Всяко стадо си има мърша. Има различни хипотези за случилото се с "Царските конюншни" в София и скандално ниската цена, на която са продадени – 90 лева за квадратен метър. Разбира се, възможно е самият областен управител Веселин Пенев да вярва, че наистина е освободил държавата от ненужна собственост, която освен, че не носи никаква печалба, генерира загуби, примерно за такса "смет". Сигурно си вярва. Аз не му вярвам. Възможно е и Реформаторският блок да не са знаели, ако все пак Пенев не е бил читав от самото начало. Не знам. Може и да е така, но аз не им вярвам, защото вече втори ден откак скандала с продажбата се разрази, а те мълчат и дума не обелват. Можеха една оставка да поискат, вместо Борисов да го прави и да го играе "доброто ченге" отново за пред екзалтираните си избиратели... Като изключим всички възможности, основани на тъжния ни опит в територията, която обитаваме, нещата никак не са розови. Поредната далавера с апетитен обществен ресурс, съвсем скоро, след "случайния клошарски" палеж на тютюневите складове в Пловдив. Днес се шегувах с някого, че се обзалагам с коефициент 10:1, че до няколко години и в "Царските конюшни" ще се нанесе някой клошар, който пуши в пластмасов пепелник... Та, очевидно е, че и в това стадо има мърши, но не е ясно коя е. Или поне се правим, че не знаем...

Това е първата новина от днес.

Другата добра новина е, че парашутът на Бокова все още не се отваря, а земята... Финалът, де, е все по-близо. Не само, че не се отваря, ами ускорението я дърпа от 4-то, на 5-то място. Пустият Айнщайн не е мислил за българските комунисти. И как да мисли, като Хитлер е бил аха-аха да измисли атомната бомба. Къде ти, да се вълнува, че 70 години по-късно българска комунистка ще иска да оглави ООН... Иначе, да е жива и здрава!..

Третата добра новина е, че руснаците си го получиха. Е, не съвсем. Поне тези, в руското посолство в София. Имаха глупостта да публикуват поздравление на руски език, за девети септември. Хиляди българи били излезли на улиците да ги посрещат. Даже публикуваха снимка. Естествено, фалшифицирана. С танк по софийските улици. На 9-ти... Нищо, че тогава те точно са били преплували Дунава... И като се почна... ПТН ПНХ е най-мекото, което чуха и прочетоха под честитката си. Даже им се наложи да трият и блокират сума народ, дето ги пращаха обратно по пътя на биологичното развитие, малко преди да са проплакали за първи път... И не ви говоря за една испанска "табела", дето беше модерна преди години...

Друго обезпокоително нещо от днес е, че Северна Корея пак са гърмели атомни бомби. Този път близо 10 килотона. И са предизвикали 5.3 по Рихтер наоколо... А Ким Чен Ун е все така тъповато ухилен и вгледан в бъдещето. Но забавната новина от Народно-демократичната република е, че най-сетне са забранили сарказма! Намериха му цаката най-сетне! Саркастичните подмятания между приятели, в стил "Америка е виновна за всичко" вече са криминални. Ким Чен се съмнявал, че като се съгласявали с него, всъщност му се подигравали...

Какво друго?

Мустака пак дал интервю. Пак дълго. Иска много четене и съм си го оставил за тази вечер... Но ми харесаха заглавията. Същността им е"...Борисов върти орташки бизнес с Пеевски..." Не, че не сме го подозирали, но все пак, друго си е да ти го каже човек, дето е врял и кипял в орташките работи с Пеевски. То, като се замислиш, това обяснява доста неща. Например, защо Борисов и неговите гласуващи палци в Парламента така и не направиха комисия "Пеевски". Ох, пардон! Това го обещаваха реформаторите. Тия, дето се ослушват като плъхове у трици и се спотайват, чакайки областния сам да подаде оставка. Е, подаде я. Дишайте дълбоко, че на следващите избори ще ви забравим, ако така я карате. Гарантирам ви го.

Комарницки пак кърти, чисти и извозва. Явно Мустака го е вдъхновил с откровенията си. Както самият той казва, можел е и по-добре, ама е бързал, не е имал време. Оставил е на Борисов да го нарисува по-добре...



И ако ме питате що няма новини за БСП – има! Освен Бокова, тия днес честват "Освобождението". Колко народ освободиха след Девети от имотите им, не е истина! Злите езици говорят, че веднага след "революцията" се случвало вечер да се разхождат по "Оборище" и се ориентирали по полилеите. А на другия ден направо се нанасяли. Старите собственици били освобождавани от собствеността им. А някои дори от живота били освободени.

Пак злите езици говорят, че става дума за десетки хиляди избити само в първите няколко седмици след Девети. Ама това са зли езици, не трябва да им се вярва. За бесепето и лично за другарката Нинова, днес е ден на свободата и човечността...

Идиоти!

А, да! Сетих се още нещо. Последно: един приятел ми разказа една забавна история. Като пионерче се разхождали около въпросните конюшни и един негов приятел се пошегувал: "Гледай каква работа! Преди това са били конюшни, а днес тук живеят хора..."

Това ни даде Девети, дето го празнуват другарите.

  These are the autumn leaves ideas of two authors that we love a lot - Ladybirds in my...

Преди около ДВА часа Министерство на енерГЕПИката пусна дългоочаквано съобщение, с още по-очаквано кухо и безкрайно безсмислено съдържание: Проведе се първа среща на работната група по арбитражното решение за АЕЦ "Белене"...

Американската компания Virgin Galactic , на 8 септември , проведе първият пробен на новия модел на своя суборбитален космически кораб.

На 9 септември 2016 от площадка SLC-41 на космодрума Кейп Канаверал , успешно стартира РН Атлас 5 с междупланетната сонда OSIRIS-REx (Origins Spectral Interpretation Resource Identification Security Regolith Explorer)

По повод тази черна дата 9-ти септември ми се ще да преговорим няколко чудни книги по темата, които ако не си чел силно препоръчвам:

• Мавзолей. Ружа Лазарова
• Късна жена. Станчо Пенчев
• Кротките. Ангел Игов
• Анна и Aлената глутница. Мила Искренова
• Аз живях социализма. Георги Господинов
• Соц гурме. Албена Шкодрова
• Задочни репортажи за България. Георги Марков
• Резервен живот. Лидия Димковска
• Майките. Теодора Димова

След месец организираме събитие посветено на тези книжи: 6 октомври 2016 от 18.30 в книжарницата на Сиела при Ректората. Заповядай!

На днешната черна за България годишнина от 9 септември 1944 г. обикновенно си припомняме страниците от почервенялата ни ( от кръв и идологически фантизъм) история.

Вместо спомени или ретроспекции избирам да публикувам свидетелство с днешна дата за последиците от 9 септември, довели до симбиозата между власт, пари, простотия и продажност.

Заслугата за “свидетелските показания” докъде е докарана пълзящата русификация в най-богатия град на глава от населението в България, какъвто е Несебър, е на коментатора SMS.

ТЪРГОВЦИТЕ ВЕЧЕ СА В ХРАМА!

Девети септември е, но 2016 г., в София има протестен митинг –шествие с черни знамена до МОЧА.

Но в града, част от световното културно наследство, Несебър, български национални и официални празници празници като 6 септември, 22 септември и т.н. не се отбелязват. Няма чествания, няма поднасяне на венци или празнични събития, анонсирани предварително или отразени на общинския им сайт. Тук се празнуват с помпозна заря и шумни запои само рождените и имените дни на местни и руски мутри, День победы и 7 ноември. На пилони, високи като ония пред НДК или пред Паметника на незнайния войн, точно на кръстовището на улиците “Морска” и “Южен плаж” в Несебър (точно пред хотел”ВИГО”), победоносно плющи на вятъра и в нарушение на българския държавен протокол огромно руско знаме, сякаш това е руска територия! Срещу пощата, в самия център на града, на високи пилони пак се „пъчи” руският флаг, следван от българския и още някакъв друг.

А по централните несебърски улици през час прогърмява една “Хонда”, накичена с руски флаг. ”Хондата” била “руска машина”, според нейния собственик, последовател на сивите вълци на Путин, който на въпроса защо е накичил мотора си с руски знамена като “панаирджийски кон”, агресивно заявява, че то България не била държава и затова той веел руския флаг??! А ако го попита човек защо още не е заминал за любимата си държава започва, както се изразяват психиатрите, “да буйства”. Досега никой не го е глобявал за пропаганда на чужда държава, нито са му давали предписания да свали чуждия флаг. Няма кой! В местната власт общинарите са избрани и назначени според степента на русофилстването си. По-голям русофил = по-голям началник! Безсмислено би било подобни сигнали да се препращат на бургаската администрация, оглавена от руския възпитаник Димитър Николов, който 24 часа в денонощието е зает да слугинства на капризите и щенията на руските граждани , заселили се в Бургас и околностите. Сега кметът строго забранил да се искат пари за училищни дейности от родителите, сакън някой директор на училище да не поиска дребна сума от „постоянно пребиваващите”, които би трябвало да си платят за обучението на децата си, както е навсякъде по света, но не и у нас! Та, преписката срещу руските знамена просто ще бъде смотана и скрита без да се предприемат каквито и да било мерки с последици за нарушителите на българския държавен протокол или за неизпълнилите задълженията си за неговото спазване на публично място общинари.

В Несебър русофилите (руснаци и „породисти” несебърски помияри) си имат не един, а цели ДВА КЛУБА НА РУСОФИЛА, и в Новия град, и в Стария Несебър, където винаги е гъчкано (според думите на един стар несебърлия) с рублофилски фенове и пада голяма алкохолна веселба.

Снимах това чудо невиждано, илюстрация на т.н. „стокхолмски синдром” в Новия град и на път за Стария град минах през единствената действаща църква в Несебър „Успение Богородично” . Беше трудно да вляза, защото пространството вътре беше изцяло заето от червендалести „миряни” по къси гащи и „мирянки” в басмени рокли и забрадки, всичките коленичили по мозайките в поза, странно наподобяваща на молещите се в джамия мюсюлмани.

Поогледах се удивено наоколо и о, каква изненада! Старинната църковна утвар е сменена с нова! Вместо сребърните светилници, от тавана висят огромни, боядисани със златен бронз рингове, с вградени по тях ДВУГЛАВИ РУСКИ ОРЛИ- СИМВОЛ НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ! Около колоните са наредени бронзирани руски икони, поставени в двуметрови дървени или метални стойки и също с вградени около 50-60 см. двуглави орли! Двуглави орли и пауни се дуят от ковьорите и килимите пред олтара, от сувенирите и църковната литература, която СЕ ПРОДАВА (!), заедно с различни видове руски чай, „билкови”водки и „български” ликьори.

ТЪРГОВЦИТЕ ВЕЧЕ СА В ХРАМА!

Попитах две от жениците, облечени в черно, които се опитваха да си проправят път сред „нагъзурченото” ( с извинение, но не и към „министър председателя” Борисов!) множество наоколо, откога и защо е тази промяна? Едната ми отговори шепнешком, че всичко е започнало преди 1-2 години, когато първо са сменили централната икона от олтара с „тая”. Останало само едното око от предишната, което стои там. И тя посочи над отсрещния постер за сувенири, откъдето безмълвно гледаше към нас окото на Светата майка. А другата, пак шепнешком, допълни: „Какво се чудите, не виждате ли, че то вече няма държава! Това тук не е държава, не защитава нито народа, нито земята си!”

Запитах се къде ли е старата църковна утвар и средновековните български икони? Дали въобще са запазени ?

Към сградата има вход за църковен музей с три барелефа на стената отвън – на Васил Левски, на Христо Ботев и на Стефан Стамболов с подписите им! Вероятно са дело на някой местен, държавнически мислещ мъж или жена от Несебър, опитал се да съхрани народната памет, но този музей НИКОГА НЕ Е ОТВОРЕН!

ДЪРЖАТ ГО ЗАТВОРЕН СЪЩИТЕ РОДООТСТЪПНИЦИ – ИЗМЕКЯРИ, КОИТО ВКАРАХА ТЪРГОВЦИТЕ С ВЯРАТА НИ В ХРАМА!

Share on Facebook

Ако не можем да установим с точност колко е той със сигурност, обаче, можем да установим има ли той такъв и как се бори за него? Това става много лесно! Събрах на едно място всичките му постова на неговата Фейсбук стена, за последни...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Българското правителство работи активно за построяване на газов хъб на черноморското крайбрежие. Засега идеята има подкрепа от Европейската комисия, но съдбата на проекта е неясна заради многото въпроси, свързани с неговата реализация. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откъде дойде идеята за газов хъб, който да разпределя газ от азиатски източници за Балканите и страните от Южна и Централна Европа?

– Не е ясно откъде, Фили, но за нея се говори по-усилено през последните 3-4 месеца. Въпреки, че премиерът Бойко Борисов е пряко ангажиран с реализацията на газовия хъб, има намеци, че идеята всъщност е на бившия премиер Иван Костов. Да, онзи ден той я подкрепи, но доколко е негова, не се знае, а и едва ли е важно. За сметка на това е ясен моментът, след който тази идея се появи публично. Това стана след 1 декември 2014 година. Тогава, при посещение в Турция, руският президент Владимир Путин каза, че строежът на газопровода „Южен поток” се спира по вина на България и вместо това ще се строи тъй наречения „Турски поток”. Обвиненията на Путин бяха напълно голословни, но и твърде агресивни. Видимо бесен на София, която не се подаде на натиск и не наруши европейските правила за достъп и регулация на енергийния пазар в угода на Кремъл, Путин се закани, че новото газово трасе през Турция за Европа ще заобиколи България през Гърция, Македония и Сърбия.

– Пламен, но това не стана, защото после Москва и Анкара на свой ред влошиха отношенията си и идеята за „Турски поток” също отпадна.

– Така е, Фили. Или поне така беше до скоро, до преврата това лято срещу президента Реджеп Ердоган, когато Русия и Турция пак станаха приятели. И един от първите проекти, които възстановиха, е „Турски поток”. Обаче какво става междувременно в България и как тук се развива идеята за газовия хъб „Балкан”? Веднага след наглото изявление на Путин, с което той спря „Южен поток”, българското правителство се стъписа, а това бе съпроводено вероятно и с немалка доза страх.

– Страх от какво? В края на краищата, това е просто една несъстояла се бизнес-сделка?

– Така е според нормалното човешко мислене, Фили, но в случая няма нищо нормално и от двете страни. За Русия „Южен поток” имаше повече политическа, а не икономическа стойност. Провалът му беше провал на стратегически руски планове, точния характер на които можем само да гадаем. А заканите на Путин пък нямаше как да не уплашат българския премиер Борисов, човек с горчив опит, доколкото през първия си мандат бе свален по руска поръчка чрез уличен натиск. И така, в ход влезе политиката „парен каша духа”. Българското правителство първо не знаеше как да реагира, а скоро започна да се оправдава, че не е виновно за спирането на проекта. Когато първоначалният стрес отмина, започнаха да се лансират различни идеи. Най-героичната от тях – България има козове, чрез които ще се окаже дори напълно независима от Русия за газовите доставки. Такива козове страната наистина има, но те отново не сработиха заради съпротивата, която по дефиниция среща всеки опит за българска енергийна еманципация. В същото време обаче правителството направи и многократни опити да сондира възможността „Южен поток” да се възобнови. Министрите на икономиката и енергетиката сториха пътека до Москва, за да се кланят и молят, София не закри дружеството „Южен поток” и служителите му продължават да взимат заплати без грам ангажименти, тръбите за газопровода също продължиха да се трупат на пристанище Варна. Някъде между тези две крайности бе лансирана идеята и за газовия хъб „Балкан”. Идеята е в него, съвсем по европейските правила, да влиза газ от различни източници – както от Русия, така и от Азербейджан, Иран и други страни, а по нашата газопреносна мрежа, той да стига до балканските държави, Австрия, Унгария, Словакия и т. н. Премиерът Борисов дори изпрати писмо по темата до шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, и комисията се ангажира да подпомогне България както за осигуряване на финансиране, така и в преговорите с трети страни за реализация на проекта.

– Пламен, така представена, идеята сякаш не звучи зле?

– Не звучи зле, Фили, докато не стигнем до подробностите. Онзи ден се проведе кръгла маса по темата и вицепремиерът Томислав Дончев призова проектът да не се разглежда с оглед само на твърде малкия български пазар, а в рамките на целия регион, „който има общ БВП от 1,2 трилиона евро, населението достига 126 милиона души, а консумацията на газ надхвърля 70 милиарда кубика”. Обаче какво правим с Румъния и Гърция, които доста добре задоволяват нуждите си от газ и без нашия хъб – пита по този повод енергийният експерт Илиян Василев. Някой сериозно ли очаква те да пренасочат източниците си, само за да си купят газа от нас? И ако това е налудничаво, значи тях трябва да ги изключим от въпросния „голям” пазар. А тъй като Турция изначално не е включена, то какво остава – Македония, Албания и Сърбия. Но те също досега не карат на въглища, имат свои източници на газ, тоест, преди да се градят велики планове, трябва да се направи реална пазарна експертиза и на тази основа да се предприемат останалите стъпки. Освен това – какъв е механизмът на тази велика българска търговия с газ, как става тя? Отново Илиян Василев напомня за сериозността на проблема, като пита: „Къде са ни адекватно развитите капиталови и финансови пазари, готови да обслужват подобни сделки в газовия хъб? Къде ни е газовата борса, с доказаните ликвидни количества търгуван газ и много играчи? Къде са националните играчи, които имат капацитета и могат да осигурят достатъчно натоварване на газовия хъб ?” Аз бих добавил към всичко това и огромният проблем с газовите доставки, Фили. Според Томислав Дончев българският проект „Балкан” „не е конкурентен на някой съществуващи или тези, които се разработват или планират в момента”. Това са думите. Обаче реалността се вижда, ако човек просто отвори картата. Освен през Турция, която изключваме, Азербейджан може да ни доставя газ през Грузия. За целта обаче Тбилиси или някой друг трябва да построи газопровод по дъното на Черно море, а това е като да чакаш от умрял – писмо. Резонен е и въпросът не само откъде ще мине например иранският газ, но и защо изобщо Иран ще заобиколи Турция, за да достави газ в нашия хъб. Това е пълна загадка. Има вариант хъбът да се зарежда от кораби с втечнен газ. Търговският интерес за това обаче също е съмнителен, доколкото пътуването до България, вместо да се разтовари в Турция, само излишно ще оскъпи суровината. Така че, поне за момента, единствената реална възможност е газа за българския хъб „Балкан” да идва от Русия. Пак от Русия, Фили и само от Русия, няма откъде другаде. А нали една от целите е точно да се избегне руският монопол. Обаче има и още. Този руски монопол не само противоречи на европейските правила, а на всичкото отгоре онзи ден, когато за проекта „Балкан” се заговори вече наистина по-сериозно, Русия каза, че цялата работа е като кокал без месо. Москва заяви официално, че държи на позицията си и няма да строи газопровод до България, тоест, дори този източник на газ, който да захранва газовият хъб, в момента не съществува. Разбира се, както е при всички авторитарни режими, тази заповед е предпоследна. Обаче поне в момента, на фона на руския отказ, нещата изглеждат така, сякаш ние ще си построим въпросния газовия хъб като икономически проект, а след това ще трябва да го дарим на културното министерство, защото той всъщност ще е паметник на удавените в самия него пари.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 Тръгваме към Крит – за целта обаче, ще трябва да стигнем Пирея и да се качим на ферибот. Наш водач ще бъде Бистра  

Приятно четене:

Пирея

част първа на

Крит – по следите на Минойците

Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, започва през далечната (или не чак толкова) 2009.

Месецът е септември, а дестинацията – Крит. Защо пък точно Крит? Ами, защото в къщи аз съм човекът дето мъкне хората по разни разкопки – камъняк до камъняка, зидове от по 20 сантиметра и други подобни. И не, не съм археолог. Културолог съм (ама това е друга тема и изобщо няма нищо общо с пътеписите, нито пък беше актуална към 2009). Та, обратно на въпроса – ще се ходи до Крит.

Честно казано, по онова време Крит ми звучеше горе-долу толкова екзотично, колкото и Бора Бора. И горе-долу толкова далече, впрочем… Затова започваме да се чудим как точно ще се отиде – все пак 2000 километра са си 2000 километра.

Баща ми е категоричен – „Аз без коня си никъде не тръгвам!“

– и нещата стават ясни – ще се шофира. Разбирай – той ще шофира, защото нито аз, нито майка ми имаме книжки… Ама Крит все пак е остров, ще рече – заобиколен от всички страни с вода, която няма как да я преплуваме… Следователно, ще ползваме най-екзотичния възможен вариант – а именно – фериботът.

Речено – сторено. Тръгваме един ден по-рано (защото на никого не му се става в 4 сутринта, че да пристигнем навреме за ферибота), спим в Гоце Делчев и рано-рано на другата сутрин вече перкаме по пътя след Екзохи…

О такса, О тол – как да те вземат за грък без да знаеш гръцки…

В Гърция няма винетки. Обаче на всеки около 50 километра има тол такса. Парите варират в зависимост от разстоянието – някъде едно евро, другаде между две и три. Така цялото пътуване в едната посока излезе някъде към 30 евро (сега вече е повече, защото и по Егнатията – т.е. магистралата от Кавала към Солун има такси, през 2009 нямаше). Не таксите обаче са интересни, а нашите разговори със служителите по тези тол станции…

Спираме на първата. Пред нас има кола. Те минават, ние си броим парите.

• Калимера! (добър ден на гръцки) – казва служителката
• Калимера! – отговарям аз от задната седалка – купила съм си учебник по гръцки преди по-малко от две седмици и не ме е страх да го използвам.
• Евхаристо! – благодари служителката за парите и подава бележката.
• Паракало! (моля)– отново отговарям аз, защото баща ми още не се сеща.
• Кало таксиди! (лек път) – казва служителката, подава ни касовата бележка и ние по живо, по здраво преминаваме нататък.

Аз съм безумно доволна от краткия разговор и дори не се замислям защо, всъщност, са ни говорили на гръцки, при положение, че колата определено е с чужд номер. Така продължаваме и със следващите тол станции – към четвъртата вече баща ми започва и той да отговаря на служителите.

Някъде преди Атина една от касиерките се обръща към нас с видимо объркано изражение и избърборва нещо си на гръцки, от което аз чувам само лепта. Докато съобразя обаче, че тя няма да ни върне и пита дали имаме центове (лепта значи монети), вече сме се обяснили на английски. Отсреща (в кабинката) се чува бурен смях и жената ни връща пари и с огромна усмивка ни пожелава приятен път, вече на английски.

Когато отминаваме и ние се заливаме от смях, защото явно тук, че и преди това са ни взимали за гърци… И докато си се хилим, че явно имаме някаква византийска жилка, вече навлизаме в предградията на Атина…

Там ни чака друга изненада – задръстване и то такова, че на баща ми му излиза пяна на устата. И как не – магистрала с четири (или пет платна) като във всяко от тях посока града има колона докъдето ти поглед стига… Баща ми много иска да свие в някоя пряка и е голяма борба да го удържим да кара в средната лента (че свие ли някъде, ще обикаляме атинските сокаци до припадък). Часът е към четири и половина следобед, фериботът (ако евентуално си купим билети) тръгва чак в девет. Време има…

Седим си ние в колоната и изведнъж от съседната кола се провиква един мъж:

• Апо пя то Маркопуло? – повтаря човекът, но е избрал грешната кола. Майка ми вдига рамене многозначително, за да каже без думи, че не го разбира. Човекът обаче решава, че не сме го чули и повтаря фразата. Аз почвам бясно да ровичкам из учебника и ми светва…
• Ден ксеро елиника! (не говоря гръцки)- кресвам няколко пъти през прозореца, че да го надвикам. На третия път ме чува и започва да се залива от смях. Шофьорът направо се захлупи на волана.

Колата отминава, а няколко стотин метра по-късно и ние разбираме защо им е било толкова смешно. Има разклон за въпросното Маркопуло, което се оказа град някъде след Атина, където правят прословутото вино Рецина. Човекът ни е взел за местни и е решил да ни пита – така и така колите бяха една до друга в задръстването – ама нещо се е объркал.

За гръцката азбука – или как да си разчетеш табелите…

Ако още не знаеш, драги читателю, гърците пишат на гръцки. Който няма нищо общо с нито един друг език на света. Азбуката им прилича на българската, ама само на пръв поглед… А повечето табели в Гърция са… на гръцки. Това хубаво, ама и тези табели дето уж трябва да са на английски, пак са на гръцки в същност…

Ние ще се качваме на ферибот и  затова ни трябва Пирея – пристанището на Атина. В същност някога Пирея е била отделен град, но тъй като мегаполисът се е разрастнал – вече са едно цяло. И така, търсим ние табела за Пирея, ама тцъ. Няма нищо. Табелите по гръцките магистрали са огромни, но надписите не ни говорят нищо…

По едно време започва да се появява странен извънземен надпис с големи жълти букви, гласящ PEIRAIAS. Дотук добре, ама какво е това чудо… Все пак надписът уж е на английски. Чувствам се като героите на Чудомир в онзи разказ за „атроне, битроне, гитроне, читроне… ААА, лимоне!“, когато намирам правилата за четене на гръцки (пак в оня учебник). Оказва се, че комбинацията EI се чете като И, а AI се чете като Е. След като съм разбила „шифъра на табелата“ се оказва, че онова, което аз виждам като PEIRAIAS, гърците си четат прекрасно като PIREAS. Еврика! Значи табелата сочи Пирея! Караме натакък.

Как да се качиш на ферибот – какво НЕ се прави

След още няколко минути каране – пак в гореспоменатото задръстване, вече беше час пик – стигаме Пирея. Обаче да се качиш на кораб далеч не е толкова лесно като да отидеш на някое наше пристанище и да се метнеш в първата лодка. Аз, честно казано, си представях нещо като кораба „Радецки“, баща ми – нещо като ферибота до остров Тасос (или както той се изразява – черупка). Майка ми се подсмихва, ама си мълчи.

Оказва се, че

пристанището на Пирея

е огромно – за да намериш къде отиваш, трябва да си намериш гейта – а те са кодирани – всяка дестинация е с конкретна буква и в зависимост от това къде отиваш, може да си на единия или на другия край на пристанището… Намираме си нашия гейт – за Крит – и ченето ми увисва.

Кораби, кораби, кораби!!!

Друг гариран кораб – пак за Крит, вероятно – на същия гейт. Снимано от палубата на нашия кораб. Към часа на снимане, повечето кораби на този гейт са потеглили и затова изглежда така празно (и с такива прекрасни отражения). Иначе корабите са наблъскани един до друг като сардели.

Толкова са много и са толкова големи, че чак страх да те хване! Кой обаче е нашия? Влизаме ние и заставаме на гейта – т.е. на голямото пространство срещу гарираните кораби. Няма точни указатели, затова баща ми паркира напряко и майка ми слиза да купи билети. Две минути по-късно от едната страна се появява тир! Който ни заобикаля на боя разстояние. Човекът дори се е подал от кабината, за да види кой е тоя дето се прави на ограничително колче.

Няма и две минути по-късно и се появява друг тир, който също ни заобикаля на боя разстояние, този път от другата страна. Забелязвам, че шофьорите подават някакви листове-чаршафи на един човек на десетина метра и сочат гневно в нашата посока. Човекът с полицейска униформа ни забелязва, че сме с чужд номер, респективно – аборигени, пристанище невиждали – и праща една млада колежка да се разбере с нас, „да не се излагаме пред чужденците“. След няколко мъчителни минути изясняваме, че ние гръцки не говорим, а тя пък не знае добре английски и на много натъртен и опростен английски, съпроводен с много ръкомахане ни обяснява, че пречим на движението.

Друг ферибот – не нашият – също за Крит. Забележете колко са големи тези кораби – за мащаб има няколко тира, чакащи да се качат – държа да отбележа, че това е дребен кораб в сравнение с „чудовищата“, които чакат пътници на другия край на Пирея – трансокеански лайнери с 30+ палуби. За справка – този има около 8 палуби като две или три са гаражни. Товаренето на колите и тировете е сложна и отговорна задача. Онзи човек с радиостанцията отговаря за конкретен кораб и има СХЕМА на товара – т.е. къде колко от кой вид возила могат да се качат. Тази схема се спазва строго при товарене и разтоварване. По време на пътуването, гаражът е заключен, а возилата са вързани с вериги за пода – можеш да чуеш, че корабът е паркирал, когато отдолу (т.е. откъм гаражните палуби) се чуе дрънкане на вериги – значи развързват колите. На снимката се виждат и входовете за коли и камиони отпред.

Баща ми мести колата и се паркираме пред олтара на Агиос Николаос – на пристанище сме, нормално да има мини параклисче на покровителя на моряците и аз дръпвам една безмълвна молитва към светеца, че знае ли се на какво ще се качваме… Майка ми се връща с билетите – три за нас, един за колата – и започваме да се чудим кой е нашият кораб. Какво по-лесно от това? На един от корабите пише „Крити“, затова аз автоматично решавам, че вероятно е за Крит. Колко кораба може да тръгват към Крит този ден? Майка ми отива там.

Човекът с радиостанцията поглежда билетите и й казва, че не е за този кораб, а за друг. Оказва се, че освен нашите имена, на билета пише и името на кораба, ама кой да гледа…

Малко информация за самия кораб

Благополучно се качваме на отредения ни кораб и се настаняваме в каютата – все пак след прехода от Гоце Делчев и при положение, че на другия ден ще се става много рано и пак ще се шофира, трябва и да се спи някъде…

Повечето хора като си представят кораб, виждат някоя платноходка или, в моя случай, кораба „Радецки“. Да, ама фериботите (и тук имам предвид големите фериботи да дълги разстояния, драги читателю, не онези „черупки“ до Тасос) са много, много по-големи и по-различни.

Нашият кораб

е с цели 8 палуби като от тях има две или три гаражни (колите и камионите се подреждат като пъзел от оня човек с радиостанцията – всеки кораб си има такъв) и останалите са с каюти. Всяка палуба има карта! където можеш да видиш къде са номера от тази до тази каюта – като в хотел.

На нас (с баща ми, защото майка ми вече знае къде отива) ни увисва ченето още на слизане от колата. Впрочем, преди това ни дават указания за паркиране (колите трябва да се залепят на около 20 сантиметра една от друга, за да не се мърдат по време на плаването) на български. Явно някой от служителите в гаража е работил на ферибота Тасос-Керамоти преди да се премести на Пирея…

От гаража се качваме в АСАНСЬОР, който ни води до палуба 7, т.е. палубата с рецепцията. Там ни посреща ПИКОЛО, който ни ескортира до отредената ни каюта (след като сме си получили магнитната карта на рецепция) и ни показва как се свалят леглата в каютата, как се регулира климатикът и други подобни.

Гледал ли си немския филм „Корабът на Мечтите“, драги читателю?

Е, този кораб (фериботът) беше по-голям (с повече палуби) и по-нов (няколко пъти)! На палубата с рецепцията има магазини, дори параклис и няколко ресторанта. Те отварят половин час преди да тръгне корабът и затварят към 11 (все пак като ще се пристига в пет и нещо сутринта, нормално).

Най-горната палуба

пък е предвидена за хората, които са преценили, че каюта не им трябва – там има наредени пейки, а будката с гироси (гръцкия вариант на дюнера) и пиене работи нон-стоп. Общо – взето, на кораба има за всекиго по нещо.

На палубата е пълно с хора, повечето гърци, които изобщо не споделят нашата носталгия – за повечето от тях, това е като да вземеш междуградския автобус. Те си цъкат по лаптопите (беше в далечната античност, когато смартфони още нямаше), говорят по телефона, спят и просто чакат корабът да потегли. Най-забавното е, че изобщо не се впечатляват, че ще се движат не по суша, а по вода. Обаче, както казва баща ми, гърците се раждат по корабите си…

Нашата каюта

е оборудвана като хотелска стая – имаме си кърпи, чаши и други полезни неща, от които би имал нужда един уморен пътешественик. За това, че се намираме на кораб говорят две неща – тясното пространство в каютата (взели сме си каюта без прозорец, все пак през нощта ще пътуваме) и… спасителните жилетки в гардероба. Климатикът работи нон-стоп и поддържа доста ниска температура – все пак трябва да има някаква вентилация – но хората са се погрижили да оставят и по едно одеяло за най-зиморничавите.

Вътре в каютата освен 4 легла, телевизор и баня има и гардероб. Пълен със спасителни жилетки. Стълбите служат, за да се качиш на горното легло.

Черпим се с по едно (то може ли след толкова приключения да не си сипеш?) и после отново излизаме на палубата да кажем „Довиждане!“ на континента и да отпътуваме към далечната критска земя.

Пирея на изпроводяк – корабът вече е тръгнал и снимаме отдалечаващата се суша. От Пирея корабът се води от катерче на бреговата охрана. Те са нещо като разпоредители на това кой влиза и кой излиза от пристанището. Без ескорт не можеш да мръднеш.

А защо хората (в частност холандците) са измислили Booking.com – ще разберете в следващия пост

Очаквайте продължението:

Автор: Бистра Стоименова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит
2. Китира, Антикитира и Крит (Магията на гръцките острови (9 серия – 2 част)
3. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4)
4. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3
5. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(3)
6. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)
7. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)
8. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 1
9. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 2
10. Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците
11. Магията на гръцките острови (9 – 3): Остров Гавдос – най-южната точка на Европа
12. Атина