Пропаганда на властта е огледало на “успехите” й в кадруването

11/10/16 09:43
(http://ivo.bg/)

Пропаганда на властта е огледало на “успехите” й в кадруването

Рекламният агент на властта Недялко Недялков гледал тази сутрин телевизия и побързал да си заслужи сребърниците, като ми сложи в устата думи, които не съм изричал по адрес на Доналд Тръмп. Бил съм казал по Нова телевизия, че Тръмп бил “агент” на Путин. Така му се връзва в текста, така си го измисля. http://pik.bg/бай-тръмп-не-е-гей-не-е-и-негър-кофти-за-либералките-целият-псевдо-елит-го-плюе-подплашен–news602787.html

Лъжецът Недялков обаче, който ме ухажваше да му пиша за жълти стотинки в жълтия му вестник “Ретро”, опитвайки се да ме напазарува без угризения за това колко съм бил лош, сега (след като му отказах и дори се обадих на съратника му Крачунов с изрично настояване да спрат да препечатват мои статии в сайта ПИК), “прозря” , че ченгетата тук били срещу неговия кумир Тръмп, на когото той бил застъпник със сответна сума в долари ( похвали се самият Недялков на вълната на победата , присламчвайки се към успеха й).

Любителят на лесни решения по линия на обобщенията Недялков ме опакова и към Тома Томов, с когото от десетилетия сме на диаметрално противополжни позиции, но вкупом се оказвме “русофоби”.

Тома Томов бил русофоб? Още една тъпа лъжа на Недялков по адрес на коментатор, с чиято русофилия многократно съм влизал в задочен спор в статиите си. По-умните от Недялков агитатори се придържат към някаква достоверност, за да постигнат желания ефект в оплюването и да си заслужат наградата, но Недялков не се церемони много- кара през просото, преследва целта целеустремено чрез налучкване.

Фактът, че привличам вниманието на толкова важен агент за влияние на примитивния днешен управленски елит, би могъл да се възприеме (с повече въображение) като комплимент за моята значимост. Не знам колко скъпо струва на властта тази евтината пропаганда, но тя издава неспособността й да се справи с критиците си на друго ниво, освен с лозунги от рода на “всички са маскари, освен мен”. Защото Недялков може да се похвали си с едно единствено предимство, върху се опитва да гради самочувствието си на върховен съдник: че не е бил ченге, макар да е нещо доста по-лошо с днешна дата в качеството си на момче за мръсни поръчки на силните на деня.

Както в самата политика, в която Борисов и компания непрекъснато се дънят с кадрите си, така и в пропагандата, видно от изявите на Недялков, държавното и партийно ръководство е принудено да залага на онова, с което разполага: Недялко и неговата команда, въоръжена с маркуч, който стреля с храчки срещу неудобни за началството хора. Пълнят си резервоара с измислени в Москва дивотии, като епитети от рода на “соросоиди” и бойко насочват струята за гасене на пожари, предизвикани херостратовски от техния бос Бойко .

Който не вярва на моето твърдение, да си сложи противогаз и каналджийски ботуши, и да се гмурне в сайта ПИК, където Недялков и подобията му се изхождат обилно по въпроса за величието на Борисов, опитвайки се да дискредитират по списък всеки негов значим опонент по ред на номерата – от президента Плевнелиев, през бизнесмени, журналисти, вериги магазини и кандадати за президенти, общото между които е едно: че явно не си плащат, за да не бъдат рекетирани с гнусотии от най-негнусливата работилница за компромати в днешното българско публично пространство.

Всичко това не пречи обаче на Недялков да проявява гъвкавост в подмазването на шефа, който сега е изпаднал в беда покрай изборния си провал. Пример от вчера: външният министър Даниел Митов, който не веднъж е бил въргалян в кал и перушина в ПИК като “соросид” и “русофоб”, беше похвален в същото агиттабло, защото размазал червения генерал Радев- същия, от когото Недялков и компания в момента се опитват да опазят Борисов ( макар да се един дол дренки, но който плаща, той поръчва музиката).

Картинката е колкото жълта, толкова и жалка. И жална им майка на онези, които наемат такива защитници, като ударната групата за бързо омаскаряване под командването на Недялков. С такива приятели, властниците ни нямат нужда от врагове.

Дали Борисов осъзнава това, когато се ръкува с Недялков, който го гледа верноподанически в очите?