И в Ливан беше като в Алепо, но за Алепо днешна България мълчи с руски акцент

Снимките, които виждате, са правени от мен в Ливан в периода 1983 г. – 1987 г. Публикувам тези свидетелства от личния си архив за първи път.

Искам да се види какво съм видял- имам усещането, че съм бил Алепо, но и да попитам: защо в днешна демократична България темата за спонсорирания от Русия геноцид в Алепо, която е сред водещите в западните информационни средства, е практически премълчавана у нас.

Каква друга причина може да има, освен фактът, че тон за мълчание в Бъгария дава премиерът Борисов, определящ като “ястреб”президента Плевнелиев заради това, че критикува руската агресивна политика.

Разрушенията, които могат да се видят на тези снимки, са от Бейрут и Сайда. Заснел съм ги преди близо 30 години- някои по наистина горещите следи на войната.

Кадрите по нищо не се отличават от гледката в бомбардирания днес от руската авиция сирийски град Алепо. Особено горящите бетонни отломки, нещо характерно за ефекта от варелите с нефт, които масовите убийци хвърлят над Алепо с цел безогледно изтребление на всичко живо ( останали са около четвърт милион души в някога многомилионния град, предимно цивилни, сред които действат противниците на режима)

Детето сред руините можеше да е сирийче.

Борещите се със следите от поредния взрив можеха да са от сирийските доброволци в Алепо, а не ливанци в Бейрут ( макар на снимките да се вижда ливанският герб на гърбовете им).

Кадърът с маркуча отразява в паметта ми личния ми късмет да избегна повторния взрив на същото място, предназначен за спасителите и журналистите, избухнал малко по-късно.

Стрелящите на барикадата юноши, единият от които по чехли, можеха да не са от южните предградия на ливанската столица, а от някой фронт около Алепо.

Пропускателният пункт, на който в Ливан често първо стреляха ( във въздуха над покрива на колата- а веднъж и в резервоара на колата, с която поднимавах бариера на сирийски офицери), а после питаха за документи, също можеше да е нейде в днешна Сирия.

Снимките от “зелена линия”, разделяща Бейрут с нейните разрушения и растителност в “ничията земя” между воюващите като нищо можеха да минат за част от сирийския пейзаж на четвъртата година от войната.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител