08/11/16 18:28
(http://patepis.com/)

Истанбул с мотор (5): Музей на техниката „Рахми М. Коч“

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, а днес сме в техническия музей на Рахми М.Коч

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част пета

Музей на техниката „Рахми М. Коч“

Докато обядвахме един поливаше с маркуч тротоара, пък друг събираше водата. Много поливат така тротоарите и улиците на всякъде и прах дефакто не се вдига никъде. Тук отново ми направи впечатление как в някаква дейност, където в България са заети 2 – 3 човека, тук са заети 5 – 6 човека и повече. Примерно заведението, малка квартална кръчма, не е ясно с какъв оборот, но достатъчно е един да готви и един да носи храната, тук бяха не знам колко, но поне 5 човека преброих и всеки нещо прави, тича насам-натам. Един върти чевермето, друг идва да пита всичко наред ли е, трети носи хляба, четвърти водата, много странна организация имат тези хора.
Вървейки по улиците забелязах, че обичаите и занаятчийството се е съхранило и до днес, докато в България е умряло преди много години. Все още има чираци и майстори, хората се стараят да си вършат добре работата и клиента да остане доволен. На една от улиците чувам един да вика „Чирак, Чирак“ след малко тича едно хлапе из зад ъгъла, явно чиракуването е общоприето все още при тях. Нека не забравяме, че чирака се учи на занаят и не получава заплата, а по скоро си плаща обучението като работи за майстора.
След това отклонение вече се бяхме наяли и беше време да стигнем до един от най-интересните музеи, в които сме ходили през целия си съзнателен живот. Трябваше да изминем 2 км, но някак си не ни се ходеха пеша като знаехме, че ни чака доста разхождане из музея. Хванахме си автобуса от най-близката спирка и стигнахме бързо.

Музеят на Рахми М. Коч е първият голям технически музей

в Турция, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията. Мащабният комплекс на музея се намира на брега на историческия Златен рог в сърцето на стария Истанбул. Той е частна фондация, която има за цел да колекционира, изследва и възстановява стари технически съоръжения, индустриални и инженерни обекти и тяхната документация и да ги експонира. Предметите се събират от най-различни държави и периоди. Колекциите съдържат хиляди елементи – от грамофонни игли до кораби и самолети. Експонатите са предмети, които засягат нашето ежедневие.

Много усилия са вложени от талантливи сътрудници

– инженери и занаятчии, преподаватели и професори, за достигане на сегашното състояние на музея. Голяма част от ценните предмети са закупени от фамилия Коч, други са били дарени от посетители, понякога анонимни. Принос имат Босфорският университет и обсерватория „Кандили“.
Музеят разполага с много добри реставраторски работилници и специалисти и извършва реставрация на старинни предмети, собственост на други музеи и частни колекции.

Основател на музея е Рахми М. Коч,

от второто поколение на турската компания „Коч“, основана от баща му Вехби Коч.

Музеят

е разположен в две исторически сгради.

Първата, „Ленгерхане“,

е била бивша леярна в Османската империя. Била е построена по времето на султан Ахмет Трети върху основите на византийска сграда от XII в. След това е била възстановена при султан Селим Трети (1789 – 1807). Последователно е била собственост на Министерството на финансите и на Турския държавен монопол. Разрушена е от пожар през 1984 г. и е изоставена. Рахми М. Коч я купува през 1991 г. Музеят е основан в тази сграда, възстановена и допълнена с подземни галерии, и е

открит през декември 1994 г

Впоследствие е закупена

втората сграда – историческата корабостроителница,

построена от Османската морска компания през 1861 г. В нея са се изграждали и ремонтирали турските кораби и фериботи. Сградата е преминала през много промени и през 1996 г. е закупена от музея на Коч. Впоследствие са прибавени още 14 малки сгради, свързани с нея, които са били надлежно реставрирани в своя оригинален вид. През юли 2001 г. новото разширение на музея е открито за посещения и има вече повече от 11 000 кв.м галерии. Допълнително през 2004 г. са закупени още 7000 кв.м площ на север от музея и са изградени гара и коловози, хангар за самолети, вятърна мелница, задвижвана от водна помпа, плаващ кран, паркинг, детски площадки и малко морско пристанище, където с пристанищния влекач могат да се правят обиколки на Златния рог.

Този музей е нещо грандиозно и те пренася назад във времето

Самата прецизност, с която е изработено и подредено всичко пленява. Всичко е изпипано до най-малкия детайл. Прекарахме 4 часа, което никога не се е случвало в музей до момента, като сме отделяли на експонатите само по няколко секунди. Ако трябваше да се задържаме повече и да четем всичко, сигурно трябваше да стоим там една седмица. В музея има за всеки по нещо, не е нужно да се интересуваш от техника, за да го посетиш. Просто виждаш неща, които те заобикалят всеки ден, или са заобикаляли хората в тяхното ежедневие преди години. Успях да щракна над 470 снимки в музея, като съм обхванал някъде около 90 % от експонатите, имах още батерия, но вече се бях изморил да снимам.

Keçeci Piri, Hasköy Cd. No:5, 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

В музея има и истинска американска подводница, в която влязохме и разгледахме. Тя е вързана на док във водата на мини пристанището.
Всички снимки можете да видите тук, ако желаете: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/RahmiKoc/.
Мисля по-надолу да ви покажа отбрана част от това, което видяхме.

Това не е Жигула, не е и Фиат, това е Тофас :).

Това пък е тунингован Тофас.

Жабата с въртящите се фарове.

Разрез на двигател.

Системи за сигурност във Форд Фокус.

Прозрачни домакински уреди.

И уреди от бита.

Какво има зад екрана на лед телевизора.

Само стари глупости.

Родословното дърво на фамилия Коч.

Ето го и самият Рахми Коч.

Децата опитват да направят сапунен цилиндър около себе си.

Детската зала в музея.

Колекция мотоциклети.

Умалени модели на Harley-Davidson.

Детски играчки от едно време.

Колелета.

Бебешки колички.

Коне с карета.

И много мини модели.

Ретро модели.

Безброй минимоделчета из целия музей.

Парни машини.

Ей така са се рязали дърва едно време.

Производство на зехтин.

Лодки.

Сух док за ремонт.

Пресъздадени са различни работилници и ателиета от едно време.

Петя шофира ретро автомобил.

Ковачница.

Часовникар.

Детски магазин.

И един Douglas DC-3 ‘Dakota’.

Колекция от стари играчки.

Имах като дете точно същия метален мотор :).

Влизането в подводницата става под час. За съжаление ни вкарва един бивш капитан и разказва само на турски.

Снимането е забранено, но успях да щракна няколко снимки преди да ме хванат.

Преден торпеден отсек.

И стълбата на долу.

По-нататък нямам снимки, но се придвижваш из цялата подводница като моряк през малките тесни отвори. По едно време капитана пусна истинската сирена за тревога и за малко да ми изхвърчи горната част на черепа. Представям си, ако спиш и ти свирне това до главата. Койките са супер тесни и разстоянието е точно колкото да се промушиш легнал, определено не трябва да страдаш от клаустрофобия.

След като излязохме от подводницата ни чакаше един танк отпред.

Стар луксозен кралски вагон.

Трябваше да ни дадат билетчета за ретро железница, но казаха, че не работи. Като стигнахме до нея почнахме да се въртим и да оглеждаме, хората седяха вътре като да тръгне и им дупчеха едни ретро билетчета на ужким, розови с кръгче в средата, точно каквито бяха и в БДЖ до преди няколко години :). Тъкмо решихме, че само си седят и тръгнахме да си ходим и взе, че запали локомотива. Намърдахме се вътре без билет и кондуктора не възрази :).

С дървените вагони изминаваш 500 м, след което те връщат обратно, но да се почувстваш в ориенталски експрес, като по каубойските филми :).

Ето я Петя във влака.

Малко по-късно можете да видите и във видеото за какво иде реч.
Продължихме към авиоколекцията. Имаше един разбит самолет от войната. Бомбандировач, B- не помня колко му беше номера.

Кола разделена на две.

Ретро двуетажен автобус, Петя реши да се повози.

И кафе носталгия, Кока Кола. Всичко в Истанбул, което е ретро му казват носталгия.
Пихме по кола разбира се.

Безброй мини модели на почти всичко.

Дойде ред и на кукленските къщи. Уникални, толкова прецизно изработени спират дъха.

Така са си играли момиченцата едно време.

Макет на старо селище.

Корабостроителна работилница.

Умалени модели на двигатели на лодки.

Колекция ретро яхти.

Рибари.

Лодка за водни ски.

Лампа.

Кола-амфибия.

Трамвай с коне.

Петя кара трамвая.

И аз съм се настанил на една дървена седалка.

Петя кара мотриса Фиат.

Вече бяхме без сили и се оказа, че от другата страна на главната улица колекцията продължава в първо построените сгради на музея :).

Колекция от супер прецизно и детайлно изработени парни локомотиви.

Валяци.

Измервателни уреди и навигационни уреди.

Колекция аудио-визуална техника.

Филмов декор.

Корабни модели.

И отново много мини модели.

Макет на град.

С натискане на едно копче и всичко оживява, след малко във видеото можете да видите сами.

Катапулт.

Ето ви и уникален макет на малък град, даже и птиците летят вътре. Тук на снимка, а след малко в движение.

Много мини модели на самолети.

И АН-225 с Буран на гърба си.

Стига толкова, ако цъкнете на линка в началото ще разгледате всичко.

А сега едно кратко видео от Миниатюрк и Рахми Коч музей

Започна да се свечерява и тъй като бяхме от другата страна на Златния рог, решихме да ползваме корабчето, което е като градски транспорт. Имахме една карта в нас според която корабчето тръгваше съвсем близко до музея и ходи на зиг-заг из Златния рог, което ни устройваше, защото имаше спирка близо до нашия квартал. Отидохме да търсим спирката, попаднахме в един парк до брега, с много деца и семейства, които си правеха барбекю насядали по полянките.

Детска площадка Парк Хаскьой (Haskoy Parki) тип моста над Босфора :).