De Profundis: СЛЕД РОКЕРИТЕ НА ПУТИН, ИДВАТ ЛИ МИГ-ОВЕТЕ НА ПУТИН

08/25/16 10:41
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: СЛЕД РОКЕРИТЕ НА ПУТИН, ИДВАТ ЛИ МИГ-ОВЕТЕ НА ПУТИН

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/80458-de-profundis-sled-rokerite-na-putin-idvat-li-migovete-na-putin.html

Внимание! Пази се от мотористи!

Голяма грешка ще направи българският Парламент, ако одобри идеята за нов пътен знак, който гласи: „Внимание! Пази мотористите!”. Тя идва от самите мотористи, но не е просто идея, а вече има и реализация, доколкото те направо си го слагат тук и там из България. Знакът, имам предвид – нищо, че не е официално регламентиран.

Доколкото знам, в нормалния свят това се нарича самоуправство, абсолютно недопустимо е и се преследва строго от закона.

Самото това действие трябва да накара държавата да е нащрек и да внимава не дали пази мотористите, а дали се пази от мотористите. Защото те – явно вдъхновени от примера на своите батковци, „Нощните вълци” на Путин – за пореден път доказват, че се смятат за по-големи от държавата и че имат право да се разпореждат в нея, без да подлежат на санкция. Това би било абсурдно, ако ставаше другаде, но ние си знаем, че в България всичко е възможно.

Представям си обаче дори тук какво би станало, ако писателите сложат пътни знаци, с които уведомяват обществеността да внимава за преминаващи пегаси. Или как би се отнесла властта към група лесничеи, от чиито знак ден и нощ се носи звук на моторна резачка. Да не говорим пък за възможността някоя гей дружинка да реши, че има право на знаци, изразяващи щенията им за обществена защита. На бас, че в укротяването ще се включи не само държавната машина, но и най-будната част от българското гражданско общество, което, както е известно, се състои от смели футболни агитки, триъгълни момчета от фитнеса и вездесъщите рокери, тоест, същите тези „мотористи”, както ни се представят напоследък, за да си придадат по-благообразен вид.

По повод мерака на рокерите за собствен пътен знак, някои се бъзикат, че е добре да го има, но с текст: „Внимание! Пази се от мотористи!”. Така и нормалните участници в движението ще знаят, че може внезапно да ги задмине някой, който кара на задна гума със сто километра в час и вози руса девойка без каска. Или че, спрял на дадена улица, човек в никакъв случай не бива да отваря вратата на колата си – застрахователите няма да я платят, когато сляп моторист я отнесе.

Аз обаче не съм съгласен. Предпочитам да сме сериозни и да използваме наличните средства за озаптяване на побеснелите – например полицията да си свърши работата всеки път, щом чуе моторист да надува като изоглавен или го види спокойно да пърпори по тротоара към кварталното кафене. Да не говорим, че, както сочи нормалната логика, като общество най-добре ще предпазим тези хора, а и себе си, от сблъсъка със смъртта, ако движението на мотоциклети по българските пътища бъде изцяло забранено.

Поредният път, който води никъде

Като стана дума за пътни знаци, сетих се, че в този живот има и безпътни. Това не значи, че са поставени насред полето, а че пътищата, които сочат, водят никъде.

Не знам дали казаното има нужда да се обяснява – поне през последните 27 години преход би трябвало всички да сме разбрали какво представляват въпросните знаци, кой ги произвежда и кой чрез тях заблуждава, че ни сочи правия път. А когато се окажем пак в безпътица, обяснява как ние сме изкривили посоката, а той е напълно невинен.

Връщам се към темата, защото в момента поредната история, пълна с безпътни знаци, се разиграва пред очите ни покрай до вчера уж общия кандидат-президент на левицата Румен Радев. Този човек, поне според комунистическата пропаганда, която неистово го лансира, е чист като самодива в бяла премяна. И според мен ако му се доверим, ще ни заведе точно в царството на самодивите.

Първо, той беше голям армейски началник, командваше военно-въздушните сили на България – но няма абсолютно никакво отношение към ужасната слабост на тези сили. Никакво, освен положително. В смисъл – постоянно опитва да внесе положителни промени, но никой не разбира какви.

Очевидно или сам Радев е доста сложна личност, или концепциите му за авиацията са твърде мъгляви, иначе няма как да се обясни подобно неразбиране. Но като знам пък, че комунистите никога няма да издигнат сложна личност за президент, защото така ще отблъснат избирателя си, цялата работа с бившия генерал лъсва като на тепсия.

Второ, за огромно негово достойнство се сочи факта, че той не е политик, с други думи – не е оцапан, не е обвързан, не е в игрите и следователно – това е внушението – ще работи във всенародна полза.

`Айде, бе! Къде из окото ми плува корабче, пардон, лети самолетче, та ми ги приказвате такива? Да не би аз да съм измислил думите, че „генерал Румен Радев е номинация на БСП от бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби”? Или ги изрече на глас по телевизора Татяна Дончева, която може да бъде обвинена за много неща, но не и че не познава хората, кръговете и процесите в БСП.

Фактът, че Румен Радев не е политик, всъщност е огромен негов недостатък. Той не разбира от диалог, от гражданско общество, от отношенията малцинство-мнозинство и другите насъщни атрибути на демокрацията. Не разбира от международна политика, а, както видяхме по-горе – няма качества и във военното дело, освен на чисто пилотско, изпълнителско ниво. Тоест, хал хабер си няма от нито едно от нещата, с които по Конституция трябва и може да се занимава президентът. Ами сега?

Сега третото – Радев не е кандидатура, спусната от Москва, горещо уверява Ивайло Калфин. Той е чиста и свята номинация на местни организации на БСП, но така добре уцелена, че чак Първанов и самият Калфин внезапно и доброволно се отказват от президентските си мераци заради него.

Ох, на мама доброволците – направо ще се разплача от умиление.

Но и това беше на първо време, де. После очевидно икономическите лобита в БСП и АБВ все пак не успяха да си поделят куклите и парцалите, така че Румен Радев от най-великата обща лява кандидатура на света, скоро ще стане най-низкия и подъл тип, който сляпо служи на слепците от БСП. Ще видите, след като АБВ вече заяви, че ще издигне собствен кандидат-президент, нищо друго не остава на Първанов, освен да очерни генерала, с когото до вчера така се гордееше. Но ние няма да се учудваме, нали, това би бил просто поредният безпътен знак, поне в морално отношение, който агент Гоце ще ни покаже, за да ни поведе към нищото.

След рокерите на Путин, идват МИГ-овете на Путин

Напоследък ми е все по-трудно да повярвам на очите и ушите си, граждани, въпреки че с възрастта и опита би трябвало да става обратното, да ми е по-лесно да приема хората и идиотщините, които те сътворяват.

По принцип не съм голям моралист. Не бих с лека ръка отправил например укор към някого, който естетически се възхищава на божието творение, наречено млада девойка. Но не мога да остана безучастен към онова, което напоследък се превръща в истинско бедствие – беззаветната и предана любов към Русия, която се лее от всички български медии без всякакви граници, включително разумни.

Не знам дали ви направи впечатление как на олимпиадата спортните коментатори на БНТ използваха поне половината време, за да оплакват с горки сълзи отсъствието на руските спортисти от Рио. Да, онези, дрогираните от ФСБ по поръка на Путин, онези, които, без оглед на спортна чест, мамят колегите си и излагат здравето си на опасност, само за да поддържат жива кремълската и личната си мегаломания.

Дори тях обаче човек може донякъде да ги разбере, но не може да разбере порива на нашите доброволни или специално инструктирани дрънкала. Независимо какъв спорт гледаме, независимо има или няма руснаци на терена, типовете, на които плащаме от данъците си, 20 дни ни занимаваха основно със „сборная”, както упорито продължават да наричат руските отбори, независимо, че СССР отдавна вече не съществува и нищо „сборно” няма в тях. Не видях някой от тези героични коментатори да вземе специално интервю от известен спортист, не чух да използват в коментарите си нищо друго, освен тъпи клишета – но любовта им към Русия сякаш е безсмъртна.

Отвратително!

Почти толкова отвратително, колкото тъй наречената „скрита”, но всъщност съвсем явна реклама на новия руски МИГ-35, която се появи в един голям български сайт. Той определя самолета като „изтребител на бъдещето” и информира, че МИГ-35 разполага с „интегрирана система за информация и засичане на цели от пето поколение”. Това означава, възторжено ни убеждава текстът, че изтребителят може да стреля по 6 цели едновременно, докато държи на прицел още 10.

И аз веднага си представих подходящите цели – Кремъл, сградата на Лубянка, мавзолея на Ленин, някоя и друга огромна статуя на Сталин, кортежа на Путин…..

Шегувам се, но не съвсем.

Сериозен съм обаче в твърдението, че въпросният МИГ-35 ще падне. Ще падне още щом литне. Той най-модерният руски танк спря насред парада на Червения площад, та този самолет няма да падне. В една страна, където уважението към човешкия живот е нула, а творческата мисъл живее само между мъртвешкото напиване в петък и адското изтрезняване в понеделник, самолетите така правят – падат.

Разпътният знак в цялата работа обаче е, че тази руска реклама в българска медия вероятно е свързана отново с президентската кампания, бившия генерал Радев и едни немалко пари, които България предстои да похарчи, за да закупи необходимата авиационна и друга бойна техника. С други думи – май пак се канят да ни пробутат руски МИГ-ове, които да бдят в натовското българско небе.

И `що не? След като ни навестиха вълчите рокери на Путин, защо да не дойде миг, когато ще ни навестят и неговите най-нови МИГ-ове.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com