Вчера Министерски съвет на Руската Федерация издаде Разпореждане, с което прекратява сътрудничеството си със САЩ в научните изследвания и разработките в ядрената и енергийната сфери, подписано на 16-ти септември 2013-та г. във Виена. Тря...

С уговорката, че не съм щастлив да пиша трета статия за два дни с акцент върху незаменимия ни Бойко Борисов – сякаш е център на “моята вселена”, се налага отново да реагирам. Този път ме предизвика с новата качулка, която си наметна след дъжда от предупреждения какъв таралеж си е напъхал гащите с номинирането на Бокова за ООН.

Позволявам си аналогията с бодливото животно, за да ме разбере. Защото нему принадлежи изисканата фраза за недосегаемия за критики Цецо – да се опитваш да го притискаш било като да мачкаш таралеж с голо дупе, каза Борисов пред смаяната от разкрепостеността му българска публика при едно негово посещение в Германия по време на първия му премиерски мандат..

Като един истински Винету, който стоически търпи болка, Борисов издържа от януари досега въпросния таралеж. Даже изглеждаше , че му е хубаво- вижте му снимките с Бокова.

 

 

 

Едва днес, когато говорителят на московската пета колона в България и негов стар съзаклятник в политико-икономически интриги Георги Първанов му поиска оставката заради Бокова, премиерът Борисов се присети, че Бокова била нахална и била от комунистическа фамилия. Но дори и в тази ситуация не посмя да спомене името на Първанов, използвайки символиката на алюзията, с която да ни остави да познаем на кого дължим лукса да бъдем осъдени да плащаме на Русия огромни глоби.

Досещаме се. Но е позорно, че Борисов продължава да щади своя съзаклятник и да не смее да го посочи поименно дори в ситуация, когато старшият му побратим вече го пъди от поста му заради несправяне с работата.

Изобщо няма да споря с Борисов ( мачка ли се такъв великан с голо перо в някакъв си блог!), макар този тон на уязвено величие да не отива на един премиер- особено на “галант”, който обича да прегръща де що жени види около себе си, да целува ръце ( най-вече на руския патриарх) и да го целуват папи по главата.

Въпросът е защо чак сега Борисов изригна като вулкана Пококатепетъл ( в превод от езика на ацтеките на банкянски диалект- като Бококатотуримупепел.

Изригването не е само заради дълго стаяваната болка, причинена му от най-унизителния шамар, който е получавал в качеството си на български владетел от истинска представителка на червената аристокрация, сродна душа на неговата приятелка Евгения Живкова. Нито злобата на бодигарда от обслужващия персонал на комунистическата фамилия номер едно в България е водещата емоция при него- макар със сигурност да прозира от неговата първосигналност.

Основната движеща сила, заради която Борисов изригна като тапа от топло съветско “игристое” газирано вино днес, е в невъзможността да се изрепчи на Началника в Москва. Както винаги се прави на мъж ( не случайно на струната за неговата мъжественост свирят от БСП и АБВ, където му познават отлично нрава) срещу един паднал опонент, но да посочи кремълският ментор на Бокова като опората за нейното нахалство да не се оттегли, когато българското правителство поиска от нея това, Борисов просто не смее.

На това се дължи закъснялото му “прозрение”  за нейното нахалство и за произхода й от комунистическа фамилия, сякаш тя току-що е разкрита в това качество от него.

Пък и има и друго: представяте ли си, колко несправедливо се струва на Борисов, който наистина се изживява като бащица на нацията, да се откаже от в кърпа вързаната му заслужена почивка на президентския трон, гарантирана за 5 години напред, а вместо да оценят саможертвата му, другарите от петата колона му казват да пусне премиерския кокал, за да направи място на друг гладник, когото те посочат. Как да не се газира?!

Share on Facebook

Share on Facebook

Предизвикан от поредицата от коментари и твърдения на своя опонент по темата за полета на Гагарин, авторът Българин потърси отново  ivo.bg с реплика и обяснение на снимките на съветския летец, посочени като доказдателство за неговия космически полет от Светослав Александров.

 

Относно доказателствата за полет на Гагарин предоставени от Светослав Александров

Да припомня: в моята статия става въпрос за руските лъжи. За да ги осветя си служа с факти. Не съм си измислил нито един. Най-сериозният факт по случая Гагарин е този, че НЯМА никакви документални доказателства за неговия полет, никакви! Нито една снимка, нито един метър филм от деня 12 април 1961г.

Г-н Александров предоставя статията „Declassified documents offer a new perspective on Yuri Gagarin’s flight „ на Asif Siddiqi. Чудесна статия, изобилстваща с технически подробности за полета на Гагарин и… илюстрирана с три превъзходни снимки: една от изстрелването, и две на Гагарин преди самото изстрелване.

Ето линк към самата статия, където може да се полюбувате и на  снимките:

http://www.thespacereview.com/article/2844/1

Моите уважения към автора на статията, за неговия колосален труд, но силно се съмнявам в достоверността на снимките, сиреч, че са направени точно преди полета на Гагарин. Защо? Авторът твърди, че надписът СССР е добавен към шлема  сутринта, преди полета. Погледнете разположението на буквата Р. Сега погледнете пръстите на Олег Ивановски. Би трябвало да се вижда най-малко поне част от буквата Р. Няма и помен от буквата, което ще рече, че или шлема не е същия, или човека не е същия, или двете снимки не са правени точно преди полета на Гагарин.

Относно секретния документ, който авторът намерил с толкова много подписи: не съм никак  впечатлен. Имам представа как се подготвят и подписват подобни документи в тоталитарна държава: пише се не каквото е, а каквото трябва и после подписите се събират, без проблем. Никой не би рискувал да изрази съмнение или да откаже да се подпише. При това още в първия параграф виждам лъжа, че корабът извършил посадку в зададения район.? Както вече знаем, това не е точно така. Вместо в ненаселен район, Гагарин се оказва на двайсетина километра от офицерската столова, в която се е хранил, докато е траяла подготовката му за скокове с парашут.

Моята оценка на тази статия, като неспециалист, е следната: дори и агент 007 да отиде официално да направи проучване на документите за полета на Гагарин, ще намери същото, което и автора – че Гагарин е летял.

Относно другия материал предоставен от Светослав Александров, статията „Snooping on Space Picture“, там наистина има сериозен факт, който може да потвърди, че някой е летял, ако се доверим изцяло на руснаците. Какво имам предвид. Авторът на статията посочва, че  американците са прихванали телевизионните сигнали излъчвани от капсулата показващи, че вътре мърда човек. Същото, те са направили преди това и при полета на кучетата Белка и Стрелка. Добре. Няма спор, че при кучетата, е имало телевизионна камера, която предава наживо тяхното поведение, има филми за тях. Къде са обаче филмите за поведението на Гагарин в капсулата? Виждал ли ги е някой? Защо Гагарин нищо не споманава за наличие на камера в капсулата? Задавам тези  въпроси, защото нищо не пречи, видеоматериалите за мърдащия космонавт да са записани предварително и просто записът да  е излъчен.

Г-н Александров отново изкривява нещата, твърдейки, че това е 100%-ово доказателство.

Съжалявам, но доводите ми, че няма снимки или филм от деня 12 април 1961г, остават в сила!

Относно съветите, отправяни към мен, че аз трябва да докажа, че Гагарин не е бил в кораба, моля ви се: това е като обвиняемите да влизат в съда с присъда и вместо прокурорът да доказва вината им, той се наслаждава на усилията им да доказват, че са невинни.

Българин

 

Share on Facebook

Share on Facebook

This is an autumn leaves idea from an author we like a lot – Veliana from “Two with...

Страната на Путин и Чуркин показа на своя балконски гълъб на Балканите Борисов къде зимуват раците и че колкото и да се подмазва с приказки срещу “ястребите” е време да вдига гълъбите.

През цялото време на международните интриги около кандидатите за поста генерален секрат на ООН Кремъл даваше тон за фалшивата песен “Жена от Източна Европа” трябва да ни оглави. И като изоглавени нашите шарани налапаха въдицата. Най-напред с Бокова, но понеже тази стръв им се стори малка, я дублираха с подобната й Кристиалина Георгиева.

“Жената” се оказа, че не е нито руса нито руска. Нито пък изобщо е жена.

Това беше ясно още от първото гласуване, когато португалецът Гутереш беше единственият  за когото е сигурно, че е подкрепен практически от всички гласуващи държави, включително и от Русия. А мюретата на Русия, като Бокова, която нямаше никакъв шанс при гарантираното ембарго върху нейната кандидатура от поне една държава постоянен член на Съвета за сигурност, беше употребена за илюстрация на лъжливата руска теза за “жената от Източна Европа”. Нещо като във вица за пияния , който се възмутил, че на вратата пишело “жени”, а като влезнал, се оказало, че е клозет.

Въжеиграчът Борисов така се оплете на руската кукичка, че заложи на глупавата идея в последния момент да се дръпне от нея. Така тя му се заби още по-дълбоко в лакомото гърло. Бокова се оказва високо в неофициалната класация, според Ройтерс ( макар това да няма никакво практическо значение), а рекламираната като фаворит и номинирана в 12 без 5 Кристалина Георгиева направо се продъни в същата класация.

Русия, Китай и другите, които със сигурност са подкрепили Бокова, натриха дружно носа на Борисов, който напоследък въобрази себе си като едва ли не някакав играч от международна величина в световните дела. Държа се като пощенски гълъб с приказките си, че си записвал думите на турския премиер Йълдъръм, за да отлети с неговото послание при Меркел. Преди това вече се беше прочул с гениалната идея за демилитаризиране на Черноморския район ( т.е. набързо разпусна НАТО и умиротвори най-милитаристичния режим насреща, какъвто е руският). А онзи ден си приписа и решение на Северноатлантическия пакт за Афганистан, защото то съвпаднало с онова, което той изпреварщо казал по темата.

Международните дела обаче, за разлика от българските, не се подчиняват на самомнението и самохвалството на един самозабравил се поради липса на опозиция балкански гълъб. В тези дела важат някои правила и тяхното нарушаване, уви, е запазена марка на въоръжените с ядрени оръжие рекетьори, като Путин. Тъкмо него Борисов се опитва да умилостиви , като гука заплашително срещу българските “ястреби”, дръзнали да пречат с нещо на руската политика срещу България. Но от Кремъл му показаха, че и днес там с пълна сила важи руското правило на властта: “бий, за да те уважават”.

Ако се съмнявате, следете ескалацията на реакцията на дългогодишния говорител на Москва в българската политика Георги Първанов. Той поиска оставката на (само) на външния министър Митов след като Борисов извади срещу личната му фаворитка Бокова своята Георгиева. На Първанов не му беше разрешено още да иска оставката на самия Борисов. Днес вече това право му е делигирано и той пожела оставката на отколешния си съзаклятник в деленето на лявото и дясното пространство у нас ( и на съответните порции във властта и производната й икономика).

Това вече не е имитация на скарване, каквато сме свикнали да гледаме в брака по сметка между Първанов и Борисов повече от десетилетие. Прилича на онзи юмрук в лицето на Волен Сидеров, забит от един путинст на публично място в София, когото после избраха да посреща демонстративно моторизираните путински провокатори и да демонстрира пред телевизионните камери близост с тях. Сидеров, съответно, беше изтеглен на заден план за наказание, че с тъпото си поведение стори мечешка услуга на руската мечка, която така страстно прегръщаше.

Днес Борисов изпрати пред телевизионните екрани още по-миролюбивия от него свой заместник Цветан Цветанов да гаси пожара на личното си поражение с провала на Кристалина Георгиева. С извинителен тон Цветанов безадресно тури пепел на виновните глави в множествено число, изразявайки съжаление, как не сме подкрепили тези две “прекрасни дами” Бокова и Георгиева. А глупавият казус с дублирането на грешката с номинирането на Бокова той обясни с това, че властта тук получила данни за предстоящо блокиране на кандидатурата на Бокова. Току що научили, значи!

Цветанов не можа да каже нищо повече от другарите, които оправдаваха сгромолясването на комунизма от “всички сме виновни”. Повтори го днес буквално по повод нелепата политика на ГЕРБ да подкрепя най-напред явната руска марионетка, а след това да я постави в положението на жертва на западни интриги чрез издигането на Кристалина Георгиева да се бори за последното място в класацията ( за радост на всички, които пък смятат , че на Бокова “за малко” не й стигнало да победи).

Все си мислех, че са се свършили глупавите лъжи на управлаващите, но явно съм наивник. Могат и още . Самата Аецка Цачева даде рамо на Цветанов в това отношение днес с друго интервю, в което заяви, че издигането на Кристалина Георгиева не било грешка. В това отношение, трябва да се признае, тя остана вярна на себе си, а не само на Борисов. Постъпи точно така, както се запъна да хвали провалената и вече низвергната от Борисов Румяна Желева на финала на нейното унизително за България шоу на посредствеността на изпита пред евродепутатите през януари 2011 г.

Началото на този следващ “женски” провал на Борисовата кадрова политика е заложено и дори вече маркирано от първото задъхано “предимство” на Цачева в състезанието, което изпреварващо, но и закопаващо й даде социологичиската агенция “Медиалинкс”. Още по горещите следи на номинирането й агенцията регистрира към момента нейна преднина от 19 на сто спрямо предполагаемият втори Румен Радев с 14 на сто подкрепа. Което за Цачева означава, че е одобрявана от феновете на ГЕРБ доста по ниско от самата партия- да не говорим, че разбива мантрата за онази очаквана победа на първи тур от поне 50 на сто гласове, която уж всички предричат на ГЕРБ.

“Поживьом, увидим”, както каза ( в пристъп на отчаяно усилие да се хареса на Москва) на изслушването в ООН Кристалина Георгиева в отговор на въпрос дали очаква Русия да я препъне. И е вероятно да “увидим” нещо подобно на това, което вече видяхме с провала на прехвалената от гербаджиите Георгиева.

Хитрата сврака, на каквато се прави Борисов, падна с двата крака в заложения му руски капан въпреки цялото й старание да се прави на миролюбив гълъб. В престараването си обаче пропусна да дублира единствената двойка “ястреби” в президентската надпревара. Пренасити с проруски дубльори сцената, за да гарантира, че няма да се изложи на финала пред Путин- когото и да изберат, все ще да е повече или по-малко удобен на Москва. С това ще изпълни заръката за компесира грешката с издигането на “ястреба” Плевнелиев. Обаче се оказа, че имало още два “ястреба” и Борисов проспа възможността да накара отровните клюнове в реформаторското гнездо да ги неутрализират още там.

В природата два ястреба могат да разпердушинят всяко ято гълъби. В българската политика това изглежда малко вероятно, защото гълъбите  тук са доста охранени, сплотени за постигане на общата си цел и са агресивни. Но все пак за първи път от близо 15 години се появява шанс за битка срещу мимикриращите хищни гълъби на Москва в България.

Share on Facebook

Share on Facebook

Датският архитект Ян Геел пристига в България, за да изнесе лекция на форума One Architecture Week и да представи книгата си „Градове за хората“ („Жанет 45“). Той е едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на многобройни проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Ротердам, Лондон, Аман, Мускат, Мелбърн, Сидни, Сан Франциско,...

В последно време се появиха няколко пътеписа за нос Северен (Нордкап) – най-северната точка на Европа. Днес Анри ще ни даде няколко съвета – къде-какво-как за едно пътуване до там. Приятно четене:

Нордкап (нос Северен)

Полезни съвети за пътуване

През лятото на 2016 г. осъществих дългогодишната си мечта – да отида със собствен превоз до

Нордкап – най-северната точка на Европа

Без излишни словоизлияния – това беше такова преживяване, че ме амбицира да подтикна още много други хора да осъществят това начинание, а какъв по-добър начин от това – да споделя с тях опита, който получих от екскурзията и да дам някои полезни съвети. С други думи – да премахна фактора неизвестност, който в доста случаи се оказва съществена пречка.

И така, тези които притежават известна доза авантюристичен дух, искат да видят нещо различно от нашите географски ширини, имат нужда от едно незабравимо преживяване, притежават сравнително надеждна лека кола и могат да отделят 1500-2000 лв на човек (в зависимост от това, колко души ще пътуват в колата), нека продължат да четат по-нататък.

1. Маршрут

Препоръчвам следния най-безпрепятствен маршрут, който би било добре да проследите подробно в Google-maps:

София, Белград, Будапеща, Виена, Линц, Пасау, Регенсбург, Нюрнберг, Вюрцбург (при Вюрцбург преминавате от магистрала 3 на магистрала 7 и все по нея до Дания), Фулда, Касел, Хановер, Хамбург, Фленсбург, Колдинг, Оденсе, Копенхаген, Малмьо, Хелсингборг, след това по път Е4 покрай (не държа на правилното произношение на градовете) Люнгби, Йонкьопинг, Линкьопинг, Норкьопинг, Стокхолм, Упсала, Гевле, Сундсвал, Умеа, Скелефтеа, Лулеа, Хапаранда, Торнио.

Хапаранда (Швеция) и Торнио (Финландия) са два слети града, разделени единствено от река Торнеелвен, която в тази област представлява границата между Швеция и Финландия. Имате 2 варианта:

•             Вариант 1: Продължавате на север от Хапаранда по път 99 от шведската страна на реката.
•             Вариант 2: Продължавате на север от Торнио по път Е8 от финландската страна на реката.

Аз препоръчвам Вариант 2, тъй като по него ще пресечете северния полярен кръг на финландска територия, където е по-интересно отколкото пресичането на шведска територия. На връщане може да го пресечете на  шведска територия и ще бъдете разочаровани.

Ако приемете Вариант 2, пътят продължава както следва: Торнио, Илиторнио, Каулинранта, Юоксенки (Внимание! Точно преди него е пресичането на северния полярен кръг), Пелло, Колари, Муонио, Палойоенсуу, надясно по път 93, Енонтекийо, наляво по път 93, норвежка граница, Каутокеино, Алта, Рафсботн, Скаиди, Олдерфьорд, наляво по път Е69, Нордкап.

До тук пътят на теория е малко над 5000 км, аз изминах на практика над 5100 км за 5 дни. Всеки ден по 1000 км – без никакви проблеми, без бясно каране, със 100-110 км/час (за по-икономично), с предостатъчно почивки, но без разглеждане на забележителности по пътя (с изключение на северния полярен кръг – половин час е достатъчен). Тях ги оставих за на връщане.

За връщане можете да си изберете друг по-обиколен маршрут, това зависи от вашите желания и възможности. Аз препоръчвам почти същия път (с разглеждане на многобройните забележителности) с малко допълнителен маршрут, а именно:

От Нордкап се връщате до Алта. След Алта не завивате наляво по път 93, откъдето сте дошли, а продължавате по път Е6 и все по него покрай фьордите (не карайте с повече от 80 км/час, за да се насладите пълноценно на гледките) чак до Скиботн. Там наляво по път Е8, влизате във Финландия, Каресуванто и при Палойоенсуу затваряте кръга. Препоръчвам ви да продължите във Финландия (не бързайте със Швеция, ще имате достатъчно възможности по-нататък), да направите кратки посещения на Муонио, Колари и Пелло, за задоволяване на любопитството да пресечете реката при Пелло и да продължите на юг от шведската страна, за да се уверите, че пресичането на северния полярен кръг в Швеция е безинтересно.

След това ви чакат безброй интересни места в Швеция и по-нататък.

2. Пътни такси и гориво

Не бих искал да давам цени, те се променят. По-полезно би било да дам съвети, как при актуалните условия пътуването да излезе по-евтино.

Относно

пътните такси

е лесно. В Сърбия магистралата се плаща на две места (преди беше на три) – пред Белград и след Белград. За Унгария е необходима винетка (матрица на унгарски). Ако пътуването ще бъде повече от една седмица (а аз не виждам как би могло да бъде по-малко), по-изгодно е да се купи винетка за един месец, тя е по-евтина от 2 седмични винетки и ще се ползва на отиване и връщане. В Австрия е точно обратното. Предлага се винетка за 2 месеца, която е по-скъпа от 2 винетки за 10 дни. Значи там отиваме на втория вариант – една на отиване и една на връщане. След това повече пътни такси няма, с изключение на 2 моста:

•             Мост Сторебелт в Дания – плаща се в датски крони, в Евро или с карта.
•             Мост Йоресунд между Дания и Швеция – плаща се на шведска територия в шведски крони, в датски крони, в Евро или с карта.

Относно

горивото

има нужда от малко повече информация.

От България към Норвегия почти без изключения във всяка следваща държава горивото става по-скъпо. Следователно ако нямаме излишни пари за пилеене, трябва да следваме правилото: всяка държава (с малко изключения) да се напуска с пълен резервоар.

Къде да зареждаме гориво?

Тръгнете от София с пълен резервоар. В Сърбия зареждайте (най-добре със сръбски динари) на бензиностанциите NIS (НИС). Те са най-евтини и горивото е добро. Такива има на самата магистрала в Белград и след Белград и Нови Сад. В Унгария е безсмислено да зареждате.

Внимание в Австрия и Германия!

Бензиностанциите на самата магистрала са чувствително по-скъпи, на някои места разликата надхвърля 0,20 Евро/литър. Ако сте заредили догоре след Нови Сад, горивото би трябвало да ви стигне до края на Австрия.

В Австрия и Германия избирайте някой град или градче близо до магистралата, излезте от нея и тръгнете към центъра на града. Почти веднага ще срещнете 2-3 бензиностанции, от които да си изберете най-евтината. След това се върнете на магистралата.

В Германия препоръчвам бензиностанциите JET. Те са най-евтини, в жълт цвят, има ги само в населените места. Видите ли такава, спирайте и зареждайте, не търсете друга.

Не забравяйте да излезете от Австрия с пълен резервоар, също и от Германия. В Дания е безсмислено да зареждате. Стигнахме до Швеция.

В цяла Скандинавия

е без значение, дали ще зареждате при магистралата или в населено място, важно е да намерите възможно по-евтина бензиностанция. Обаче…

По-евтините бензиностанции нямат персонал. Трябва да плащате на автомата – или с карта, или с банкноти шведски крони. Още по-лошо – на много от тях даже плащането става само с карта.

Какво да се прави?

В началото поради липса на опит плащах с карта, въпреки че се бях заредил добре с шведски крони. След това му хванах цаката. Или намирам бензиностанция, където се плаща с банкноти или карта, или правя следното: спирам на бензиностанция с карта и чакам да дойде някоя кола да зарежда. Отварям скоба: скандинавците знаят почти без изключение английски и са страшно любезни, отзивчиви и готови да помогнат. Отивам при човека, който си зарежда колата и държейки шведски крони в ръцете си, за да види че имам достатъчно пари, му обяснявам, че искам да заредя с банкноти и го моля той да плати с неговата карта, а аз да му платя с банкноти. Системата действа безотказно! Само си пригответе така парите, че да не го карате да ви връща ресто, все пак ви прави услуга.

            В Швеция и Финландия горивото е почти на еднаква цена,

с тази подробност, че в Швеция валутата е шведски крони, а във Финландия – Евро. Може би съвсем малко по-евтино е в Швеция, ако намерите от най-евтините бензиностанции.

В Норвегия е най-скъпото гориво от цяла Европа

Внимание! В град Муонио (Финландия) заредете догоре.

След това преди Норвегия има една или две бензиностанции, където горивото е доста по-скъпо, защото Норвегия е близо и човек няма къде да шава. С пълен резервоар нямате проблеми да стигнете до Нордкап и да се върнете до Алта. След това волю-неволю ще трябва да заредите в Норвегия, най-добре в Алта (по главния път има поне 3 бензиностанции, от които да изберете най-евтината, валутата е норвежки крони. Смятам, че навсякъде в Скандинавия горивото може да се плаща и с Евро, друг е въпросът, колко е изгодно, освен това – само там, където има персонал.)

 При обратния път следвайте правилото да напускате поредната държава с почти празен резервоар (но имайки предвид, че няма да зареждате в Дания и Унгария). При зареждането в Алта заредете толкова гориво, че да ви стигне до Муонио, където е първата бензиностанция с нормални цени.

3. Храна

Тъй като скандинавските страни са от най-скъпите в Европа, добре е да се заредите с повечко храна, но все пак ще се наложи да купите това-онова. На отиване ако карате по моя график, няма много-много да пазарувате, най-вече там, където ще зареждате гориво. След това обаче горещо препоръчвам магазините Лидл. Има ги навсякъде. Ако си носите навигатор, много ще си облекчите живота, той ще ви закара за нула време до най-близкия Лидл. Там ще пазарувате храна възможно най-евтино, на цени, сравними с тези в България. Навигаторът също така ще ви помогне да намирате лесно центъра на поредния град, както и някои от забележителностите.

4. Нощуване

На тези, които могат да си позволят всяка нощ да спят в хотел, благородно им завиждам. На останалите мога да кажа следното:

Вземете си палатка/палатки, спални чували, шалтета, примус и каквото още смятате за необходимо за къмпингуване и потегляйте.

За цялата моя екскурзия, която продължи 22 дни (21 нощувки) съм нощувал както следва: 1 нощувка в хотел Ibis Budget в Хамбург на отиване, 1 нощувка в Gasthaus (къща за гости) – недалеч от Линц на връщане, 2 нощувки в къмпинг на 13 км от Нордкап, 3 нощувки в къмпинги в Швеция и останалите ми нощувки бяха безплатни.

Съвети:

Ако през първия ден изминете 1000 км (трябва обаче да тръгнете най-късно в 5.00 ч., тъй като в първия ден ще напредвате най-бавно – имате 2 граници, бавен път до Ниш, спирания за плащане на магистрала, купуване на винетки, зареждания), вече ще сте в Австрия.

След Виена има паркинги с WC, които са оборудвани с поддържани тоалетни, мивки с топла вода, душове. Там може да спите на палатка. Другият вариант (той важи и за Германия) е някое евтино хотелче в малко градче, или Gasthaus (къща за гости), или пак в някое градче където пише ZIMMER FREI (свободни стаи).

В Скандинавия е по-лесно. Имате 3 варианта:

• Както си карате по главния път, наблюдавайте за знак с триъгълна палатка. Това означава къмпинг. Излезте от главния път там където ви посочва знакът и продължавайте да го следвате. Той ще ви закара до къмпинга. В къмпинга ще имате всичко необходимо за довеждане на хигиената до нормално ниво.
• Наблюдавайте за знак борче с пейка и го последвайте. Той ще ви заведе до място с обособени места за паркиране, хубава, поддържана зелена площ, на която да си опънете палатките, малка сграда с чисти, поддържани тоалетни (в т. ч. и за инвалиди) с тоал. хартия, мивки със сапун и топла вода, духалки за изсушаване на ръцете, маси с пейки за културно хранене, някои от тях с навеси. Това беше предпочитаното от мен място за нощувка, както и за спиране за обяд. Разход – нула.
• Спане в колата – най-вече при силен дъжд. Не знам на какво се дължи – божия помощ, късмет или нещо друго, но нито веднъж не съм спал в Скандинавия в колата поради проливен дъжд.

Забележка: Случвало ми се е знакът къмпинг или борче да изчезне и да не намеря мястото. В такъв случай се връщам на главния път и продължавам до следващия знак.

Заслужава си да обърна специално внимание на нощувките при Нордкап и Стокхолм.

На Нордкап направих следното

13 км преди Нордкап има отбивка вдясно за Skarsvag. Отбивайки вдясно веднага се стига до отбивка вляво за къмпинг. Там пренощувахме срещу 200 норвежки крони (42 лв, което за Норвегия е нищо), като в цената влизаше и баня на двама души. Къмпингът е непретенциозен, но върши работа. Има и малка кухничка. Основно предимство: евтин и максимално близо до Нордкап. На другата сутрин отидохме на Нордкап, цял ден престояхме там, върнахме се късно, преспахме втори път и си заминахме.

Нощуване при Стокхолм

Стокхолм е втората главна забележителност след Нордкап. Там е необходимо време. Един ден не стига.

Напълно забравете за вариант влизане с кола в Стокхолм и разглеждане на града

Вариант за намиране на хотел в Стокхолм излиза много солен. Какво направих аз? Намерих къмпинг в околностите на Стокхолм, по-точно в Bredäng, югозападно предградие на Стокхолм. Къмпингът беше от по-висок клас, много добри условия, по-скъп, но несравнимо по-евтин от хотел. Там пренощувахме, на сутринта с метрото – директно в центъра на Стокхолм. Вечерта – обратно с метрото. Това може да се повтаря докато е необходимо.

5. Нордкап

Какво интересно има на Нордкап? Чел съм пътеписи, които могат да откажат човек да ходи на Нордкап. Те са написани от хора, които явно не са знаели за какво отиват там, може би поради недостатъчна информираност, лоша организация, или пък просто защото не си падат по тези неща. Ако отивате там, просто за да може да кажете, че сте били на най-северната точка на Европа, жалко за загубеното време, усилия и средства.

Един важен съвет: не планувайте предварително, колко време ще останете на Нордкап. Това не е музей, в който да си платиш, да го разгледаш и да си тръгнеш. Има вероятност да уцелите лошо време (там времето е непостоянно и се променя много бързо), предвидете време за изчакване на хубаво време. Това няма да ви излезе скъпо, една допълнителна нощувка почти няма да оскъпи екскурзията, даже две.

Входната такса за Нордкап

важи 24 часа при многократно влизане и излизане от комплекса. Тя включва и паркинг по време на тези 24 часа. Горещо препоръчвам да не се сбогувате с Нордкап, докато не извършите следното:

1. Разглеждане на всичко вътре в комплекса – правете го при лошо време, ако има такова.
2. Разглеждане отвън – обиколка по парапета с гледка към океана (ако времето не е хубаво, може да се повтори при по-добро).
3. Слизане до океана – не е необходимо перфектно време, но поне да не вали силно и продължително. Погледнете района на Нордкап в Google-maps. На почти 2 км южно, леко югоизточно от комплекса се намира върхът на вдаден в платото залив. От него до шосето е около половин км по въздушна линия. Някъде по средата на този половин км започва пътека, която с множество серпентини слиза до океана, където има пристан. В началото на слизането има въжен парапет (не че има голям смисъл от него, но на някои лелки може да им се види опасно). Тъй като Нордкап се намира на около 300 м височина, слизането до долу и връщането ще ви отнеме 2-3 часа, но ако не го направите, ако не пипнете океана при най-северната точка, язък за петте хиляди километра до там! Също така може и да опитате колко е солен.
4. Отиване до най-северната географска точка

Като цяло Нордкап е приет за най-северната точка на Европа, но условно. Платото на Нордкап географски не е най-северната точка. Погледнете отново Google-maps – вляво от Нордкап има един остър нос, който съвсем ясно е по-северен. Името му е

Knivskjellodden

Ето това е най-северната точка на Европа и ако мислите, че до там не се ходи, време е да ви отворя очите. За това мероприятие не е необходим входният билет за Нордкап. То може да се проведе както преди да изтекат 24-те часа, така и след това, може на следващия ден, може по всяко време. Може и през нощта, тъй като тя е светла като ден – на Нордкап слънцето не залязва от 14 май до 29 юли. Необходимо е само що-годе добро време.

Knivskjellodden, Finnmark Fylke, NO

Как се отива до там?

От Нордкап се връщате с колата 6 км по шосето и стигате до един паркинг с информационна табела. На нея е показан Нордкап, въпросният нос и пътеката до него. Тя започва при паркинга, по нея няма нищо трудно, всеки може да я изходи, но отиване + връщане = 6 часа. На тези, за които 6 часа ходене не са проблем, им казвам: или тръгвайте, или се скрийте в някоя дълбока дупка от срам! Когато стигнете почти края на въпросния нос, ще видите една пирамида, на която пише, че това е най-северната точка. Вие обаче продължете още 100-200 метра по скалите до там, докъдето повече не може и тогава вече може да претендирате, че сте стъпили на най-северната точка на Европа.

За третото и четвъртото мероприятие е добре да имате туристически обувки и дъждобрани. За четвъртото мероприятие си носете и вода.

Страхотно чувство е, през нощта, примерно в 1 часа или в 2, да пиеш чай, кафе, чаша гореща супа или каквото и да е, огрян от слънцето! Все ще има някоя нощ със слънце, било на Нордкап, било преди или след това. Не пропускайте такова уникално за нас преживяване.

6. Забележителности

Нямам никакво намерение да изброявам забележителностите по пътя, тъй като не съм се заел да пиша роман. Искам само да кажа следното:

Приоритет № 1 трябва да е Нордкап

Колкото и да е дълга екскурзията, все ще е недостатъчна. Все пак смятам, че 3 седмици е оптимално. Оставете забележителностите за на връщане. Във всички по-големи градове има какво да се види – съберете информация от Интернет.

За забележителностите на Стокхолм

се информирайте подробно предварително. Не пропускайте в никакъв случай разходка с корабче (корабчетата тръгват от кея, близо до GRAND HOTEL) и посещение на музея VASA (потъналия кораб – само там отидоха 5 часа).

За Дания няма да пиша, дано ви остане един ден за Копенхаген. В град Оденсе се намира къщата на прочутия писател на приказки Андерсен.

За Германия не си и помисляйте, там ще ви трябват месеци.

7. Други

Най-оптималното време за тръгване

е последната седмица на юни – първата седмица на юли. Тогава е най-добрата комбинация – дълги дни + топло време.

Пригответе си както зимни, така и летни дрехи.

На Нордкап сутринта бяхме със зимни якета, вълнени шапки и качулки. След обяд и вечерта, когато ходихме до най-северната точка, бяхме по фланелки с къси ръкави и къси панталони.

Колкото по-на север отивате в Скандинавия, толкова по-вероятно е покрай пътя и директно на асфалта да се появят северни елени, дори цяло стадо. Изобщо не се притесняват от колите. Внимавайте да не стане беля.

В Скандинавия (а така също в Сърбия и Унгария) карайте със запалени фарове и спазвайте знаците, че иначе …

Това е всичко, за което се сещам. Дано да съм полезен на някого. Ако 10 души отидат на Нордкап в резултат на написаното, ще съм предоволен.

Автор: Анри Генчев

Други разкази свързани с Съвети за пътуване – на картата:

Съвети за пътуване

Booking.com