Поредната графика, която предлагам на вашето внимание, показва производството на електрическа енергия на човек от населенито, в 22 страни от целия свят, в това число и България. Данните за графиката взех от американската Администрация за...

Агресията е нещо, което всеки един човек вижда ежедневно около себе си. Не е тайна, че новините в последно време са изпълнени предимно с убийства, изнасилвания, сбивания и всякакъв друг вид престъпления. Немалка част от тези инциденти стават в училище или в непосредствена близост до училище и в тях са замесени ученици или техните родители...

Почти се извинявам, че пак взимам думата по въпроса за “бисерите” на Бойко Борисов. Както и за това, че ще са наложи да  напомня един  стар виц.

Поводът е днешното изявление на  Борисов при откриването на неговата президентска кампания, в която е избрал да го представя Цецка Цачева. По собствените му думи, той бил “прекалено толерантен” досега.

Малееее…Какво ли ще последва след като смята да сложи точка на своята “толерантност” ( която включва например поощрението му на саморазправата с бежанци по границата, преди да го посъветват, че не бива така да си признава какво му е на сърцето).

Той така нарича въжеиграчеството си. Най-пресният пример за това е как се похвали, че търпял две години Калин Митрев, мъжа на Ирина Бокова, като свое протеже в Европейската банка за възстановяване и развитие. На практика така е нарушил изискването той да бъде сменен, след като му е изтекъл срокът на годност на този пост. Но вместо да се засрами от своето съучастие в нарушаването на писаните и неписаните правила, той се хвали с това, за да покаже, че бил “прекалено толерантен”, както със съжаление обобщи днес в зала “Арена армеец” в София.

С риск да се повторя, тази самооценка на Борисов напомня на черния хумор от вица за Хитлер, който възкръснал и обещал пред огледалото, оправяйки мундира си, че вече нямало да бъде толкова мил (  нямало да бъде повече “ Mr. Nice guy”, както е в английския вариант на вица).

Share on Facebook

Отзвукът от българските страдания по пропуснатата полза жената от Източна Европа Ирина Бокава да оглави (и) ООН продължава с откъслечни хлипове. Риданията обаче не пречат след очаквания финал на нейния провал да се направи списък с лъжите, които ни пробутваха – руските, на петата колона на Москва у нас и лично нейните.

Руските лъжи

1. Русия иска жена на върха на ООН. Оказа се, че през цялото време и до последното гласуване е подкрепяла мъж.
2. Русия искала жената да е от Източна Европа. Оказа се че той е не просто от Западна Европа, но е направо от Португалия, най-западната географска точка на континента. В този смисъл думата “ротация”, употребявана от руската дипломация във фалшивото й лобиране за Източна Европа, се оказа просто едно завъртане на Кремъл в обратна посока.
3. Русия нямало да блокира никого. А кой наложи вето на Кристалина Георгиева? Или искат да повярваме ( дори да не са блокирали Георгиева), че руснаците не са бламирали НИТО ЕДИН кандидат?
4. Русия не се бъркала в процеса на гласуването ( многократно заявиха нейни представители). А за какво са си говорили на 21 септември ( преди фаталното финално гласуване и след като стана известно намерението на София да я изтегли от състезанието) Бокова и нейния състудент Лавров, цитирани от ТАСС да обсъждат именно проблеми, свързани с гласуването? Дали “случайно” Бокова не е получила уверния, че има руската подкрепа, за да се опълчи на правителството в София?
5. Русия внушава, че защитава интереса на Източна Европа, говорейки патерналистично без мандат от името на региона, но през цялото време се е договаряла със съвсем други сили за съвсем друго решение, както се видя от факта, че нито веднъж руският представител не е гласувал срещу португалския социалист.
6. Последната по време лъжа на постоянния представител на Русия в ООН Чуркин, зовящ на 5 октомври отново като глухар към женска ( от Източна Европа), целеше да натрие носовете на онези (и) в България, които налапаха въдицата и наивно изпаднаха във възторг пред надежта Москва да не препъне Георгиева само два дни след това. Самата тя излъчваше щастие от перспективата за руската благосклонност до степен, че проговори на руски пред медиите бусквално часове преди да я сготвят в казана на московската отмъстителност.

Лъжите на петата колона у нас

1. Всеки, който не подкрепя Бокова, е национален предател. Логика, която прилагат и към най-известния български политик в света Георги Димитров – слуга на Сталин и душител на българската независимост от негово име.
2. Бокова не била казала нито дума срещу никого и се държала достойно през цялото време на кампанията. Само че обобщаваше за всички, без да конретизира, че са клеветници ( щом говорят истини за биографията й или за факта, че е фаворитка на Москва, споделян от световно признати авторитети, като сп. “Икономист”, в. “Уолстрийт джърнъл” и т.н.).
3. Злонамерените спрямо Бокова българи били незначително малцинство. Но в същото време се оказват, според клеветниците от петата колона, причина за нейния краен неуспех. На режисьора Евгений Михайлов дори му вмениха статута на могъщ по своето влияние злодей от световна величина, който едва ли не повлиял тя да изпадне на 5 място в класацията с едно свое публично мнение.
4. Българската държава не помогнала и дори бойкотирала Бокова. Нима? Българската държава- това е Борисов. А той се скъса да се хвали как е убеждавал писмено дясноцентристки премиери на държави от ЕС да подкрепят подкрепената от него Боква.
5. Бокова била сташно уважавана по целия свят като шеф на ЮНЕСКО. Това дали е валидно за страни като САЩ и Израел, които практически напуснаха организацията заради нейната политика по палестиниския въпрос? Ами за Великобритания, в очите на която Бокова направи непростим гаф с подкрепата си за аржентинската позиция по въпроса за Фолклендските острови още преди да стане шеф на ЮНЕСКО? Ами за онези страни, които не са съгласни Путин да подкрепя Асад и Бокова да бъде привиквана от него заедно да обещаят сътруничество за възстановяване на Палмира в Сирия- нещо, което не е по силите на руските специалисти и е враждебно към всички останали страни с потенциал да участват в подобна операция? Ами заради кадровата й политика на фаворизиране на хора със съмнителна квалификация в своето обкръжение- също ли е уважавана или беше остро критикувана за тях в многобройни медии по света?
6. Обобщено в тази графа на края, но не поважност и по степента на лукавост, е твърдението, че (който и да било) български фактор е провалил в крайна сметка Бокова. Нито България, нито конкретен българин бяха в положение да гласуват за нея, а че други ще я бламират беше известно от момента на нейното номириране.

Лъжите на самата Ирина Бокова

1. “Най-невинната” от тях беше, че по някаква случайност в сайта на ЮНЕСКО беше подправена биографията й. Тя не знаела. После , след като беше уличена от германаския “Ди велт”, нареди да попряват “грлешката” , според което тя е била външен министър на България. Да приемем, че е било проява на небрежност от нейна страна да не “забележи”, че собствената й биография е невярно отразена тъкмо в сайта на ЮНЕСКО. Откога обаче “небрежността” минава за качество на един ръководител?
2. Непрекъснатите й твърдения, че в България се водела клеветническа кампания.Точно  това е клевета. Един мониторинг на съотношението между леещите се хвалебствия за нея в българските медии и самотността на опониращите им гласове би разбил на пух и прах тази лъжа.
3. Лъжата, че в никоя друга държава нямало такава “клеветническа “ кампания срещу собствения кандидат, е също нейна лична “заслуга”. Авторът на тези редове посочи в интервю за “Ню Йорк таймс” през септември 2009 г. , че (още) като кандидат за ЮНЕСКО Бокова е наложена в ( демократична България) без каквато и да било демократична дискусия в обществото, докато в един авторитарен Египет се водеше остра полемика около египетския кандидат- основният й конкурент на последния тур, както се оказа. На Бокова й е малко явно, че в България , освен с всички останали привилегии по рождение, се ползваше с привилегията да не бъде подлагана на съмнение чрез конкурентен избор. Всяко отклонение от това нейно потомствено “право” й е непоносимо.
4. Бокова излъга зрелищно на края на участието си в предизборната кампания като отказа да се оттегли, когато България оттегли подкрепа си за нея. Така опроверга себе си. Преди кандидатурата й да бъде прегърната (и) от Борисов тя твърдеше гръмко, че не би участвала в това съвервование без подкрепата на своята държава. Оказа се, че продължи да участва и без тази подкрепа.
5. Бокова излъга на 12 януари 2016 г. за руския кандидат Александър Яковенко. В интервю за ТВ+ тя го обяви го за “силен” свой конкурент за поста генерален секретар на ЮНЕСКО, знаейки отлично, че той позорно беше бламиран от самата Москва с предложението за подкуп от 20 милиона долара за организацията, в случай че бъде избран. Така Яковенко отпадна още на първия тур тогава, разчиствайки пътя на Бокова към върха ( постановка, за участието в която беше възнаграден с престижния  пост на руски посланик в Лондон, където и днес е сред водещите руски фактори в пропагандната война на Кремъл срещу Запада).
6. Обобщаващо, Бокова сама доказа, че не е българска кандидатура. Лъгала е (и) в това отношение от самото начало. Пита се в полза на коя друга държава се яви пред журито на гласуващите на последния тур и не е ли това именно държавата, която я упореби като параван?

Share on Facebook

Запознайте се с изключително мощна, богата, разнообразна, поучителна и провокираща виртуална и интерактивна платформа за поглед в бъдещото на енергетиката на световната икономика №1, тази на САЩ, във всичките и направления до 2050-та г. ...

Ще ви призная нещо: адски мразя зимните месеци. Студено е, мрачно е, стъмва се рано, а желанието ми за движение на практика се свива до 0. Затова се опитвам да наваксам, докато все още има хубави слънчеви дни. А какво по-хубаво от кратка съботна разходка в търсене на жива вода?

Качваме се на колата и потегляме в посока Перник. Първата ни глупава идея за деня е да тръгнем към 10:30 – когато явно на всеки друг софиянец с кола му е хрумнала идеята да излезе от града. Това прави излизането от София малко по-сложно занимание от обикновено, но след около час вече отбиваме от основния път по табелата „Боснек“. Селото е малко, прекосява се почти цялото, докато на една къща вляво не видите ръчно изписан надпис „ул. Жива вода“.

Оставяме колата и тръгваме по пътеката. Тъй като в момента там е заградено (снимали някакво непознато за мен реалити на име „Фермата“), началото на пътя е малко объркващ. Минавате вляво покрай заграждението.

Вървим по равна пътека, наоколо ни посрещат дървета с шарени есенни листа, слънцето грее весело – приятно е. Маршрутът е изключително лек, в едната посока с нормален ход се минава за по-малко от час и половина. Добре маркиран, без сериозни разклони, на които да се чудиш какво да правиш, както в Лозен. Почти като по-дълга разходка в парка, с добавения плюс, че въздухът е в пъти по-свеж, а хората са с десетки по-малко.

Последните 200 метра ни вкарват в гориста местност. Светлината играе със стволовете, прави страхотни сенки. Тук вече е хладно и както сте загряли, добре е да наметнете по една връхна дреха. В края на пътеката ви чака изворът. От каменната змейска глава водата тече с различна сила в различни моменти – поверието гласи, че водата спира, когато до извора се приближи лош човек, грешник. Явно нашата група е достатъчно приемлива, защото за 20-те минути, които прекарахме там, водата не спря.

Всъщност, научното обяснение отдава това поведение на факта, че в кухините на карстовия извор има „джобове“, които събират водата. Мисля, че леещата се струя има повече общо с това, че цяла седмица преди това е валяло, отколкото с нашите здрави морални устои – но пък е хубаво да получиш комплимент от извор. Хората вярват, че водата му е лековита – за това не мога да кажа, но определено е вкусна и прясна. Тук има и няколко пейки, заслон и огнище, така че, ако сте подготвени по-добре, можете да ударите едни праведни кюфтета за обяд

Да пишеш красиво и топло за смъртта… малцина го умеят и, учудващо, успява да го постигне мъж, загубил любовта на живота си по жесток начин. Дори първоначално читателят да се учудва на заглавието „Няма да получите омразата ми“ (изд. „Ciela“), очаквайки това да е пресилено изказване, с всяка следващата страница разбира, че Антоан Лейри е...