Няма къде да избягаш, приятелю!

Планетата е прекалено тясна.

По-тясна е от твоята глава.

А ти навсякъде я носиш със себе си.

Върху крехките си рамена.

Бил съм в Кайро. Видях как Сахара връхлита града.

И в нейните сенки се криеха демони с фамилни имена, които завършваха на -ов и на -ев.

Бил съм в Малта, сред Средиземно море. Имаше огромни вълни.

И в солта на прибоя облизах сълзата, които си носех от вкъщи с кеф…

Бил съм в Амстердам, при „червените фенери“.

И всички жени ми приличаха на тази, която я намаше там…

Бил съм в Испания, сред Темплиерските замъци.

И навсякъде бях рицар с натежало сърце…

Бил съм в Берлин, unter den Linden.

И миришеше на лято под липите, което си отиде заедно с детството в мен…

Бил съм в Санторини, в прегръдките на вулкана.

И там залезът носеше тъга, също както у дома…

Бил съм в Хърватска, при прекрасните заливи.

И там мразех себе си, въпреки че нямаше кога…

Бил съм в Констанца, където храната беше гадна.

Защото носех отровата в мен…

Но през цялото време съм си бил „у дома“.

В моята глава.

Просто няма къде да избягаш, приятелю!

Време е да започнеш да променяш нещата.

Вътрешните неща.

Чак тогава ще попътуваш.

Може би.

По света.

Дори да си стоиш у дома…

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина https://asktisho.wordpress.com/2016/08/29/nqmakade/

Свързани новини: