Днес БНТ застреля в централните си новини една от любимите мантри на собственото си поведение, според което трябвало непременно да има две гледни точки ( в новините или в рамките на публицистиката-  уж за каквото и да било).

Под мотото за “двете гледни точки” от години българските телевизии прокарват например путинофилството, което задължително бива поканено да опонира на българофилството, ако второто бъде допуснато на екран.

Гледах и не вярвах, че това се случва: БНТ, гузна след като вчера угоднически даде думата на един руски депутат да каже откровено как Русия си пазарува България, ( и с това навреди на самите путинофили в България), днес превърна новинарскита си емисия в най-гледаното време в коментарно студио с една единствена гледна точка: колко не е прав руският депутат Пьотр Толстой да си каже откровено какво мисли за България като стока, изкупувана целенасочено то Русия.

Вредата за петата колона в България, произтекла от загърбеното лицемерие от страна руския политически фактор, явно е оценена на пожар като нещо, което трябва да се гаси от виновните, т.е. от БНТ. Не е трудно да се досетим, че главният пожарникар на републиката, който обича да се крие в такива моменти, стои за пожарникарското решение.

Забележително е, че БНТ последва примера на путинофилите, пуснати изпреварващо да се разграничават от Толстой -като Ивайло Калфин, Герги Кадиев и прочее путинофили, сащисани от факта, че българите чуха истината за презрението на “братушките” към българите, третирани в умовете и в действията на руските “господари” като стадо за продан.

В резултат на това в централната информационна емисия на БНТ в главна тема се превърна критиката на личноста и думите на Толстой. Без нито едно алтернативно мение ( значи може и така, когато става дума за руската хибридна война срещу България?!).

Излъчено бе и мнение на външния министър Даниел Митов, изразено в интернет, в което той си пожелава Русия да смята Толстой за толкова маловажен, колкото и София го преценява. За да не навреди казаното от него много на отношенията ни- внушение, което явно се опитва да покаже, че все пак не е станално нещо важно, ако Толстой не е важен. С надежда Москва да потвърди това внушение.

Мнението в интнернет, да уточня, не е като нота на Министерството.

С повтарящи се след прекъсвания за реклами коментари на един от малцината известни критици на Путин в руските медии в Москва Констатин фон Егерт, БНТ се дистанцира от ефекта, който постигна вчера с огласяването на откровението на П. Толстой. Без нито едно алтернативнто мнение!

Значи може и без да се дава думата на путинофилите да се обясни един руски скандал, пореден при това.

В българските медии се робува на удобно за вездесъщата путинофилщина извинение , че трябва да има две гледни точки , когато се критикува руската политика. Днес БНТ направи нечувано и невиждано изключение. Явно зорът е голям. Пропадат дълго поддържаните за пред “простолюдието” схеми, любими и на ГЕРБ, според които между народите на Русия и Българи имало непресъхваща любов. Оказа се ( за онези, които не знаят), че става дума за руско изнасилване. За платена “любов”, която си има цена срещу съответните рубли.

Апропо, авторът на тези редове отказа на Нова телевизия участие в (с)утрешния блок на медията по съща тема именно поради това, че за пореден път му беше предложено  да се яви като опонент на доминиращата в българската публичност пропутинска гледна точка. Защото не става дума за плурализъм, а за войнстващ путинизъм, гарниран от време на време с някой и друг опонент за прикритие на агресивната русофилистия.

Пишейки това в интернет си припомням какво каза Константин фон Егерт в София през 2012 за Русия, която е разделена не на ляво и дясно, а на Партия на телевизията ( на властта) и на интернет ( на опозиционни мислещите). И у нас е така, а БНТ  беше принудена да направи изключение тази вечер.  http://inews.bg/Блог/Русия-след-президентските-избори-в-полския-център-_l.bg_i.1103.html

Share on Facebook

Share on Facebook

Въпросът е повече от уместен, защото вече над 60 часа няма сигнал за това, че в България поне един "журналист" владее ОСМИЯТ по популярност език в света. Случката стартира в 03:25 часа на нощта в събота (17-ти септември), ...

Калин Даскалов създава книжни съкровища вече трета година като книговезец, както научих съвсем наскоро от Balkan Bookbindery . Самоук е, но това по нищо не личи, защото не пести усилия, труд и постоянство, както и качествени материали – етествена кожа, злато и коприна. Звучи като приказка, нали? И наистина е! Защото е човек, който има отношение към книгите,...

watch video: see more:  

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, после обиколихме от Кесария до Тиберия.

Днес ще обиколим Галилейското езеро.

Приятно четене:

Из Светите земи

част трета

Тиберия – Табха – Капернаум – Аман

Третият ден от нашето пътуване можем да отбележим с леко хаотичното препускане напред-назад в горната част на Галилейското езеро. Според Елик, по този начин избягваме традиционния поклоннически маршрут и струпванията на поклонници. Докато връщахме ключовете на рецепцията при рекламните материали забелязахме и купчинка поклоннически сертификати (на английски език), така че задачата минимум бе изпълнена.

Галилейското езеро (море),

известно още като Тиберийско (от Тиберия), Гиносарско (от Гиносар – град и долина), Кинерет („езеро на арфата“), е най-ниско разположеното сладководно езеро в света – на 213 м под морското ниво. Дълго е 23 км, широко 13 км, с максимална дълбочина 43 м, то е основен източник на сладка вода за Израел. На изток е оградено от Голанските възвишения, от които преди 1967 г. често са извършвани обстрели на израелската територия. От запад са хълмовете на Тиберия. В северната му част се вливат няколко реки, между които и река Йордан, която единствено запазва името си при напускането му от южната страна.

Бреговете му са населени от древни времена. То е част от „морския“ коридор от Египет до Месопотамия, а по брега му минава основния път Via Maris, свързващ Александрия с Дамаск. След въстанието от 67 г. и падането на Йерусалим районът става център на еврейството.

Тиберия

остава градът с най-голям процент еврейско население, а Синедрионът става висша инстанция в релегиозните и академичните дела. Кръстоносците построяват силната крепост Курси. При едноименния манастир се е случило чудото с укротяването на бурята и побеснялото стадо свине (Лука 8:22-39), а през 1187 г. рицарите губят важната битка със Саладин (Салах ад-Дин).

Освен като водоизточник, езерото има значение за Израел като

туристически, риболовен и аграрен център

В езерото промишлено се лови над 2000 т. риба годишно, голяма част от която – „Рибата на св. Петър“ (тилапия, амнун (евр.), мушт (ар.)). Южно, при оттока на река Йордан, се намира първият кибуц в Израел – Дгания, основан от украински евреи през 1909 г. Като украса на входа на кибуца е поставен малък сирийски танк от Войната за независимост (1947-49), когато и евреи, и палестинци, са се стремили да заграбят възможно най-голяма територия след края на английския протекторат.

На южния край на езерото, откъдето изтича река Йордан, се намира

Ярденит (‏ירדנית‎‏‎‎) – „резервното“ място на кръщението на Исус

По принцип се смята, че кръщението се е извършило в долното течение на р. Йордан – в  Каср-Ел-Яхуд, на 4 км от вливането в Мъртво море (и ние там бяхме “кръстени”), но достъпът до там бил само на Кръстовден. По политически (и по икономически – точно евреите ли ще изтърват поклонниците и по-конкретно печалбата от тях?!) причини от 1981 г. до 2011 г. е определено символично място на еврейска земя, управлявано от кибуца Кинерет.

Първата „точка“ от програмата бе Хълмът на блаженствата и съответната църква. Първоначално се е смятало, че „оригиналът“ е хълмът Карней Хитин (The Horns of Hattin; קרני חיטין‎‎, Karnei Hittin; قرون حطين‎‎, Kurûn Hattîn), на около 6 км западно от Тиберия. Така са мислили и кръстоносците и може би поражението им от Саладин на това място за тях е било още по-жесток удар.

В средата на 20 в.

на хълма Нахума, над Табха е построен католически храм,

посветен на Блаженствата и оттогава това е „истинското“ място за поклонение. Църквата е „спонсорирана“ от Бенито Мусолини и е построена от любимия му архитект Антонио Барлуци между 1936 и 1938 г. върху руините на византийски храм от 4 век. Наставленията на Исус в Евангелието на Матей (5:1-2) са събрани на едно място, в т.нар. „Проповед на планината“, а при Лука са из цялото Евангелие и обикновено се означават като „Проповедта в равнината“. Според Барлуци, това създава двойственост и му развързва ръцете да построи църквата на избрано от самия него място. Храмът е с осмоъгълна форма, колкото са и Блаженствата. Изграден е от местни базалт и варовик.

На 24.03.2000 г., в проливен дъжд, тук папа Йоан-Павел II изнася проповед пред 16 хил. VIP гости.

Mount of Beatitudes

GPS: 32.881347, 35.557645

тел.: +972 4 671 1200

посещения: 8:00 – 11:45 / 14:00 – 16:45; затв. Великден и Коледа

паркинг: Bus 60 NIS, Minibus 30 NIS, Car 10 NIS

Следващата църква, построена на мястото, където Симон приема първенството на църквата от Христос и където Синът Божи обядва със учениците си, е Църквата на първенството или Масата на Господ. Тук Исус предава църквата на Петър с думите „Паси моите агънца… паси моите овци!“ (Йоан 21:15, 19) и де факто го прави първият папа.

Църквата е многократно изграждана и разрушавана. В началото на 12 в. пилигримът Саеволф пише, че тя е изоставена, но 4 години по-късно монахът Даниел отбелязва, че тя се използва. Разрушена при разгрома на кръстоносците през 1187 г, отново е изградена през 1260 г., за да бъде срината до основи през 1263 г. Проведените през 1969 г. археологически разкопки откриват керамика от римския период и монета от времето на император Траян (108/109 г). Първоначалният храм е бил с приблизителни размери 6.45 х 12 м, еднокорабна сграда с врати на север и на юг, разположен около свещената плоска скала, на която обядвали Христос и учениците му (Mensa Christi).

Сегашната църква е построена през 1933 г. от францисканците, а през 1982 г. архитектът Алберто Продомо възстановява амфитеатралната структура пред входа с център олтара, използвана за литургии на открито. Някога водата на езерото е стигала до самите стъпала на църквата, които са представлявали своеобразен пристан, но сега, когато нивото на езерото доста е паднало, се е образувал малък плаж.

Mensa Domini Church/Church of the Primacy of Peter

GPS: 32.871469, 35.550756

тел.: +972 04 672 4767

посещения: 8:00 – 17:00

Върнахме се до

Археологическия парк Магдала

Град на рибари и търговци, намиращ се под възвишението Арбел, той е забравен за много години. Тук Христос е проповядвал и лекувал, тук е срещнал една жена, изиграла съществена роля в живота му – Мария Магдалена. През 2009 г. само на 30 см от повърхността на земята е открита синагога от 1 в. – най-добре запазената в Галилея, богато украсена с мозайки. В центъра на синагогата е открит каменен 3D макет на Втория храм на Йерусалим, характеризиращ се с прецизната си изработка. На горната повърхност на камъка е издълбана 12-листна розетка, която става настоящият герб на Магдала. Открити са и групи еднотипни магазини, групирани в нещо като древен „мол“.

[geo_mashu_map]

Migdal, Израел

Паркът се управлява от кибуца „Гиносар“.

Има големи изложбени и конферентни зали, магазин за бижутерия и козметика, всичко от оригинално по-оригинално и по-уникално. Жена ми, разбира се, се сети, че си е забравила обеците, та трябваше да направим животоспасяваща покупка. Тук е изложен намереният във водите на езерото рибарски кораб от 1. век, с какъвто вероятно е ловил риба св. Петър.

Качихме се на корабче ($20), с което направихме едночасова разходка из езерото. Чичероне, или както сега е модерно да се казва, аниматор, ни беше Станислав от Марица (Симеоновград), дошъл преди 20 г. „за малко“ в Израел. Пътуването започна с издигане на българското знаме и химна, имаше еврейски и български танци, демонстрация на ловене на риба с мрежа (нищо не се хвана).

Общо взето разходката не ни даде някаква допълнителна информация, но в противен случай трябваше да се помотаваме в жегата на брега, докато чакаме групата. На слизане от корабчето получихме сертификати (на руски език) за това, че сме плавали по Галилейското море, както е правил Христос преди 2000 г.

Magdala – 1st Century Town of Mary Magdalene

адрес: Il-14950 Migdal, Migdal Junction, Tzomet Mango, P.O.B. 366

GPS: 32.826788, 35.515433

тел./факс: +972 4 620 9900

моб.: +972 53 226 1469, +972 53 444 6406

web: www.magdala.org

посещения: 8:00–18:00

Отново се върнахме към Табха, за да посетим мястото, където Исус извършва поредното чудо – умножил хляба и рибите и нахранил народа (Матей 14:16-21). Всъщност Табха произлиза от неправилното произношение на гръцката дума „Eptapegon“, означаваща „7 извора“. Сега тези извори, вливащи се в езерото, са 5. Това не е единственият случай в този край. Така от „Морето на тръстиката“ (Reed Sea) от библейските текстове се появява съвременното Червено море (Red Sea).

Плоската скала, на която се е случило чудото, става олтар на изградените тук църкви, като най-старата е от 4 в. Камъкът и част от мозаечният под от византийско време все още са запазени в църквата, построена през 1982 г. във византийски стил от германските бенедиктинци. Мозайката пред олтара символизира хлябовете и рибите, а в трансепта има красива мозайка, изобразяваща водни птици и растения.

За съжаление преди по-малко от година фанатични евреи разбиват и подпалват църквата. По време на нашето посещение покривът все още не беше възстановен.

Shrine of the Multiplication of the Loaves

GPS: 32.873489, 35.549148

тел.: +972 4 667 8100

e-mail: monastery@tabgha.net

посещения: 8:00 – 16:45 (пон-пет), 8:00 – 14:45 (съб), 11:00 – 16:45 (нед)

Отидохме да обядваме ($20) в „Ресторанта на св. Петър“,

намиращ се на брега на езерото, където основното меню е риба, и по-точно тилапия, за която се твърди, че е ловена и от Симон – Петър. Предвид цените в Израел $20 за меню от салата, основно, плод и кафе с хел (кардамон) не е много, но не е нещо, за което бихме се събудили посред нощ.

Околните земи са на кибуца Ейн-Гев. До войната през 1967 г. тук е била гранична зона и предупрежденията за минни полета все още стоят. Теоретично всички мини са извадени, но…

St. Peter’s Restaurant

GPS: 32.891253, 35.593725

тел.: +972 52 270 5795 (Joseph), +972 52 534 8878 (Rimon)

web: st-peter.cpn.co.il

Последната спирка за деня в Израел бяха останките на

Капернаум (Кфар-Нахум, Capernaum, Capharnaum),

който се споменава в  Новия  Завет като център  на  дейността  на  Христос  в  Галилея. Градът съществува от 4 в. пр.Хр., като по времето на Исус е богат еврейски град. Тук Спасителят среща първите си ученици – Петър, Андрей, Яков, Йоан и Матей. Тук той извършва много чудеса – изцелява от треска тъщата на Петър (което според един е чудо, ала според друг – престъпление!), връща дете към живота, изцелява прокажен и слугата на стотника, както и много други. Въпреки чудесата, жителите не повярвали в Исус (с други думи – гледали си бизнеса и не се занимавали с глупости) и той ги проклел: „И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш“. Това се случва през 3 в., когато градът е разрушен от земетресение и напуснат от жителите си.

Къщата  на  св. Петър е открита под останките на осмоъгълна византийска църква. Новопостроеният храм запазва формата ѝ.

Посетихме останките  на синагога от 3 в., за която се смята, че е построена на мястото на синагогата, в която Христос е проповядвал. Трегерите ѝ са богато украсени с еврейски символи – менора (седемраменен свещник), шофар (рог на овен), Звездата на Давид и колесницата, превозваща Кивота.

Capharnaum – „Town of Jesus“

GPS: 32.880175, 35.575816

тел.: +972 4 672 1059

web: www.capernaum.custodia.org

цена: 3 NIS

посещения: 8:00 – 17:00

След напускането на Капернаум обиколихме езерото по Голанските възвишения, минахме край Ярденит, където имаше много автобуси на туристи, използващи възможността да се кръстят в река Йордан и се отправихме към граничния пункт „Шейх Хюсеин“ за да преминем в

Йордания

Отношенията между Израел и Йордания са добри, политкоректни, но по някакви(?!) причини не разрешиха на автобуса да ни закара до Йорданската граница. Разтоварихме багажа, взехме си довиждане със Елик и Набил и се качихме на совалков автобус, който ни закара 500 м по-нататък.

Тук ни посрещна новият ни екскурзовод Хинди, на български – Ицо, бивш български зет. Веднага се похвали, че песента „Нидей рива за мен, Павликени“ е написана специално за него. След граничния контрол взехме и Мохамед – туристически полицай, който беше с нас по време на целия ни престой в Йордания. Докато в Израел военното присъствие, въпреки предварителната представа, беше ненатрапчиво и младите войници изглеждаха като ученици на военно обучение (средношколците отпреди 1990 г. знаят за какво говоря), то в Йордания на възловите кръстовища имаше пикапи с монтирани голямокалибрени картечници, картечни гнезда и много полицаи по пътищата. Според Хинди, военната или полицейска кариера в страната е добра перспектива предвид сравнително доброто заплащане.

Името на Хашемитското кралство Йордания произлиза от управляващата страната династия на Хашемитите, водещи началото си от племето Бану Хашем на пророка и основоположник на исляма Мохамед. Сегашния крал Абдула II е петият поред владетел от династията. Основният език е арабски, като почти всички говорят в някаква степен и английски. Изключения не се правят дори за „братовчедите“ – ако афганистанец дойде в Йордания, ще трябва да се оправя или на арабски в рамките на Корана, или на английски. Няма дари, няма пущу, няма тинтири-минтири.

Населението „внезапно“ е нараснало от 7 на 11 млн. души след като са

приети много бежанци от околните мюсюлмански страни

Само сирийците са над 2 млн. Има и изгонени от др. държави йорданци. Например роденият в Кувейт Хинди прекъсва медицинското си образование в Пловдив, когато баща му е експулсиран от Кувейт като наказание за неутралитета на Йордания по време на Иракския конфликт. Кралят много правилно и предвидливо е преброил не само тези, които имат йорданско гражданство, но и всички, за които трябва да се грижи.

Икономиката на държавата е много нестабилна, тъй като единствените ѝ доходи са от туризъм и износ на фосфатни соли. Откъм горива е изцяло зависима от Саудитска Арабия. Всичко се взима на кредит, а за Коледа „родата“ опрощава дълга, поне досега. Горивата са с доста ниски цени. Литър дизел е около 40 ст., но може да се ползва само от товарните и обществените МПС. Личните автомобили са главно японско и корейско производство. Десетгодишен Хюндай струва над $10 хил., но може да стигне и до $100 хил., ако се ползва за такси, тъй като в цената влиза и лиценза. Газовите уредби от всякакъв вид са забранени.

Освен от горива, Йордания има огромна нужда от вода

По покривите на сградите в градовете има разположени по няколко еднотонни резервоара, които се пълнят с вода на „нормални“ цени през определения за съответния квартал ден, в който по водопроводите пускат вода. През останалите дни от седмицата се ползва водата от тези резервоари. Ако те се изпразнят преждевременно, трябва да се вика водоноска, което е много скъпо, или да се вземе „назаем“ вода от съседа.

Само 10 % от земите на страната са обработваеми и въпреки че климатът позволява отглеждането на повече от една реколта, то селското стопанство не може да задоволи нуждите и се налага внос.

Привечер стигнахме до

столицата Аман (عمان‎)

– най-големият град на Йордания. В древността се е наричал Рабат-Амон и бил столица на Амонитското царство. Територията по-късно е завоювана от асирийците, след това – от персите. Птолемей II, управител на Египет, го нарича Филаделфия. През VII—IX в. е част от Арабския халифат, а от 1516 г. до края на Първата световна война е в Османската империя. Няколко пъти е разрушаван от земетресения и остава малък град, докато през 1887 г. не е построена жп линията „Хиджаза“ от Дамаск до Медина с цел да подпомогне търговията и поклонничеството (хаджа).

Отседнахме в хотел „Al-Waleed“ от веригата „Rum“ в центъра на града. Тук условията бяха най-добри от всички досега посетени хотели.

Rum hotels Al-Waleed

адрес: JO-11192 Amman, Al-Sweifieh, Natouh Street, P.O.Box 921513

GPS: 31.957852, 35.861681

тел.: +962-6-586-4475

факс: +962-6-586-4476

web: rumhotels.com

email: reservation@rumhotels.com, info@rumhotels.com

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки от © Сава-Калина:

Tiberias (2016-04-02)

Tabgha (2016-04-02 Church of the Beatitudes)

Tabgha (2016-04-02 Church of the Primacy)

Magdala (2016-04-02)

Tabgha (2016-04-02 Church of the Multiplication)

Tabgha (2016-04-02 St. Peter’s Restaurant)

Capernaum (2016-04-02)

Capernaum – Amman (2016-04-02)

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Booking.com

Италианската дума вендета означава кръвно отмъщение, разплата. Вече всеки ден, при посещение в поредното населено място премиерът на България обяснява, как неизбежно трябва да ни ограби, за нещо, което никой и никога не е виждал и въобще...

Руската наглост да продължи да си пазарува България, оповестена вчера открито от екрана на държавната ни телевизия чрез угодническо интервю с кандадатът на управяващите руски шовинисти Пьотр Толстой, стресна българските слуги на Русия.

Точно както след като играха казачок върху европейското знаме край бившия язовир “Георги Димитров” на 10 септември, първите политици, които заклеймиха демонстрацията на руска простащина отново се оказаха отявлени путинофили. Най-напред БСП и Корнелия Нинова, а след това и техният кандидат за президент , пуснат по русофилската писта Румен Радев, се разграничиха от поругаването на символиката, свързана с онази Европа, на която дължат твърде много по отношение на днешното си политическо и материално битие. В един глас заявиха, че това било провокация ( но не уточниха дали случайно американци, предрешени като русофили, са били провокаторите – ще да са били техни другари, които се спотаиха по указание на вождовете си).

Сценарият се повтаря.

Първите политици, които побързаха да изразят несъгласие с шовинистичния изблик на близкия до Путин руски журналист Толстой, запътил се към депутатското кресло след победоносните за руските шовинисти вчерашни избори в Русия, са заклети путинофили. И като казвам путинофили имам предвид именно путинофили.

Георги Кадиев, още преди да напусне БСП и да си направи нова путинофилска партия, се състезаваше с “Атака” на 9 май 2015 г. за лидерство на путинофилския митинг под прозорците на президента Плевнелиев, протестирайки, че не е отишъл ( сам между западните лидери, ако не броим “западната” Ирина Бокова) да почете Путин на парада на Червения площад. Днес Кадиев бърза да заклейми Толстой и дори дава съвети на външното ни министерство как и кога да реагира с протестна нота.

Ивайло Калфин, друга политическа емблема на путинофилството у нас, изригна пак в социалните мрежи, където се завирхи гнева на българите от рускта наглост, предупреждавайки онези, които искат да си купят ( напълно, защото частично вече са я купили) България, че ще ди счупят зъбите. Дали това не е реплика на люблимия му руски посланик Юрий Исаков, който обяви през декември 2014 г. след спирането на “Южен поток” от Путин, че България не била провила “зъби” по отношение на ЕС в легитимирането на проекта и затова той е спрян ( т.е. България е наказана от Москва, според него, заради беззъбието си).

Това е същият Калфин, напомням, който на русофилско сборище през август 2011 формулира като кандидат за президент на БСП уравнението , според което българският патриотизъм минава през любавта към Русия.

Яростният путинофил Волен Сидеров “пропусна” да похвали тази сутрин Пьотр Толстой, което е равносилно на русофобия от негова страна. В битието си на руска путинофилска звезда, помкръкнала обаче след един юмрук в зъбите от новоназначен лидер на путинофилщината у нас, Сидеров непременно щеше да изрази възторг от пряко заявеното руско желание разпродаждабата на България на руснаци да продължи. Днес обаче премълча отговора на зададен му по темата въпрос и в предоставеното му екранно време предпочете да увърта за неохдомимостта от дружба с Русия.

Очаквам в почина по разграничаването от истината, произнесена от Толстой, да се включи и Татяна Дончева, която ме заклейми като “изрод” на 19 юни миналата година от екрана на БНТ. Не била чувала по изродска позиция от моята, че Русия не ни била освободила ( от онзи момент БНТ спря да лицемерничи и да ме кани за коментари). А след това и партийните централи на БСП и ГЕРБ отново ще съгласуват графиката си кой след кого да се обади по темата, както стана в случая с казачока върху европейското знаме- график,наредил ГЕРБ на последно място сред официално възмутените с цели три дни закъснение.

Какво им става на тези товаришчи? Да не би за една нощ да са изтрезнели от руския си махмурлук, борейки се досега за честта кой да се подмаже повече на Москва?

Нищо подобно. Както обикновено, конспираторите се боят от истината. Боят се да не бъдат разконсипирани като продавачи на България на руските колонисти, т.е. колонизатори.Страхуват се, че българите ще прогледнат и всичките им усилия да заиграват с чувствата към Русия, реални или мними, отиват на вятъра. На вятъра на промяната.

Както много пъти съм писал, за Путин България не е мишена от рода на Крим. Най-малкото липсва(ше) русо население, което да даде основание за кримски сценарий, а и пустото членство в НАТО пречи на плановете за русификация на страната с помощта на зелени палячовци без опознавателни знаци, кораби и самолети. Ето защо хитрумният план е да бъдам най-напред скарани помежду си, после с ЕС и НАТО, а междувременно да бъдем напазарувани. Така се създава и чисто руският вектор на петата колона, който да претендира за закрила по някакъв повод- например ако руснаците тук се оплачат, че са дискриминирани, че не им съдействат достатъчно да се обособяват в анклави, както вече го направиха край Камчия, в Поморие, Несебър, в големи части от Бургас и Варна.

До вчера коментирането на тази тема беше оставена на “екстремисти”, като автора на тези редове. Да си плямпат в мрежата. Но от вчера нещата рязко се промениха. Намери се отговорен руски фактор, който да потвърди страховете у нас, свързани с предупреждението за руския сценарий с изкупуването на страната.

Страхът на путинофилите е свързан с опасенията, че българите, макар и частично заразени с русофилство, могат да се окажат повече българи, отколкото русолюбци, пред заплаха да бъдат превърнани (отново) в колониални роби на империята, от която се освободихме преди малко повече от четвърт век. Подобно преобръщане се е случило например с русофила Иван Вазов, прогледнал след руската агресия през 1916 г. срещу България. Че и по-рано- според моя милост той е написал “Аз съм българче” именно като отражение на бурята в душата му още през юни 1913 г., когато подстрекаваната от Русия война на българските съседи срещу България покрусява и най-големите предишни русофили от български произход.

В този смисъл: браво на Пьотр Толстой! Успя да постигне голям ефект. Никой български будител не можеше да постигне досега пробив в дебелокожието, с което е обръгнало българското обществено съзнание в резултат на натрапваните му лъжи и митове за “дружбата” с Русия.

Дано Пьотр Толстой стане наистина депута, чи и по-нагоре да стигне, за да продължава в този дух, заразявайки откровеността и на руските лицемери, които се правят, че много обичат България.Би имало терапепвтичен ефект, включтелно в краткосрочен аспект в рамките на предизборната кампания у нас, в която путинофилите се борят за любовта на систематично лъганите българи.

 

На снимката: Водещият от главния пропаганден телевизионен канал в Русия Пьор Толстой, който изразва от ефира освирвакванията на Путин, нарича от екрана противниците му “мерзавци” и оглавява днес Висшия съвет на една от московските организации на партията на Путин “Единная Русия”

Share on Facebook

Share on Facebook

Искам да ви разкажа как НЕ СЕ ПРАВИ превенция на кражби по кредитни карти ! Имам кредитна карта на Пощенска банка. АМЕХ. С добър лимит. Имам я специално за пътувания в САЩ. Защото я приемат на доста места и става бързо. Но не сработи. И то не по моя вина. Ето защо: В местния мол […]

Искам да ви разкажа как НЕ СЕ ПРАВИ превенция на кражби по кредитни карти ! Имам кредитна карта на Пощенска банка. АМЕХ. С добър лимит. Имам я специално за пътувания в САЩ. Защото я приемат на доста места и става бързо. Но не сработи. И то не по моя вина. Ето защо: В местния мол … Нататък Внимание ! Малоумна превенция на кражби от Пощенска Банка !

По-интересно беше интервюто на Татяна Дончева. Първо, не съм съвсем сигурен дали тя е кандидатът или покойният Илия Павлов, но разбрах, че жената истински му се възхищава. По едно време я чух да казва, че Илия Павлов никога не я бил карал да носи подкупи или да плаши някого... Тук съм леко раздвоен. Възможно е госпожата да е права за себе си. Но от друга страна – тя казва, че му била единия от адвокатите. Да ги каже кои са другите, че да ги питаме и тях, че така не е съвсем сигурно, дали друг не е носил и заплашвал. Не ли?

Друго беше интересно в думите на Дончева. Умилително разказа, как спасила едни църковни пари в куфари. Не тя, Илийката. Обаче тя разбрала, че държавата ще запорира имотите на БПЦ заради разкола и се втурнала да търси банка, дето държавата не може да я пипне. Помогнал пак Илийката Павлов. Лично гарантирал, че няма да даде парите. Но по-впечатляващо е друго! Как Дончева научила. Отишъл при нея съдията по делото – председателят на Софийски градски и ѝ казал. Предупредил я, сиреч... И така се стигнало до куфарите с парите и тя организирала "трансфера" към "чиста" банка. Неофит, патриархът и покойният Натанаил ги разнасяли. Сега, тук има няколко интересни момента. Първо, какъв е този формат – съдия, отива при адвокат да го предупреди, че ще наложи запор върху имуществото на клиента му, за да може въпросният да се скатае. Второ, Не съм съвсем сигурен, че в правилника на адвокатурата влиза задължението да организират прехвърляне на пари към банка, която няма да спази съдебно решение за запор. Не знам... Може през 1992-ра правилата да са били по-различни. И законите. А може и да е минала абсолютната давност от тогава по закон. Но не съм съвсем сигурен, че е минала моралната давност. А Дончева иска да става президентка...

Ако пак планира да разнася пари в куфари към "чисти" банки, които няма да изпълняват съдебни решения за запор – по-добре да се запише в ГЕРБ или ДПС, или в някоя пътно-строителна фирма. И те имат нужда от такива адвокати, зер не?...

Други новини не ми направиха впечатление. Последната е руска. Те са не по-малки идиоти от нас. Вместо да помолят Путин да назначи служебно Думата, те харчат пари за избори. И ние така – още от кметските избори в София преди време. Хубаво Борисов каза да не харчим пари и да назначи служебен кмет, ама ние не, та не! И на президентските е така. Той, човекът затова си трае до последно и не казва кой е ще е служебен президент, като не го послушахте лани...

Та, руснаците си избират Дума. Единият от кандидатите заяви пред БНТ намеренията на официална Русия, след като Путин отново спечели изборите. Тук му е мястото да спомена, че Путин е голям любимец на народа си. Като нашия Бойко Борисов е и винаги ги бие на избори. Спорно е кой е по-любим на народа си – Путин или Борисов, но съдейки по социологията, Путин е далеч по-голям фаворит. Или се е научил да прави избори по-добре. Цецоу, гледай, бе! Виж как се прави:


А като стана дума за Русия, ето какво казва един кандидат депутат от "Единна Русия", дето е и бивш журналист. Това, че е бивш журналист, би трябвало да означава, че знае цената и силата на думите. И може би точно затова е важно да го чуете. Казва, че "вече са купили 1/2 от Черноморието, а като спечелят изборите ще купят цяла България"... Не се съмнявам, че е така! Путин има богати приятели! Вижте братя Ротенберг. И те са само част от всички. Путин обича и музика. Един негов личен приятел челист, помните колко милиарда беше спестил от класическа музика, нали? Свирил, свирил и спестил 2 милиарда долара!

Дай, боже, всеки му!..

Но сега думата ми е за България. Пьотр Толстой (във видеото), като го питали дали ще са по-добри с нас, намекнал, че ще трябва да слушкаме. Но го каза малко по-иначе. В българския фолклор лафът е "ако слушаш, ще ти го купя..." Това е един от начините да вразумиш някое дете. Другият някои модерни родители го отричат, защото предполага частична употреба на сила и принуда. Не казваме, че го одобряваме, но по разкази на очевидци, често този метод е по-ефективен...

С Русия сега сме на фаза "слушайте, защото ще ви изкупим..." И не се съмнявайте, че могат да го направят. Имат си достатъчно полезни идиоти в страната. Подкрепят всичко – от Големия шлем, до Евраазийския съюз.

Тук неминуемо трябва да направим историческа ретроспекция. Досега българското непослушание се е наказвало от руснаците с бой. Само един път не са успели – през 1916 г. АБВ по този повод си обраха венците от паметника на ген. Иван Колев. А кой беше шеф на АБВ? Гоце, с Големия шлем. Той е един от най-големите радетели за това, Русия да купи цяла България, не само 1/2 от Черноморието. Ако бяхме президентска република, за два мандата сигурно щеше да е успял... На АБВ им харесал надписът на паметника:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България“.

Ама, наистина!.. Какво търсят? Но това е друга тема. Сега казвам, че с много малко изключения, непослушанието ни руснаците са го наказвали по другия начин. Така се е случило и с нас по време на освобождаващата окупация през 1944-та.

Тук обаче влизаме в деликатни води. Оня ден Мустака от Сърбия каза, че два клана управляват в България. На Борисов и на Пеевски. От думите му излиза, че голяма част от нещата, дето стават за продан, вече са изкупени от тях. Тоест, руснаците или ще трябва да ги изкупят от тях, или просто досегашните сделки са с номинален собственик от Кремъл. Тук нещата стават още по-деликатни, защото идат избори за президент. Досега почти всички кандидати, както вече писах, се различават само по това, колко близко виждат България до Русия. Останалите са две групи – такива, които са в рамките на социологическата грешка и такива, които отиват на изборите с мисълта как ще се котира подкрепата им на балотажа, където ще идат двамата, които ни виждат най-близко до Русия.

Ситуацията, както я описва Пьотр Толстой, си е напълно реалистична... Вижте сами:



Ей затова ви казвам, че опцията "Не подкрепям никого" може да се окаже много перспективна. По следната причина. Ако се окаже, че партията НПН е най-голяма, Скоро ще им се наложи да се съобразяват с нея. На всички.

Нацуме Сосеки е специален автор, който всеки любител на японската литература трябва да прочете. Сочен е за любимец на много съвременни творци, а сънародниците му го обичат като национално съкровище – до степен, в която ликът му двадесет години е бил върху банкнотата от 1000 йени. Въпреки че е издаван в България, Сосеки е трудно откриваем, или...