Публикувани  са решения на Съвета за електронни медии за отнемане на лицензии за телевизионна дейност.

Фактите:

ТВ Седем ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ:
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „TV7“,
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-02 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „СУПЕР 7“.
С Решение № 838 от 10.05.2016 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-141 Съветът за електронни медии отнема лицензиите на ТВ Седем.

Балкан Българска Телевизия ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „News 7“.
С Решение № 522 от 17.03.2016 г.  е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-142 Съветът за електронни медии отнема лицензията на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Правна основа на двете решения на СЕМ е разпоредбата на чл.122, т.3 ЗРТ, която предвижда, че  лицензията се отнема при:

[…]

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл.111 ЗРТ предвижда, че кандидатите за лицензия  за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат  различни декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че  не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Лицензиите са отнети на еднообразно основание – чл.122, т.3 ЗРТ (установяване на неверни данни в декларациите)  + откритите през 2016 г. производства за несъстоятелност на двете търговски дружества.

Регулаторът приема, че  чл.122.3 ЗРТ е приложим – тоест установяване на неверни данни в декларациите е налице  – ако данните са били верни към момента на подаване на декларацията, но  има промяна на обстоятелства  впоследствие:

възникването на някое от обстоятелствата по чл. 105, ал. 4 от ЗРТ за доставчик, който вече притежава лицензия, е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

Заличени са и регистрации по същата логика.

Тече срок за обжалване.

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Ще оттегли ли българското правителство Ирина Бокова като кандидат-шеф на ООН и ще предложи ли вместо нея еврокомисаря Кристалина Георгиева? Отговорът засега е „не”, но ефектите от този сюжет не само продължават да вълнуват българското общество, а и отекват далеч извън границите на страната. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо изобщо се стигна до идеята Ирина Бокова да бъде оттеглена като кандидат за генерален секретар на ООН?

– През последните седмици, Фили, в ООН се провежда предварителна процедура за избора на бъдещия генерален секретар. Това значи, че кандидатите участват в поредица гласувания, целта на които е да се постигне консенсус за едно от имената. То трябва да получи, доколкото помня, общо 15 гласа, тоест, подкрепа от всички страни в Съвета за сигурност на ООН, включително гласовете на петте негови постоянни членове – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Най-добрата позиция, до която българката Ирина Бокова досега достигна, е трета. На последното гласуване пък, което стана на символичната за България и още по-символичната за самата Бокова дата 9 септември, тя се свлече до пето място. И това не е изненада, просто се реализира онова, което беше предварително известно – че Ирина Бокова няма никакъв шанс да стане генерален секретар на най-голямата световна организация, ООН.

– Пламен, говорили сме за това, но нека припомним – защо Бокова няма шанс?

– Причините са много, Фили. Бокова бе номинирана от предишното българско правителство на левицата без публичен дебат, по неясни критерии и това доведе до остри противоречия в обществото. Тоест, тук не са изпълнени две базисни условия на ООН – кандидатурата да е публична и консенсусна в самата страна, която я издига. Сблъсъкът, който се получи, е свързан и със самата фигура на Ирина Бокова, и с нейните действия, бездействия и зависимости. Първо, тя е човек от списъка на „комунистическите принцове” – това са децата на тоталитарната номенклатура, които гребяха с пълни шепи от привилегиите на режима, а след промените се трансформираха в най-големите „демократични” играчи с власт и пари. Аналогията е да си представим, че 20 години след ВСВ дъщерята на Гьобелс, водеща фигура в бившата германска национал-социалистическа, преименувана просто на социалистическа партия, става шеф на ЮНЕСКО и се кандидатира за шеф на ООН. Но проблемите не са само в миналото, а и в настоящето. Начело на ЮНЕСКО, с цяла поредица спорни решения и изказвания, Бокова доказа, че е непригодна за управление на нещо повече от водопад. Не на последно място идва и всеизвестният факт за нейната зависимост от Москва. Заради това редица европейски държави я отрязаха, а САЩ и Великобритания, две от страните, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН дадоха ясно да се разбере, че в никакъв случай няма да подкрепят тази кандидатура. Въпреки всичко, сегашното българско уж дясно правителство на ГЕРБ потвърди номинацията на Ирина Бокова, с което вкара както себе си, така и ООН, в нещо като патова ситуация.

– Все пак процедурата за избор на генерален секретар продължава и вероятно с това е свързана идеята Кристалина Георгиева да замести Бокова като евентуален кандидат?

– Да, процедурата продължава, Фили, следващото гласуване е на 26 септември, но по всичко личи, че консенсусът е трудно постижим. При провал, поне някои кандидати трябва да се изтеглят и на тяхно място да се включат нови. В същото време се появиха информации, че в дясната Европейска народна партия има сериозни нагласи за подкрепа на сегашният еврокомисар Кристалина Георгиева като нова номинация. Нещо повече, стана ясно, че страни като Унгария, Полша, Литва и други са готови да номинират Георгиева от свое име, а идеята среща подкрепа и от Германия. Тази новина се появи в тукашните медии, придружена с твърдението на уж добре информиран правителствен източник, че предстои самото българско правителство да изтегли и без това губещата кандидатура на Ирина Бокова, като официално я смени с Кристалина Георгиева. Според източника, това трябваше да стане на заседанието на кабинета този вторник. Оказа се обаче, че цялата работа или е някаква мистификация, или, както също се предполага, е целенасочен сондаж на самия премиер Бойко Борисов за това от кого какви реакции могат да се очакват.

– А какви бяха реакциите?

– Реакциите, Фили, бяха много интересни, а част от тях и неочаквани. Вътре в страната, разбира се, подскочи до тавана и викна срещу възможността Бокова да бъде изтеглена, цялата онази част от политическата класа, която е известна с повече или по-малко солидните си връзки с Москва. Още по-интересен беше обаче ефектът „къде го чукаш, къде се пука”, който се получи в международен план и се превърна в истински скандал. Преди дни Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, заяви, че неотдавна, по време на срещата на Г-20 в Китай, германският канцлер Ангела Меркел е опитала да сондира руския президент Владимир Путин как Москва би погледнала на друг кандидат от България, вместо досегашния. Ако това действително се е случило, Фили, би ми било много интересно да видя какъв е бил в този момент погледът на Путин, който е неприкрито ангажиран с кандидатурата на Бокова. Така или иначе, както твърди Захарова, рускиат президент, уж най-принципно, отрязал Меркел, като и напомнил, че номинацията на кандидатите не е руска работа, а дело на всяка отделна страна. С което Русия практически обвинява Германия, че се меси във вътрешните работи на България. Според говорителя на германското външно министерство Мартин Шефер обаче, казаното от Захарова „обективно не е вярно”. Но Шефер отиде и още по-далеч, той вдигна нивото на скандала, като заяви, че разпространяването на подобна информация е „неприятелски жест” към Германия от страна на Русия. На което пък Захарова отговори с нова порция обвинения и скандалът продължава да се развива.

– Пламен, но какво всъщност стана на заседанието на българското правителство във вторник, взе ли се решение за замяна на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева?

– Не, Фили, напротив, премиерът Бойко Борисов лично потвърди, че, поне засега, правителството няма никакво намерение да оттегля кандидатурата на Ирина Бокова. Той намекна за такава възможност, но при определени резултати от следващия кръг на гласуването в ООН. В същото време Борисов каза, че по принцип би оттеглил кандидатурата на Бокова, но, цитирам – „ако тя беше наш кандидат, на ГЕРБ”. По този повод пък политическият анализатор Илиан Василев попита – а чия кандидатура тогава е Бокова, след като правителството официално я утвърди и продължава да стои зад нея? Въпросът не само е напълно резонен, но и поставя на дневен ред пред българското общество темата за зависимостите по върховете на управлението, Фили. Защото, съгласи се – не е нормално, ако се окаже, че като премиер Бойко Борисов управлява България, а някой друг управлява самия него иззад кулисите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Снимката е от последната среща на Президента на Руската федерация Владимир Путин с Генералния директор на корпорация Росатом Сергей Кириенко, от 12-ти септември т.г. Колажът е мой, но той не е лишен от достоверност. Три дни след срещата ...

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Фактите

 Sanoma издава списанието Playboy. Фотографът г‑н C. Hermès прави  снимки и предоставя на Sanoma изключително разрешение за публикуване на тези снимки в списанието.

GS Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.

GeenStijl получава  хипервръзка към електронен файл  на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com  с процесните снимки и публикува следното съобщение: „А сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените снимки.

 Sanoma и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки ес нарушава авторското право. РС в Амстредам се съгласява, но Апелативният съд приема, че няма нарушение, при положение, че още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в интернет на сайта Filefactory.

Въпросите

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      a)      Налице ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право?

      б)      Във връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на носителя на авторското право?

      в)      От значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a) уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на носителя на авторското право?

2)      a)      При отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на произведението?

      б)      От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет потребителите?

3)      Следва ли при отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се предоставя достъп до произведение, което не е било преди това предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на авторското право?“.

По преюдициалните въпроси

Акт на разгласяване има,  когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, ползвателят се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. [т.35]

Публичност има, при неопределен брой потенциални адресати – като се предполага наличие на доста голям брой лица.[ т.36 ]

Според решението Svensson и определението BestWater предоставянето   на хипервръзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява „публично разгласяване“. 

Сега Съдът казва обаче, че – видно от мотивите – намерението на Съда в Svensson u Best Water е било да се произнесе единствено относно поставянето на хипервръзки към произведения, които са станали свободно достъпни на друг уебсайт със съгласието на носителя на правото, като той стига до извода, че липсва публично разгласяване, тъй като актът на разгласяване не е извършено пред нова публика. [т.41]

И вече – според новото решение –  за целите на индивидуализираната преценка за наличие на „публично разгласяване“ се гледа дали (1)  поставянето на хипервръзка към произведение, което е свободно достъпно на друг уебсайт, е извършено от лице, което с поставянето ѝ не е целяло получаване на печалба,  и (2) дали  това лице не знае и нормално не може да знае, че това произведение е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторско право – или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага. [т.55]

Обобщение на Martin Husovec  – по The IPKat:

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

  watch video: print template:

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar  – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че се на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Кристиан Чарли Танев е един от най-младите, нахъсани и успешни български влогъри на които съм попадала. Автоматично установих, че ми допада хапливия артистизъм, който изпълва виртуалното пространство със свежа харизма и остър хумор съчетани в грандиозен комплект.  При него сарказмът не е традиционно умерен, за да не обиди случайно някого, но винаги е оправдан. След...

Какво е общото между Камен Попов (дето насини окото на Воленчо), Марин Маринов (дето посреща "Нощните вълци", на снимката горе е вляво), Георги Близнаков (биячът от "Околовръстното", дето получи орден от сепаратистите и терористите в Украйна, на снимката горе е вдясно), Таско Ерменков, БСП, Пѐрата, със свинските опашки (на снимката горе е в центъра) и един натовски генерал, кандидат за президент?

Как какво?! Русия, Кремъл и Путин.

Не вярвате? Горната снимка е от събора на язовир "Копринка". А долната, дето тъпчат знамето на Европейския съюз и НАТО е пак от там. Някой после ги изгорил, но, за съжаление, нямам снимка:


И същият този натовски генерал освен, че е обмислял номинацията, докато е бил действащ военен, сега се родее идеологически с руските фашисти, дето прокарват пан-славянски имперски амбиции... Съмнявате се, че са панславянски? Или, че са фашистки? Или, че са имперски?...

Реваншистът Георги Първанов започна днес предизборната кампания на свооя кандидат за президент Ивайло Калфин ( наричан от мен тук и преди “Първанов с човешко лице”) с нещо, което президентът Плевнелиев така и не направи: с атака срещу своя ( действащ на върха на държавата) колега.

Понеже съм изразявал това разочарование от Росен Плевнелиев, който отказа да изпълни очакванията на пострадалите от всевластието на своя предшественик Първанов като го изобличи, мога да си позволя да мисля, че повторението на тази теза с днешна дата не звучи като “на умряло куче нож да вдигнеш”. Мразя да съм прав в това отношение, но се видя как премълчаването на подлостта я пощрява да се превърне в рецидив.

Първанов се “отблагодари” за толерантността на Плевнелиев като го нападна днес по всички “фронтове”. Но най-подлото е, че го обвини в послушание спрямо ГЕРБ, говорейки за “менкане ляво-дясно”, сякаш самият той не е олицетворение на задкулисното творение, какъвто е дългогодишният му заговор за поделяне на лявото и дясното в България с креатурата (му) Бойко Борисов.

Още по-нахален, ако може да има превъзходна степен на нахалството, е призивът, който Първанов отправи да бъдат отворени “икономическите досиета на прехода”.

В интерес на истината, Първанов и друг път е отправял това предизвикателство. Сега просто демонстрира пред свързаните с него лица ( нали така се наричат онези, които понякога прокуратурата издирва в рамките на организирана престъпна група), че нищо не се е променило, че не бива да се боят от възмездие, след като предизвиква онези, от които зависи това “отваряне” да продължават да си мълчат съучастнически.

“Онези”, това са преди всичко самите управляващи и назначените от тях пазители на първанвщината, начело с приятеля му Бойко Борисов.

С други думи, Първанов праща послание до своите хора, които лоясаха под неговото крило, да не се притесняват щом има наглостта да се подиграва по темата за икономичските досиета. Те си знаят за какво им намигва окуражаващо.

Вината за тази демонстративна самоувереност на това лице, свързано с обезличаването на думата справедливост от много години насам, е именно в онзи, който закриля чрез поощряващо бездействие вилнеещата пета колона на Москва в България. Казва се Бойко Борисов. Той е официалният местен властелин на повикване от Кремъл, който си менка с Първанов и заслугите за постколониалната зависимост на страната от бившите съветски  господари. Както при подялбата на лявото и дясното, така и в разпределението на ролите пред Кремъл, единият действа под прикритието на премиера-евроатлантик, а другият демонстративно бие кремълската камбана.

Не лявото и дясното трябва да бъдат разбивани, както пледира днес от екрана на държавната телевизия Първанов, а именно вредният за България проруски тандем Борисов-Първанов трябва да бъде разобличен.  Плевнелиев няма(ше) силата да го направи. А двамата съзаклятници уважават само силата- на парите, на шантажа и заплахата, поради което продължават напред през политическия труп на Плевнелив, гаврейки се с него.

Share on Facebook

Share on Facebook

Много често водя с половинката следния разговор, когато посещаваме разни исторически забележителности. Той все ми казва с недоумение: „Е какво толкова, едни камъни”, когато в екстаз се разхождам сред някогашното величие на някой античен храм или полуразрушен замък.  И наистина, днес това, което е достигнало до нас, са останки, загубили своето величие, а всички скъпи и...