И в Русия вече не крият, че Бокова е кандидатура на Путин

Влиятелният руски вестник “Комерсант” публикува статия за ( срещу) Ирина Бокова като кандидат на Путин на поста “генсек” на ООН. Сайтът “Биволъ”, който е цитирн в статията, цитира на свой ред “Комерсант” и добавя свой коментар по темата. https://bivol.bg/kommersant-bokova.html

Към коментара на Биволъ не се налага още един коментар на очевидностите. Има обаче някои въпроси, които възникват от (анти)логиката България да издига протеже на Путин и в тази кампания да бъде впряган целият ресурс на бедната ни държав, която иначе е изнудвана от Москва за огромна сума във връзка с провала на проекта АЕЦ “Белене”.

Вече и в самата Русия не крият връзката на Бокова с режима на Путин. Това също ли е резултат на “предателството” на българите, които не желаят Бокова да бъде рекламирана и подпомагана като българска кандидатура , а в същото време да е руска на практика?

Сред тъжните констатации, които се налагат в това отношение, особено във връзка с акцентирането на ролята на българското външно министрество в рекламната кампания на московската кандидатура Бокова, е фактът, че няма значение кой е титулярът на поста министър. Той може да си е позволявал критични думи в отделни случаи по адрес на Кремъл, но дойде ли заповед “по гарнизона” за пропагандна артилерийска подготовка по всички медийни фронтове, зад Бокова се строяват “старите пушки” от министреството. Тяхната “стрелба” заглушава и малкото независимо в това отношение досегашно говорене на министър Митов.

Така беше и при предишните министри начело на това ведомство. Николай Младенов, предшественикът на Даниел Митов, също беше на този пост от позицията на десен политик, който не правеше мили очи на Москва. Но и по негово време, и днес, подчинените му ( явно само формално) се държат по важните за Путин въпроси като истински верни путинисти. Например на всички писма на Инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА всесилните чиновници пишат отговори под индиго, които защитават съветската позиция по въпроса. И при Марин Райков, и при Никола Младенов, и при Данил Митов. Авторът лично е показвал на някои от тях арогантния отговор в съветски дух, подписан от подчинени на министъра, но ефектът от това е нулев- да не кажа като от две нули, защото смърди на съветско гниене, с което министрите не могат да с преборят.

Оптимистите и песимистите вероятно могат да поспорят за аналогиите. Оптимистите имат основание да кажат, че съветското положение с несменяемите кадри със съветски манталитет във външното ведомнство не е уникално. Същото е положение и във вътрешното, и във военното ведомство. Песимистите пък могат да им отвърнат, че може и по-лошо да става. Защото зелените човечета на Путин без опознавателни знаци, които превзеха полуостров Крим, поне бяха руснаци. Докато въпросните български ведомства са в ръцете на червени съветски човечета, които дори не се крият. Те управляват де факто , а моментните несъгласия с техния Путин, изразявани понякога от министрите, всъщност служат за прозападен фасаден фон в уж евроатлантическата България.

С пълното съзнание за обвиненията в нескромност, които си навлича , авторът на тези редовете е длъжен да припомни основанието да заеме тази лична позиция ( с която си разваля още повече отношенията с доста влиятелни в държавата фактори). Като директор на БТА, още в начабото на мандата си през 1991 г., вашият автор с един подпис просто зачеркна цялата кореспондентска мрежа от 26 бюра на агенцията в чужбина, подчинена изцяла на предишните служби, заменяйки я с журналисти на свободна практика ( каквато е практиката на западните държави , сравними по мащаби с България- като скандинавските и много други). Едно от първите неща, които направиха реваншистите, настанили се в креслото на директора на БТА след като виновникът за това “безобразие” беше отстранен през лятото на 1993 г., беше да започнат рестраврацията на мрежата постоянни пунктове на БТА в чужбина, включително с реабилитиране на старите офицери на същата им служба.

Смея да твърдя от първо лице, че подобно радикално “посегателство”, макар и да е било временно в периода 1990-1993 г., срещу съветските другари на българска служба, не се случи в нито едно друго ведомство в България. Поради което мога да си позволя да съм критичен към липсата на “последователи” в подобно реформиране на системата до ден днешен. Разбира се цената на свободата и последователността винаги и навсякъде е била висока, а заемащите високи постове в нашата демократична България явно не желаят да я платят.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител