De Profundis: ЗА МОКРИТЕ СЪНИЩА НА ЕДИН ГЕНЕРАЛ – ДА МАРШИРУВА КАТО ПРЕЗИДЕНТ НА ПАРАДА В МОСКВА

09/07/16 13:01
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ЗА МОКРИТЕ СЪНИЩА НА ЕДИН ГЕНЕРАЛ – ДА МАРШИРУВА КАТО ПРЕЗИДЕНТ НА ПАРАДА В МОСКВА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/81197-de-profundisza-mokrite-sanista-na-edin-general-da-marshiruva-kato-prezident-na-parada-v-moskva.html

Май в дните около 6 септември нещо специално витае във въздуха и всяка година кара хората да правят глупости, свързани с разни съединения – понякога химически, като мастика с мента да речем, но често и по-сериозни.

От време на време например някой умник решава да съедини два електрически кабела с голи ръце. Парадоксът е, че успехът му в начинанието се възприема от всички останали като голям житейски провал. Добре, де, вероятно и сам той щеше така да го възприеме, ако изобщо вече можеше да възприема.

Лично познавам пък един тип, който точно на 6-ти септември даде обет при следващия си брак да се съедини с истинска извънземна девойка, за да избегне неприятностите на изневярата, които земните моми причиняват. Ако съдим от Пришелецът, онези девици са толкова грозни и страшни, кой нормален мъж ще им се навие – гласеше желязната му логика.

Оказа се, че те наистина са невероятно грозни и страшни, обаче живеят в матриархат и поддържат харем от наложници – ако може човек така да определи горките същества от мъжки пол, похитени от вселенските амазонки по разни планети и принудени да им се навиват всяка нощ.

Разбира се, най-очевидната глупост, свързана с 6 септември, е онази случка отпреди 131 лета, когато, заради силните патриотични чувства, бушуващи в умовете и сърцата, пловдивските момчета дотолкова се напиват, че по грешка присъединяват Източна Румелия към Княжество България, вместо Княжеството към Румелията, както би било редно. И както всъщност било планирано.

След тази нелепа историческа случайност българската столица се мести от Пловдив в София, а оттам насетне произтичат и големи беди за пловдивчани.

Например, ако бяхме център на българската вселена, сигурен съм, че каменният киликандзер, наречен Альоша, нямаше да извисява заплашително шмайзер над Пловдив, а над София. Или над Каспичан, все едно. Министерствата щяха да са ни под ръка и другарят Георги Гергов, прочут /при/съединител на панаири и друга обща собственост към личната си империя, нямаше за всяка по-сериозна далавера да търчи до София, та да се разпорежда там. Щеше да си се разпорежда спокойно тук. Пък и случайно ли, мислите, Бойко Борисов е роден в Банкя, не в Баня?

Не си го и помисляйте, чак такива вселенски случайности няма, всичко е плод на едно /не/обикновено съединение от сорта – БСП-то, съединено с генерал Румен Радев. Така, де, те са го кръстили генерал, за да плашат гаргите, иначе той си е просто кандидат-президент, за когото се знае със сигурност, че завинаги ще остане кандидат. Ако искате подходяща аналогия – по комунистическо време имаше едни вечни подполковници. Те така си се пенсионираха, никога не ставаха цели полковници, `щото са твърде прости. Или май беше – недостатъчно прости, не помня вече.

Та, искам да кажа, че, вече съединил се открито със светлите идеи на българските комунисти, пилотът Румен Радев за пореден път изпадна в опасен „свредел”. Или сам си изплющя огромен политически шамар, като заяви публично че ако догодина за 9 май го поканят на военния парад в Москва, той ще се /при/съедини и окото му няма да мигне. Напук на всички българи и европейци ще се /при/съедини, доколкото е ясно. И напук на всички елементарни политически и дипломатически правила, според които ако много се натискаш да седнеш на дадена маса, без да те канят, значи си вътрешно готов да застанеш прав край нея и да прислужваш.

Тази гладна кокошка, граждани, доста едро просо сънува.

Защото нали се сещате, че другарят Радев първо трябва да стане български президент, а едва след това някой да го кани официално на парад в Москва. Иначе може да си отиде там по същото време като турист, но едва ли в това качество ще го пуснат чак на площада. Освен това, тъй като сме европейска и натовска страна, а Русия е агресор и заплаха за мира, демокрацията и свободата по света и у нас, то всеки български президент, който с подобни думи или дела поощрява руската агресия, подлежи на импийчмънт.

Да го кажа популярно, за да ме разберат дори генералите – на разжалване. Ама до редник, не до подполковник. А след това и на разследване.

Няма да стане, разбира се. Българските специалисти от службите, които пазят националните интереси не са толкова луди, че заради тях да си ритат цуцката, от която цуцат. Те прекрасно знаят, че ослушването днес може да им донесе сериозни ползи утре. И знаете ли защо? Ами логично е – защото ослушването вчера вече им донесе ползи днес, ето защо.

Още по-зле са нещата обаче с обясненията, които Румен Радев даде за готовността си да се /при/съедини към московския параден кич догодина. Той на бърза ръка разви външно-политическата си кандидат-президентска визия, от която на всеки нормален човек би трябвало да му настръхне косата и да избяга с писъци. Този човек иска да ни съедини с Русия, казвам ви – или поне аз така разбирам концепцията му.

„България трябва да има независима външна политика” – изтърси неочаквано новият политически визионер, този нашенски Шарл де Гол, който, слава богу, поне не е висок два метра и не знае пет езика, на които да лъже. Разбира се, Радев не уточнява какво значи независима политика, независима от кого трябва да е тя и други важни детайли. Не, като истински правоверен комунист, той просто веднага започва да гъделичка низките страсти на най-низката част от българската политическа публика с думите: „България трябва да преследва своите интереси”.

За които после все пак се оказва, че са изконните руски интереси. Някой изненадан? Някой смутен? Ами не, свикнали сме.

„Загубихме много от това, че обявяваме в една или друга степен Русия за враг. България не трябва да си търси врагове…..България трябва да търси партньори, особено що се отнася до икономика, до пазар. Да не забравяме, че Русия е един огромен пазар и нашият бизнес би получил един много добър стимул, ако се развива в това отношение”.

Първо, България никога не е обявявала Русия за враг, а Русия се държи враждебно към всички, включително и към България. И второ, чрез този дълъг цитат на кандидат-президента Радев можете да усетите с пълна сила простотията на комунистическата пропаганда в България от 90-те години на миналия век.

Тоз` човек не е мръднал от времето, когато беше популярна тезата: „Ние сме малка страна и ако запазим огромния руски пазар”, това ни стига. С други думи – няма защо да развиваме нормална икономика, няма защо да се интегрираме в европейския и световен пазар, няма защо да прилагаме добри стандарти за производство и търговия, няма нужда да се блъскаме, стига ни братската дружба.

Така и никой умник никога не обясни смислено защо трябва да произвеждаме стоки с ниско качество и да продаваме евтино в Русия, като можем да произвеждаме стоки с високо качество и да продаваме скъпо в Европа, в САЩ, в арабския свят. Неясно остава също как нашите производители и търговци се справят с корупцията и престъпността в Московската империя. Как се защитават правата на крехкия ни бизнес в страна, където законът е на лично подчинение на всеки дерибей от местно до върховно ниво. На всичкото отгоре – не ние отказваме да правим бизнес с руснаците, а те не искат да чуят за бизнес с нас. Ако става дума за истински бизнес, разбира се.

Но тъй като в отношенията с Русия освен за бизнес, винаги е намесена и политика, руснаците искат да правят с нас само това, което искат да правят – не онова, което ние искаме. Справка – омръзналата на всички, но много показателна енергийна сфера.

И не вярвайте на внушението на Радев, че като президент точно той може да постигне промяна на тази ситуация, още по-малко – че е способен да води онова, което нарича балансирана политика между Европа и Русия.

Единственото, което може да ни причини той като президент, е, че със силно дърпане на Изток ще ни накара да се разкрачим до скъсване.

Това боли. А на всичкото отгоре, после ще трябва да се напиваме и с много кръв, пот и сълзи пак да се съединяваме.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com