!

 

Женски глас от залата: Не качвайте акциите на Попова, защото ще се сритаме с хората работещи в съдебната система! Разберете, че това е злия гений, който работеше преди да бъде избран още като вицепрезидент, който работеше срещу адвокатурата като цяло и срещу съдебната система като цяло. Мразят я в съдебната система! Нямаме основание да й даваме по-добра оценка. По-добре дори да я премълчим!” http://zapernik.com/2016/08/20/10350/

В съдебната система може да я мразят Попова, но партийните централи на двете крила на петата колона я ценят като свой резервен играч. А общото между нея и Фандъкова е най-важното качество за спечелване на номинацията: сервилността към Москва. Изглежда, че Фандъкова е на път да спечели по този показател. http://ivo.bg/2013/12/25/нов-теч-на-доказателства-за-течната-д/

На кантара може и да натежи все пак предимството на Маргарита Попова като “свободна валенция”, която няма да създаде проблем на Борисов с освобождаването на сегашния й пост, както би станало с Фандъкова. Едни нови избори за кмет на столицата могат да се окажат рисковано изпитание за преялата с власт ГЕРБ.

А като стана дума за кашата ( в главата на рибата, откъдето се вмирисва тази бъркотия), имаме поредната аналогия от времето на Тодор Живков, когато обаче премиерският пост беше една формалност. Въпросната “формалност” се именуваше по едно време Гриша Филипов. Във връзка с този съветски гражданин, който говореше български със съветски акцент, се разказваше вица за трите проблема на България: “ сушата, кишата и Гришата”.

Сега поне проблемът е сведен само до кашата, забъркана от следовника на Живков, която обаче ще сърбаме един ден всички ние.

Share on Facebook

Share on Facebook

Коментар от Живко Боев за ирационалната българска любов към Русия:

 

Русия не може да избегне съдбата си на суровинен придатък на икономиките на ЕС и източноазиатските тигри. И това не е ясно само на зомбираните от двувековната руска пропаганда в българския прованс, които вярват в някаква “чутовна”, “извънмерна” руска мощ. Но като ги попиташ какво у тях, у дома е руско, започва едно нечленоразделно мърморене или позоваване на някакви само на тях известни страхотни, страшни едва ли не, руски оръжия, което и да беше вярно, с нищо не може да подобри мизерното съществуване на руската провинция. Та тези хорица са проблемът на България. Те с неграмотноста си, неосъзната при това, са лесна жертва на контролираните от руски подлоги медии. Те избират волен сидеров, те ще изберат всяко леке, което им пробутат от “ТЕЛЕВИЗОРА”. Независимо дали е дудук, дали е усвоилия проевропейска лексика дорогой валя.

С напредването на възрастта повечето проблеми отпадат. Доста илюзии стават излишни. И много неща ти се проясняват.

Сега ще ти обясня защо. Аз съм на 38 години.

Може би ще ги навърша през ноември, живот и здраве, като един добър скорпион, а може би не.

Но резултатите от възрастта си остават. Ето какви са те:

1/ Корпоративният булшит отпада

Мина времето, когато беше млад, ентусиазиран и отворен към „новостите“ лабораторен плъх, готов да „работи в екип“ с други лабораторни плъхове, които се състезават в колелцето на „високо конкурентна и динамична среда“, произвеждайки електричество за различни захарчета… Тези неща не са ти интересни. Плъховете не живеят до 38 години. Сега ловят други опитни мишки. В Студентски град. И опитни, и неопитни. Но преди всичко млади. Ти отдавна не живееш там…

2/ Ненужните стремежи отпадат

Например: голф тройка, изолация и пристройка. Или кариера в американска компания. Трябва да си жертва на морално престъпление и духовно издевателство, за да прекараш живота си в картонена кутия, убеждавайки другите колко яко е да прекарат живота си в картонена кутия. Вместо да им помогнеш… Няма никакъв мисъл.

3/ Натискът на обществото отслабва

Ще те ръчкат да се жениш и да теглиш кредити, ама до време… След 38 просто ще те оставят на мира.

4/ Старите си отиват

Сега ти си стар, дори супер-стар, ако искаш, но истината е, че старите си отиват. Един по един. Колкото и да ги обичаш. Няма как. Нареди се на опашката. Ти си следващият. Предимството е, че тези десетилетия, които те делят от тях, позволяват да правиш каквото си пожелаеш. Също като тях…

5/ Спираш да се срамуваш

Беше на 25, когато шкембето те притесняваше и на 35, когато за пръв път не можа да го вдигнеш. Сега всичко ти е позволено. Разбираемо е. Все пак наближаваш 40-така…

6/ Спира да ти пука

Хората били егоисти, корпорациите се интересували единствено от своите корпоративни интереси. Отделяш по-малко време за такива глупости и повече време за разумни, адекватни действия в полза на опитност, която те кара да се чувстваш успял. Все пак вече си „дърт“. Обществото го изисква от теб. Трябва да даваш пример на младите. Някои от тях носят токчета, други – не. Внимаваш да са на повече от двайсет и две.

7/ Ставаш искрен

Пишеш статии като тази. Нямат право да ти се сърдят. Животът си минава. Техният също. Жалко, че не са си го признали. Щеше да им олекне.

8/ Лъжеш по-малко

На 28 беше принуден да лъжеш, че имаш имоти, коли, доходи и други такива временни неща, само и само да се харесаш на определени хора (предимно от противоположния пол). На 38 вече няма нужда да се преструваш. Или си минал през точка от 1 до 7 (виж по-горе), или продължаваш да си опитно зайче в нечий чужд, нечист, лабораторен експеримент. При всички случаи лъжеш по-малко. Но лъжеш по-добре.

9/ Чувстваш се като на 25

Само че с десетилетие и половина „безплатен обяд“ отгоре, нали? След като ти се е „изредил“ целият свят…

За останалото ще пиша след време, живот и здраве!

Ако е рекъл Оня, дето мачка заровете.

Тихомир Димитров