Към живата вода на Боснек

Ще ви призная нещо: адски мразя зимните месеци. Студено е, мрачно е, стъмва се рано, а желанието ми за движение на практика се свива до 0. Затова се опитвам да наваксам, докато все още има хубави слънчеви дни. А какво по-хубаво от кратка съботна разходка в търсене на жива вода?

Качваме се на колата и потегляме в посока Перник. Първата ни глупава идея за деня е да тръгнем към 10:30 – когато явно на всеки друг софиянец с кола му е хрумнала идеята да излезе от града. Това прави излизането от София малко по-сложно занимание от обикновено, но след около час вече отбиваме от основния път по табелата „Боснек“. Селото е малко, прекосява се почти цялото, докато на една къща вляво не видите ръчно изписан надпис „ул. Жива вода“.

Оставяме колата и тръгваме по пътеката. Тъй като в момента там е заградено (снимали някакво непознато за мен реалити на име „Фермата“), началото на пътя е малко объркващ. Минавате вляво покрай заграждението.

Вървим по равна пътека, наоколо ни посрещат дървета с шарени есенни листа, слънцето грее весело – приятно е. Маршрутът е изключително лек, в едната посока с нормален ход се минава за по-малко от час и половина. Добре маркиран, без сериозни разклони, на които да се чудиш какво да правиш, както в Лозен. Почти като по-дълга разходка в парка, с добавения плюс, че въздухът е в пъти по-свеж, а хората са с десетки по-малко.

Последните 200 метра ни вкарват в гориста местност. Светлината играе със стволовете, прави страхотни сенки. Тук вече е хладно и както сте загряли, добре е да наметнете по една връхна дреха. В края на пътеката ви чака изворът. От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря.

Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата. Мисля, че леещата се струя има повече общо с това, че цяла седмица преди това е валяло, отколкото с нашите здрави морални устои – но пък е хубаво да получиш комплимент от извор. Хората вярват, че водата му е лековита – за това не мога да кажа, но определено е вкусна и прясна. Тук има и няколко пейки, заслон и огнище, така че, ако сте подготвени по-добре, можете да ударите едни праведни кюфтета за обяд

Свързани новини: