С такова впечатление остава чуждият турист, ако чете, гледа и слуша "национално-отговорните медии" от последните дни. Всички до една под строгия контрол на все още действащата Държавна сигурност. След хита през почивните дни &q...

ПОКАНА: Откриване на изложбата „Human Rights Illustrated“ в София

Писмо до Главния прокурор относно събитията в РПЦ-Харманли

Колаж: http://ivanhristov.blogspot.bg/2009/07/blog-post_23.html

Днес бившият премиер направи заявка, че ще подкрепи ново правителство – най-вероятно на онези, които се самоназовават патриоти ( понеже ние всички останали сме нещо друго, ако не и направо предатели). По този начин Борисов за пореден път се самоопроверга- този път по отношение на заканата си, че не би покрпели правителство на партиотите, цитиран от БТВ на 23 ноември, т.е. само преди по-малко от седмица. http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/bojko-borisov-gerb-njama-da-podkrepi-kabinet-s-mandat-na-patriotite.html

Премиерът, който (само)разтури кабинета “Борисов 2”, за да сътвори “Борисов 3”, се прави на две и половина, че нямало да участва във властта в този парламент. Само щял да я подкрепя ( при условия, които ще спазари).

Това напомня на вица за грузинеца, който държал жена си за косата през балкона и нареждал, че не е касапин, като съседа, който заклал жена си. “Аз само те пускам”, казал добрякът.

Да побързам със сатирата преди тя да е станала реалност, когато вече няма да е смешно.

Борисов  на практика обоснова готовността си да подкрепи онези, които са го подкрепяли преди, с това, че така би им върнал услугата (  почти като шамар на заем, който си готов да върнеш).

Смешното, преди да е станало тъжна действителност, е че този път Борисов се очертава да бъде златния пръст на Сидеров. Преди някои в чужбина питаха как е възможно един мастит европейски демократ да се ползва от златопръстата подкрепа на един антиевропейски антисемит. Докато сега нещата се очертават да бъдат коренно различни: да питат този път как е възможно един позлатен от Москва Сидеров да бъде подкрепян от един детрониран от Кремъл Борисов.

Възникват обосновани предположения при това положение, че Борисов се очертава да е премиер в сянка. В сянката на Сидеров това означава доста да се посниши до степен да пълзи ( пред Москва, на която само се кланяше досега).

Сидеров, разбира се, няма да играе главната роля сред мандатоносителите. И той ще го играе подкрепящ, както беше и в кампанията, по време на която неговата роля изпълняваше Каракачанов, набеждавайки бежанците като (незабележимо, но забележително преекспонирано) “главно зло”.

Поради относително по-малката му тежест от Каракачанов, на Сидеров ще бъде поверена най-много някоя агенция- малко вероятно е да е ДАНС, за да не се потворят през зимата протестите от лятото на 2013 г. ( пък и в ДАНС няма нужда да назначават още путинофили). Но напълно в духа на обичайната перверзия в политиката тук е да го направят шеф на Агенцията за бежанците. С превантивна цел. Защото те вкупом ще побегнат към Афганистан и Сирия ( дори и да са от Африка) доброволно и така кризата, с която уж бяхме заплашени, ще се реши още преди да се е случила някога.

А може и да не го назначат на този пост. (Призракът) на бежанците им е нужен като слънцето и въздуха за всяко националистическо същество, устремило се към светлото бъдеще на парламентарните избори.

Ако т.н. реформатори участват в заверата, както участваха и досега, има голяма вероятност всъщост точно те да излъчат премиер(ша). Досещата се коя. Защото става за всички постове- да не ги изреждам, че животът е кратък.

В края на краищата всички заклинания за крещящата необходимост от българка на върха на държавата или поне на върха на света в ООН се провалиха с Цачева, Бокова и Георгиева. Време е  за Кунева, която никога не се проваля, освен на избори срещу Борисов. Време е той да я подкрепи и да й върне жеста, когато му се правеше на противник, а тя да компенсира провала му по женско-политическа линия чрез саможертвата си да запуши пробойната в правителствения кораб със себе си. Така ще опровергае злите езици, че “ и за чеп не става”.

Не знам защо, но се сещам за Апостола , който в писмо до Любен Каравелов заподозрял  опасност най-близките му съратници да доведат “миризливий казашки ботуш”:

“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“  

Други предположения нямам. Чакам Борисов да ми ги смени в близките часове и ще ви ги споделя ( малко като при Гручо Маркс и неговите убеждения, каквито той можел да смени според това, дали ги харесваме).

Share on Facebook

31 американски автори разпространиха отворено писмо до президента Барак Обама с молба да помилва Едуард Сноудън. Текстът, който е качен на сайта pardonsnowden.org, е подписан от Нийл Геймън, Урсула Ле Гуин, Майкъл Кънингам, Джойс Каръл Оутс, Колм Тойбин, Джеф Дайър, Ник Флин и др. Писмото бе публикувано и като реклама в The New York Times. Сноудън е...

Те го нарекоха Осмото чудо на света, преди още то да е показало, че е жизнеспособно и устойчиво. Става въпрос за най-мощният електропроизводителен енергиен блок, с най-мощният ядрен реактор произвеждан и експлоатиран някога в Русия. Став...

В края на август Европейската комисия излезе с решение, че американската компания Apple е получила незаконна държавна помощ от Ирландия под формата на данъчни облекчения. Решението предизвика истински медиен фурор, и то не защото е публикувано през август, когато медиите страдат от суша за новини. Причината е в сумата: 13 млрд. евро плюс лихви за 10-годишен период (общо близо 19 млрд. евро). Тя ще трябва да бъде платена под формата на данъци.

Трябва ли Apple да плаща данъци?

The post Трябва ли Apple да плаща данъци? appeared first on Блогът за икономика.

За първи път от близо две години кредитирането се увеличава – през октомври вземанията от “неправителствения сектор” (фирмите и домакинствата) се увеличават с 1,3% на годишна основа.

Отваря се врата за нови проекти и инвестиции. Има обаче три риска

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5894763

The post Кредитите пак тръгнаха, какво ще ни донесат appeared first on Блогът за икономика.

Има много книги, които се фокусират върху стратегическото развитие на бизнеса ви. Повечето от тях са резултат от личен опит на авторите, наблюдения върху отделни компании или общи размисли – а това ги прави фокусирани твърде много върху един фактор от стратегията или върху обобщения, които не могат да бъдат валидни за всяка компания. Strategy That Works залага на обемни изследвания, каквито може да си позволи само някой от ранга на PwC, за да извади общите проблеми в бизнесите и решенията, до които достигат успешни компании.

Проблемът

Въведението на Strategy That Works дефинира основните болки на компаниите. А те са видими. 50% от мениджърите не смятат, че разполагат с печеливша стратегия. 90% вярват, че пропускат сериозни пазарни възможности. Според 80% стратегията на компанията не е ясна на екипите в нея. Накратко, компаниите не са добри в едновременното определяне и прилагане на дългосрочна стратегия:

Решението

Разнищвайки проблемите на големите бизнеси, авторите достигат до идеята, че компаниите обикновено имат ясна стратегия, но не я следват в ежедневието си. Не успяваме да преминем така популярната „пропаст между стратегия и изпълнение“ (strategy-to-execution gap). И това е най-видимо, когато погледнем как компанията харчи ресурси и какви умения развива. Стандартното мислене и динамичната среда днес ни карат всеки ден да гоним нови възможности и да се фокусираме в различна точка – на пазара, на таргета, на бизнес модела. Но успешните компании не правят това – те се фокусират върху 5 основни начина да преведат стратегията в директни действия.

1. Фокус върху идентичността

Изкушението да търсим бързи пътища за успех е голямо. Всеки ден четем за нови growth hacks, които ще увеличат клиентите ви експоненциално, ще намалят разходите за маркетинг, ще надуят маржа… Успешните компании не се изкушават лесно – те знаят колко време са отделили в началото, когато са формулирали своята идентичност. Затова се придържат към нея и развиват уменията си в нейния контекст. От време на време тестват нови ниши, но само ако те са в тон с идентичността.

2. Индивидуално развитие, а не добри практики

Много фирми вярват, че за да са конкуренти, трябва да приложат всички добри практики на конкурентите си и да разчитат на функционални подобрения. Това е далеч от истината. Компаниите, които разполагат с работеща стратегия, развиват умения в контекста на своята идентичност и скалират по начин, който им носи диференциация от конкурентите. Няма да видите IKEA да се конкурира с други мебелни брандове на тема лукс – това просто не е част от идентичността на компанията.

3. Култура, която работи

Когато нещата не вървят, много компании започват да се преструктурират. Пречертават се органограми, прехвърлят се отговорности и позиции в йерархията. Но това е само едната, по-малко важна страна на монетата. Другата е свързана с организационната култура. Ако културата на поведение, основана на корпоративната идентичност, е пропита в екипа на организацията, тогава всичко си идва на мястото.

4. Бюджети, базирани на основни умения

Друг работещ модел е разпределянето на средства според водещите функции на фирмата, произтичащи от нейната идентичност. Повечето компании отделят твърде много средства за чисто оперативни функционалности, за активности, които я изравняват с конкурентите, но не и за диференциращи действия. Всъщност, съотношението трябва да е обратното: около 40-60% от бюджетите да отиват за развитие на диференциращи умения, които подкрепят идентичността, а в останалите области да се търсят начини за икономии и ограничаване на разходите.

5. Създаване на бъдещето

Лидерите в индустрията не се поддават на теченията и промените на пазара. Те сами поемат активна роля и определят бъдещето, като създават партньорства и печелят доверие, базирайки се на своята стратегия. Вместо да са податливи на различни промени, те сами иновират в рамките на своите умения и идентичността си.

Strategy That Works е рядък представител на бизнес-жанра – книгата е ясно структурирана, дава основата в началото и след това използва познати примери, илюстриращи същите точки. Няма отнесени разсъждения и общи твърдения – тезите са ясни, а примерите на IKEA, Apple, Amazon, Frito Lay, Starbucks и много други ги подкрепят. На сайта Strategy That Works ще намерите и много упражнения, които да помогнат на собствената ви компания в дефинирането и следването на стратегията. За да разберете какво ви чака в книгата, вижте този адаптиран материал от нея в Harvard Business Review.

Постът Strategy That Works: 5 начина да приведем стратегията в действие е публикуван в Васи ли?!.

Хората, които преследват мечтите си, са достойни за уважение. Винаги. А онези от тях, които после разказват за реализирането на тези мечти – просто съм влюбен в тях. Самият аз не съм запален пътешественик, но понеже обичам да съм откривател в други посоки, винаги ми е интересно да чета какво са открили другите. A и как да...