Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)

По пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в Кошице.

Приятно четене:

Музей на авиацията в Кошице, Словакия

част втора на

През Източна Европа с джип

Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00 ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…

Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата
Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие …

Натоварихме багажа, аз навързах техниката (всяка сутрин имах ритуал – връзване на телефона, стартиране на софтуера за ‘следене’, и Google Maps, включване на SPOT-а, включване на dashcam) и тръгнахме към Кошице…
Спокойни неделни магистрали през част от пътя…

При Felsozsolca обърках малко пътя, та се наложи да се връщам около километър… Явно не само аз бях объркал, защото в малкото пресечки по пътя и по полето се въртяха като мухи без глави (като мен) доста автомобили …
Как да е стигнах (по хубави пътища) в

Кошице

Там видях ОМВ и заредих (за пръв път от България). Предварителното ми проучване показа, че в Словакия е малко по-евтино от Унгария…
Още на бензиностанцията въведох като следваща дестинация

музея на авиацията в Кошице

Това ме отклони с 10-20 км от ‘идеалния маршрут’, но си заслужаваше. Намерих музея – намира се до летището
Отидох на касата… Момчето каза, че ще ми направи специална отстъпка, защото едното хале било в ремонт. Питам го – кое хале? ‘История на авиацията’
Викам му – абе аз 1000 км преминах заради този музей, и вие няма да ме пуснете да разгледам и там?
– Халето е ей-там и вратата му е отворена – погледнете (навярно имаше предвид да погледна през вратата)

Košice International Airport, 040 17 Barca, Словакия

Аз това и чаках – шмугнах се първо там докато не е размислил …

А вътре – РАЯТ…

Разрез на прословутия Jumo 205 :

Уникалното на този дизелов авиационен двигател са параметрите му – дванадесет бутален шест цилиндров двигател с два колянови вала, даващи мощност 1000к.с. И много други интересни технически решения. Двигателя е ползван през Втората световна война, като е бил монтиран на бомбардировачи Юнкерс.
Други дизели:

И самолети – Миражи:

МИГ-29

F-104, NF-5A… Стандартното СИВ въоръжение (СУ-25, МИ-24 и т.н.), Ми-2, Хюи и много други въртолети, самолети, крилати ракети и планери

Един много интересен самолет – Ф104

Крилата са му изключително къси – сигурно метър и двадесет сантиметра.. Като водещия им ръб е изключително остър (според информация от нета – дебел само около 0.4мм)… Затова при обслужване са слагали протектор, който стоеше и в музея…. Общо взето – ракета с едни мънички крилца колкото да не е без нищо

Дори балистична ракета SS-2

Също така имаше много разрези на различни турбореактивни двигатели и техните компоненти (например горивни камери на турбореактивни двигатели)..
Помотах се, дори влязох в един ИКАРУС хармоника – и той бе експонат

И реших да излизам. Тогава момчето на входа ми казва – „ама не искате ли да разгледате и експонатите с автомобили и мотоциклети…
Там е автомобила на нашия президент (който е големия инициатор и поддръжник на този музей) – бронирано БМВ“ (явно е много леко, защото не личеше, въпреки, че момчето твърдеше, че е бронирано).. Казвам му, че не ми е интересно бронирано съвременно БМВ… А момчето ми казва, че там

има и ретро автомобили

След което разгледах колекцията от стари автомобили (Форд Т, Татра 30) и мотоциклети… В друго хале бяха шкодички и други източни автомобили… В идеално състояние и на собствен ход

Доста време се помотах, докато жената си пушеше цигарите (не пожела да влезе)…

С доста приповдигнато настроение продължихме нататък по пътя…

Бързо излязох от Словакия

(ей много го бърках това име със Словения – дори на унгарската граница като ме питаха накъде пътувам, им казах, че за Словения, та бая чесаха репите защо  ли към Полша ще минавам през Словения  ).
Навлязохме в Полша неусетно (само пътен знак посочва, че си в друга държава, като има и табела с основните правила – скорости по пътищата)…

Трафика бе идиотски – накъсано движение, чакане и т.н.

Спряхме да похапнем в един много голям град, дето ми струваше големи усилия да се сетя как би се произнасял –

Ржешов " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Rzeszow " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Там една много бледокожа русичка касиеро-сервитьорка се изчервяваше на всеки мой въпрос (предполагам не заради мръсни мисли, а просто като отражение на всяко голямо мислено усилие да разбере какво се иска от нея)  Чакахме около 40 минути (нямаше други клиенти), ама бургерите си заслужаваха – наистина бяха много вкусни. Времето за чакане не ме изнервяше, защото по това време в колата компютъра точеше видео от камерата

Общо взето почти всяка почивка изключвах камерата, и започвах прехвърляне на записаните файлове на хард-диска… Камерата можеше да записва общо около 8-9 часа, и при надхвърляне на това време започва да изтрива най-стария запис. А копиране на 64 GB общо дисково пространство (толкова бе общата памет на камерата) заема сериозно време…
За съжаление трафика рязко се увеличи. Започнаха безумни ремонти. Например в участък около 40 км да правиш едновременно три ремонта, като всеки е с дължина повече от километър
Седиш, и чакаш да дойде насрещната колона (с пилотен автомобил)… Това е около 10 минути за да започне да идва… Още 10-15 минути се влачи трафика (защото пътя, по който минават не е с добре направени подходи, и колоната намалява до 10-15 км/ч докато слиза на обикновения път) И така, докато се източи последния автомобил… След което пилотния автомобил тръгва обратно. Мъкаааа.

И тези 40 км да ги изминаваш за повече от час и половина. Или пък да отклонят ЦЕЛИЯ трафик, включително камионите през малки селца, през чиито улици аз минавам трудно
Освен това явно в неделя литургиите са по-обширни, защото в почти всяко село, през което минавахме, имаше ОГРОМНИ тълпи от хора, които стоят до пътя, преминават и т.н.
Бях заплюл Сувалки или Аугустов за нощувка, но към 7 – 8 часа стана ясно, че няма как да стане…
Жената почна да мрънка към 21 часа (13 часа след тръгването ни от Дебрецен)… А към 22 започна и да плаче, та затова погледнах картата на навигацията за близък град, избрах хотел и около 22:40 спряхме пред хотела
Ресторанта не работеше, та затова изядохме някоя друга вафла, и опустошихме минибара. Настроението се подобри, видеото се прехвърляше безпроблемно – живота стана хубав

Сухата статистика
(вече електрониката водеше по-точен отчет

Изминати за деня: 825км
Средна скорост: 73км/ч
Максимална скорост: 142км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 03мин
Общо изкачени (по височина) 7.40км
Общо спускане (по височина) 7.37км
Максимална надморска височина: 480м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Словакия – на картата:

Словакия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=67627

Свързани новини: