De Profundis: ДРУГАРЯТ СТАЛИН, ГЕНОСЕ ХИТЛЕР, ПОЛКОВНИК ПУТИН И О, БОЖЕ НА МАХМУРЛУКА

11/27/16 11:04
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ДРУГАРЯТ СТАЛИН, ГЕНОСЕ ХИТЛЕР, ПОЛКОВНИК ПУТИН И О, БОЖЕ НА МАХМУРЛУКА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/87792-de-profundis-drugaryat-stalin-genose-hitler-polkovnik-putin-i-o-bozhe-na-mahmurluka.html

Напоследък много ми дойде, граждани.

Путин заплашва, че ако НАТО продължи да се разширява, ще вземе мерки. Първо, той вече е взел, каквото е взел. Военната му активност напоследък достигна мащаби от времето на СССР. Второ, няма откъде да вземе още мерки, защото руската икономика не ги произвежда, а хазната няма пари да купи. Трето, Путин или не знае, или не вярва, че НАТО отдавна се разшири. Но не, за да се плези на Русия по-отблизо, а защото гражданите на разни държави желаят да са в алианса. Четвърто, Путин е загрижен за начина, по който се взимат решенията в НАТО и ни ожалва, че сме под диктата на САЩ. Тази лъжа, дори да беше истина, си има ясен отговор – да, предпочитаме да ни диктуват демократичните САЩ, отколкото съветската банда олигофрени и нейните наследници от кагебистката мафиотско-олигархическа кремълска върхушка.
Русия започва да строи военна база в Сирия и ще превърне Тартус в плацдарм за агресия в целия Близък Изток, както отдавна мечтае Кремъл. Вина за поредната руска наглост носи сегашната американска администрация заради неадекватната си политика както спрямо Сирия, така и спрямо Русия. Европейското усукване и мънкане по темата също не допринесе за нещо по-добро.

Не се учудвам. Вече не се учудвам. Но съм силно озадачен защо мълчи Израел. Нима там не са наясно, че постоянно военно присъствие на руснаците в Сирия вещае за тях само нови, още по-големи злини? Нови, още по-ожесточени атаки от „палестински” и други терористи. Още повече жертви. Още повече излишни харчове. Не мога да повярвам, че Тел Авив не знае. А ако знае пък, чудя се защо стои със скръстени ръце?

Появи се Леонид Решетников, нагъл генерал от КГБ, прикрит като политолог, и взе да дава акъл какво трябва и какво не трябва да се прави във и със България. Добре, ползата е, казват някои, че, съзнателно или не, той издаде част от тукашните агенти на Кремъл. Но какво от това? Нима ние сме тъпи, та не знаем за кого работят партии като БСП, ДПС, тъй наречените „патриоти” и голяма част от другите политически кукувици, чието „дясно” се свежда само до десния им крак. И нима като се каже това в Русия, на някой в България му пука? Например, да не би компетентна прокуратура вдруг да се самосезира и да започна проверка по случая? Или някоя от специалните ни служби да се задейства? Още по-малко пък българското правителство – в оставка или не – ще изгони руски дипломати от София, ще включи Решетников в европейския списък за санкции и ще каже публично на българите, че сляпата любов към Русия е вредна, защото Русия непрекъснато лъже и ползва елементарни, но ефективни пропагандни трикове в хибридната си война срещу нас и Европа.
Точно за руската пропаганда, която цели „изопачаване на истината, предизвикване на страх, съмнение и разделение в ЕС”, онзи ден ЕП прие резолюция. В нея руската и ислямистката пропаганда са поставени на едно ниво и се настоява за противодействие. Първият отзвук дойде от Путин, който с назидателен тон ни смъмри, че резолюцията нарушава…..западните демократични ценности.

Путин – защитник на демокрацията и свободата на словото, моля ви се!

Голям клоун е този тип. Но той не се шегува, говори сериозно, защото добре знае, че руската агресивност, както преди години нацистката, може да има успех само в среда, където хората са толерантни към различно мислещия. Тази толерантност има граница обаче и идва време тя да бъдат поставена – това е границата, където подобни наглеци, вместо очакваната „лигава” демократична мекушавост, срещат удар по носа. Първо по носа, а ако не се осъзнаят – и на други важни и болезнени места.

Та, докато се чудя как да се спася от тези и други наистина трагични моменти от тъй наречената „реална действителност”, граждани, стигнах до извода, че трябва да потърся помощ свише. Затова си поръчах три икони с идеята, както ни учи Христос, да си ги сложа в задната стаичка и там да им се моля в тайно.

Първата икона изобразява Сталин. Да, главно него, макар ясно да се вижда как любовно е гушнал младенеца Хитлер, тоест, на червения фон има и малко кафява боя. Така че изображението е хем символично, хем реалистично, доколкото чрез разликата в цвета и размера между великия интер-национал-социалистически другар и простото национал-социалистическо геносе, става ясно колко повече кръв има по ръцете на първия в сравнение с кунките на втория. А от позата им пък се разбира кой измежду тях е водещата фигура както в идейния, така и в практическия план на политиката.

Добре, де, само да не чуят какви ги дрънкам нашите европейски левичари. Те са много ревниви към темата за собственото си страдание. Постоянно се опитват да убедят нас, хората от Изтока, че да те тъпче 50 години съветският комунистически ботуш е истинска песен в сравнение с това 5 години да ти звучи „Лили Марлен” в главата. И че за тях е бил далеч по-тежък интелектуалният удар да научат истината за сталинските лагери и убийства, отколкото за нас обикновеното физическо неудобство – да поживеем в социалистическия рай на въпросните лагери.

Но да не изпадам повече в естетически уклони и политически ереси, тук ще кажа само, че целта на тази първа икона е непрекъснато да ми напомня за миналото.

Втората икона е призвана да ме подготви за неизбежното бъдеще. Тя изобразява другаря полковник от КГБ и по съвместителство всеруски император Путин в поза на херой – със сабя в ръка. От картинката не става ясно дали днес императорът е обул ботушите си с чисти партенки или е навил пак старите, дето вече доста понамирисват. Но пък се вижда, че ръката Му сочи напред, към светлото бъдеще на света, а от сабята Му капят червени капки прясна кръв.

Това обаче не идва да каже, че човекът е главорез по принцип, както погрешно твърдят онези, дето се позовават на руските зверства в Алепу. Не, така просто символически в иконата се изобразява как нашият смел херой току-що е отсякъл главата на гнусната евро-атлантическа Горгона, наречена НАТО и е спасил околните на Русия народи от странното и необяснимо желание да харесват чудовището.

Сред още мърдащите къдрици по мъртвата вече глава на Горгона, е изобразена и България – предателска спрямо Русия държава, която, вместо да играе ролята си на руски троянски кон в алианса, както е предписано от КГБ, през последните близо 30 години опита да се еманципира /макар само донякъде/ и да учи Кремъл на демокрация /макар само понякога/.

Стигна се дотам, че колкото пъти правилните руски хора дойдат на власт в България, толкова пъти някакви гърчави европоиди и соросоиди под формата на народ ги свалят и ги заменят. Затова се наложи Кремъл да гушне почти всички политици в тази жалка братска страна, та да няма празно – винаги, когато се махне правилният човек, той да бъде заменен пак от правилен. Така вече тъй нареченият български народ няма никакъв шанс, докато братушките от Кремъл имат всички шансове…..

Та мисълта ми е, че тази втора икона, граждани, е призвана да ме подготви за светлото бъдеще, което е неизбежно. Защото ако мислите, че Русия ще се задоволи само с Варна и Бургас, плюс две трети от българската икономика, плюс три четвърти от българските политици, плюс всичките български ченгета и бандити, то жестоко се лъжете.

И сто на сто да получи всичко в страната ни, Русия пак няма да миряса. Защото иска не друго, а душичките ни, иска да я обичкаме и слушкаме, да се кланяме предано и да живеем самоотвержено – за нея, не за себе си. Пък ние, гадните егоисти…..

Но, млъкни, сърце и моли се за прошка, щото идва генерал Решетников и, както сам намекна, ще направи такива като теб на решето.

На третата икона, която поръчах да ми направят, граждани, е изобразен самият О, Боже на махмурлука.

Сещате ли се, това е онзи глупав, но симпатичен герой от книгите на Тери Пратчет, който изстрадва махмурлуците на всички пияници по света, взети заедно. Той ходи вечно махмурлия и главата го цепи неистово, макар никога да не слага в устата си дори грам водка. Или каквато и да било друга напитка, освен вода.

Добре, де, явно е правилно мнението на моя приятел Васко, че водата е гадна, дори ако случайно ти влезе в обувката, какво остава – в стомаха. А също и прозрението на великия Алфред Жари, основател на славната наука патафизика, че водата неслучайно се ползва за измиване на нещата от всякакви полепнали по тях гадости. Тя е толкова разяждаща и отровна, твърди Жари, че дори благородна напитка като абсента веднага побелява, щом капнеш и капка вътре.

Затова смятам, че О, Боже на махмурлука е най-подходящата фигура от отвъдното, на която мога да се помоля, та да ме примири с нерадостното настояще, граждани. Даже май няма нужда да се моля – още щом зърна нещастния му образ, веднага виждам степента на неговите страдания и изпитвам облекчение, че моите са нищо.

Истински стоик ставам покрай това, тоест, превръщам се в повечето от вас – с мозък, изтръпнал като крак. Вече изобщо не ми пука дали ще се приемат или не вредните за българската демокрация точки от жалкия „референдум на Слави”; дали ще има предсрочни избори, кога, кой ще ги спечели и защо; дали Румен Радев наистина смята Крим за руски или знае, че не е, но си дава вид, че не знае; дали Тръмп, щом седне на президентското кресло, ще научи истината за руснаците и ще ги спре или ще поведе Америка към изолационизъм и ще ни хариже пак на Кремъл…..

Нищо от това вече няма значение – аз вече имам на кого да се помоля и кой да ме спаси и от миналото, и от бъдещето, и от настоящето. А ако все пак случайно никой не ме спаси от нищо – имам кого да обвиня за нещастието си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com