Серж Дубровски (1928 г.) заема челно място в историята на литературата на 20-ти век. Създателят на термина „автофикция“ демонстрира майсторското си владеене на жанра чрез множеството си творби, които сега са предмет на изучаване в университетите. „Чудовището“ („Парадокс“) е оригиналният ръкопис, в който бащата на автофикцията поставя основите на понятието, което ще предизвика революция в литературата. Книгата се издава...

Кликнете върху снимката, за да я разгледате в по-голям формат.

Ето и линк към фейсбук събитието, създадено от домакините от „+това“:

https://www.facebook.com/events/1202625436465631/

Елате да се видим на живо!

Тихомир Димитров 

Вторият човек във втората по-големина банка в Русия, ВТБ, е бил на лична среща с първия по важност политик в България Бойко Борисов преди няколко дни.

Поводът за неофициалната мисия на Юрий Соловьов бил провокиран от онази статия в руския сайт, в която обвиниха доста конкретно Бойко Борисов в получаването на 50 милиона евро подкуп, за да бъде продадена българската телекомуникационна компания Виваком ( формално) на Спас Русев за очебийно неадекватно ниска сума. http://e-vestnik.bg/25530/podkup-ot-50-mln-za-borisov-kleveta-ili-ima-si-krushka-opashka-zashto-mediite-u-nas-malchat/

Междувременно български и британски съд са спрели осъществяването на сделката, а Путин лично раздпоредил проверка на твърденията, които така и не бяха потвърдени от други ( руски) източници. Българските медии като цяло, както можеше да се очаква при тяхната зависимост от властта, “не проявиха интерес” да научат повече. Съответно и Борисов не беше притесняван с въпроси.

В сайта Frognews се твърди, че инициативата за разнищване на случая е на самия Путин, който изпроводил в София Юрий Соловьов. http://frognews.bg/news_121017/Putin-besen-za-skandala-s-Vivakom-Solovjov-ot-VTB-speshno-pri-Borisov/

Share on Facebook

От няколко седмици у нас се е заселил един котарак. Има шапка с червен помпон, аварийна чантичка с кренвирш, в случай че внезапно огладнее, кецове “Пумяу” и глава, в която живеят много мисли – толкова много, че трябва да си води дневник, за да не пропусне нещо важно. С помощта на художника Коля Воронцов той...

Престъпните практики на министър енерГЕПИка нямат край, но в последно време те екстремално зачестиха и придобиха крайно нагъл характер. Сега ще ви покажа една от последните и гаври с матряла - защитата на Р.Овч., като държавен служител н...

Деси Христова е завършила Европеистика и политика и работи в неправителствения сектор. Занимавала се е с изследвания на гражданското общество, антикорупция, европейски политики, избори и гражданско участие.  Живяла е пет години в Лондон, но се е върнала тук, за да даде своя принос за промяната. На шега се определя като „наивник с кауза и постоянство“....

watch video:  see more:

Борислав Димитров за предизборната употреба на бежанците

Прокуратурата все още не е решила дали да иска закриване на две паравоенни организации

Стихове от български и полски поети ще „залеят“ софийското метро от 24 октомври до 4 декември 2016 г. Във вагоните на подземната железница и в източния коридор на метростанция СУ „Св. Климент Охридски“ столичани и гости на София ще могат да се насладят на творчеството на Адам Загаевски, Ева Липска, Ришард Криницки, Яцек Денел, Кристина Домбровска, Иван Теофилов, Иван...

Пламен Асенов

30. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100675092/velikite-evropeici-karl-fridrih-gaus

Имате ли навик ако заведете красива девойка на ресторант, да я забавлявате с разговор за математика и математици? Добре, де, и аз в подобна ситуация предпочитам по-възвишени теми. Затова днес няма да ви водя на ресторант, а по радиото ще ви разкажа за немския математик Карл Фридрих Гаус. Наричат го „принц на математиката”. Той е опияняващ. Познавачите на тази чудна наука имат щастието да се опияняват пряко от формулите му. За пиянството на нас, останалите, стига и фактът, че Гаус прави велики открития в толкова сфери на вълшебната наука за числата, та дори само изброяването им надхвърля времето на аперитива и трябва да го повторим, да го потретим…..

Йозеф Вьолфи, Симфония, оп. 41, Алегро – https://www.youtube.com/watch?v=WhqN42ZoD0E

Пробвайте се с една проста задача – колко е сборът на всички числа от 1 до 100. Не знам колко време ви отне, аз не изкарах докрай и, след като три пъти започвах отначало, най-малодушно се отказах. За да стигне обаче до 5050, колкото е правилният отговор, на Гаус му стигат секунди. Той забелязва, че ако подхване въпросната числова редица от двата края едновременно, работата ще се улесни, защото 1 плюс 100 е 101, но и 2 плюс 99 е 101, същото е с 3 плюс 98 и т.н. Тъй като има 50 подобни двойки, значи трябва да се умножи 101 по 50 и готово. Просто е, стига да се сетиш. Е, Гаус се сеща, нищо, че годината е 1785 и тогава той е едва на осем. Случката се разиграва в началното училище, когато учителят решава да се отърве от класа за дълго и поставя трудната задача. Изненадата му е огромна, когато след секунди Гаус я решава и за пореден път се проявява като дете-чудо. Да, нищо, че е роден в бедно семейство, геният му избива и то съвсем рано. Кой знае как, малкият Карл се научава да чете, да пише и да смята на възраст между две и три години. Твърди се, че на три мимоходом поправя една грешка в тефтера на баща си, а скоро започва да води домашните сметки. Геният му не остава незабелязан. Един негов учител представя постиженията му пред херцога на Брауншвайг, Долна Саксония, чиито поданик е младежът, и настоява той да бъде подпомогнат, за да учи и развива. Херцогът, очевидно човек, изпълнен с просвещенски дух, така характерен за края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век в Европа, изобщо не се дърпа, а дава на Гаус стипендия. С нея той завършва местния Колегиум Каролинум, а после учи и в прочутия университет в Гьотинген. В колежа Гаус най-после успява да реши трудната задача за житейския си избор. На 15 той владее свободно 5 езика и се чуди дали да се занимава с филология, за която също има силен талант и очевиден интерес, или с математика, което в края на краищата избира. Е, и във филологията нямаше да стои мирен, вероятно щеше да се прояви по начин чудноват и красив, но да не гадаем. Важното е, че от този негов избор науката за езиците може и да е позагубила нещичко, но науката за числата със сигурност е спечелила твърде много.

Йозеф Вьолфи, Симфония, оп. 41, Анданте, 07. 43 – https://www.youtube.com/watch?v=WhqN42ZoD0E

Повод за решението на Карл Фридрих Гаус да се впусне в голямото математическо приключение на живота си е успехът, който постига още на 15. Тогава той се занимава с тъй наречените прости числа, които – ако искате да знаете, а, дори да не искате, ще ви кажа – са доста сложно нещо. Само да напомня – просто число е онова, което не може да се дели на нищо друго, освен на единица и на себе си. Гаус търси модела, по който те се появяват сред океана от всички числа. Заедно с многото други проблеми, и този е известен още от древността – знае се, че появата на простите числа е неритмична, не се подчинява на никакви правила, буквално хаотична. Това безкрайно тревожи свикналите на ред математически мозъци и векове наред те чоплят ли, чоплят въпроса, но без успех. Гаус поглежда от малко по-различен ъгъл. Той представя част от простите числа като графика и забелязва, че в появата им все пак има някаква тенденция, макар приблизителна, статистическа. Оказва се, че ако шансът между първите сто числа да се срещнат прости е 1 към 4, то при първите 1 000 той става 1 към 6, за 10 000 е 1 към 8 и така нататък. С други думи – при всяко десетократно увеличение на общия брой числа, броят на простите числа се редуцира с фактор 2. Само че не точно 2, а около 2 – затова Гаус, маниак на точността и прецизните доказателства, не публикува откритието си. То се появява на бял свят значително по-късно, както, впрочем, става и с други негови върхови постижения, които той държи в чекмеджето до смъртта си. Също като Нютон, Гаус не издава голяма част от своите изумителни изследвания, защото не иска да предизвиква обществени и научни брожения. Той ясно вижда например, че неща като елиптичните функции или неевклидовите геометрии са толкова изпреварили времето си и нормалните представи на хората, че всички ще започнат да го занимават с глупости и няма да го оставят да работи на спокойствие. Същото е например и с откритието му за кватернионите, система от хиперкомплексни числа, които Уйлям Хамилтън открива 30 години по-късно и нарича „мутации”. Това не е единственият случай, когато Гаус не се прочува като откривател на нещо, което вече е открил. На приятелите си той обяснява, че държи да публикува само онова, от което е съвсем доволен и счита за напълно завършено. Аз мисля, че тук има и друг важен елемент. От един доста ранен момент в живота си самият Гаус има за даденост две, дори три важни неща. Първото е славата на голям математик. Той я постига в младостта си, бързо свиква и живее добре с нея, а и тя никога не угасва, само расте, независимо дали той публикува или не. Второто е парите, които са му необходими, за да издържа нормално семейството си. Отначало финансирането идва от херцога на Брауншвайг, който обаче загива от рани, получени в битка срещу Наполеон. На 30 години, по препоръка на друг велик ум на епохата – Александър фон Хумболт, Гаус става професор в университета в Гьотинген и директор на тамошната астрономическа обсерватория. Остава на тези постове до смъртта си след 48 години. Това му е достатъчно и, когато в едни момент му предлагат пост в Берлинската академия на науките, той категорично отказва, въпреки натиска на жена му, която жадува за светското берлинско общество. Третото важно нещо, което Гаус иска и има, е свободното време и подходящите условия за работа. Дори като професор в университета той няма задължението да преподава, а може да се отдаде на научните си трудове както и когато прецени. Така че им се отдава постоянно.

Йозеф Вьолфи, Симфония, оп. 41, Алегро асаи, 17. 41- https://www.youtube.com/watch?v=WhqN42ZoD0E

Друг върховен успех през своята математическа младост Гаус постига на 19. Тогава той учи в Гьотинген и решава още една задача, над която математиците от древността си блъскат главите. Като използва само линия и пергел, Гаус построява бленувана фигура – хептадекагон или седемнадесетостенник. При това го прави не случайно, а открива и условията, при които е възможно построяването на какъвто и да е правилен n-ъгълник по геометричен начин. То включва „числото на Ферма”, но да не влизам в подробности, няма точно сега да го разберем. Знам също колко трудно е за нас, неизкушените, дори да си представим вълнението от подобно постижение. Може би ще го схванем по-добре от реакцията на самия Гаус. Щом прави фигурата, той, макар едва 19-годишен, веднага намира опитен каменоделец и му поръчва надгробния си паметник. На него, вместо епитаф, трябва да бъде изобразена знаменитият хептадекагон. Но каменоделецът го уверява, че няма смисъл, защото върху грубия камък фината и деликатна фигура няма да се различава от обикновен кръг. И така, въпреки че се отказва от този материален тип увековечаване, Гаус не се отказва от другия, идеалния – да остави името си в европейската и световна наука, чрез своите върхови постижения в математиката. На 21 той завършва книгата, считана за негов шедьовър – „Аритметични изследвания”. Тя е издадена през 1801 година и съдържа няколко важни неща. Ще ги спомена от суета – за да мислите, че ги разбирам и аз, не за друго. Тук са теорията на Гаус за квадратичните конгруенции, доказателството му на квадратичния закон за реципрочност, както и теорията за делене на окръжността. Няма да ви мъча повече с подобни теории, но имайте предвид, че това е едва началото. Гаус живее и работи още над 50 години и прави математически открития в теорията на числата, алгебрата, статистиката, анализът, диференциалната геометрия, геодезията, геофизиката, механиката, електростатиката, астрономията, теорията на матриците, оптиката. Когато го питат дали психологията също може да бъде описана чрез математиката, той отговаря, че не вярва в това, но не иска да бъде категоричен, без да е правил експерименти. И добавя: „Единствено Бог познава математическата същност на психичните явления”.

Йозеф Вьолфи, Симфония, оп. 41, Менует, 14. 31 – https://www.youtube.com/watch?v=WhqN42ZoD0E

Отношенията на Карл Фридрих Гаус с бога никак не са прости. Той е протестант, от лутеранската църква, но в същото време се занимава с наука, за която доказателството е всичко. И все пак сам той пише: „Съществуват проблеми, чието решаване за мен е безкрайно по-важно, отколкото решаването на математическите. Това са проблемите на морала, на нашите взаимоотношения с Бога, както и въпросите, засягащи нашата съдба и нашето бъдеще.” Преведено с две думи – Гаус неистово вярва в живота след смъртта и май е готов да захвърли математиката, ако види друг начин да се докаже това. Той ми прилича на истински гръмовержец, когато пише: „Светът би бил пълна глупост и цялото сътворение би било абсурдно, ако нямаше безсмъртие“.

Петер фон Винтер – https://www.youtube.com/watch?v=infXf8R43gg

Календарът със събития за 2017 ще започне с Innovation Explorer. Ако досега не сте попадали на него – както подсказва името, фокусът е върху иновациите в различни сфери на бизнеса, управлението, креативността, а лектори са някои от най-изтъкнатите специалисти по тези теми, идващи в София от цял свят. И най-приятното е, че въпреки стриктния фокус, Innovation Explorer обръща внимание на множество различни парчета от пъзела наречен „иновации“.

Събитието се организира за трета година, а предните две са достатъчен аргумент да посетите следващото

Наградите „Човек на годината“ вече приемат номинации

Всеки читател маниак си има по някое забранено удоволствие, за което избягва да говори. Аз колекционирам книги с думата “заек” в заглавието. Историята на възникването на обсесията ми по пухкавите животинки в художествената литература е дълга и странна и затова няма да ви занимавам с нея, но ще се опитам да ви “зарибя” за „каузата“...

Впечатленията на Домоседа от „бежанска“ Атина. Приятно четене:

А Акрополът е легнал да спи …

Атина

Пристанището на Родос. На един хвърлей от Анадола.

Оглеждам се за гладни мигранти от Азия и Африка, стоварени с гумени лодки. Няма ги. Вместо това съм удавен сред поток сити мигранти от Америка, привилегировани да бъдат стоварвани с круизни кораби заради заслуги на предците си – гладни мигранти от Европа. Чудя се дали да размишлявам по въпроса, ако на мигрантите от различните епохи и континенти им бъде даден равен старт, кои биха оцелели. И същевременно прелитам в

Атина

Събота вечер, малко преди полунощ. Метрото ме стоварва на някакъв прекалено голям според моите очаквания за тоя град площад с кръгово движение. Пуст. Няма никой друг освен забързано и объркано в посоките младо семейство с четири деца на възраст между детска градина и начално училище. Жената носи ефирна бозава забрадка, свободно вееща се на вятъра. Като шалче.

Атиняни? Не мисля!!

Питат ме дали знам английски. Решавам, че сега ми е паднало да покажа гръбнак и да се проявя като опълченец на изначалната европейска християнска същина. И, с ехидната злост на прокуден от Родос на Малта преди даже да е вкусил османски локум кръстоносец, поклащам глава. Изгубили отведнъж доверие в хуманността на традиционното европейско гостоприемство мухаджирите застиват с отворена уста, и бавно се изгубват в нощта. Така е, като им липсва обща култура. Не, че и аз имам идея

в коя посока е гарата на гевгелийската железница,

ама те пък хич няма да я намерят, щом не знаят, че българите кимаме наобратно. За разлика от гърците, които на „да“-то „не“ казват.

Ама нали сега сме точно в Гърция?

Да, ама не виждат ли, че съм застанал пред агенция за пътувания, на която надписите са само на кирилица. Виж – на съседната улица повечето надписи са на грузиница, но все пак има и по нещо с гръцки букви.

В тоя район на центъра на града съм попаднал съвсем случайно и се възползвам от възможността да го проуча и нощем, и денем. От едната страна на градинка с църквичка пакистанци играят (нещо като) волейбол. А от другата – кореняците атиняни пият котейли в тренди заведения, съревноваващи се по вайб и интериорен дизайн. Полицията се прозява при волейболистите, разчитайки да ѝ свърши смяната преди края на купона.

Акропола го няма никакъв.

Сигурно си е легнал вече да спи.

На сутринта всички форми на стрийт-арт добиват цвят, плът и кръв, преливайки се една в други в общоградско добро настроение. Пакистанците се осъзнават за бангладешци и отварят зарзаватчийници, грузинците се разкудкудякват като на птичи пазар на тяхната улица отвъд арменската църква, българите се събират на по клюка с цигара в шкембеджийница Balkan, а кореняците атиняни разполагат ретро-куриози, артефакти и безделушки по тротоарите за неделния битпазар. Или пък внимателно проучват какво се предлага.

Избирам си за любимец антиквар-бакърджията, който предлага асортимент от купели за кръщенета до дистилатори за ципуро. А в

бар 100-те бири

се обърквам от коя нова островна вариация да започнеш (отг.: Хиоско живо пиво).

Жалко, че в София не я е стигнала Атина още по многоцветна декадентска артистичност. Но има потенциал! Затова, когато на другия ден на Халите брадати младежи с вид да са пристигнали току що от недалечния изток ме питат дали знам английски, не си играя на ребуси с кимане, ами направо им превеждам кое копче на машината за кафе пуска само топло мляко. Току-виж оказали доверие на изначалното европейско гостоприемство и останали да отворят зарзаватчйница. Или буда-бар.

Д.’15

Илюстрации:

Greece 2015: Athens

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина

Още пътеписи от близки места:

1. Атина
2. В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина
3. Метеора – Атина – Волос (1)
4. Атина
5. Приключения в Атина или виж AC/DC и умри!
6. Метеора – Атина – Волос (2)
7. Извън сезона из Гърция (1): Атина и Епидавър

Екипът на вестник „Утро“ (Русе) направи цяла страница за мен  :) Можете да я видите от тук, а след това не забравяйте да си купите и вестника.

Разбира се, може и брой без мен :)

Говорихме си за моето време в Русе, за пиратите,  за торенти, за правата ни в интернет, за стартъп инициативите и за други неща, които не успяха да влязат само в една страница.

Мога да заявя, че това е най-добрият материал, които някой е правил за мене.

Благодаря!

Малко повече от година след издаването на „Боби Блажения и Другия Американец“ едно от знаковите имена в българската литература Емил Андреев публикува своя нов роман – „Нашата книга“ (изд. „Хермес“). Главни действащи лица този път са писателят Александър Краев и неговата бивша съученичка, успешната бизнес дама и адвокатка Лора Дикова. Срещат се 25 години след завършването. Вечерята в скъп столичен...

Инженерите от НАСА са взели решение да отложат предстоящата маневра на КА Juno, който е на орбита около Юпитер , поради технически проблем.

Китай успешно изведе на околоземна орбита пилотираният космически кораб 'Шеньчжоу-11' с двама тайконавти на борда.

На 16 октомври 2016 , демонстрационният модул за кацане 'Скипарелли' успешно се отдели от орбиталния модул TGO (Trace Gas Orbiter) от мисията 'ЕкзоМарс-2016'. 'Скипарелли' ще продулжи движението по траектория , пресичаща орбитата на Марс , за кацане на планетата , а орбиталния апарат TGO на 17 откомври ще направи маневра за преминаване на хиперболична траектория относително Марс , от която на 19 октовмри ще започне маневрра по спиране за заемане на орбита около Марс.