Западен авторитет в помощ на авторитарния Борисов

09/07/16 08:58
(http://ivo.bg/)

Западен авторитет в помощ на авторитарния Борисов

С пълното съзнание, че пиша реплика на автор, който най-вероятно няма да я прочете ( и поради тази причина е направо непродуктивно да правя това усилие), все пак ми се иска да отговоря задочно на уважавания германски журналист Михаел Мартенс.

Най-напред- ето за какво става дума:

“Михаел Мартенс за интерпретациите на портрета му на Бойко Борисов

Клуб Z

Статия със заглавие “Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени” от Дойче веле бе препечатана от няколко български издания. В нея се цитира балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Михаел Мартенс, който разказва как Борисов бил “придърпан” още през 2001 г. от ХСС, а по-късно му препоръчва да създаде партия.

Сайтът INFORMO се е свързал с Михаел Мартенс и публикува с него интервю под заглавие “Като интелектуалец или журналист е много лесно да седиш в кафенето и да даваш съвети на политиците”. Предлагаме ви го без съкращения.

След различните интерпретации на статията за Бойко Борисов, публикувана в изданието “Франкфурт алгемайне цайтунг,” се обърнахме към автора на публикацията Михаел Мартенс с няколко уточняващи въпроса.

Михаел Мартенс, обръщаме се към Вас във връзка с различни интерпретации, които излязоха в българските медии като обобщение на Вашата статия, озглавена „Kick it like Borissow“. На няколко пъти определени издания пишат, че Вие „иронично“ описвате историята за смъртта на дядото на българския премиер, както и „не без ирония“ разказвате за неговата кариерата. Това така ли е?

Не знам откъде идва интерпретацията, че съм писал „иронично“ за смъртта на дядото на Борисов. Не съм запознат с интерпретациите на българските медии. В моя текст няма нищо подобно и то по принципни съображения: не смятам, че е почтено да се пише иронично за смъртта на хора, независимо кои са те.

Какво точно имате предвид като казвате „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени”?

За съжаление това е непълен цитат. Оригиналният текст гласи: „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени, казват враговете му.“ Чрез задраскването на последните три думи изречението придобива съвсем различно значение. Създава се впечатлението, че това е мое лично мнение или мнение на ФАЦ. Това обаче не е така. Аз единствено съм цитирал приятели и врагове на премиера, както прави всеки журналист, който пише портрет. След няколко дни ще се появи пълният превод на портрета и тогава хората ще могат сами да добият представа.

Какви са впечатленията Ви от срещата Ви с българския премиер?

Трябва да призная, че преди и аз бях в лагера на скептиците, що се касае до Бойко Борисов. През 2005-та, когато той стана кмет, написах един много критичен портрет за него. При все това трябва също да призная, че днес бих формулирал някогашната си критика много по-умерено. Като интелектуалец или журналист е много лесно да седиш в кафенето и да даваш съвети на политиците. Но действителното положение в повечето случаи е много по-сложно, отколкото интелектуалците, които се крият зад чаша кафе или ракия, си представят.

Разбира се, продължавам да гледам критично на някои неща, свързани с Борисов. Но политикът не е благороден рицар на бял кон, а човек със своите грешки и недостатъци, както всички останали. Когато в Берлин разговарям с политици за Борисов, оставам с впечатлението, че той добре представлява България. Освен това винаги трябва да си задаваме въпроса: има ли в България някой, който може да се справи по-добре и се радва на подкрепата на мнозинството от българските граждани? Аз не виждам такъв, поне не в този момент.

Това наподобява ситуацията в Сърбия: всички критикуват сръбския министър-председател Александър Вучич и имат много поводи за това. Но когато питам кой може да се справи по-добре и да мобилизира мнозинството от гражданите в своя подкрепа, обикновено срещам мълчание.”

При толкова много цитирани цитирания през няколко сайта, а и без точен адресат на изразеното от автора на статията в германския вестник несъгласие с българските й интерпретации, не е чудно да се получат още недоразумения.

Мартенс обаче е напълно прав да иска да бъде цитиран точно. В позицията му откривам нещо повече от лично мнение поради факта, че тя е често срещано обобщение по адрес на “журналисти и интелектуалци”, критикуващи властта ( вместо да вземат и да се кандидатират за политици, щом пък са толкова ербап).

У нас въпросните журналисти и интелектуалци напоследък биват осмивани като “либералчета” ( по Андрей Райчев).

Малко е тъжно, че изтъкнат западен журналист застава на страната на един властник като Борисов, какъвто не би изплувал до върховете на германската политика каквато и мътилка да позволява там на местните политически балони да вървят нагоре. С други думи колегата Мартенс е поредният западняк, който ни казва, че си заслужаваме простия началник. Защото ни приляга. Поради което моя милост не приема обобщението – онези , които са му гласували, си го заслужават, но останалите не носят вина за счупения порцелан от слона в нашия общ магазин. Или трябва да се оправдаме, че не сме могли да му попречим на възхода с германска помощ ( за който самият Мартенс говори)?

А и колко е “лесно” конкретно в България да си критик на Борисов ( незаменимия, според Мартенс)? Дали г-Мартенс знае, че някои журналисти в България са безработни заради нежеланието си да правят компромиса да работят в медии, слугуващи откровено на властта (му) – което не означава, че висят непременно по кфенетата?

Лесното е всъщност да си бенефициент на дадената по рожение свобода в страна , като днешно Германия. Тъкмо от това убежище можеш да раздаваш лековати назидателни ценки за леснотията да си български журналист и интелектуалец, позволяващ си да критикува безалтернативния Борисов.

Иначе е факт, че направо си мълчим, като ни питат за алтернативата на такива, като Борисов. Какво друго бихме могли да кажем? Не е ли работа на политиците да му създадат алтернативата ( евентуално с германска подкрепа, ако в Берлин решат така)?

Всъщност г-н Мартенс формулира самата истина: Борисов постигна голям успех със своята безалтернативност в българската политика. Но защо Германия му е помогнала, това е въпрос към онези, които са го проектирали. В проекта участваха и много български журналисти и интелектуалци. Само че някои отказаха. И тъкмо на тях сега е решил да се скара от позицията на своето превъзходство по рождение колегата Мартенс. Жалко!

А още по-жалко е, че Мартенс не казва нищо оригинално. Той буквално повтаря дежурния “аргумент” на Борисов и подобните му, които на критиката отговарят с това колко било лесно да се седи по кафенетата и да се критикува, вместо да се асфалтира. Това е аргументация в стила на един от главните придворни ласкатели на Борисов, назначен от премиера за шеф на Националния исторически музей и за главен тълкувател на историята ( например в полза на Путин, заявявайки, че Русия имала историчското право да си “вземе” Крим), който обича да обижда на “некъпани безделници” малцината активисти на рехавата гражданска съпротива срещу автократичното управление на Борисов.

Съюзявайки се на практика със силния ( човек на България) срещу слабите гласове на критика срещу него, г-н Мартенс прави неоценима услуга на същия, който и без това обича да се позовава на западни авторитети в защита на авторитарима си.

“Неоценима” ли написах? Кой знае, може пък и да си има цена.

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/09/07/%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b0/

Публикувана на 09/07/16 08:58 http://ivo.bg/2016/09/07/%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%82-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b0/